Р Е Ш Е Н И Е
№
град Тетевен ,21.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ Т РАЙОНЕН СЪД - в съдебно заседание на тринадесети януари
,през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Георгиева
При секретаря :Виолета Монова ,
Като разгледа докладваното от съдията Георгиева , Гр. Дело № 790 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по иск с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 СК, предявен от М.С. *** срещу З.Н.М. ***.Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, сключили
граждански брак на 21.11.1999 год. в Кметство с, Г., О.Т.,О.Л.. От брака ни
имат две деца - Ф.М.С., род. на *** год. в гр. Тетевен и Н.М.С., род. на на ***
год. в гр. л..Твърди ,че са разделени от
м. юни на 2016 год., след като ищецът установил ,че ответницата поддържа интимни връзки с друг мъж. Преди
раздялата, семейното ни жилище, в което живеели било жилището на родителите на
ищеца - Светослав М.М. и Фидана Устинова
М.,***, където и до момента живеел ищеца с децата от брака му с ответницата.При раздялата им , ответницата
си взела личните вещи, и оставила децата
да живеят при ищеца , и той се грижел за издръжката, отглеждането и
възпитанието им като му помагат неговите родители. След като ответницата напуснала семейното им
жилище и до днес, не поддържал никакви контакти със З.М., като
ответницата не плащала издръжка за децата , като голямото им дете Фидана е пълнолетна и е студентка , а синът
им е ученик в 8а клас в ПГ”Т.П.”-гр. Е..
Ищецът работи по трудов договор, като твърди ,че получавал минималната работна
заплата в „Е.Б.” ЕООД с адрес гр.
Севлиево ,ул. „С.П.”,№1 , с която заплата
се стремял да задоволява всички
нужди на децата. Известно му е, че от дълги години ответницата работи в Англия,
но нямам никаква информация за това, какви доходи получава. Моли съдът да постанови съдебно решение с което да
прекрати брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Родителските
права по отношение на непълнолетното ни дете Н.М.С., с ЕГН **********,
род, на на *** под. в гр. л. да се предоставят на ищеца , които ще се
упражняват на административен адрес: с. Г., обл. л., уп. с.к." №1. Моли
съдът да определи на
майката З.Н.М., с ЕГН **********, да заплаща за детето Н.М.С., с ЕГН **********,
чрез бащата месечна издръжка в размер на
160,00 /сто и шестдесет/ лв., считано от дата 14.10.2018 год. - една година
преди подаване на ИМ за развод, както и законната лихва върху издръжката за
минал период, и законната лихва върху всяка просрочено вноска от датата на подаване
на настоящата искова молба , до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката. Предлага режим
на лични контакти между майката З.Н.М., с ЕГН ********** и детето Н.М.С., с ЕГН
**********, както следва:Свободен режим, а в случай, че има възражение от който
и да е от двамата родители, режима да бъде както следва:Всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, в часовете от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, както и един месец през лятото, когато
ищеца не ползва платен годишен
отпуск, половината от коледните и новогодишните почивни дни.
Прави искане след прекратяване на брака , ползването на
семейното ни жилище, находящо се с. Г., обл. л., ул. с.к.” №1, което е собственост
на родителите на ищеца , да бъде
предоставено за ползване на него .Не претендира след прекратяване на брака
издръжка от ищцата .Прави искане след прекратянване на брака,
ответницата З.Н.М., с ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име - М..
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата , с който същата не оспорва факта ,че живее във фактическа
раздяла с ищеца по делото, твърди ,че живее с родителите си. Твърди ,че не
е истина, че подържала извънбрачни връзки с други мъже.
Причината за раздялата била несходство в характерите, както и честата употреба
на алкохол от ищеца. Когато пиел алкохол М. си позволявал да се държи грубо и
да обижда ответницата. Тя не можела да търпи това отношение, напуснала
семейното жилище и отишла да живее при родителите си, поради което не е виновна за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Въпреки, че живеела при родителите си ответницата
продължавала да се грижи за децата си. Купувала им дрехи, учебници, давала им
пари, купила им мобилни телефони, плащала им сметките, давала им пари. Те
ходели в дома, в който живеела. Тя им готвела, като чест им давала храна и за
вкъщи. Майката никога не прекратявала отношенията си с децата дори временно.
Когато ходела да работи в Англия постоянно си говорели по телефона.Ответницата
е съгласна да се прекрати брака й с М.С.М. поради дълбоко и непоправимо
разстройство, като не желае съда да се произнася по въпросите за вината. Ако
ищецът не е съгласен и желае произнасяне от съда по въпросите на вината, моли
да постановите, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина и на
двамата съпрузи.Ответницата е съгласна родителските права върху детето Н.М.С. с
ЕГН ********** да бъдат упражнявани от неговия баща М.С.М., не възразява срещу
размера на исканата издръжка, както и срещу това детето да живее в дома на
бащата, кьдето е свикнало да живее.Ответницата твърди ,че е съгласна на свободен режим на лични отношения
с детето. Молим съда да предвиди изрична възможност за лични срещи между
майната, както е вписано в исковата молба, всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата и половината от коледните и новогодишни празници, в
случай, че бащата откаже да спазва предвидения свободен режим.
З.Н.М. е съгласна да си върне и моминското име отпреди
брака.
Оспорва единствено
иска за плащане на издръжки една година назад, преди предявяване на иска.
Ответницата твърди, че винаги е издържала децата си, полагала е грижи за тях и
им е давала средства за задоволяване на нуждите им. С оглед на това моли съда
да отхвърли този иск.
В съдебно
заседание ищеца се явява и с адвокат С.С.
от ЛАК и поддържа исковата молба ,
ответницата не се явява не се представлява, по делото по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗД е изслушано детето
Н.М.С..
Тетевенският районен съд като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Страните са сключили граждански брак на 21.11.1999г. в с. Г. , общ. Тетевен с акт за граждански брак № 16 от 21.11.1999г.
От брака си страните имат две деца , едното от които е пълнолетно , именно Ф.М.С., род. на ***
год. в гр. Тетевен и Н.М.С., род. на на *** год. в гр. л., видно от
представените по делото удостоверения за раждане . Ответницата не оспорва факта
,че с ищеца са във фактическа раздяла ,
не оспорва факта ,че непълнолетното дете Н. живее при бащата , няма възражения
относно определеният режим на лични контакти и размера на исканата издръжка,
възразява по отношение издръжка за минал период и моли съдът да отхвърли този
иск , както и не желае съдът да се произнася по въпросите за вината, като е
заявила с отговора на иска , ако ищецът
не е съгласен и желае произнасяне от съда по въпросите на вината съдът да
постанови решение за развод по вина на двамата съпрузи , желае да носи
предбрачното /моминското /си име след развода.Видно е от събраните по делото
доказателства удостоверение №11/11.10.2019г на ПГ ”Т.П.”-гр. Е. ,че непълнолетното дете на страните Н.С. е
ученик за 2019/2020г в 8а клас ,дневна
форма на обучение . На основание чл.15 ал.1 от ЗЗД е изслушано непълнолетното
дете , което е заявило на съда ,че живее при баща си и ответницата от 4 години
не живее с тях , средства получава от баща си , и никой не помагал на баща му
,заявява ,че иска да остане да живее при
бащата , като признава ,че се вижда и с майката . Представителя на ДСП-Тетевен
заявява в съдебна зала ,че тъй като детето е отглеждано от бащата през
последните 4 години , това показва една устойчивост в грижите от страна на
ищеца , като предлага родителските права да се предоставят на бащата ,
местоживеенето да е при него , като в случая би било добре да има регламентиран
режим на лични контакти .
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че към
настоящият момент брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и не
съответства на принципите , на които се основава бракът и семейството, които
принципи са прокламирани в разпоредбата на чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 7 СК. Налице е една продължителна
фактическа раздяла, не се полагат общи грижи за семейството и липсва каквато и
да е подкрепа между тях. Към момента на приключване на устните състезания, въз
основа на доказаните от страните факти и обстоятелства, следва единственият
възможен извод, че техните лични отношения са в противоречие с разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 СК. Между страните напълно и необратимо
са изчезнали взаимността, общите грижи за семейството, които общи грижи са
длъжни да полагат и двамата съпрузи, а така също и разбирателството по въпроси
свързани със семейството. Липсва поемане на задълженията във връзка с нуждите
на семейството от двамата съпрузи, а фактически между тях е създаден режим на
имуществена разделност. Участието в задълженията за задоволяване на нуждите на
семейството, посредством което да бъде осигурено неговото благополучие не се
извършват, съобразно разпоредбата на чл. 17 СК, а всеки един от съпрузите живее
отделно, а непълнолетното дете Н. се отглежда от бащата ищец по делото . В
настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята
социална функция и не е оправдано юридическото и запазване. Фактическото
състояние в отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи в
отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният съюз
между мъжа и жената и при доказани нарушения на основни техни задължения, произтичащи
от брака.Предвид гореизложеното съдът счита ,че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАМИЛНОТО ИМЕ
НА ОТВЕТНИЦАТА :
Според разпоредбата на чл.53 от СК
съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да
носи фамилното му име след развода. По действащия СК е отпаднала възможността
при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска
преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност
за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил
брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на
брака е приела фамилното име на своя съпруг,
е заявила желание с отговора на иска
за възстановяване на предбрачното /моминско / фамилно име, поради и
което същата следва след развода да носи
прадбачното си име ,а именно М. .
ДОСЕЖНО
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което семейството
живее, без оглед чия е
собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака , същото е в с.
Г. , общ.Тетевен , обл. л. , ул. «С. Караджа»№1 е собственост на родителите на
ищеца , което не се оспорва от ответницата . С исковата молба ищецът е заявил
,че семейното жилище е собственост на родителите му и до момента живее там с
децата от барака , поради което същото
следва да му бъде предоставено на него.
ДОСЕЖНО ВИНАТА, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: С исковата ищеца
е поискал съда да се произнесе по отношение на вината, като постанови решение с
което да прекрати брака с развод по вина
на ответницата . В случая съдът счита ,че
не следва да се произнася по вината , тъй като съобразно чл.49 ал.3 от СК –с
решението за допускане на развод съдът се произнася по –вината за
разстройството на брака ,ако някой от
съпрузите е поискал това . Ищеца е
поискал това с исковата молба , ответницата е заявила ,че не желае съдът да се
произнася по –вината ,а ако се произнесе следва да е по вина и на двамата
.Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от
обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на
семейното жилище, пълната дезинтересованост и
липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред
основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак, но при
изслушване на детето в съдебното заседание същото е заявило ,че се вижда и с
майката , поради което същата не се е дезинтересирала от него. Ето защо съдът
прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед
нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду
си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
без съдът да се произнася по въпроса за вината. По делото не се събраха
доказателства по чия вина е отчуждаването на съпрузите , а само твърдения в
иска и в отговора на исковата молба от
страна на страните не са достатъчни да обособят вина само на единият от
тях.Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да
бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
ДОСЕЖНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА:
Съдът намира ,че при постановяването на решението си следва да
се съобрази единствено с интересите на децата.С приемането на новия Семеен кодекс определи, кои точно са правно-релевантните факти и обстоятелства от
значение при обосновка на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид,че същото
може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели
до постановяването . Съгласно
чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да
се предостави упражняването на родителските права , определя мерките относно упражняването на тези права и режима на лични отношения между детето и
родителите , както и неговата издръжка след обстойно и задълбочено преценяване
на всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества,на родителите, полаганите до
момента грижи и към него, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите , пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материални
възможности на родителите на детето ,
както и заявеното в съдебното заседание от непълнолетното дете искане да остане
да живее с баща си . По делото безспорно се
установи, че роденото
от брака дете, което
към настоящият
момент е непълнолетно – Н.М.С.,
ЕГН **********, род. на на *** год.се отглежда от бащата. От
разпита на делото по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗД , се установи по
безспорен начин ,че детето Н. от 4г. живее при баща си , като последния полага
грижи за него , но същия се вижда и с майка си .Видно от представените писмени
доказателства детето е ученик в гр. Е. в 8 а клас за учебна 2019г/2020г . В
исковата молба ищецът признава ,че работи
по трудов договор ,за ответницата не се събраха никакви доказателства за
реализираните от нея трудови доходи.Преценявайки
на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването
на правата по отношение на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете и се определи неговото местоживеене и след като направи
сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и
с оглед стриктното следване на
интересите на детето, още повече,
че същото заявява ,че живее от 4години с бащата и желае да остане при
него, съдът се произнася както следва :
По отношение на местоживеене на
детето : Съдът намира, че към този момент следва да предостави
упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете на бащата и
определи местоживеене на детето Н.М.С. при бащата на адрес ***.
По отношение на режима на лични отношения на
детето с майката : Съдът намира, че видно от исковата ищецът е предложил
режимът на лични контакти между майката и детето да е свободен , ответницата не
се е противоставила на това и с отговора на исковата молба е заявила желание
режима да се определи като свободен , но е поискала и изрична възможност за лични срещи
между нея и детето , всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на бащата и половината от коледните и новогодишни празници, поради което
следва да бъде определен режим на лични контакти между ответницата З.Н.М. и детето Н.М.С. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през
лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и половината от
коледните и новогодишни празници, а извън така определения режим детето може да
се вижда с майката винаги със съгласието на бащата .
По отношение на издръжката за детето:Родителят, който
няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда,че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя.По делото липсват доказателства за реализираните от ответницата трудови доходи. Съдът
приема,
че във възможностите на същата е да реализира
доходи в размер на минимална работна заплата за страната тъй като същата е в
работоспособна възраст и липсват доказателства относно същата да страда от
заболявания ,които да не и дават възможност да работи пълноценно.При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на
чл. 142 от Семейния кодекс според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но съобразявайки се
с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от
размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 350 от
19.12.2019 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 610лв., като взе предвид
и факта ,че ответницата не възразява с отговора издръжката да е в размер от 160
лв. месечно така както е поискана в исковата молба, то за детето следва да се
определи издръжка в размер на 160 лв. месечно
начиная от датата на иска 14.10.2019г. в едно със законната лихва върху
всяка една просрочена вноска .
Досежно иска с правно основание чл. 149 от СК:Съгласно
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска, като такава се
претендира за период от 14.10.2018г до датата на иска 14.10.2019г.
Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка,
когато не е била престирана такава, съобразно право по закон.По делото не се
установи, майката да е заплащала издръжка за процесния минал период.Не се
доказа по делото след раздялата майката
да е предоставяла средства за издръжка за непълнолетното дете , а и то само
заяви в съда ,че средства получава от бащата, следва да се присъди
издръжка и за претендираното минало
време, считано от 14.10.2018г до датата на иска 14.10.2019г.,
включително. Съдът отчита обстоятелството, че ответницата няма алиментни задължения към други
лица, които да издържа , същата не е
заявила с отговора такива факти , както
и следва да вземе предвид , че за процесния период социално-икономическите
условия в страната са се променили .Относно размера й съдът намира, че същата
следва да бъде в размер на 160.00 лв. месечно /като съобрази ПМС №
320/20.12.2018 г. за определяне на нов
размер на минималната работна заплата за страната за 2019 г. и ПМС № 350/19.12.2019 г./ , както и
възрастта на детето , факта ,че е ученик
, като следва да се осъди ответницата да заплаща издръжка за минало време една година преди
датата на завеждане на иска в съда в общ
размер на 1920 лв. считано от датата на
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане.
Досежно фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака, съпругата да ще носи предбрачното си фамилно име – М. , тъй като същата е
заявила и в отговора ,че желае да носи предбрачното си име.
Досежно издръжка между супрузите:
страните не са поискали такава , не са направили доказателствени искания в тази
насока поради ,което си дължат издръжка след прекратяване на брака
.
Относно ползването на семейното жилище:Съгласно чл.56,ал.1 от Семейния кодекс–"При допускане на развода , когато семейното
жилище не може да се ползва от двамата съпрузи , съдът постановява ползването
на единия от тях , ответницата в отговора на иска ответницата не се е
противопоставила семейното жилище да се
ползва от ищеца , поради което семейното жилище в с. Г. , ул. «С. Караджа »№1 ще се ползава след развода от
мъжа.
Досежно разноските: Предвид
извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК
разноските следва да се понесат от страните така както са ги направили. Ищецът
е заплати съобразно чл. 6.т.2 от ТДТ , които се събират от съдилищата по ГПК , сума за Д.Т. в размер на 40 лв. , поради
което следва да се осъди ответницата да заплати остатъка от окончателната държавна такса върху иска за развод в размер
на 10 лв., относно искът,
с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, предвид, че е иск за периодични платежи
за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът
на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 230,40 лева, а относно искът, с правно основание чл.
149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 76,80
лв. Следва да се постанови предварително изпълнение по
отношение на присъдената издръжка .
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 21.11.1999г ,с акт за брак №16 от
21.11.1999г. на ОБН-Тетевен , кметство
с. Г. , обл. л., граждански брак между М.С.М. с ЕГН ********** *** и З.Н. Ман0ва с ЕГН ********** *** , поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете Н.М.С., ЕГН **********, род. на ***г . на бащата М.С.М. с ЕГН ********** , които ще се
упражняват на адрес с. Г. , обл. л. ,ул. С. Караджа №1.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ : между майката З.Н.М. ЕГН
********** и детето Н.М.С. ЕГН ********** ,
както следва :Детето Н.М.С. ще бъде при майката З.Н.М. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и половината от коледните и
новогодишни празници, а извън така определения режим детето може да се вижда с
майката винаги със съгласието на бащата .
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 2 от СК,З.Н.М. с ЕГН ********** да заплаща за детето Н.М.С.,
ЕГН ********** издръжка в размер на 160 лв. месечно в едно със законната лихва начиная от датата
на подаване на иска в съда 14.10.2019г , до настъпване на законните причини за
нейното изменяване или прекратяване .
ОСЪЖДА на основание чл.
149 от СК,З.Н.М. с ЕГН ********** да заплаща за детето Н.М.С.,
ЕГН ********** издръжка за минал период начиная от 14.10.2018г до 14.10.2019 г
включително в размер на 160 лв. месечно или в общ размер на 1920 лева считано от датата на
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на брака съпругата З.Н.М. с ЕГН **********да носи предбрачното си фамилно име М. .
ОБЯВЯВА,
че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение,
страните няма да си дължат издръжка по между си.
ПОСТАНОВЯВА след
развода семейното жилище в с. Г. , обл. л.
,ул. с.к.”№1 , което е собственост на родителите на М.С.М.
да се ползва от него.
ОСЪЖДА
З.Н.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС –
Тетевен окончателна държавна такса за
развод в размер на 10,00 /десет / лева
на осн. чл.6 т.2 от от Тарифа за ДТ , които се събират от съдилищата
по ГПК, както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист .
ОСЪЖДА
З.Н.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Тетевен сумата от 230,40
лв. ДТ върху присъдената издръжка по чл.143 ал.2 от СК на
основание чл. 1 от ТДТСГПК вр. с 69, ал. 1, т. 7 ГПК
и чл. 78, ал. 6 ГПК както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист .
ОСЪЖДА
З.Н.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Тетевен сумата от 76,80
лв. ДТ върху присъдената издръжка по чл.149 от СК на основание чл. 1 от ТДТСГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК както
и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист .
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта, в която са уважени исковете за
издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: