№ 1157
гр. Плевен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430101788 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска
2250,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
М. СП., ЕГН**********, *** против С. ИВ. Й., ЕГН**********, ***, в която
се твърди, че ответницата е съседка на *** и от години поддържат близки
отношения. Твърди, че ответницата е пенсионерка и получава пенсия в
минимален размер. Поради липса на средства за покриване на възникнали
нейни ежедневни нужди поискала от *** в заем парични суми. Твърди, че тя
й предоставяла в малки размери в брой многократно в периода 2018г.-2020г.,
като за целта водели една тетрадка с предоставените от *** суми, получени
срещу подпис от ответницата, както и такива без подпис. Твърди, че
ответницата се задължила да върне на *** получените от нея пари до края на
месец декември 2020г. По нейни твърдения това е периодът, в който може да
върне заема, тъй като тогава ***ът й, който работи в чужбина ще й изпрател
пари. Твърди, че общата сума възлизала на 2250 лв., като за част от тях при
предоставянето на Й. свидетел бил и *** на *** И.Х.С.. Твърди, че след
изтеклият уговорен срок за връщане провела многократни разговори с Й. да
върне предоставената й в заем сума, но без резултат. Твърди, че до момента
не е върната никаква сума от предоставената й такава. Твърди, че в предходен
период от време през 2021г. търсила съдействие и в лицето на Районна
прокуратура гр.Плевен. Твърди, че за целта подала сигнал и била образувана
преписка под №6902/2021г. Твърди, че с постановление от 15.12.2021г. РП-
Плевен отказала да образува досъдебно производство и в същото акцентира,
1
че се касае за гражданско-правни отношения Моли, на осн. чл. 240 вр. с чл.79
от ЗЗД С. ИВ. Й. да бъде осъдена да заплати на *** 2250 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане,както и да ми заплати и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е представен писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените и подписани списъци, неоспорени от
ответницата, се установява, че на посочените в тях дати С.Й. е получила от
*** описаните суми в общ размер от 1680,50 лева. В списъците фигурират и
други суми, до които липсва поставен подпис.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
По искът с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по делото следва да
се установят следните предпоставки :1/ съществуването на договор за заем
между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването
на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото
на чл. 154 ал. 1 ГПК.При пълно главно доказване от страна на ищеца на
пораждащия претенцията му юридически факт, следва ангажиране на
отговорността на заемополучателя. Обратното, при липса на осъществено
доказване от посочения вид, претенцията ще следва да се отхвърли като
неоснователна.Ответникът е този, който следва да докаже, по силата на
посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на
релевиране.
По делото не е представен договор за заем в писмена форма, но са
налице писмени изявления в представените списъци за получените от
отвтеницата суми. Същата не ги е оспорила, нито е оспорила и изложените
твърдения, че сумите са получени по договор за заем, сключен между нея в
2
качеството на заемател и *** в качеството й на заемодател. Установява се и
получената от ответницата сума в общ размер от 1680,50 лв. Не се установи
уговорен между страните срок на договора за заем.
Според правната уредба на договора за заем - чл. 240 ал. 1 ЗЗД - той
е реален договор и следователно предаването на заеманата сума е елемент от
фактическия състав на сключването на договора, от което произтича
насрещното задължение на заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума,
съобразно клаузите на договора. В производството по иск с правно основание
по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи,
че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си. Налице е трайна съдебна практика по отношение на въпроса
чия е доказателствената тежест при установяване неизпълнение на договорно
задължение, в частност как се разпределя доказателствената тежест на
страните по заемно правоотношение, а именно, че в производството по иск с
правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си, например, че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
други.
Ищеца установи посредством представеното писмено доказателство-
подписани списъци с предоставени суми, че заемната сума от 1680,50 лв. е
предоставена на ответницата. Сумите, описани в списъците, за които липсва
поставен подпис, не съставляват доказателство за предването им на
ответницата.
Заемът за потребление е реален договор, който се смята за сключен в
момента, когато, въз основа на постигнато между страните по договора
съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари.Основно
задължение на заемателя, според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, е да върне заетата сума в
уговорения срок. По делото не е установено взетата в заем парична сума по
договора от ответника да е върната. След като не е установен срок за връщане
на сумата, то задължението е безсрочно. Съгласно чл. 69 ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
По гореизложените съображения предявения иск с правно основание
чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан до размер от 1680,50
3
лв. и за тази сума следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
сумата от завеждане на исковата молба/01.04.2022г./ до окончателно
изплащане на сумата, а за разликата от 1680,50 лева до предявения размер от
2250 лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 365,98 лева за държавна такса
и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на претенцията.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД , С. ИВ. Й.,
ЕГН**********, *** ДА ПЛАТИ на В. М. СП., ЕГН**********, *** сумата
от 1680,50 лева/хиляда шестстотин и осемдесет и 0,50 лева/, представляващи
дължима сума по договор за заем за периода 2018г. - 2020г., в едно със
законната лихва върху сумата от 01.04.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, а за разликата от 1680,50 лв. до предявения размер от 2250 лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД , С. ИВ. Й., ЕГН**********,
*** ДА ПЛАТИ на В. М. СП., ЕГН**********, *** направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер 365,98 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4