№ 1062
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20221100510359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20049421/21.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12204/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 63 състав, ответникът
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъден да заплати на ищеца „А. ДМ 55“ ООД,
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата в размер на 41,22 лева, представляваща платена
от ищеца на 10.02.2021 г. сума за „такса“, която е получена от ответника при начална липса
на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до
окончателното плащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 41,22 лева до пълния предявен размер от 1 340,84 лева (равняваща се на сумата от
1 299,62 лева – стойността на преизчислени количества електрическа енергия, предоставена
в обект, находящ се в гр. София, ул. „*******, начислена по фактура № ********** от
13.01.2021 г. съгласно едностранно извършена корекция на сметка за периода 18.09.2020 г. –
18.12.2020 г. по констативен протокол № 1025651/18.12.2020 г.).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД е осъден да заплати на ищеца „А. ДМ 55“ ООД сторените по делото разноски, както
следва: 1,64 лева – държавна такса, и 6,41 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „А. ДМ 55“ ООД е осъден да заплати на
ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сторените по делото разноски, както
следва: 67,84 лева – разноски за свидетел, 290,76 лева – разноски за експертиза, 96,92 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, е депозирана въззивна
жалба от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрисконсулт Н.С.
Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че при
постановяването му районният съд не е съобразил разпоредбите на чл. 123, ал. 7 ЗЕ и чл. 124
ЗЕ. В конкретния случай като безспорен между страните бил отделен фактът на прекъсване
на захранването в процесния имот, а с оглед влязлата в сила част от първоинстанционното
съдебно решение – установено било и, че преустановяването на захранването е извършено
законосъобразно от ответното дружество. Същевременно общоизвестен бил фактът, че
енергийните дружества възстановяват електрозахранването след плащане на такса за това.
1
Размерът на таксата за възстановяване бил регламентиран в публично известни ценоразписи
на услугите, извършвани от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Поради това
въззивникът счита за установени по делото както основанието, така и размерът на
процесната такса за възстановяване на електрозахранването. При тези аргументи моли за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в неговата цялост.
Претендира сторените разноски пред двете инстанции в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – „А. ДМ 55“ ООД, чрез адвокат Н. А.. Счита за изцяло неоснователни
изложените във въззивната жалба доводи, с оглед на което моли за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от „А. ДМ
55“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 ГПК за разликата над уважения размер от 41,22 лева до пълния предявен размер от
1 340,84 лева (равняваща се на сумата от 1 299,62 лева – стойността на преизчислени
количества електрическа енергия, предоставена в обект, находящ се в гр. София, ул.
„*******, начислена по фактура № ********** от 13.01.2021 г. съгласно едностранно
извършена корекция на сметка за периода 18.09.2020 г. – 18.12.2020 г. по констативен
протокол № 1025651/18.12.2020 г.), е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за
установена от Софийски районен съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от Софийски районен съд фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от Софийски районен съд нарушения на
императивни материалноправни или процесуалноправни норми при неговото
постановяване.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
претенцията за заплащане на сумата в размер на 41,22 лева, представляваща платена от
ищеца на 10.02.2021 г. сума за „такса“, която е получена от ответника при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до
окончателното плащане.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на
решението съдът намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Решението на СРС е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 41,22 лева до
пълния предявен размер от 1 340,84 лева (равняваща се на сумата от 1 299,62 лева –
стойността на преизчислени количества електрическа енергия, предоставена в обект,
находящ се в гр. София, ул. „*******, начислена по фактура № ********** от 13.01.2021 г.
съгласно едностранно извършена корекция на сметка за периода 18.09.2020 г. – 18.12.2020 г.
по констативен протокол № 1025651/18.12.2020 г.).
2
Спорен във въззивното производство е единствено въпросът относно наличието на
валидно правно основание за получаване от ответното дружество на сумата от 41,22 лева.
По същество във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на
решението в частта, в която съдът е счел, че горепосочената сума е била получена без
основание от ответното дружество, обосновани с твърдения, че фактът на дължимост на
такса за възстановяване на ел. захранването е общоизвестен съобразно разпоредбите на чл.
123, ал. 7 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ и не подлежи на доказване по делото. Настоящият въззивен състав
намира тези доводи за неоснователни.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест между страните в
гражданския процес относно релевантните за спора факти по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна и безпротиворечива практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 739/15.11.2010 г. по гр. д. № 316/2010 г. по
описа на ВКС, ІV ГО, Решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г. по описа на ВКС,
ІV ГО; Решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 721/03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. по описа на ВКС, ІV ГО, и други, съгласно която
по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е
да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова основание.
Следователно по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че
някакво основание за това съществува. Правопораждащият факт е този на плащането,
поради което ищецът доказва само неговото настъпване, а в доказателствена тежест на
ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи
даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, той
дължи нейното връщане. В разглежданата хипотеза не съществува основание за отклонение
от горепосочените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест по
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, респ. не могат да се споделят доводите във
въззивната жалба, че ответникът е освободен от тежестта да докаже наличието на валидно
правно основание за получаване на сумата в размер на 41,22 лева, предмет на предявен
срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В съответствие с
трайната практика на ВКС, цитирана по-горе, СРС е разпределил доказателствената тежест
между страните по делото, като с доклада по чл. 146 ГПК конкретно е указал на ищеца да
докаже твърдяното плащане на процесната сума, а на ответника – да установи наличие на
основание за това плащане. В изпълнение на така възложената тежест ищецът е доказал по
делото плащане на сумата в размер на 41,22 лева в полза на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, за което е ангажирал разписка за извършено плащане чрез системата на
„Easy pay“, неоспорена от ответната страна. Същевременно, независимо от дадените
указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, ответникът не е навел в производството пред СРС
каквито да е твърдения, вкл. и конкретни такива, относно наличието на валидно правно
основание за получаване на сумата от 41,22 лева. Такива твърдения страната навежда за
първи път с въззивната жалба, които по аргумент от чл. 147 ГПК са преклудирани. С оглед
процесуалното поведение на ответника, правилен и обоснован се явява изводът на районния
съд, че процесната сума е била дадена от ищеца при начална липса на основание, тъй като
към момента на нейното получаване е липсвало основание за преминаване на блага от
имуществото на ищеца в това на ответника по делото. При това положение налице са
основания в закона въззивникът – ответник да върне на ищеца получената без правно
основание сума.
За пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че изводи за
неоснователност на исковата претенция, противно на поддържаното във въззивната жалба,
не могат да се изведат от текстовете на чл. 123, ал. 7 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ, респ. неоснователни са
оплакванията на въззивника за неправилност на обжалвания акт поради неприлагане на
материалния закон. Разпоредбата на чл. 123, ал. 7 ЗЕ регламентира право на оператора на
електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителна мрежа, да
преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до
мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги. Същевременно в нормата
на чл. 124 ЗЕ е предвидено, че енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
3
преустановяването им. При тълкуване на тези норми следва извод, че липсва законова
регламентация относно дължимостта от потребителите на електрическа енергия на
допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или
евентуално би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение
за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие, предвидено в закона, за
възстановяване на ел. захранването, е да са отпаднали причините, наложили това
прекъсване, без да се обвързва това възстановяване с друга санкция за потребителя, извън
самият факт на временно преустановяване на ел. захранването. В този смисъл развитите във
въззивната жалба аргументи за нормативно установено задължение за плащане на такса за
възстановяване на прекъснатото електрозахранване в процесния имот, не намират опора в
разпоредбите на чл. 123, ал. 7 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ и не могат да обосноват извод за
неоснователност на исковата претенция досежно сумата от 41,22 лева.
При горните мотиви и с оглед липсата на други конкретни оплаквания, касаещи
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част, в рамките на
правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира, че решението следва
да се потвърди.
По въпроса за разноските във въззивното производство:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Предвид
изявлението на последната в проведеното на 20.02.2023 г. съдебно заседание, че не
претендира разноски във въззивното производство, такива не следва да ѝ се присъждат.
Относно обжалваемостта на въззивното решение
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения осъдителен иск,
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20049421/21.07.2022 г., постановено по гр. д. №
12204/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 63 състав, в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , в която ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД,
ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца „А. ДМ 55“ ООД, ЕИК *******, на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата в размер на 41,22 лева – платена от ищеца на 10.02.2021 г. сума
за „такса“, която е получена от ответника при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до окончателното
плащане.
Решението е влязло в сила в необжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4