№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря Калинка Ковачева,
като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 1793 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.197, ал.2, вр.чл.199, ал.5
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на „Мелектронн България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.***, представлявано от
управителя Н.Н.Д., против Решение № 164/15.07.2022г. на директора на ТД на
НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с
вх. № 29405/05.07.2022г. против Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки с изх.№ ***/29.06.2022г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП-Варна.
Жалбоподателят твърди, че неправилно директорът на ТД на
НАП-Варна е определил предмета на обжалване, а именно Постановление изх.№ ***/29.06.2022г.
като сочи, че предмет на обжалване е посоченото постановление, но в частта
на наличния мълчалив отказ да се вдигнат запорите върху банковите сметки на
дружеството в УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка, с оглед
допуснатата замяна на предварителни обезпечителни мерки. В тази връзка твърди,
че като е отхвърлил жалбата срещу постановлението, административният орган е
надхвърлил пределите на правораздавателната си власт, произнесъл се е свръхпетитум,
по непредявени оплаквания и относно части от постановлението за замяна, които
са в интерес на дружеството. По същество се твърди, че неправилно мълчаливият
отказ е мотивиран с издадени на 14.07.2022г. разрешения по чл.229, ал.1 от ДОПК
за неотложни плащания, както и с липсата на искане за замяна с предложеното
обезпечение „възбрана“ на недвижими имоти по отношение на банковата сметка в Първа
инвестиционна банка.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.А.Д., която поддържа жалбата. Сочи, че във връзка със заявлението за замяна
на обезпечителни мерки, предложеният за възбрана недвижим имот е с придобивна
стойност, която надхвърля размера на обезпечените задължения, поради което е
следвало да бъдат отменени запорите върху всички банкови сметки. Твърди, че при
налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител има задължение да
прецени коя е най-подходящата за гарантиране събираемостта обезпечителна мярка,
която в същото време да не препятства работата на дружеството. Сочи, че в
случая наложените запори значително са затруднили дейността на дружеството,
т.к. основната банкова сметка, ***ите партньори, е сметката в УниКредит
Булбанк, а освободените от публичния изпълнител банкови сметки фактически не са
ползвани и не са активни. Иска се отмяна на обжалваното решение както и на
мълчаливия отказ за замяна на обезпечителните мерки – запори върху сметките на
дружеството в УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка, като съдът
разпореди същите да бъдат отменени. Претендират се разноски, в т.ч. присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответната страна – директора на ТД на НАП-Варна, чрез
юрк.Т. А., оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди изцяло.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
Във връзка със ЗВР № Р-***-020-001/19.04.2022г., въз основа на Искане № Р-***-039-001/10.05.2022г. /стр.58/ и за обезпечаване на публични вземания в
предполагаем общ размер на 75117,85лв. (главница 69604,78лв. и лихви
5513,07лв.), с Постановление изх.№ ****/12.05.2022г. /стр.56/ на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК, на „Мелектронн България“ ЕООД са наложени
предварителни обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити в: Обединена българска банка АД,
Юробанк и еф джи България АД и УниКредит Булбанк АД – за сумата от 75117,
85лв.
С Постановление изх.№ С220003-023-***/17.05.2022г. /стр.53/
за обезпечаване на същите задължения е наложен запор и върху сметка на
„Мелектронн България“ ЕООД в Първа инвестиционна банка АД – за сумата от
75117, 85лв.
С вх.№ ***/26.05.2022г. /стр.52/,
на основание чл.199, ал.1 от ДОПК „Мелектронн България“ ЕООД подало искане за
замяна на обезпечителните мерки, наложени с Постановление изх.№ ****/12.05.2022г.,
с възбрана на недвижими имоти по н.а. ***г.
Във връзка с направеното искане, с Постановление изх.№
С220003-021-***/16.06.2022г. /стр.44/ публичният изпълнител констатирал,
че предложеното обезпечение – поземлени имоти с балансова стойност 100170,00лв.,
покрива изцяло предполагаемия размер на задълженията – 75117,85лв., поради
което на основание чл.199, ал.1 от ДОПК допуснал замяна на обезпечение: запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление
или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в Обединена
българска банка АД и Юробанк и еф джи България АД, с обезпечение – възбрана
на недвижими имоти, подробно описани в постановлението.
С Постановление изх.№ С220003-023-***/16.06.2022г. /стр.46/
е наложена възбрана на недвижимите имоти по н.а. ***г.
Поради извършената замяна на обезпечителните мерки, с
Постановление
изх.№ ***/29.06.2022г. /стр.42/, на основание чл.208, ал.1, вр.чл.199,
ал.4 от ДОПК, публичният изпълнител отменил запорите върху сметките на
„Мелектронн България“ ЕООД в Обединена българска банка АД и Юробанк и еф джи
България АД, наложени с Постановление изх.№ ****/12.05.2022г.
С вх.№ ***/22.06.2022г. /стр.41/,
на основание чл.229, ал.1 от ДОПК и във връзка с ПНОМ изх.№ ****/12.05.2022г.
„Мелектронн България“ ЕООД подало до ТД на НАП-Варна искане за разрешение
за неотложни плащания по сметките в УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна
банка – за изпълнение на задължения по трудови договори и дължими суми по
договори, свързани с основната дейност.
Разрешение за сметката УниКредит Булбанк е дадено със
срок до 12.10.2022г. с Разпореждане изх.№ С220003-031-***/14.07.2022г. /стр.1/.
Във връзка с последващо искане от 14.07.2022г., с
Разпореждане изх.№ С220003-031-***/14.07.2022г. /стр.2/ е дадено
разрешение за неотложни плащания и по сметката в Първа инвестиционна банка,
запорирана с Постановление изх.№ С220003-023-***/17.05.2022г., със срок до 13.10.2022г.
С вх.№ ***/05.07.2022г. /стр.7/
дружеството подало пред директора на ТД на НАП-Варна жалба против „Мълчалив отказ за замяна на наложени
обезпечителни мерки, изведен по
тълкувателен път от Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки ***/29.06.2022г.“. С жалбата е направено искане да бъде
отменен мълчаливия отказ, като решаващият орган разпореди да бъдат отменени и
наложените запори върху сметките на „Мелектронн България“ ЕООД в УниКредит
Булбанк и Първа инвестиционна банка.
В тази връзка е постановено обжалваното Решение №
164/15.07.2022г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че
по отношение на Постановление изх.№ С220003-023-***/17.05.2022г., с
което е наложен запор на сметката в Първа инвестиционна банка, няма
направено искане за замяна на обезпечителни мерки, поради което и публичният
изпълнител не дължи произнасяне в тази насока. Отделно е съобразено, че по
отношение на сметките на дружеството в Първа инвестиционна банка и УниКредит
Булбанк, на основание чл.229, ал.1 от ДОПК на 14.07.2022г. са издадени
разрешения за неотложни плащания.
С вх.№ ***/26.09.2022г.
ответната страна е представила становище на публичния изпълнител изх.№
С220003-180-***/26.09.2022г. /л.25/, според
което, поради разликата между данъчната оценка и придобивната стойност на
възбранения имот, е направена преценка да бъде извършена частична отмяна на
ПНОМ изх.№ ****/12.05.2022г. като се вдигнат запорите в Обединена
българска банка и Юробанк България, и остане в сила запора върху сметката в
УниКредит Булбанк.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу акт,
постановен в производство по чл.197, ал.1 от ДОПК, в срока по ал.2 на с.р. (Решение
№ 164/15.07.2022г. е съобщено на 18.07.2022г., а жалбата до съда е подадена на
20.07.2022г.), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основателно е оплакването на
дружеството за това, че директорът на ТД на
НАП-Варна неправилно е определил предмета на обжалване – а именно, че се оспорва Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки ***/29.06.2022г.
Видно от приложената по
преписката жалба, във връзка с която е постановено обжалваното решение,
дружеството е обжалвало по реда на чл.199, ал.5, вр.чл.197, ал.1 от ДОПК мълчалив отказ на публичния
изпълнител за замяна на наложени обезпечителни мерки и в тази връзка е направило искане да бъдат отменени наложените запори и по
сметките в УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка. Произнасянето на
решаващия орган по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК е обвързано от заявения с
жалбата петитум, поради което като е оставил без уважение жалбата срещу
Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки ***/29.06.2022г., директорът на ТД на НАП-Варна се
е произнесъл свръхпетитум и е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени.
При така допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на директора на ТД на НАП-Варна, в контекста на
обжалването по административен и съдебен ред, и на релевираното искане до съда,
настоящият състав преценява, че дължи произнасяне по жалбата на „Мелектронн
България“ ЕООД срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител за замяна на
обезпечителни мерки, в частта на запорите по сметките на дружеството в Първа
инвестиционна банка и УниКредит Булбанк.
В тази връзка, съдът съобрази следното:
По отношение на сметката на „Мелектронн България“ ЕООД в
Първа инвестиционна банка, обосновано директорът на ТД на НАП-Варна е приел, че
публичният изпълнител не е дължал произнасяне, т.е. не е формиран мълчалив
отказ, т.к. тази обезпечителна мярка е наложена с Постановление изх.№
С220003-023-***/17.05.2022г., по отношение на което дружеството не е
направило искане по чл.199, ал.1 от ДОПК.
Съгласно цитираната разпоредба, публичният изпълнител или
съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с
друго равностойно обезпечение. В случая, Постановление изх.№ С220003-021-***/16.06.2022г.,
с което е допусната замяната, е издадено във връзка с искане на дружеството с вх.№
***/26.05.2022г. за замяна на
обезпечителните мерки, наложени с Постановление изх.№ ****/12.05.2022г., с
възбрана на недвижими имоти по н.а. ***г.
С оглед изричното указание в разпоредбата – че замяната
се допуска по искане на длъжника, публичният изпълнител е обвързан от същото и
не може служебно да преразглежда мерки, наложени с друг акт по чл.121, ал.1 от ДОПК. След като публичният изпълнител не е бил сезиран с искане за замяна на
запора върху сметката на дружеството в Първа инвестиционна банка, наложен с
Постановление изх.№ С220003-023-***/17.05.2022г., правилно директорът на ТД на
НАП-Варна е приел, че липсва формиран мълчалив отказ.
Така изложените в решението мотиви не кореспондират с
постановения диспозитив, с който като резултат е потвърдено Постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки ***/29.06.2022г. В процесната хипотеза директорът на ТД на НАП-Варна е
следвало да отхвърли жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на публичния
изпълнител за замяна на запора по сметката в Първа инвестиционна банка –
с какъвто предмет е било производството
пред него и с какъвто диспозитив е следвало да се произнесе по арг. от
правомощията по чл.197, вр.чл.147 от ДОПК.
Неправилното определяне на предмета на спора, като
резултат е довело до хипотезата по чл.197, ал.2 от ДОПК на мълчаливо
потвърждаване на мълчаливия отказ.
Жалбата срещу по административен ред срещу твърдяния
мълчалив отказ е подадена на 05.07.2022г. и съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК,
директорът на ТД на НАП-Варна е следвало да се произнесе по нея с мотивирано
решение в срок до 19.07.2022г.
Жалбата до съда е подадена на 20.07.2022г., т.е. в срока
по чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което е допустима и в контекста на изложените
по-горе мотиви, след отмяната на Решение № 164/15.07.2022г., следва да се постанови
друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител за замяна
на обезпечителни мерки, в частта на запора по сметката на „Мелектронн България“
ЕООД в Първа инвестиционна банка.
Относно запора по сметката в
УниКредит Булбанк съдът съобрази, че същият е наложен с
Постановление № ****/12.05.2022г. и е бил предмет на искането за замяна с вх.№ ***/26.05.2022г., с което е
направено предложение да бъде наложена възбрана на недвижими имоти, съгласно
представения титул за собственост.
В този смисъл и по изложените по-горе съображения следва
да се приеме, че изключването на сметката от постановлението за замяна, т.е.
непроизнасянето на публичния изпълнител с изричен акт по искането по чл.199,
ал.1 от ДОПК в срока по чл.22, ал.1 от ДОПК (приложим доколкото в чл.199 от ДОПК не е предвиден изричен срок за
произнасяне) – т.е. до 9 юни 2022г., се счита за мълчалив отказ по смисъла на
чл.58, ал.1 от АПК.
Така формираният мълчалив отказ е обжалван от дружеството
по административен ред с жалба вх.№ ***/05.07.2022г. в срока
по чл.197, ал.1 от ДОПК и по гореизложените
съображения е мълчаливо потвърден от директора на ТД на НАП-Варна, и оспорен
пред съда в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което оспорването му по
съдебен ред е допустимо.
По същество, мълчаливият отказ на публичния изпълнител по
искането на дружеството за замяна на обезпечителните мерки с вх.№ ***/26.05.2022г., в частта на запора
по сметката в УниКредит Булбанк АД, е незаконосъобразен.
Следва да се има предвид, че при допускане на замяна на
обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка както по въпроса дали
размерът на обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на предварително
изпълнение задължения, така и дали видът на обезпечението гарантира в
максимална степен публичния интерес, т.е. доколко обезпечението е подходящо и
обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните задължения.
Контролът върху тази преценка се дължи при оспорване на отказ за допускане
на замяната по смисъла на чл.199, ал.5 от ДОПК, вкл. на мълчалив такъв по
чл.58, ал.1 от АПК.
В случая, мотивите за постановения мълчалив отказ са
изложени едва пред настоящата инстанция в постъпилото становище на публичния
изпълнител с изх.№ С220003-180-***/26.09.2022г., с
което по същество се оспорва балансовата стойност на възбранения имот. Така
изложените съображения противоречат на вече извършената от публичния изпълнител
преценка при издаване на Постановление изх.№ С220003-021-***/16.06.2022г., в което изрично е
констатирано, че „..стойността на
предложеното обезпечение, а именно: Поземлени имоти с балансова стойност
100170,00лв., покрива изцяло предполагаемия размер на задълженията, които са в
размер на 75117,85лв., доказващи наличието на основание за замяна“.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК,
обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато няма
такава - в следната последователност: 1/ по данъчна оценка; 2/ по
застрахователна стойност; 3/ по придобивната стойност на
вещи - собственост на физически лица. Установената в производството по чл.199,
ал.1 от ДОПК балансова стойност, съответства на посочената в представената към
искането инвентарна книга, поради което преценката в постановлението, че
балансовата стойност на активите покрива изцяло предполагаемия размер на
задълженията, е обоснована от представените от дружеството доказателства и не е
опровергана в проведеното административно производство, като сама по себе си
разликата между данъчната оценка и балансовата стойност не е достатъчна за
това. Липсват и мотиви, респ. доказателства, че предложеното обезпечение не е
подходящо и не гарантира в пълна степен интереса на държавата.
Обстоятелството, че за опериране с паричните средства по
сметката на дружеството е издадено разрешение за неотложни плащания по чл.229
от ДОПК (в какъвто смисъл са мотивите на решаващия орган) без съмнение е
относимо към преценката дали мярката е подходяща – както по отношение интереса
на фиска, така и от гледна точка на това, дали затруднява дейността на длъжника
– но не може да се интерпретира като достатъчно основание искането за замята да
не бъде уважено, още повече, че разрешенията са ограничени със срок и при
хипотеза, в която публичният изпълнител вече е извършил преценка, че стойността
на обезпечението изцяло покрива и надхвърля предполагаемия размер на
задълженията.
При вече извършена преценка за съразмерност на
обезпечението, липсата на мотиви защо при цялостно обезпечаване на задълженията
се налага частична отмяна на запорите върху банковите сметки, респ. по какви
съображения и с какви доводи се оспорва балансовата стойност на имотите, върху
които ще се наложи възбраната, публичният изпълнител е постановил
незаконосъобразен мълчалив отказ за замяна на запора по сметката на дружеството
в УниКредит Булбанк АД, поради което същият следва да се отмени, а преписката
да се върне за ново произнасяне по
искането за замяна с вх.№ ***/26.05.2022г. на
„Мелектронн България“ ЕООД, ЕИК ***, в частта на запора по сметката на
дружеството в УниКредит Булбанк АД, наложен с Постановление № ****/12.05.2022г., при спазване на указанията по тълкуване и
приложение на закона в мотивите на настоящото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.4 от ДОПК, в
случаите, в които се допуска замяна на обезпечителни мерки, запорът и
възбраната се отменят. В тази връзка и доколкото произнасянето по чл.199, ал.1
от ДОПК е обуславящо отмяната на мярката, след новото произнасяне по искането
за замяна на обезпечението по отношение сметката в УниКредит Булбанк АД,
публичният изпълнител следва да издаде и акт по чл.199, ал.4 от ДОПК –
Постановление за отмяна на запора по
сметката след допускане на замяната.
При този изход на спора, в полза на дружеството следва да
се присъдят сторените в производството разноски, а именно 50,00лв. за държавна
такса. Неоснователно в с.з. адв.Д. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, т.к. е
оказана правна помощ и е осъществено процесуално представителство на търговско
дружество, което не попада в нито една от хипотезите в цитираната разпоредба.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 164/15.07.2022г.
на директора на ТД на НАП-Варна и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мелектронн
България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.***,
представлявано от управителя Н.Н.Д., против мълчалив отказ на публичния
изпълнител за замяна на запора по сметката на дружеството в Първа инвестиционна
банка АД, наложен с Постановление изх.№ С220003-023-***/17.05.2022г.
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на публичния изпълнител по искане с вх.№
22862/26.05.2022г. на „Мелектронн България“ ЕООД, ЕИК *** за замяна на запора
по сметката на дружеството в УниКредит Булбанк АД, наложен с Постановление № ****/12.05.2022г.,
с възбрана на недвижими имоти съгласно н.а. ***г.
ВРЪЩА
преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне по искане с вх.№ 22862/26.05.2022г. на „Мелектронн България“ ЕООД, ЕИК *** за замяна
на запора по сметката на дружеството в УниКредит Булбанк АД, наложен с Постановление
№ ****/12.05.2022г., при спазване на
указанията по тълкуване и приложение на закона в мотивите на настоящото
решение, както и за процедиране по реда на чл.199, ал.4 от ДОПК - за отмяна на
запора по сметката след допускане на замяната.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „Мелектронн България“ ЕООД, ЕИК ***,
разноски за производството в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК не подлежи на обжалване!
Административен съдия: