Решение по дело №644/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 769
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700644
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             769 / 27.10.2021г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХI състав в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ          :    ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 644 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на „Вълков и син“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Йордан Ненов“, № 8, срещу Решение №214 от 07.04.2021г., постановено по а.н.дело №20215220200225 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 530316-F 541716 от 06.08.2020г.  на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на „Вълков и син“ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Оспорва се извода на районния съд, че процесния случай не може да квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според жалбоподателя, съдът предубедено и без логическа връзка се е опитал да вмени, като утежняващо обстоятелство това, че към 31.07.2020г. дружеството е имало непогасени задължения към бюджета в размер на 383354,17 лв.. Поддържа се становище в смисъл, че сами по себе си, задълженията към бюджета не следва да се отчитат нарушения на закона и като основание за определяне дали едно деяние е маловажно или не е маловажно.

Според касационния жалбоподател, неправилно и незаконосъобразно, решаващия съд е не е отчел, че нарушението е извършено за пръв път и е приел, че с подадената със закъснение декларация, приходната администрация била лишена от възможността на установи дали дружеството наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска.

Счита се, че след като нарушението е извършено за първи път, не е била извършвана дейност от търговеца през отчетния период и не са налице увредени обществени отношения, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 28 от ЗАНН.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като бъде отменено и процесното наказателно постановление.

 

3. Ответната Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите не взема становище по жалбата.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е фактически осъществено от дружеството и не може да се квалифицира, като маловажен случай.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районния съд е бил сезиран с жалба от „Вълков и син“ЕООД, ЕИК *********, срещу  НП №530316-F 541716 от 06.08.2020г.  на Директора на офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД на НАП, Пловдив, с което на дружеството, за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F 541716  от 16.03.2020г., съставен от Д. Б., на длъжност инспектор по приходите. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното :

„Вълков и син“ЕООД, ЕИК *********, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка - декларация за ДДС в законоустановения срок до 17.12.2019 година за данъчен период от 01.11.2019г. до 30.11.2019 г. Справка-декларацията за посочения данъчен период не е подадена в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив до съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на управителя Р. В. на 31.07.2020г. за което е съставена надлежна разписка. Не са вписани забележки или възражения от страна на адресата на акта.

Описаните в акта факти, обстоятелствата при които са проявени и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.

 

7. В хода на съдебното производство са представени :

- писмено обяснение от управителя Р. В. в което е заявено „….. Счетоводителят ми неволно е допуснал пропуск като не е подал декларацията по ДДС за м. ноември 2019г.. Същата е нулева. Моля да вземете под внимание, че до този момент декларациите по ДДС са подавани редовно…“;

- Справка за общите задължения на едноличния търговец;

- Справка декларация по ДДС за отчетен период м. ноември 2019 г., подадена от „Вълков и син“ЕООД с вх. № 13001722838 от 21.07.2020 г. Справката е с нулев резултат;

- Извлечения от дневниците за продажби и покупки за отчетен период м. ноември 2019г.;

- Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, по силата на която директорите(ръководители) на офиси при ТД на НАП са упълномощени да издават наказателни постановления, включително в хипотезата на чл. 179 от ЗДДС.

В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетеля е потвърдил фактите описани в констативния акт.

 

8. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение при осъществяване на дейността на едноличния търговец е несъмнено установено. За осъществен фактически състав е прието това, че жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурил подаването на Справка - декларация за ДДС в законоустановения срок до 17.12.2019г. за данъчен период от 01.11.2019г. до 30.11.2019г.  Счетено е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Обсъдено е възражението на едноличния търговец за това, че формално извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е намерено, че същото е неоснователно. Посочено е, че  от приобщената по делото Справка за общите задължения на „Вълков и син“ ЕООД , актуални към 31.07.2020 г. е видно, че дружеството има множество задължения , които се събират по принудителен ред, възникнали през периода 2010 г. до 10.10.2017 г., общо за значителната сума от 383 354,17лв. Тези обстоятелства са обусловили преценката на Съда за липсата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Посочено е още, че закъснението е за значителен период от повече от седем месеца.

 

ІV. За правото :

 

9. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

Съответно, в чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона, а в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която  лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000лв.

 

10. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Подробни съображения са изложени по отношение на възможността в случая да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Изложените от районния съд съображения относно липсата на предпоставки за квалифициране на процесното деяние, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което е излишно да се повтарят.

За да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на конкретно извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения.

Отчетността относно задълженията за данък добавена стойност са от съществено значение за нормалното функциониране на бюджетната система на страната. Особената значимостта на охраняваните обществени отношения и констатираните данни относно фактите и обстоятелствата при които е извършено процесното нарушение, не дават основание, конкретния случай да се определи като маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съответно отговорността на жалбоподателя се изключи изцяло.

 

12. Доказателства по делото не съдържат, каквито и да е данни, които могат обосновават еднозначно извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение спрямо други нарушения от същия вид, съответно обосноваващи квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително, в случая не са налице данни, които да подлагат на съмнение, твърдението на жалбоподателя, че нарушението е единствено от този вид, допуснато при осъществяване на дейността на дружеството. Следва обаче, да се съобрази и факта, че въпросната справка декларация по ДДС, не е подадена непосредствено след изтичане на срока за това, тя не е подадена дори след съставянето на акта за констатиране на административно нарушение, т.е.  след 16.03.2020г., а едва няколко месеца по-късно – на 21.07.2020 г.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №214 от 07.04.2021г., постановено по а.н.дело №20215220200225 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2021г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :      (П)                                

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1. (П)

 

                                    

                                     2. (П)