Решение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260205

             гр. Кюстендил, 29.10.2021 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми септември  през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 Председател: Росица Савова

                                                                                Членове: Татяна Костадинова

                                                                                        Мария Танева

при участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело № 123 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Р.С.Д. *** обжалва Решение № 260052/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1324 / 2019 г. на  Районен съд – Дупница.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено, че Р.С.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД суми по издадена заповед за парично изпълнение: 766.78 лв. главница, ведно със законната лихва от 05.03.2019 г., 95.12 лв. лихва, 712.80 лв. застрахователна премия, 52.81 лв. лихва за забава и я е осъдил да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД 968 лв. деловодни разноски.

С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с действащите правни норми и процесуалните правила, налице са противоречия между мотиви, диспозитив и събраните писмени доказателства, базирано е само и единствено на неправилно кредитираните в полза на ищеца доказателства, и е необосновано.Подчертава се, че ДнРС неправилно е уважил предявения иск и в частта на претенцията относно застрахователната премия, независимо от липсата на съставомерност, договореността, основателността, относно които се присъждат претендирани суми и разноски за ищеца, като в решението, при липса на мотиви, се е позовал само и единствено на приет от него за валиден договор за цесия и невръчено лично на ответника уведомление за прехвърляне на дълга.

Твърди се, че договорът за револвиращ заем е нищожен поради липса на съгласие, както и противоречие със закона, неспазване разпоредбите на ЗПК, наличие на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП. Акцентира се, че в случая в противоречие с ОУ, кредиторът е подписал договора преди, а не след клиента, и параметрите на одобрения заем, застраховката, договорената лихва и погасителния план са връчени по-късно на клиента, след предоставяне картата за превеждане на сумата.

Счита се за неправилно  становището на съда, че ответникът е бил уведомен за цесията на заема и на застрахователната премия, при условие, че по делото не са били приложени никакви доказателства, които да установяват, че ответникът е получил уведомлението, освен това изрично в исковата молба се сочи, че е  записано, че такова уведомление не е било връчвано, с оглед на което се твърди, че цесията все още не е произвела действието си по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, а цесията относно застрахователната премия е недопустима поради липса на основание за цедиране, визирано в договора за застраховане, договора по кредита и ЗЗД.

По същество се иска обявяване на обжалваното решение за нищожно, респ. недопустимо, алтернативно се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.В хода по същество се оспорва въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на атакуваното решение.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

Пред Дупнишкия районен съд  са  били  предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр София,бул.“***“ № *** срещу Р.С.Д. ***  по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК искови претенции  за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество по издадена заповед за парично изпълнение по ч.гр.д.№494/2019г.на ДнРС следните суми : 766.78лв., представляваща главница по договор за заем ведно с законната лихва от 05.03.2019г., 95.12лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода 12.01.2018г.-12.01.2019г.; 712.80лв.,представляваща застрахователна премия за периода 12.01.2018г.-12.01.2019г.; 52.81лв., представляваща  лихва за забава,за периода 13.01.2018г.до 04.03.2019г.

Районният  съд е уважил исковите претенции, приемайки, че сумите се дължат по договор за заем, който не е погасен , извън сумата 360лв., както и че вземането валидно е цедирано на ищеца.

Кюстендилският окръжен съд намира за установено следното:

Въззивницата като заемополучател е сключила  с „***“АД, ЕИК ***- като заемодател, Договор за заем CrediGo № *** приложен в първоинстанционното производство ведно с общи условиял.3-9 вкл. от гр.д.№1324/2019г.на ДнРС/.

В исковата молба се сочи, че предоставената в заем сума е 900лв., а страните са се договорили общ размер на плащанията -1043,70лв., в т.ч.договорна лихва в размер на 143,70лв.; като заемателката се е задължила да върне заема на 15 равни месечни погасителни вноски по 69,58лв.Първата вноска е уговорена като платима на 12.11.2017г.Отделно съгласно договора заемателката се е задължила да върне на заемодателя „***“ АД застрахователна премия, по застраховка, сключена със Застрахователна компания“Уника“ – на 15 равни погасителни вноски, като заплаща 59,40лв.месечно,считано от 12.12017г.Срокът на договора се поддържа, че е изтекъл на 12.01.2019г.и не е обявяван за предсрочно изикуем, а вземанията по него се поддържа, че са прехвърлени на ищеца в производството по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.във вр.с Приложение №1 към същия.

В настоящия случай предмет на делото са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит. Този договор  е уреден в Закона за потребителския кредит, като по отношение на неговата форма и съдържание законът въвежда императивни изисквания - чл.10- чл.12 от ЗПК. В  чл.10, ал.1 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е формален като писмената форма е условие за действителност. В този текст от закона е установено изискване и за размера на шрифта на договора – не по малък от 12.

В случая въззивният съд констатира, че договорът от 12.10.2017г.е недействителен, тъй като не е спазено законовото изискване за шрифт- при съставянето му е използван шрифт с размер под 12, в т.ч. по отношение на приложените към договора общи условия.С § 2 от ДР на ЗПК са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. С тази директива се цели сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит и установяването на правила за тях на общностно равнище. Същевременно, всяка държава -членка сама може да преценява как ще изпълни тези насоки и с какви конкретни средства. Българският законодател е въвел в ЗПК по-висок стандарт на защита на потребителя, предвиждайки специални технически изисквания към писмената форма на договорите за кредит, което не е забранено от директивата и съответства на нейните цели, а именно защитата на потребителя. С оглед на посоченото съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК  не е в противоречие с изискванията на Директива 2008/48/ЕО.

Предвид нищожността на договора за заем, то е безпредметно обсъждането дали е налице цесия относно вземанията по него.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се присъжда и чистата стойност, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като претенциите на ищцовото дружество произтичат от договора за потребителски кредит/ респ.цедиране на вземанията по него/ и са на договорно основание, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ,която е аналогична на чл.34 от ЗЗД,  се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което  произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт  (Решение № 428 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г., IV г. о., ГК ).

По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено, като се постанови друго по същество, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

                                              Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260052/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 1324 / 2019 г. на  Районен съд – Дупница и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК   от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр София,бул.“***“ № ***, срещу Р.С.Д. ***, ЕГН **********,  искови претенции  за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество по издадена заповед за парично изпълнение по ч.гр.д.№494/2019г.на ДнРС следните суми : 766.78лв., представляваща главница по договор за заем ведно с законната лихва от 05.03.2019г., 95.12лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода 12.01.2018г.-12.01.2019г.; 712.80лв.,представляваща застрахователна премия за периода 12.01.2018г.-12.01.2019г.; 52.81лв., представляваща  лихва за забава,за периода 13.01.2018г.до 04.03.2019г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

Председател:                   Членове:1.                               2.