№ 5573
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900846 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от Община „С.“, с която са предявени срещу „Т И Т И.“ ООД,
„В.Л.М. – Е.“ ООД и О. С. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.55 ал.1, предл.1-во
ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по договор от 08.02.2017 г. е платил на „Т И Т И.“ ООД сумата
от 242 591,33 лв., но реално сторените работи възлизат на 128 467,71 лв., поради което
неизвършените работи са на стойност 114 123,61 лв. Освен това е надплатил суми на
завишени цени за извършени работи извън предмета на договора. Иска се от ищеца
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 114 123,61 лв. – стойност на
неизвършени по договора строителни работи, както и сумата от 35 465,19 лв. – сума за
работи, които според уточнителна молба от 06.02.2023 г. и молба от 17.03.2013 г. са работи
извън предмета на договора.
С молба от 19.07.2023 г. се сочи, че претенцията от 35 465,19 лв. се формира въз основа на
плащания по процесния договор.
Според съда исковата молба следва да се върне в частта, с която ищецът претендира
сумата от 35 465,19 лв., защото в тази част не е отстранена нередовността, въпреки че на
ищеца са дадени няколко пъти възможност.
Фактическото основание на исковете се извежда от твърдението на ищеца, че е платил на
ответника „Т И Т И.“ ООД сумата от общо 242 591,33 лв. – за работи по процесния
договор, от която 128 467,71 лв. е стойността на сторените работи, а разликата от 114 123,61
лв. е стойността неизвършените работи. Ищецът никога не е твърдял, че е платил повече от
договорената цена в размер на 242 591,33 лв. /например сумата от 278 956,52 лв., която би
се получила като сбор от платената сума от 242 591,33 лв. и надплатената по твърдения сума
от 35 465,19 лв./.
В исковата молба и в последващите уточнителни молби ищецът постоянно твърди, че е
платил на първия ответник сумата в размер на 242 591,33 лв., но в нито една от
последващите молби не са заявени твърдения за факта, че е платил по-висока по размер сума
1
/например сумата от 278 956,52 лв./.
В уточнителна молба от 17.03.2023 г. ищецът твърди, че на 03.07.2023 г. е платил
процесната сума от 35 465,19 лв. – за работи по фактура N 493/30.06.2017 г., но в исковата
молба и предходни молби се твърди, че платената на 03.07.2017 г. сума по фактура N
493/30.06.2017 г. /54 233,57 лв./ участва при формиране на общия размер на платената на
договорно основание сума в размер на 242 591,33 лв.
След като плащането на 03.07.2017 г. в размер на 54 233,57 лв. по фактура N
493/30.06.2017 г. участва при формиране на общия размер на платената по договора сума от
242 591,33 лв., недопустимо е с част от плащането по тази фактура ищецът да обосновава и
претенцията за „надплатени работи“ на стойност 35 465,19 лв., които по твърдения в молба
от 06.02.2023 г. и в молба от 17.03.2023 г. са извън предмета на договора.
В исковата молба и във всички последващи молби ищеца твърди, че общо платената на
първия ответник сума възлиза на 242 591,33 лв., но в нито една молба, включително и
последната молба от 19.07.2023 г. не твърди, че е платил общо 278 956,52 лв., която да е
сбор от платената по договора сума от 242 591,33 лв. плюс 35 465,19 лв. - „надплатени
работи“, които по твърдения в молба от 06.02.2023 г. и от 17.03.2023 г. са извън предмета на
договора.
На следващо място – с молбите от 06.02.2023 г. и от 17.03.2023 г. ищецът навежда
твърдението, че претенцията за недължима сума от 35 465,19 лв. е за работи, които са извън
предмета на договора, но с молба от 19.07.2023 г. навежда твърдението, че претенцията се
формира въз основа на договора и подписаните актове за приемане на изпълнените по него
работи, за които е платено. Отново се допуска смесване на твърденията, които са
фактическо основание на иска, защото в едни молби се твърди, че претенцията от 35 465,19
лв. е за платени работи, които са извън предмета на договора, а с молбата от 19.07.2023 г. се
твърди, че тази претенция се формира въз основа на плащания по актове за приемане на
изпълнените работи по договора.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да се върне в частта, с
която е предявен иск за сумата от 35 465,19 лв.
Мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на Община „С.“ в частта, с която е предявен иск за сумата от
35 465,19 лв. – недължимо платена по завишени цени.
Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3