Решение по дело №5328/2018 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1481

                                 

гр.Русе, 01.10.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти граждански състав в публично заседание на 17-ти септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря ШИРИН СЕФЕР,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5328 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 от КТ.

          Предявените искове са за признаване на дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно и отмяната му и за възстановяване на работа.

Претенцията на ищцата Т.С.П. се основава на твърдения, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, който й е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение”, че това е станало по време на ползване на отпуск по болест и в нарушение на закрилата по чл.333, ал.1 и ал.3 от КТ, каквато ползвала като синдикален член и като трудоустроено лице, т.к. синдикалната организация  не дала съгласие за уволнението й, а от ТЕЛК не било взето мнение. Счита, че уволнението й е незаконно и по същество, т. к. описаните в уволнителната заповед факти не били верни, а ако все пак били налице не представлявали дисциплинарно нарушение. Счита, че не е налице системно нарушение на трудовата дисциплина. Моли съда да признае уволнението за незаконно и да я възстанови на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Претендира за присъждане на разноските по делото.

          Ответникът „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе /ВиК/ е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че ответницата е извършила нарушението на трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарното наказание уволнение, както и че са спазени процедурните изисквания за налагане на наказанието.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

          Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността “пазач невъоръжена охрана”. Със заповед №53/03.07.2018 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ като е посочено, че тя извършила редица нарушения на трудовата дисциплина, установени при проверки, както следва: на 04.04.2018 г. в 16.00 часа и на 13.04.2018 г. в 9.00 часа – не се е осъществявал пропускателен режим, т. к. при едната проверка порталната врата е била заключена отвътре, а при другата е била отворена; била е без работно облекло; работните помещения са били почистени; при проверката на 3.04.18 г. в обекта е имало безпризорно куче; при проверка на 18.04.18 г. е отсъствала от работното си място. Посочено е, че от ищцата са изискани обяснения и тя е подала такива. Описаните нарушения са квалифицирани правно по чл.187, т.1, пр.3 и 4, т.3, т.5, т.7, т.10 от КТ.  В заповедта работодателят е приел, че ищцата системно нарушава трудовата дисциплина, т.к. по заповедта са констатирани седем нарушения при наличието на две предходни, за които със заповеди от 23.06.17 г. и 29.06.17 г. й били наложени наказания „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“. В заповедта е посочено, че преди издаването й са взети предвид и разрешение от Инспекцията по труда – 2 бр., ЕР на ТЕЛК-Общи заболявания и у-ние от 18.05.2018 г. Заповедта е връчена на ищцата на 04.07.2018 г. като при връчването та е вписала възражение, че наказанието е за присъствие на неработеща, нефункционираща ПС с разкачени поливни съоръжения и е съвсем дискриминационно.

          Оспорвайки уволнението ищцата се позовава на няколко групи обстоятелства, първата от която включва различни процесуални нарушения, първото от които е уволняването й в противоречие със специална защита по чл.333, ал.3 от КТ, с която тя се ползвала като член на синдикална организация на длъжност „секретар – касиер“ на ОСО на КНСБ в дружеството.  Представени са писмени доказателства в тази насока, вкл. и за съгласие от УС на НСБ „Водоснабдител“ при КНСБ /в препис на л.42 от делото/. Освен това изискването на чл.333, ал.3 от КТ за допълнителна закрила се отнася само за „….работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието“. Съгласно трайната съдебна практика с такава закрила се ползва само един секретар, а от представеното уведомление на л.43 от делото е видно, че освен председател  има двама секретари, едни секретар по организационни въпроси и един секретар-касиер, поради което независимо от отразеното в същото не може да се приеме, че заеманата от нея длъжност в синдикалната организация е ръководна, поради което и на това основание  възражение й е неоснователно.

          На следващо място ищцата се позовава на това, че е нарушена закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, защото била трудоустроена и страдала от заболяване „Захарен диабет“, поради което преди уволнението й следвало да бъде взето мнение от ТЕЛК, което не било направено. Следва да се има предвид, че става въпрос за две самостоятелни основания за закрила – на трудоустроен работник или служител /чл.333, ал.1, т.2 от КТ/ и на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването служител /чл.333, ал.1, т.3 от КТ/, а съгласно чл.333, ал.1, т.4 от КТ с такава закрила се ползва и работник и служител, който е започнал ползването на разрешен отпуск. В случая с искания по чл.333, ал.2 от КТ работодателят е поискал предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе като е посочил всички обстоятелства по чл.33, ал.1, т.2 и т.4 от КТ, които са му били известни към него момент и е получил предварително писмено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Не са посочени обстоятелства по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, но са представени доказателства, че във връзка с откритата дисциплинарна процедура работодателят  е поискал от ищцата да му предостави информация дали боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, но тя е отказала получаване на искането като се е позовала на това, че е в отпуск. Представени са и доказателства за получаване на мнение от ТЕЛК Русе по чл.333, ал.2 от КТ и че такова е дадено с ЕР №1309/23.05.2018 г. /в препис на л.46 от делото/. С оглед на изложеното съдът счита, че при уволнението на ищцата не са нарушени изискванията за закрила по чл.333, ал.1, т.2, т.3 и т.4 и по чл.333, ал.2 от КТ, поради което следва да се прецени по същество налице ли са визираните в уволнителната заповед системни нарушения на трудовата дисциплина и ако са налице дали правилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

          Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, които са основанието за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, на което се е позовал работодателят. Действително по делото е представен доклад за проверки на работното място на ищцата на 04.04.2018 г. и  доклад за проверки на работното място на ищцата на 13.04.2018 г. и на 18.04.2018 г. При първата проверка е установено, че ищцата не е изпълнявала стриктно служебните си задължения по охрана на обекта, че работните помещения са недобре почистени и че в същите е констатиран телевизионен приемник, което е нарушение на правилата за ел. безопасност. Констатирано е, че ищцата не в работно облекло и със защитни работни обувки. При следващата проверка, на 13.04.18 г., ищцата пак е била на работното място, но е констатирано, че порталната врата е отворена, че в обекта има куче, че ищцата е била в работното помещение, което е било заключено отвътре, а ищцата не е изпълнявала стриктно задълженията си по охрана на обекта, отново е отразено, че помещенията не са добре почистени, а ищцата не е с работно облекло и обувки. При проверката на 18.04.18 г.обектът е бил заключен и ищцата не е открита. На осн. чл.193, ал.1 от КТ на ищцата са искани обяснения, но само във връзка с установеното при горепосочените проверки. В искането изобщо не е посочено, че работодателят смята, че от нейна страна са извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, още по-малко такива, за които вече са й били налагани наказания с предходни заповеди от м.юни 2017 г. Принципно същите могат да бъдат включени в групата от нарушения, за които работодателят да наложи наказание „Уволнение“ поради „системност“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, но за целта трябва да се изискат обяснения за тях като част от тази група нарушения, която ще послужи за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. На следващо място по делото не са представени заповедите за налагане на тази наказания, а от датите на издаването им е изминал период повече от една година, с оглед на което и предвид разпоредбата на чл.197, ал.1 от КТ не е установено наказанията да са в сила към момента на налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“. На следващо място не са взети предвид обясненията на ищцата и не е преценено дали изобщо част от констатираните обстоятелства при проверките от м.април 2018 г. представляват нарушения, а ако са такива – кога са извършени и дали  могат да бъдат вменени във вина на ищцата. На първо място следва да се има предвид, че ищцата е трудоустроен работник, че работното й място е в края на гр.Русе, вкл. и след източната промишлена зона,  в крайно неоживен район – Помпена станция  „Сръбчето“, че ищцата с оглед здравословното си състояние и като синдикален член е била в конфликт с ръководството на ответника, че е страна по образувана преписка пред Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ София и по същата е имало насрочено заседание за датата на последната проверка, за което като страна по същото производство ищецът е бил уведомен. Така, от посочените от работодателя обстоятелства по искането за обяснения може да се направи извод само за това, че при първите две проверки ищцата не е изпълнявала стриктно задълженията си по охрана и е почивала извън времето за почивки. Същевременно не са взети предвид обясненията й за това, че никога не е допускала външни лица и МПС в обекта, че входната врата на работното помещение е заключена, защото се страхува за живота си, че не е била с фирмена блуза, защото е студено, а с обувки – по здравословни причини, че не е внесла телевизора през м.април 2018 г., а същият е в помещението още от м.ноември 2017 г., че почиства работното помещение, но същото не е било качествено изчистено след строителен ремонт през предходната година. Не е съобразено и това, че на 18.04.18 г. ищцата е отсъствала за явяване по дело пред КЗД в гр.София, което е нейно право и задължение и за което работодателят също е уведомен. Последното обстоятелство в съчетание с позоваването на нарушения за които вече са налагани наказания и за които не са искани обяснения в рамките на дисциплинарната процедура за уволнение налагат извода, че работодателят тенденциозно използва работодателската си власт за да обоснове наличие на системни нарушения от страна на ищцата и така да аргументира разправата си с нея чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Действително, налице са пропуски в изпълнение на служебните й задължения по охрана на обекта, но същите на са така тежки за да са самостоятелно основание за уволнение, нито са системни, т. к. са констатирани само на два пъти – при проверките на 04.04.18 г. и на 13.04.18 г. Както вече бе посочено на 18.04.18 г. ищцата е отсъствала напълно правомерно от работа, в обясненията си е посочила, че е уведомила прекия си ръководител, а самият работодател е бил наясно с причините за отсъствието й, т. к. също е страна по делото пред КЗД. Независимо от гореизложеното, дори и да се приеме, че пропуските в изпълнение на служебните задължения на ищцата са системни, то с оглед тежестта на допуснатите нарушения в никакъв случай не е оправдано да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание на работник, който е трудоустроен поради увреждане получено като трудова злополука по време на работа при същия работодател и след като той не е създал безопасни и здравословни условия на труд, за което са му давани предписания от ДИТ /в препис на л.23 от делото/. По изложените съображения съдът намира, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно и конститутивният иск за отмяната му следва да се уважи.

От уважаване на този иск следва уважаване и на иска за възстановяване на П. на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

          Предвид уважаването на исковете ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски.

          В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 160 лв.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Заповед №53 на управителя на „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК *********, с която на Т.С.П., ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение като незаконосъобразна.

          ВЪЗСТАНОВЯВА Т.С.П., ЕГН:********** на заеманата от нея длъжност преди уволението.

          ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК ********* да плати на Т.С.П., ЕГН:********** сумата в размер на адв. М.Б. *** сумата в размер на 510 лв. – адв. възнаграждение по делото.

 

          ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ООД-Русе, ЕИК ********* да плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 160 лв.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от днес.

 

Районен съдия: