Определение по дело №238/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 449
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 29 юли 2024 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20243001000238
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
гр. Варна, 29.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20243001000238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. №1432/11.03.2024г., поправена с молба вх. №1635/20.03.2024г. по
описа на ШОС на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище град София,
подадена чрез пълномощник адвокат М. Г., САК.
Предмет на обжалване е решение №13 от 23.02.2024г. на Окръжен съд -
******, постановено по т. д. №17/2022г. по описа на ШОС, частично в
осъдителната му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗД „Бул
инс” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищцата К. Н., ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител Н. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес в село ********, обл. ******, сума над 75 000 лева до
присъдената сума от 180 000 лева, представляваща част от дължимото
обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на нейната майка
Ю.Н.Н., ЕГН **********, загинала в резултат на наранявания, причинени
при ПТП, настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7
******-******************, по вина на водача на л.а. „***************”, с
рег. № ******** Н. Н. Н., ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответното дружество ЗД „Бул инс” АД, ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя - 24.09.2021г., до окончателното
1
плащане.
В частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 75 000 лева, съответно за присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 34 980,64 лева, ведно с лихвите за забава,
считано от 24.09.2021г. (датата на отправяне на застрахователна претенция) до
окончателното плащане, първоинстанционното решение не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с изрично посочване в
диспозитива, че уважените искове са частични – решение №20 от 10.04.2024г.
Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като
изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват основно
с размера на определеното и присъдено на пострадалата ищца обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди, причинени в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие. Според ответника – въззивник ЗД „Бул инс”
АД присъденият от съда размер на обезщетението от 180 000 лева е завишен и
не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, с оглед
и изградените в постоянната съдебна практика критерии по приложението на
този законов текст - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, установените в страната икономически условия и стандарт на
живот и трайната съдебна практика за процесната 2024г. Твърди се, че при
постановяване на решението и при определяне размера на неимуществените
вреди не са обсъдени в дълбочина всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди, като в мотивите към решението не са посочени конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди,
както това следва да бъде сторено (позовавайки се на решение № 70 от
01.08.2017 г. по гр.д. №2433/2016г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о.).
Според въззивника, първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение като погрешно е възприел фактите по делото и не е подложил на
критичен анализ установените в хода на съдебното производство факти, в
резултат на което неправилно е оценил размера на неимуществените вреди на
ищцата на стойност 200 000 лева. Така например съдът само е маркирал, но не
2
е обсъдил достатъчно задълбочено факта, че към датата на ПТП ищцата е била
на 5 месеца, което според въззивника означава, че липсва особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка между нея и покойната майка,
съответно загубата за ищцата не е толкова тежка, непреодолима и
разтърсваща, колкото за дете, което е познавало и обичало майка си. Твърди се
също така, че определеното изключително завишено обезщетение не отговаря
на установените застрахователна и трайна съдебна практика.
Изразява се и несъгласие с отхвърленото възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата Ю. Н. като се твърди, че
по делото е било безспорно установено, че същата се е возила без
обезопасителен колан а в случай, че е била с правилно поставен такъв не би
изпаднала от купето на автомобила, съответно не би получила множествените
тежки травматични увреждания, довели до леталния изход. На отделно
основание се твърди, че увреденият пътник се е возил в процесния лек
автомобил при водач, за когото е бил наясно, че не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което е самостоятелно основание
за отчитане на съпричиняване на вредите и намаляване на присъденото
обезщетение.
При тези основни оплаквания и твърдения ответникът – въззивник ЗД
„Бул инс” АД моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
намаляване на присъденото обезщетение за причинените на пострадалата
ищца неимуществени вреди до размера от 75 000 лева, ведно със законните
последици от това по отношение на лихвите за забава и разноските по делото.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е
надлежно администрирана.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата
К. Н., чрез пълномощника си по делото адвокат П. К., САК, е подала писмен
отговор вх. №2163/18.04.2024г., в който като прави обстоен коментар на
оплакванията на ответното дружество, аргументирайки се и с анализ на
събраните по делото доказателства и съдебната практика по приложението на
чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД обосновава становище за неоснователност на
3
въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
въззивното производство за осъществяваното в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв безплатно представителство.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на първоинстанционния ******ски окръжен съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Страните не посочват и представят нови доказателства. Не се
установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне
на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. За
изслушване на устните състезания делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание.
Във връзка с евентуални искания на страните за присъждане на разноски
за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от
представянето на списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1432от
11.03.2024г., поправена с молба вх. №1635/20.03.2024г. по описа на ШОС на
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище град София, подадена чрез
пълномощник адвокат М. Г., САК, срещу решение №13 от 23.02.2024г. на
Окръжен съд - ******, постановено по т. д. №17/2022г. по описа на ШОС,
поправено с решение №20 от 10.04.2024г., в частта му, с която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата К. Н., ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител Н. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес в село ********, обл. ******, сума над 75 000 лева до
присъдените 180 000 лева, представляващи дължимо обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на нейната майка Ю.Н.Н.,
ЕГН **********, загинала в резултат на наранявания, причинени при ПТП,
4
настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7 ******-
******************, по вина на водача на л.а. „***************”, с рег. №
******** Н. Н. Н., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното
дружество ЗД „Бул инс” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 24.09.2021г., до окончателното плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.10.2024г. от 14,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни/
електронни адреси, чрез пълномощници и третото лице - помагач.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със
съобщение за насрочено открито заседание. На въззивника да се връчи и
препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5