МОТИВИ към Присъда № 1/09.01.2015г.

по НОХД № 339/2011г. по описа на РС-Исперих

 

            Районна прокуратура – Исперих е обвинила:

В. ***, ЕГН: **********, в това,  че за времето от 12.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Пазарджик и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, сам и след предварителен сговор за нейното извършване с Е.Г.М. от с.Камен, Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение С.Б.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 250 лева, Е.Г.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 лева, З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представил за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като общата вреда е в големи размери – причинил обща щета в размер на 20 040 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Е.Г. *** Търново, ЕГН: **********, в това, че за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, след предварителен сговор за нейното извършване с В.П. ***, Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в заблуждение З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представял за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар и причинената обща вреда е в големи размери –обща вреда в размер на 19 490 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Ю.В.М. ***, ЕГН: **********, в това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като е причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Г.С.И. ***, ЕГН: **********, в това, че за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното осъществяване с В.П. ***, Е.Г.М. от с.Камен и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представил за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като вредата е в големи размери – причинил обща вреда в размер на 19 490 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В.Х.Б. ***, ЕГН: **********, в това, че за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление след предварителен сговор за нейното осъществяване с В.П. ***, Е.Г.М. от с.Камен,  Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представил за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като общата вреда е в големи размери – причинил обща вреда в размер на 19 490 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

А.И. ***, ЕГН:**********, в това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като причинил обща вреда в размер на 13869,06лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

А.М.Д. *** Търново, ЕГН: **********, в това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, в след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Б.М. *** Търново, ЕГН:**********, в това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителeн сговор за нейното извършване с К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

К.М. *** Търново, ЕГН: **********, в това, че на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, в гр.Горна Оряховица,  в гр.Нови Пазар, в гр.Шумен и в гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

А.Г.Н. ***, ЕГН:**********, в това, че на 28.06.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, в гр.Нови Пазар и в гр.Исперих, след предварителен сговор за нейното  извършване с Ю.В.М. ***, Б.М.К. ***, К.М.К. ***, А.И. *** и А.М. ***, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение Ц.И.Д. *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – адвокат – престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Подсъдимите не се признават за виновни. Подс.В.П. дава обяснения, като твърди, че обясненията, които е давал на досъдебното производство са били под диктовка на оперативния работник и е казал всичко каквото са искали от него, за да излезе от ареста. В условията на чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.3 от НПК обясненията, които е давал на досъдебното производство са прочетени в съдебно заседание.

Останалите подсъдими отказват да дават обяснения в хода на съдебното следствие. Поради това и в условията на чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.4 от НПК за подсъдимите Е.М., Г.И. и Ю.М. и в условията на чл.279 ал.1 т.4 от НПК за подсъдимия А. Назиф, обясненията, дадени от тях на досъдебното производство са прочетени в хода на съдебното следствие

Защитниците на всички подсъдими пледират за оправдателна присъда, като считат от една страна, че обвинението не е доказано по категоричен начин, а от друга – че не са събрани доказателства, доказващи извършването на процесното деяние от подзащитните им, тяхната вина и всички останали елементи от състава на престъплението по чл.210 от НК. 

Представителят на РП"Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна, с изключение на обвинението, отнасящо се до подс.В.Б.. Пледира за осъдителна присъда по отношение на останалите подсъдими с налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер на максималния предвиден по закон за подс.П. и над средния за другите подсъдими, като наказанията следва да бъдат изтърпени ефективно.

Гражданските ищци и частни обвинители пледират за уважаване на така предявените граждански искове.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.П.П. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан.

Подсъдимият Е.Г.М. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, осъждан.

Подсъдимият Ю.В.М. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият Г.С.И. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият В.Х.Б. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ ***, женен, със средно образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият А.И.Н. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият А.М.Д. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият Б.М.К. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият К.М.К. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ *** Търново, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан.

Подсъдимият А.Г.Н. е роден на ***г***, бълг.гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, осъждан.

            Със споразумение от 28.09.2010г., влязло в сила в същия ден, по НОХД№1441/2010г. на РС-Шумен обв.В.П. е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода чието изпълнение е отложено за срок от 4 години за деяние по чл.209,ал.1 от НК.

            Със споразумение от 02.04.2007г., влязло в сила в същия ден, по НОХД№205/2007г. на РС-Горна Оряховица, обв.Е.М. е осъден на наказание „Пробация” за деяние по чл.209,ал.1 от НК.

           Със споразумение от 28.11.2006г., влязло в сила в същия ден, по НОХД№1877/2006г. на РС-В.Търново, обв.А.Н. е осъден на наказание „Пробация” за деяние по чл.209,ал.1 от НК.

            Подсъдимите Ю.М., Б.К. и К.К. *** и се познавали. В началото на 2010г. подс.Ю.М. разговарял с двамата братя, за които знаел, че чрез използване на сим-карта извършвали телефонни измами. Тримата се разбрали да действат заедно и започнали да звънят на територията на различни области, включително и област Разград, като сим-картата, която използвали била на мобилен оператор „Вивател” с №**********.

        1. На 20.05.2010г. Ю., К. и Б. набрали стационарен №********* в гр.Исперих, като се свързали с пострадалата В.Н.Г.. Един от тримата се представил за следовател и казал, че дъщеря й е катастрофирала и убила дете на 10 години. Обяснил й, че трябва да се даде сумата от 10 000лв. за да бъде пусната под гаранция дъщеря й. В този момент телефона бил поет от някой от другите двама подсъдими, който се представил за нейната дъщеря и казал, че твърдяното от следователя е вярно. Г. посочила, че не разполага с толкова голяма сума, но има част от нея като някои от банкнотите са в евро. Представящия се за следовател подсъдим се съгласил  и посочил, че ще изпрати сигурен човек да вземе парите и тя никъде и на никого не следва да казва за случая. Същия подсъдим поискал точния адрес на къщата на Г. както и описание на къщата. В същото време друг от подсъдимите започнал да звъни на подсъдимите А.Д. и А. ***,  с които се познавали и за които знаели, че имат хора /т.нар.”мулета”/ на територията на гр.Исперих и област Шумен, които ходят на посочени адреси, за да вземат пари от измамените лица. Поискал от двамата подсъдими да изпратят „муле” в гр.Исперих за да вземе парите от Г.. Подсъдимите А. и А. с работния телефон с №********** се свързали с Гюнай Гюнерджан Юнуз от гр.Исперих да отиде и да вземе парите. Докато Гюнай се придвижвал до къщата на пострадалите и впоследствие докато пътувал за гр.Горна Оряховица, Ю., Б. и К. поддържали връзка с А. и А. със своите телефони, като същевременно с думи са забавяли пострадалата Г. с оглед придвижването на Гюнай. Същия се придвижил до къщата на Г., взел парите поставени в плик в размер на 500лв. и 700 евро. След това Гюнай Юнуз напуснал къщата на Г. и занесъл парите в гр.Горна Оряховица и ги предал на подсъдимите А. и А.. На Гюнай е била платена съответна част за услугата. Подсъдимите А. и А. дали определена част и на извършващите измамни действия Ю., Б. и К.. Час по късно Г. звъннала на дъщеря си В. и разбрала, че е измамена.

        2. На 28.06.2010г. подсъдимите Ю., Б. и К., с ползваната от тях работна карта отново започнали да звънят в гр.Исперих. Малко след 15 часа на същия ден Ю., Б. и К. звъннали на стационарен номер 08431/32-97, ползван от свидетелката Ц.Д.. Телефонът вдигнал първо съпруга на свидетелката Д., но той веднага предал телефона на съпругата си. Тогава мъжки глас (един от подсъдимите) се представил, че е нейния син и й казал, че е претърпял катастрофа и блъснал дете и затова е наел адвокат, с който тя трябвало да говори. Работния телефон бил поет от  друг подсъдим, който се представил за адвокат и  обяснил на свидетелката Д., че ако тя дадяла 10 000лв., той щял да прикрие случая. „Адвокатът” посочил, че ще изпрати негов сигурен човек, за да вземе парите. Св.Д. се съгласила да даде парите и обяснила местонахождението на нейната къща в гр.Исперих. Същевременно подс.Б.К. със своя телефон ********** звъннал на подсъдимите А. и А. да изпратят „муле” в гр.Исперих за да вземе парите. Те от своя страна, с ползваната от тях работна карта звъннали на подс.А.Г.Н. *** да се придвижи до гр.Исперих пред дома на свидетелката Д.. Подс.Н. отишъл до къщата на свидетелката Д., която чакала отвън на улицата. Подс.Н. се приближил на 2-3м от свидетелката, попитал я дали тя е жената с парите и след като получил утвърдителен отговор, той предал своя мобилен телефон на свидетелката Д. да говори с „адвоката”. Този „адвокат” посочил на свидетелката Д., че това е неговия човек, след което тя предала плика със сумата от 9500лв. и отделно 500лв., както той предварително й казал. Веднага след това подс.Н. напуснал гр.Исперих и тръгнал да предава парите на подсъдимите А. и А. ***. Подс.Н.  с ползвания от него лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№В 99-84КР, движейки се по пътя за гр.Горна Оряховица постоянно бил наставляван от подсъдимите А. и А. къде да кара. Приближавайки с.Моравица обл.Търговище подсъдимите А. и А. му посочили, че следва да остави парите преди входа на селото до рекламна табела – билборд с надпис „Виктория”. Подс.Н. спрял до тази табела и по поръчение на подсъдимите А. и А. оставил плика с парите под един камък до посочения билборд. В последствие подс.Н. ***, а до билборда отишли подсъдимите А. и А. и взели плика с парите. От тези пари дали на Ю., К. и Б. по 1400лв., а останалата сума си разделили по между си. Докато се случвало всичко това подсъдимите Б., А. и А. поддържали връзка по телефона, като Б. препредавал относно случващото се в гр.Исперих – от адреса на пострадалата до окончателното предаване на парите. След като се прибрала в дома си свидетелката звъннала по телефона на сина си и разбрала, че той няма проблем с катастрофа, а тя самата е станала жертва на телефонна измама.

        3. На 26.08.2010г. Ю., К. и Б. с ползваната от тях работна карта започнали да звънят в гр.Исперих с цел измама. След 14.00 часа на същия ден те звъннали на стационарен телефон 08431/26-73, ползван от св.Е.Б.. По сходен начин както при предходните два случая тримата подсъдими разменяйки си телефона и представяйки се последователно за дъщеря на свидетелката и за „адвокат” я въвели в заблуждение, че внучката й катастрофирала и блъснала дете, което е починало, поради което била задържана. След това „адвокатът” убедил св.Б., че ако даде определена сума пари той ще съдейства да пуснат внучката й. Св.Б. се съгласила да даде 2000.00лв. и дала информация за местонахождението на дома си, след което излязла на улицата да чака човека, който „адвокатът” обещал да изпрати. Междувременно третия подсъдим от с.Камен звъннал на подсъдимите А. и А. *** и им посочил, че има измамена жена и следва да изпратят „муле” на посочен адрес, за да вземе парите. Двамата подсъдими се обадили на св.С.Г. и го изпратили на адреса, където той се срещнал със св.Б. и тя му дала 2000лв., сложени в плик. След като ги взел, тръгнал в посока гр.Велико Търново за да ги предаде на неговите изпращачи – А. и А.. Движейки се с автомобил С.Г. бил напътстван от подсъдимите А. и А., които му казали да спре на разклона за с.Джулюница и там да оставил парите под указателната табела. В последствие С. ***, а парите под камъка били взети от подсъдимите А. и А., които разпределили сумата от 1500лв. на петимата съучастници, а С.Г. предварително отделил от сумата 500лв. за себе си за тази услуга. По-късно същата вечер св.Б. разговаряла с дъщеря си по телефона и разбрала, че внучката й няма проблем с катастрофа, а тя самата е станала жертва на телефонна измама.

            Трите пострадали подали сигнали в РУ МВР гр.Исперих и в последствие били образувани  три досъдебни производства срещу неизвестен извършител за извършени престъпления на територията на гр.Исперих по чл.209 ал.1 от НК. В хода на разследването по трите досъдебни производства се установило, че в деня и часа на извършване на трите деяния пострадалите лица получили позвъняване от един и същ мобилен абонатен номер, а именно **********, ползващ услугите на БТК АД. От изисканите справки от оператора е видно, че този абонатен номер, заедно с още четири номера – **********,  **********, ********** и ********** са регистрирани на името на св.А. ***. В показанията си свидетеля посочва, че преди две – три години пребивавал в гр.Горна Оряховица, където бил свален от влака, тъй като нямал пари да си плати билета. Започнал да проси пари от хората и към него се приближили четирима непознати мъже, които му предложили да му дадат пари, в замяна на което той да закупи на свое име няколко сим-карти и мобилни телефона. Св.Я. се съгласил и дал личната си карта на мъжете, след това подписал представените от тях договори за 5-6 сим - карти, те му дали 17лв., а сим-картите и мобилните телефони останали у тях.

            От изисканите и приложени по делото справки за проведени телефонни разговори на процесните дати от и към цитираните телефонни номера, както и справки за проведени телефонни разговори от телефонни номера съответно собственост на подсъдимите К.К., Ю.  М.А.Д., А.Н., А.Н., на св.С.Г. и на Гюнай Юнус е видно на първо място, че позвъняванията до пострадалите от телефонен номер ********** е извършено от територията на с.Камен, обл.В.Търново, а позвъняванията от телефонен номер ********** до „мулетата” Гюнай Юнус, А.Н. и С.Г. е извършено от територията на гр.Г.Оряховица. Същевременно на същите дати и по същото часово време, когато тримата подсъдими Б., К. и Ю. са извършвали позвъняванията до пострадалите, от личните си телефонни номера подсъдимите К. и Ю. са се свързвали с подсъдимите А. и А. на техните лични телефонни номера /т.Х и т.ХІ/.

            С цел установяване на извършителите на цитираните деяния и пресичане на дейността им в хода на досъдебното производство е било направено предложение и съответно е било дадено разрешение за използване и прилагане на СРС – „Негласен контрол на телефоннни разговори”. При прилагането на СРС се е установило, че в началото на месец ноември 2010г. в мобилния апарат, в който е била поставяна цитираната по-горе сим карта №**********, е била поставена сим-карта № **********, като ползвателят му е набирал единствено и само произволни стационарни телефони. Този телефонен номер е бил регистриран на името на св.Й.А. Йрданов, който в с.з. заявява, че е регистрирал сим-картата на негово име към мобилен оператор БТК АД по молба на негов приятел от гр.В.Търново, след което веднага му я преотстъпил.

            Св.В.Н.И. от своя страна твърди, че в края на лятото на 2010г., по искане на подс.В.П., с който били стари познати, закупил от друг свой познат – Г. от гр.В.Търново две сим-карти на мобилния оператор Вивател. Тези сим-карти той продал на подс.П..

            През есента на 2010г. подс.В.П. решил да извършва измами за да припечели. Така той разменил един работен телефон м.”Нокия 1208” с подс.Ю.М.. Първоначално подс.П. решил да действа сам и в началото на месец декември 2010г. от номер  ********** започнал да звъни в гр.Стара Загора, като искал да си намери муле. Представяйки се за човек, който търси някой да разнася чертежи и пратки подс.П. се сдобил с номера на св.К.Л. ***, звъннал му на 10.12.2010г. и свидетелят от своя страна се съгласил да свърши работа за разнасяне на книжа за ПВЦ-дограма., като се договорили, че при всяка пратка ще има в отделен плик с пари за свидетеля за извършената куриерска услуга. След като си намерил вече муле подс.П. започнал да звъни на произволни номера в гр.Пазарджик.

        4.На 12.12.2010г. подс.П. звъннал на стационарния номер 034/454806 отсреща вдигнала св.С.Б.К.. Преправяйки си гласа и представяйки се последователно за дъщерята на свидетелката, а в последствие и за „дознател”, подс.П. успял да заблуди св.К., че дъщеря й е катастрофирала, блъснала е дете и може да бъде освободена срещу сумата от 5000лв. Свидетелката му отвърнала, че разполага само със сумата от 220лв. Подс.П. се съгласил, звъннал на св.К.Л. и му поръчал да отида на адреса, посочен от св.К. *** и да вземе плика. Св.Л. изпълнил поръчката, като св.К. му предала сумата от 250лв. По-късно подс.П. звъннал на св.Л. и му посочил, че от плика следва да вземе за себе си 50лв., а с другите да вземе 4бр.ваучери на „Виваком” от по 50лв. Св.Л. успял да вземе ваучери за 190лв. след което му издиктувал техните серийни номера.

        5. Същия ден 12.12.2010г. с работния телефон подс.П. продължил да се опитва да мами граждани в гр.Пазарджик.  Така след 17 часа той позвънил на градски номер 034/454858, където вдигнала телефона жена – свидетелката Е.К.. По описания вече сценарий подс.П. успял да заблуди св.К., че дъщеря й е катастрофирала и блъснала дете, като за освобождаването й било необходимо да се дадат 8000лв. на съдебния лекар. Св.К. отвърнала, че това е голяма сума, тя разполагала с 300лв. Подс.П. решил да не изпусне и тези пари и изпратил пострадалата в близкият най-голям магазин и от там да закупи ваучери за „Виваком”. Тъй като свидетелката не могла да изпълни поръчката, подсъдимият се обадил на св.Л., който поискал подс.П. да изпрати човека до читалище „Виделина” до МГ на бул.”България”. Тогава подсъдимият звъннал отново на св.К. и я изпратил пред читалище „Виделина”. Там тя предала сумата от 300лв. на св.Л., като в последствие по указания на подс.П. той взел за себе си сумата от 50лв., а с останалите закупил ваучери, чиито серийни номера издиктувал на подс.П..

        Вечерта на същия ден обв.В.П. се срещнал в центъра на селото с подс.Е.М. и подс.Г.И., с които се познавал и които също се занимавали с телефонни измами. При водения разговор помежду им, подс.И. посочил че той има две сигурни „мулета” в гр.Варна и може да ги ползват, като за това 40% от измамата ще остава за подс.И.. Връзката с тях може да са прави само чрез него, т.е. когато лицето е заблудено, те ще му звънят и той ще ги праща на посочения адрес в гр.Варна. Двете „мулета” не са установени в хода на наказателното производство. В. и Е. се съгласили и решили от следващия ден да почнат измами в гр.Варна.

        6. На 13.12.2010г. подс.В.П. заедно с подс.Е.М. започнали да звънят от работната карта на стационарни телефони в гр.Варна. Около 11 часа на стационарен номер 052/734145 вдигнала телефона св.З.Д..  Двамата подсъдими представяйки се последователно за зетя на свидетелката и за полицай, успели да я заблудят, че зет й И. е катастрофирал, блъснал е дете и поискали от нея да даде сумата от 15000лв., за да „оправят нещата”, като й обещали, че след предаването на парите И. ще бъде пуснат. Тъй като се оказало, че свидетелката не може да даде толкова пари, двамата подсъдими решили да се възползват и от малкото пари, които имала. Те изпратили св.Д. последователно до магазин „Била” и магазин „Пикадили” от където тя закупила общо 14 ваучера на обща стойност от 430лв., чиито серийни номера тя издиктувала по телефона на подсъдимите. Двамата я накарали да изгори тези ваучери, с цел в последствие те да не бъдат открити от разследващите органи.        7.На 15.12.2010г. подсъдимите П. и М. отново „работили” в посока гр.Варна. Около 15 часа на същия ден те позвънили на стационарен номер 052/755102. Слушалката вдигнала св.С.П., като по посочения вече сценарий двамата подсъдими успели да заблудят свидетелката, че внука й Красьо е катастрофирал, блъснал е дете, което е починало и за да се „оправят нещата” следвало да се дадат 10000лв.  Св.П. отвърнала, че разполага със сума от около 2000лв. и посочила своя мобилен номер – **********, след това изброила парите си,  посочила, че точната сумата е от 1750лв. Тогава подс.М. посочил на бабата, че трябва да отиде пред магазин „Пикадили” и да стои в страни до спирката. Междувременно  подс.П. позвънил на подс.Г.И., за да изпрати своето „муле” в района на ЖК”Младост” до магазин „Пикадили”. Така подс.И. се свързал с неустановеното „муле”, което отишло на уреченото място, посочил на св.П., че го изпраща капитан Н. и без други обяснения взел плика с парите от 1750лв.  В последствие подс.М. отново звъннал на св.П. и попитал дали сумата е предадена. След като получил утвърдителен, отговор той обещал, че Красьо ще бъде пуснат. Неустановеното муле от своя страна предал парите на подс.И.. Последния разпределил парите и на другите съучастници.

        8. На 17.12.2010г. подсъдимите П. и М. отново „работили” в посока гр.Варна. Около 16 часа на същия ден те позвънили на стационарен номер 052/755569. Слушалката вдигнала св.С.Г., която живеела в комплекс „Победа”. Отново по същата схема подсъдимите успели да заблудят свидетелката, че сина и Красьо и катастрофирал, блъснал е дете и че полицаят може да „оправи нещата” срещу сумата от 6000лв. Св.Г. казала, че не разполага с такава парична сума и посочила, че ще търси пари от приятели. След като не успяла да се свърже с приятелката си, тя решила да даде  това, с което тя разполага, включително и своите златни накити. Двамата подсъдими се съгласили на това и накарали св.Г. да отиде пред Централната поща в гр.Варна. Там на место отишло неустановеното муле, като тя му предала 550лв. и златните накити една обица тип халка, част от обица с гравиран кръст и без закопчалка, една златна пендара и част от синджир.

        9. На 22.12.2010г. подсъдимите П. и М. отново работели в посока гр.Варна. След 9 часа те с работния телефон звъннали на стационарен телефон с номер 052/757314. Телефона вдигнал И.Г., като двамата подсъдими успели да го заблудят, че синът му М. е участник в катастрофа, при която е пострадало дете, като му поискали сумата от 8000лв., за да „оправят нещата”. Св.Г. решил да даде сумата от 1800лв., с колкото разполагал. Тъй като св.Г. бил възрастен, двамата подсъдими му поръчали такси от гр.Варна, което да го вземе от адреса му и да го занесе пред Централната поща в гр.Варна, където пред спирката И.Г. следвало да чака. Такси с №18 отишло и взело И.Г. и го закарало пред пощата. Там отишло едно от „мулетата”, което изпратил подс.И., взел приготвената сума от И.Г. в размер на 1800лв. и предал сумата на подс.Г.И.. Последният дал 40% от тази сума на подсъдимите П. и М..

        10. На 27.12.2010г. отново подсъдимите П. и М. ***1 часа с работния телефон те звъннали на градски номер 052/757753, като телефона бил вдигнат от св.М.Г.. По познатата схема те успели да заблудят жената, че сина й Филип бил катастрофирал и може да бъде освободен срещу сумата от 8 000лв. Св.Г. заявила, че не разполага с толкова голяма сума, но посочила, че има над 3000лв., като след изброяването на парите уточнила, че сумата е 3500лв. По искане на подсъдимите тя посочила и своя мобилен телефон **********, след което й казали да отиде да чака пред Централна поща гр.Варна. Св.Г. поради старост и болест посочила, че не може да отиде до там. Тогава подсъдимите решили да изпратят „мулето” на адрес близо до нейния блок. Те се обадили отново на подс.Г.И., който изпратил муле на посочения адрес. Св.Г. слязла пред своя блок – бл.1 в кв.”Победа”1 и пред близката детска градина предала сумата от 3500лв., като парите били опаковани в хартия. В последствие неустановеното муле предало парите на подс.И.. Последния дал 40% от парите на  подсъдимите П. и М..

        11.На следващия ден 28.12.2010г. около 11ч. двамата подсъдими звъннали на стационарен номер 052/757832. Телефона бил вдигнат от св.Мария Ц.. По познатия сценарий те успели да заблудят свидетелката за възникнала катастрофа и поискали от нея 9000лв. Св.Ц. казала, че тя е старица и не разполага с толкова много пари. Тя посочила, че разполага със сума от около 200лв. Подсъдимите М. и П. решили да се възползват и от тези пари, но тъй като за тази сума не си струва да се използва муле, те решили в този случай парите да бъдат обърнати във ваучери. Така св.Ц. отишла в близкия хранителен магазин и купила ваучери на „Виваком” за 200лв. Св.Ц. по указание на одсъдимите П. и М. отишла пред Централна поща в гр.Варна. Тъй като тя не може да каже серийните номера на тези ваучери на случаен принцип подс.М. набрал стационарен телефон 052/757904, който телефон вдигнал св.Н.Д.. На него той обяснил, че трябва да извърши една услуга, за което ще получи за половин час работа сумата от 20лв. Така св.Д. нищо не подозирайки отишъл пред Централна поща и взел ваучерите както и сумата от 20лв. от св.Ц.. В последствие св.Д. издиктувал серийните номера на двамата обвиняеми.

         12. На 02.01.2011г. с работния телефон подсъдимите П. и М. звъннали на домашен телефон 052/711086. Около 15 часа телефона бил вдигнат от св.М.Д., като двамата подсъдими успели да я заблудят, че внукът й Д. е катастрофирал и блъснал малко дете. Поискали от нея сумата от 6000лв. Св.Д. заявила, че разполага само с 4000л. Подс.М. и посочил, че ще изпрати своя син да вземе парите, а тя следвало да излезе пред блока да ги даде. След това подсъдимият звъннал на подс.Г.И. да изпрати мулето на посочения адрес в гр.Варна. Подс.И. *** неустановеното муле. След като  посочения адрес е бил наближен от мулето св.Д. слязла пред блока, но без парите. Когато приближил неустановеното муле, той поискал парите тя се върнала до апартамента, взела ги и ги изнесла на вън и предала сумата от 4000лв. поставени в една торбичка. Неустановеното муле е взело парите, след което напуснал местопроизшествието. По-късно това муле предало парите на подс.Г.И..

        13. На 03.01.2011г. след 15 часа с работния телефон подсъдимите П. и М. звъннали на градски номер 052/711250. По познатия сценарий двамата подсъдими заблудили вдигналата телефона Д.К., че при катастрафо внукът й Никито си е счупил крака на четири места и за операцията били необходимо да се дадат 3000лв. за четири златни пирона за да бъде уплътнен кокала. Св.К. казала, че не разполага с толкова голяма сума и посочила, че разполага с по-малка сума в размер на 540лв. Тъй като тази сума им се видяла малка, двамата подсъдими поискали от бабата да посочи какво друго ценно има в дома си. Св.К. посочила, че има злато – пръстен и колиенца. Двамата подсъдими се съгласили освен парите да вземат и златото, като във водения разговор св.К. посочила и своя  мобилен телефон **********, също така посочила и своя адрес в гр.Варна – кв”Чайка”65. Подс.И. изпратил едно от своите „мулета” в близост до адреса на свидетелката, тя излязла и му предала парите и накитите. В последствие неустановеното муле предало парите на подс.Г. ***. Предадените от св.К. златни накити били: мъжки златен пръстен с тъмен камък, дамски пръстен от руско злато с червен камък, два чифта златни обици тип халки, едно колие от руско злато във формата на листо, два дамски златни пръстен, един брой златна буква „К” и един брой буква „А”.

        Веднага като получили парите и златото, подсъдимите П., М. и И. отишли в гр.В.Търново за да го продадат в заложна къща. Те отишли в заложната къща на св.З. и му продали златните накити от измамата за около 600 лева.

        14. На следващият ден 04.01.2011г. подсъдимите П. и М. отново „работили” в посока гр.Варна. След 13 часа те звъннали на градски номер 052/711270, като телефона бил вдигнат от св.Й.Н.. И тази свидетелка двамата подсъдими успели да заблудят, като я убедили, че зет и и дъщеря й са катастрофирали и са блъснали дете, което е починало, като поискали сумата от 8000лв., за да „оправят нещата” Св.Н. казала, че не разполага с толкова пари, а само с 1300лв. Подс.М. решил да се възползва от тази сума, поискал адреса на свидетелката и я попитал дали може да слезе до входа на блока. Св.Н. посочила, че е инвалид на 84 години, но може полека лека да слезе до входа на блока намиращ се в кв.”Чайка” бл.65. Междувременно подс.П. потърсил подс.Г.И. да изпрати мулето на адрес бл. 65 в кв.”Чайка”. Около 13.45 часа неустановеното муле било до бл.65, св.Н. полека лека с патериците слязла до входа на блока и му предала парите в размер на 1300 лева. В последствие това муле предало парите на подс.И.. Последния разпределил парите на всички участници според дела им.

        15. На 06.01.2011г.  подсъдимите П. и М. след 15 часа звъннали на стационарен  номер 052/712229. Телефона бил вдигнат от св.С.У., която помислила, че се обажда нейния син Калин. Възползвайки се от заблудата й двамата подсъдими успели да я убедят, че сина й е катастрофирал, блъснал е дете, което е починало и за да бъде освободен следва да даде пари – 8000лв. Тъй като свидетелката не разполагала с такава сума, тя се обадила на свои познати и успяла да събере сумата от 1000лв. След като намерила тези пари, подс.М. й посочил, че с парите следва да отиде пред Катедралата в гр.Варна, където ще дойде техен човек. Подсъдимите П. и М. задвижили процедурата чрез Г.И. на место да отиде едно от „мулетата”. Малко след 16 часа св.У. била пред катедралата и под наставленията на двата подсъдими, за да бъде разпозната от мулето застанала до едно голямо коледно яйце. По този начин неустановеното муле я разпознало и се приближило до нея. Същия посочил на св.У., че го праща дознател И., взел парите поставени в плик и напуснал местопроизшествието. В последствие получените 1000лв.  от неустановеното муле били предадени на подс.Г.И.. Последният дал 40% от сумата на подсъдимите П. и М..

        16. На 20.01.2011г. подсъдимите П. и М. към 9 часа с работния телефон звъннали на  домашния телефон 052/749503. Телефона бил вдигнат от св.В.В.. По познатия сценарий двамата подсъдими успели да заблудят св.В., че сина й Гошо е катастрофирал и блъснал дете, което е починало. Поискали й сумата от 7000лв., но свидетелката заявила, че няма толкова и изброила наличната сума от 3100лв. от банкноти от 100 и 50 лева. Веднага подс.М. звъннал на подс.И. да изпрати мулето на конкретен адрес в гр.Варна – ЖК”Младост” до училище „Ан.Страшимиров” и спирка „Капитан Г.Г.”, бл.107, вх.Г от към пазарчето. Когато мулето наближило адреса на св.В., подсъдимите я накарали да слезе пред блока. Св.В. слязла и застанала до близкия трафопост, за да бъде разпозната. Неустановеното муле се приближава до нея, взело плика с пари в размер на 3100лв. и напуснало местопроизшествието. В последствие св.В. се върнала в своя дом и в разговор единия от подсъдимите посочва, че е намерила още 550евро. Двамата подсъдими решили да се възползва и от тези пари, като бъдат взети отново от мулето.

        В този момент подсъдимите П. и М. били уведомени, че в с.Камен има полицейска акция и веднага прекъснали разговора със св.В. и избягали от дома на В. ***. Минути след това в този дом било извършено претърсване и изземване от разследващ полицай при РУП-Исперих, а по-късно и в дома на подс.М. ***.

При извършените претърсвания от домовете на подс.В.П. и подс.Е.М. са иззети множество веществени доказателства : сим карти, мобилни телефони, компютри,  блутуут адаптор, карти памет, адаптери SD, поставки за сим карта

Спрямо Гюнай Юнус и неизвестния съизвършител от гр.Варна, разследването е отделено в отделно производство с постановление на РП-Исперих от 09.11.2011г. В последствие е образувано НОХД №364/2012г. по описа на РС – Исперих, приключило със споразумение на 20.11.2013г.

Спрямо С.Д.Г. е постигнато частично споразумение, одобрено от РС-Исперих по НОХД №299/2011г. на 06.10.2011г.

От заключението на назначените съдебно-оценъчни експертиза  става ясно, че левовата равностойност на 700 евро дадени от св.В.Г. възлиза на 1369,06лв.; златото на Д.К. на 780 лева и златото на С.Г. на стойност 520 лева.

            Въз основа на приложените СРС са изготвени и приложени по делото два тома веществени доказателствени средства - протокол, рег. № RB 2007-001-05/0323-22-25/18.03.2011г. за изготвяне на веществено доказателствено средство - звукозапис на разговори по мобилен телефон.

Изложеното се установява от обясненията на подсъдимите В.П., Е.М., Г.И., Ю.М. и А. Назиф, дадени на досъдебното производство и прочетени в с.з. на основание разпоредбата на чл.279 ал.1 и ал.2 от НПК, както и от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Част от пострадалите и свидетелите – Е.К., С.Г., Д.К., С.У., Й.Н., И.К. и С.К. са разпитани по делегация на основание чл.108 ал.1 от НПК, предвид влошеното им здравословно състояние, като показанията им, наред с останалите разпитани свидетели – В.В., В.И., Д.Д., Й.Й., К.Л., Н.Д., А.Я., Ц.Д., Е.Б., М.Г., М.Г., М.Д., С.Г., Т.Ц.З., С.Б. допринасят за изясняване на делото от фактическа страна досежно събитията, предшестващи, съпътстващи и последващи извършването на деянията, установяват отделни елементи от състава на престъплениятя - времето на тяхното осъществяване, мястото, начина, по който са извършени, предмета на посегателство и авторството. В подкрепа на гласните показания е и събрания писмен доказателствен материал. Изискани са множество справки от трите мобилни оператора на територията на Република България, касаещи проведени телефонни разговори на процесните дати, както от цитираните по-горе телефонни номера, така и от телефонни номера, собственост на подсъдимите. От детайлното проучване на тези справки и съпоставянето им помежду им се установява, че за първите три деяния, извършени в гр.Исперих, позвъняванията до пострадалите са осъществени от телефонен номер **********, а позвъняванията до „мулетата” подс.А.Н., Гюнай Юнус и С.Д. са осъществявани от телефонен номер **********.   

За деянията на територията на гр.Пазарджик и гр.Варна позвъняванията са били осъществявани от **********, като телефонът, в който е била поставена тази кърта е същия, от който са извършени и деянията в гр.Исперих.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Адресите на клетките, през които са осъществявани  връзките        са основно от с.Камен, обл.В.Търново, а разговорите с „мулетата” – от гр.Г.Оряховица.

Авторството на отделните престъпления по отношение на подсъдимите Б.К., К.К., А.Н., А.Д.,  Ю.М., В.П., Е.М., Г.И. и А.Н. се установява отчасти от обясненията на подсъдимите Ю.М., В.П., Е.М., Г.И. и А.Н., които потвърждават, че действително през процесни период са звънели на произволни стационарни телефони в гр.Исперих, гр.Пазарджик и гр.Варна и са въвеждали в заблуждение възрастни хора с цел получаване на парични суми. Подс.Н. от своя страна обяснява, че действително е изпълнявал функциите на „муле” – по поръчение на другите подсъдими е отишъл на посочен адрес в г.Исперих и е взел 10000лв. от св.Д.. Обясненията им в тази си част кореспондират  и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл уличаващи подсъдимите доказателства са свидетелските показания на пострадалите Е.К., С.Г., Д.К., С.У., Й.Н., И.К., С.К., В.В., Ц.Д., Е.Б., М.Г., М.Д. и С.Б. и на свидетелите В.И., Д.Д., Й.Й., К.Л., Н.Д., А.Я., С.Г. и Т.Ц.З.. Действително гласните доказателства са косвени, тъй като нито един от пострадалите не е имал пряк визуален контакт с подсъдимите, с изключение на св.Ц.Д., която разпознава именно подс.А.Н. като момчето, на което е дала 10 000лв. Същевременно показанията на пострадалите, разгледани в съвкупност с показанията на останалите свидетели, както и с писмените доказателства – справки от мобилните оператори за проведени телефонни разговори и веществените доказателствени средства - звукозапис на разговори по мобилен телефон, снет и на хартиен носител, водят до единствения и категоричен извод, че именно посочените подсъдими, с изключение на подс.В.Б., са автори на процесните деяния в различно съучастие помежду си и по отношение на различните деяния.

Подсъдимият В.П. в съдебно заседание се отрича от обясненията, дадени на досъдебното производство, като твърди, че същите са били дадени под натиска на разпитващия го полицейски служител и не отговаряли на истината. Поради тази причина обясненията му, дадени на досъдебното производство, са прочетени в с.з. при условията на чл.279 от НПК. Анализирайки обясненията на подс.П., съдът счита, че тези, които са дадени в хода на съдебното следствие не следва да се кредитират, тъй като представляват защитна теза, целяща да го оневини и да омаловажи стореното от него. Обясненията на подс.П., дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, който той лично е упълномощил, са подробни, логични и последователни и кореспондират както с обясненията на другите подсъдими Е.М. и Г.И., така и с показанията на свидетелите, писмените и веществените доказателства. Твърденията, че бил дал тези обяснения под натиск и за да го пуснат, са изолирани и не се потвърждават от останалия доказателствен материал.

По отношение на твърденията на подс.Ю.М., че лицата „Красьо” и „Б.”, за които говори в обясненията си, дадени на досъдебното производство и прочетени в с.з. при условията на чл.279 от НПК, не били присъстващите в залата подсъдими К.М. и Б.М., следва да се отбележи, че съдът не ги кредитира. Видно е от една страна от протокола на очна ставка между подсъдимите П. и М. от 19.03.2011г./т.VІІ л.145-146/, че двамата подсъдими се познават и са в близки отношения, подс.П. твърди, че знае, че измамите в гр.Исперих са извършени от Ю., Красьо „Бързия” и Б.М., като последните двама са братя и са от с.Камен. Същевременно подс.М. потвърждава, че това, което е казал подс.П. е вярно и в последствие е дал подробни обяснения за начина на извършване на трите деяния в гр.Исперих и за съучастниците си.

Косвено доказателство за авторството на подсъдимите Б.К., К.К., А.Н., А.Д.,  Ю.М., В.П., Е.М., Г.И. и А.Н. при извършване на процесните деяния са и приложените справки от трите мобилни оператора за проведени телефонни разговори. От тях е видно, че действително измамите са осъществявани от телефонни номера, които се водят на трети, неизвестни за подсъдимите лица. Същевременно обаче, след като успеят да въведат в заблуждение съответното пострадало лице, между личните телефонните номера на подсъдимите се наблюдава засилен трафик и чести разговори именно в съответните часови пояси непосредствено след измамите. Тези разговори намират логично обяснение в твърденията и на самите подсъдими, че са се свързвали помежду си, когато трябва да се осигури „муле” и да се проследи движението на парите, именно от личните си телефонни номера.

Колкото до възраженията на защитата, че деянията са недоказани и несъставомерни, тъй като дори и да се приемело, че именно подсъдимите са извършителите, то всеки един от тях на практика не бил взел участие в цялостното изпълнително деяние. Има се предвид от една страна обстоятелството, че когато подсъдимите К.К., Б.К., Ю.М., В.П. и Е.М. звънели на пострадалите, не ставало ясно от доказателствата по делото кой точно е звънял и кой какви реплики и използвал и каква роля е играл, за да бъде въведен в заблуждение пострадалия. Съдът намира тези доводи за несъстоятелни, тъй като по делото се доказа категорично, че пострадалите лица са водели разговорите поне с двама от подсъдимите /в случаите в гр.Исперих са действали заедно подсъдимите К.К., Б.К. и Ю.М., а в случаите в гр.Пазарджик и гр.Варна – подсъдимите В.П. и Е.М./, като всеки от тях се е представял за роднина на пострадалия, а другия за полицай или следовател, което показва, че подсъдимите са действали заедно, след предварителна уговорка помежду си, с ясното намерение да въведат в заблуждение съответния пострадал и да го накарат да се разпореди с парите си в тяхна полза. От друга страна защитата изтъква доводи, че част от подсъдимите – А.Н., А.Д., Г. И. и А.Н., не били взели участие в цялостното изпълнително деяние, а само в отделни детайли.  Действително по делото се установи, че подсъдимите А.Н., А.Д. и Г. И. не са взели участие в първоначалното въвеждане в заблуждение на пострадалите, но именно с тях са се свързали първоначално подсъдимите К.К., Б.К., Ю.М., В.П. и Е.М., защото са знаели, че те също се занимават с такъв вид измами и че разполагат с т.нар. „мулета”. Едва след предварителна уговорка, че и те ще се включат в измамите и че може да се разчита на тях за изпращане на „муле” и прибиране на парите от пострадалите, подсъдимите К.К., Б.К., Ю.М., В.П. и Е.М. са започнали деятелността си. Т.е. подсъдимите А.Н., А.Д., Г. И. предварително са се уговорили с подсъдимите К.К., Б.К., Ю.М., В.П. и Е.М. да извършат измами, разпределили са си ролите и всеки е бил наясно със своя принос за постигане на крайния престъпен резултат. По този начин подсъдимите А.Н., А.Д., Г. И. чрез изпращане на съответното „муле” на посочения от другите подсъдими адрес, за да прибере парите, а след това прибирайки парите от „мулето” и разпределяйки ги между останалите съучастници, са участвали активно в осъществяване на процесните измами.

Колкото до подс. А.Н. категорично се установи по делото, че той е бил едно от „мулетата”, изпращани от подсъдимите А.Н. и А.Д. на различни адреси, за да прибира пари от измамени лица. В обясненията си той посочва, че е бил „нает” от двама непознати за него мъже по телефона през пролетта на 2010г. и е бил изпращан многократно от единия от тях на различни адреси в гр.Шумен и гр.Исперих, за да взема пари, като винаги му казвали да вземе за себе си определена сума от 200лв. до 500лв., а останалата част оставял близо до крайпътна табела на с.Моравица. Подсъдимият посочва, че още първия път е бил наясно, че има нещо нередно в това, което върши, но въпреки всичко се е съгласил и е продължил да го върши, защото му трябвали пари. Именно подс. А.Н. е „мулето”, което е взело 10000лв. от св.Ц.Д..

В заключение следва да се отбележи, че независимо във всеки един от процесните случаи кой подсъдим в коя част от изпълнителното деяние се е включил, за съставомерността на деянието е достатъчно, че те са действали при пряк умисъл, с предварително разпределение на ролите, като всеки един от тях е бил наясно, че с действията си допринася за постигане на крайния резултат.

По отношение на подс.В.Б. съдът намира, че обвинението срещу него не беше доказано по безспорен и категоричен начин. На първо място не се доказа, че подс.Б. е извършил деянията, за които е обвинен. Единствените доказателства за съпричастността му към процесните деяния са обясненията на подс.Г.И., но в тези обяснения той посочва, че не познава визуално подс.Б., тъй като се е запознал с лицето „Вахрям” по телефона, когато си е търсел „муле” в гр.Варна. От съображения за сигурност двамата никога не се били срещали, а Вахрям винаги оставал парите от измамите в покрайнините на с.Камен, от където в последствие подс.И. ги вземал. Същевременно в проведена очна ставка между двамата подс.Г.И. заявява, че не познава подс.В.Б., което обстоятелство потвърждава и в с.з. От друга страна от приложените справки за телефонни разговори от мобилните оператори не са налични данни за проведени телефонни разговори в процесния период между телефонни номера, собственост на подс.Б. и някой от телефонните номера на подс.Г.И.. Поради изложеното се налага извода за недоказаност на авторството на процесните деяния по отношение на подс.Б. и същият следва да бъде оправдан по така повдигнатото първоначално обвинение

Така с деянието си подс.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: за времето от 12.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Пазарджик и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, сам и след предварителен сговор за нейното извършване с Е.Г.М. от с.Камен, Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение С.Б.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 250 лева, Е.Г.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 лева, З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представил за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като общата вреда е в големи размери – причинил обща щета в размер на 20 040 лева.

Така с деянието си подс.Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, след предварителен сговор за нейното извършване с В.П. ***, Г.С. *** и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в заблуждение З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представял за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар и причинената обща вреда е в големи размери –обща вреда в размер на 19 490 лева.

Така с деянието си подс.Ю.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като е причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева.

Така с деянието си подс.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: за времето от 13.12.2010г. до 20.01.2011г., в с.Камен, обл.Велико Търново и гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното осъществяване с В.П. ***, Е.Г.М. от с.Камен и неизвестно лице от гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение З.Г.Д. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 430 лева, С.Б.П. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1750 лева, С.Х.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1070 лева, И.И. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1800 лева, М.Ф. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на  3500 лева, М.М.Ц. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, М. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, Д.Щ.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1320 лева, Й.С.Н. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1300 лева, С.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, В.М.В. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 3100 лева,  като деецът се е представил за длъжностни лица – разследващ орган, полицейски служител и лекуващ лекар, като вредата е в големи размери – причинил обща вреда в размер на 19 490 лева.

Така с деянието си подс.А.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, в след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева.

Така с деянието си подс.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, повторност и немаловажен случай, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като причинил обща вреда в размер на 13869,06лева.

Така с деянието си подс.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, гр.Горна Оряховица, гр.Нови Пазар, гр.Шумен и гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителeн сговор за нейното извършване с К.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева.

Така с деянието си подс.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК: на 20.05.2010г., на 28.06.2010г. и на 26.08.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, в гр.Горна Оряховица,  в гр.Нови Пазар, в гр.Шумен и в гр.Исперих, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор за нейното извършване с Б.М.К. ***, Ю.В.М. ***, А.И. ***, А.М. ***, Гюнай Гюнерджан Юнус от гр.Исперих, А.Г.Н. *** и С.Д. *** с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение В.Н.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 1869,06 лева, Ц.И.Д. *** и с това й  причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева и Е.М.Б. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като деецът се е представил за длъжностни лица – следовател и/или адвокат, като причинил обща вреда в размер на 13869,06 лева.

Така с деянието си подс.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК: на 28.06.2010г. в с.Камен, обл.Велико Търново, в гр.Нови Пазар и в гр.Исперих, след предварителен сговор за нейното  извършване с Ю.В.М. ***, Б.М.К. ***, К.М.К. ***, А.И. *** и А.М. ***, с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в заблуждение Ц.И.Д. *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице – адвокат.

         От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у другиго, в случая у пострадалите от страна на подсъдимите, които с действията си са формирали неверни представи у възрастните жени относно условията, които са ги мотивирали да извърши акт на разпореждане със собственото си имущество, а именно заблудили са ги, че техни близки /синове, дъщери, внуци, зетьове/ са предизвикали катастрофа, при която е пострадало малко дете, което е или в много тежко състояние или починало и че единствения начин да бъдат освободени „катастрофиралите”, е чрез „оправяне на нещата” – пострадалите следвало да предадат определена сума пари на човек, който ще им бъде изпратен, като тези пари щели да бъдат дадени на следовател, съдебен лекар или на родителите на „пострадалото” дете. Поддържали са продължителен период това заблуждение в телефонни разговори с пострадалите, представяйки се ту за следовател, ту за съответния „роднина”, ту за полицай, докато убедят пострадалото лице, че трябва да даде определена сума пари. След това са поддържали постоянна връзка по телефона с пострадалите лица до момента на предаването на парите, за да не могат те да се свържат със своите близки. В действителност такива „катастрофи” въобще не е имало, а подсъдимите единствено се възползвали от заблуждението на пострадалите, в което те самите са ги въвели, за да получат от тях съответните парични суми.

            Налице е типичният предмет на престъплението – измаменото лице и ощетеното имущество. С извършените действия подсъдимите са засегнала личната собственост на пострадалите, при което подсъдимите с  користна цел, а именно да създадат облага за себе си, са възбудили и поддържали у пострадалите неправилна, погрешна представа относно обстоятелства, свързани с техни близки. Измамливите действия са повлияли на волята на пострадалите, поставяйки ги в заблуждение, така че те от своя страна да извършат действия, които са им причинили имотна вреда и които не биха извършили без заблуждението, в което били въведени. Повярвали, че техни близки са в затруднено положение и че с поисканата и съответно дадена от тях парична сума, те ще подобрят тяхното състояние. По този начин за тях е настъпила реална имотна вреда, като елемент от обективната страна на престъплението, представляваща стойността на дадената парична сума.

            Заблуждението е възбудено и поддържано чрез различни действия на подсъдимите, извършвани през непродължителен период от време, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление. Същите са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът приема, че деянията, с изключение на това на подс.А.Н., са осъществени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимите са действали задружно, в различно съучастие помежду си по отношение на различните деяния като съизвършители, участвайки в самото изпълнение на престъплението. Начинът на извършване на деянието сочи на едно предварително наговаряне помежду им, разпределение на ролите им при извършване на посегателството върху чуждото имущество. В този смисъл съдът счита, че е налице предварително обмисляне от тяхна страна и планиране на способите за осъществяване на престъплението, предварително са разговаряли и са взели решение как да бъде извършено и какво ще бъде участието на всеки от тях при изпълнение на посегателството. Били са съмишленици в своето решение и действията, които са предприели. Горното им поведение съставлява квалифициращ престъпния състав признак по чл.210, ал.1, т.2 от НК.

Тъй като при всички деяния подсъдимите са се представяли на пострадалите за длъжностно лице – следовател, полицай, адвокат, това обстоятелство обуславя и наличието на още един квалифициращ признак – този по чл.210 ал.1 т.1 от НК.

По отношение на деянията, осъществени от подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И., тъй като причинената вреда е в големи размери  - надвишава 70 пъти МРЗ за периода, това обуславя наличието и на квалифициращия признак по чл.210. ал.1 т.5 от НК.

По отношение на  подсъдимите В.П., Е.М. и А.Н. е налице и квалифициращия признак на чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като прецесните деяния те са извършили в условията на повторност и случаите са немаловажни предвид размера на причинената вреда. Видно от приложените справки за съдимост, че тримата подсъдими са извършили процесните деяния, след като са били осъдени с влезли в сила присъди за извършени от тях деяния по чл.209 ал.1 от НК.

            От субективна страна, съдът приема, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното от тях деяние, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване, с оглед на което възприема виновно тяхното поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимите са действали и с присъщата за състава на престъплението користна цел. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимите. Те са съзнавали, че въвеждат в заблуждение и поддържат същото у пострадалите. Предвиждали са, че вследствие на тяхното въздействие върху измамените, у тях ще възникнат неправилни представи, които ще ги мотивират да се  разпоредят със собственото си имущество, както и че в резултат на този акт имуществото им ще бъде увредено – прибирали за себе си даваните парични средства без да имат основание за това.  По този начин те са съзнавали имуществените вреди, които пострадалите търпят от техните действия и са искала настъпването на тези вреди. Подсъдимите са целяли и имотна облага за себе си, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалите, което е обективирано и в поведението им.

Предвид изложеното съдът признава подсъдимите В.П., Е.М., Ю.М., Г. И., К.К., Б.К., А.Н., А.Д. и А.Н. за  виновни в извършване на престъплениятя, за които са обвинени. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимите ангажират наказателна отговорност и следва да понесат съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. В тази връзка, по отношение на подсъдимите, съдът обсъди подбудите им за извършване на престъпното деяние, както и наличието на отегчаващи и смекчаващи вината и отговорността им обстоятелства. Като подбуди и причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимите съдът възприе стремежът им за обогатяване по нетрудов път и чрез измамливи действия. Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимите е високата обществена опасност на деянията като престъпление против собствеността и зачестилите прояви на този вид престъпна дейност. Следва да се отчете, че подсъдимите са осъществили продължавана престъпна дейност, което говори за упоритост в умисъла и наличието на реално причинена имуществена вреди в големи размер. За част от подсъдимите /В.П., Е.М. и А.Н./ са налице и предхождащи осъждания за същите такива деяния – измами.

Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало за подсъдимите Ю.М., Г.И., А.Д., К.К., Б.К. и А.Н.. Освен това част от подсъдими към момента на извършване на деянията са били сравнително млади, около 20 и няколко годишни – В.П., Е.М., Ю.М., А.Н., Г.И..

За извършените от подсъдимите В.П., Е.М., Ю.М., Г. И., К.К., Б.К., А.Н., А.Д. и А.Н. престъпления измама по чл.210, ал.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 1 /една/ до 8 /осем/ години. Съдът, отчитайки отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, както и събраните данни за личността на всеки един от тях, определи следните наказания, а именно:

1.За подс.В.П. -  „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

2.За подс.Е.М. - „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

3. За подс.Ю.М. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

4. За подс.Г.И. - „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

5. За подс.А.Н. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

6. За подс.А.Д. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

7. За подс.Б.К. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

8. За подс.К.К. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

9. За подс.А.Н. - „Лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години, изтърпяването на което следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години.

Размерът на наложените на подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. е по-голям в сравнение с този на останалите подсъдими, тъй като те са извършили много повече деяния – подс.П. 13, а подсъдимите М. и И. 11, в сравнение с трите деяния на другите подсъдими. Освен това причинените щети от деянията на тримата подсъдими също са по-големи в сравнение с тези, причинени от останалите шестима подсъдими.

По отношение на подс.А.Н. съдът прецени, че същият не следва да търпи ефективно наложеното наказание, тъй като той е взел участие само в едно от деянията, сам се е предал в полицията и е съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът приема, че така наложените наказания ще окажат необходимото възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимите и ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите В.П., Е.М., Г.И., Ю.В.М., Б.М.К., К.М.К., А.М.Д., А.И.Н. и А.Н. да заплатят по сметка на държавния бюджет за сторени на досъдебното производство разноски сума в размер на 330.00 лева и за разноски в хода на съдебното производство сума в размер на 504.14 лева, или по 92.68 лева за всеки един от подсъдимите поотделно.

 

По гражданските искове:

Съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършените престъпления, пострадалите Ц.И.Д. ***, М.Ф. ***, П.А. ***, наследник на Й.С.Н. ***, В.М.В. *** и М. *** са претърпели имуществени вреди - стойността на причинената им имотна вреда, възлизаща, съгласно заключението на оценъчната експертиза, както следва :

-          За Ц.Д. – 10000.00лв.

-          За М.Г. - 3500.00лв.

-          За П.А.И., наследник на Й.С.Н. – 1300.00лв.

-          За В.В. – 3100.00лв.

-          За М.Д. – 4000.00лв.

 Увреждането е в пряка причинна връзка и следствие от извършените престъпни посегателства и начина, по който са били осъществени, щетите са причинени виновно и противоправно, поради което подсъдимите ангажират освен наказателната си, също така и гражданскоправната си отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщетят пострадалите лица за причинените им вреди при наличие на осъществен от тяхна страна състав на непозволено увреждане спрямо имуществото им, като при условията на чл.86 от ЗЗД дължат и обезщетение за забава върху дължимата сума в размер на законната лихва, считано от датата на деликта /датата, когато е довършено всяко едно от деянията/ до окончателното му изплащане.

В останалата им част, до първоначално претендираните от П.И. имуществени вреди в размер на 1500.00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени и исковете на Ц.Д. срещу подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. и на П.И. срещу Ю.В.М., Б.М.К., К.М.К., А.М.Д., А.И.Н. и А.Н., тъй като тези подсъдими не са участвали в осъществените спрямо пострадалите деяния.

По отношение на подс.В.Б. всички имуществени и неимуществени претенции също следва да бъдат отхвърлени, предвид обстоятелството, че същия е оправдан по така повдигнатото му първоначално обвинение.

Основателни са претенциите на пострадалите В.В. и М.Д. за заплащане на обезщетение и за причинени неимуществени вреди от престъпните деяния в размер на 1000.00лв. за всяка една от тях, заедно със сторените в производството разноски – 550.00лв. за адвокатски хонорар за св.В.. По делото се установи от събраните гласни доказателства, че пострадалите са изживяли стрес и безпокойство още в момента, в който са се обадили подсъдимите и са ги въвели в заблуждение, че синовете им са катастрофирали и са блъснали деца. Този стрес се е запазил през цялото време докато пострадалите са разговаряли с подсъдимите и са предавали парите, както и след това, особено когато свидетелките са разбрали, че са измамени. Изживяното притеснение за близък човек в резултат на измамливите действия, са се отразили неблагоприятно върху пострадалите и по същество представляват причинени неимуществени вреди, още повече, че и двете свидетелки са възрастни жени с налични заболявания. Тези вреди следва да бъдат заплатени от подсъдимите В.П., Е.М., Г.И..

 В останалата им част, до първоначално претендираните неимуществени вреди от В.В. в размер на 5000.00лв. и от М.Д. в размер на 2000.00лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Върху така уважените граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди подсъдимите дължат и съответната държавна такса, както следва:

1. Подсъдимите В.П., Е.М. и Г.И. следва да заплатят по сметка на Районен съд – Исперих държавна такса върху уважените размери на гражданските искове - сумата от 564.00 лева или по 188.00 лева за всеки един от подсъдимите поотделно.

2. Подсъдимите Ю.В.М., Б.М.К., К.М.К., А.М.Д., А.И.Н. и А.Н. следва да заплатят по сметка на Районен съд – Исперих държавна такса върху уважения размер на гражданския иск - сумата от 400.00 лева или по 66.67 лева за всеки един от подсъдимите поотделно.

По изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: