Решение по дело №2660/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.Р.Й., подадена чрез адв. П.Х.Х., против решение № 1467 от 12.10.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 1421/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0001060 от 12.10.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б. “а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И.Р.Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 2000.00 лв., на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН. С решението са присъдени разноски в полза на РД „Автомобилна администрация Варна.

В касационната жалба се поддържа, че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, не се явява, не се представлява. С молба вх. № 17906/ 13.12.2023г., чрез процесуалния представител адв.Х. поддържа касационната жалба и отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност и в случай, че НП бъде изменено претендира присъждане на разноски съобразно уважената част от оспорването.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмен отговор по касационната жалба, чрез В К -мл. експерт в отдел „Контрол“ към РД “АА“ Варна заявява, че касационната жалба е неоснователна, а визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. Счита решението на Районен съд - Варна за правилно, постановено при спазване на процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като постановено при спазване на процесуалните правила и закона следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.Р.Й., против Наказателно постановление №23-0001060 от 12.10.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б. “а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И.Р.Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 2000.00 лв., на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

С решение № 1467 от 12.10.2023г. постановено по АНД № 1421/2023 г., ВРС е потвърдил процесното НП. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че на 29.08.2022 г. около 09.50 ч., в гр. Варна, по ул. Девня, срещу база „Сухото пристанище“, в посока ЖП гара, управляваното от И.Й. съчленено превозно средство, състоящо се от влекач „Волво”, категория N3, рег.№ВТ6401КС и прикачено полуремарке с три оси, категория 04, рег.№***, извършващо обществен превоз на товар шрот по маршрут гр. Полски Тръмбеш – гр. Варна, било спряно за проверка от Б И и свид. К К  – двамата инспектори в РД „Автомобилна администрация“. Проверката на превозните документи констатирала, че удостоверената с представената кантарна бележка обща маса 1 40920 кг надвишава с 920 кг допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване съобразно чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо Й. бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

От правна страна ВРС приел, че при провеждане на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и доказателства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Правилен е извода на въззивният съд, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере, какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.

За несъществено настоящият състав на съда приема посоченото отразяване в решението на ВРС, а именно допустима маса 42 000 вместо 40 000, както и 42920, вместо 40920, тъй като видно от нормата на чл.6 ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t, както в съответствие с материалния закон е приел административнаказващия орган.

В конкретния случай видно от АУАН и НП, на касатора е повдигнато обвинение за нарушение на чл.139, ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, във вр. с на чл.6 ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г.

От доказателствата по делото се установява, че управляваното от касатора съчленено ППС, попада в горепосочената хипотеза. Отделно от това е приобщена справка за регистрирани нарушения по правно основание, от която се установява влязло в сила към 04.02.2022 г. НП №2879 от 04.01.2021 г. срещу касатора за същото по вид нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., поради което и правилно е отчетена от въззивния съд като съответстваща на нормата на чл.177, ал.5, пр.2, вр. ал.3, т.1 ЗДвП, предвиждащ санкция за повторно извършено нарушение.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1467 от 12.10.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 1421/2023 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И.Р.Й., ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: