Решение по дело №84/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Х. Х. от с. Я., област Р., чрез адв. Р. М., срещу Решение № 24 от 05.03.2025 год., постановено по АНД № 63 по описа за 2025 год. на Районен съд – Разград, с което на касационния жалбоподател е наложено наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно за период от две години на основание чл. 266 ал. 3 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия закон.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че в производството е нарушен срокът по чл. 58а от ЗАНН и че съдът не е изследвал и съобразил събраните по делото доказателства. От съда се иска да отмени решението на районния съд като неправилно, а като алтернатива да се намали размерът на наложеното наказание.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите – Русе, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Б. Я., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 30.06.2024 г. касационния жалбоподател С. Х. е съхранявал в имота си с. Я. три пространствени кубика от вида акация, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, за което са му съставени 2 броя АУАН и са издадени НП № 355 и НП № 356 от 18.11.2024 г. на директора на Регионална Дирекция по горите гр. Русе. Същите са връчени на нарушителя на 22.11.2024 г. Няма данни по делото да са обжалвани, съответно са влезли в сила. В последствие срещу Х. е бил съставен АУАН с бл. № 223 от 08.01.2025 г. за това, че на същата дата съхранява в имота си общо 3 пространствени кубика от дървесни видове: цер и акация, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет като деянията са квалифицирани като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона по горите.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че в АУАН административният орган правилно е квалифицирал деянието като нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона по горите. Приел е също, че последното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на наказателните постановления, с които са санкционирани предходните две нарушения, поради което се явява в условията на повторност. На това основание е приел, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗГ, който предвижда наказанието глоба от 1000 до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото, поради което предложението на АНО на С. Х. да бъде наложено наказание безвъзмезден труд в полза на обществото за допустимо и основателно. На тези правни основания районният съд постановил решението си, с което на Х. било наложено наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно за период от две години

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите писмени и гласни доказателства. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Наказаното лице е упражнило в пълен обем правото си на защита. Следва да се има предвид, че съществени са процесуалните нарушения, посочени в чл. 348, ал. 3 от НПК, а такива в случая не са допуснати от районния съд.

Съдът не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че внасянето на административнонаказателната преписка от АНО за решаване в съответния районен съд след изтичане на тридневния срок по чл. 58а от ЗАНН и нейното разглеждане от съда, е съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на съдебното решение. Този срок е инструктивен. Внасянето на преписката от АНО след изтичането на този срок не преклудира възможността и задължението на районния съд да разгледа преписката и да постанови решение по чл. 58в от ЗАНН.

Ето защо възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Решението съответства на материалния закон. Процесното нарушение, неговият автор и вината му са безспорно установени. Правилно районният съд е приел, че извършеното на 08.01.2025 год. от касационния жалбоподател нарушение е в условията на повторност. Съгласно §1, ал. 2 от ДР на ЗАНН предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението от физическото лице е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Според легалното определение , дадено в §1, т. 6 от ДР на ЗАНН нарушение от същия вид от физическо лице е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. В случая с влезли в сила на 09.12.2024 год. НП, на Х. са наложени наказания глоби на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон. Процесното нарушение, което е от същия вид като предходните е извършено месец, след влизане в сила на наказателните постановления – 08.01.2025 год. В разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ е предвидено наказание за повторност и липсва разпоредба, която да я изключва. Наложеното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото” е едно от алтернативно предвидените наказания в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ , поради което решението на районния съд, с което е наложено този вид наказание съответства на материалния закон.

Наложеното от районния съд наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, съгласно който едно наказание е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Касационната инстанция намира, че видът на наложеното наказание и неговия размер, който е в рамките определени в чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН, съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Не са налице смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и то отговаря на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН. Касационният жалбоподател е извършил процесното нарушение месец, след като е наказан за същото по вид нарушение с глоба. Очевидно е, че този вид наказание не е постигнало целта да го превъзпита да спазва установения правов ред. Размерът на часовете безвъзмезден труд в полза на обществото е около средния размер, предвиден в чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН, а наложения максимален срок от 2 години съответства на упоритостта в неправомерното поведение на Х.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение с рег. № 24 от 05.03.2025 год., постановено по АНД № 63 по описа за 2025 год. на Районен съд – Разград

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.