Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
31.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Румен Рачев
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 210
по описа за 2019г.
на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от «С.2."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.С.Б., депозирана
чрез процесуален представител
адвокат С.К., срещу Решение № 312 от 22.05.2019г., постановено по ВАНД № 736/2019г. по описа
на Районен съд – град Шумен.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 27-00000742 от 28.02.2019г., издадено
от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен,
с което на «С.2."ЕООД с ЕИК *********, на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е наложена
«имуществена санкция» в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се
до издаването му при неспазване на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1,
т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че районният съд не е
съобразил обстоятелството, че Заповед №
39/01.01.2019г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на К.И., е подписана и от последната, което води до извода,
че е налице постигнато съгласие по този въпрос, изключващо съставомерността на санкционираното
неизпълнение на административно задължение
по приложения административнонаказателен състав. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и на
потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от С.К. - адвокат от ШАК, която
поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.
Ответникът
по касационната жалба в законоустановения срок не е депозирал писмено
възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. В приложено писмено
становище застъпва тезата
за неоснователност на касационната
жалба, отправяйки искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и като такова моли съда
да го остави в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна,
по следните съображения:
С атакуваното решение Шуменски
районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 27-00000742 от 28.02.2019г., издадено
от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен,
с което на «С.2."ЕООД с ЕИК *********, на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е наложена
«имуществена санкция» в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. За да
постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че при извършена на 13.01.2019г. проверка по спазване на трудовото законодателство от
«С.2. ЕООД, осъществена от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, е установено, че дружеството, в качеството на работодател, при осъществяване на
дейността си, е прекратило със
Заповед № 39/01.01.2019г. трудовото
правоотношение на К.Д.И.на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ (по взаимно съгласие), без от лицето да има изразено
писмено искане за това. За констатираното нарушение
на 29.01.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№27-0000742, в който актосъставителят
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството, на когото бил и връчен. Същият бил подписан от последния без
възражения. Такива не били депозирани и впоследствие в законоустановения три
дневен срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното НП,
възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
Районният съд е установил описаната
фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както
и от показанията на разпитания свидетел
П.С.- главен инспектор в Дирекция "Инспекция по
труда", гр.Шумен. Въз
основа на същата, в унисон с тезата
на административнонаказващия орган, съдът е счел, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение
по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, изразяващо се в нарушаване на на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният
съд е приел, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при спазване
на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложил
е подробни аргументи, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла, вложен в чл.415в от КТ, доколкото нарушението не е
отстранено и засяга обществените отношения по охрана на едни от най-важните
права – трудовите права, като неизпълнението на същото пряко рефлектира в
правната сфера на засегнатото лице. Приел е също, че наложената имуществена санкция е
определена в нормативно предвидените предели и при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, доколкото
е индивидуализирана в минималния
предвиден от законодателя размер. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки
делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.
При разглеждане
на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор
и е извел обосновани изводи, които
се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила. При изготвянето на същия
са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Правилно районният
съд е приел, че административнонаказателното
производство е протекло при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния жалбоподател,
като същите притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Въззивният съд е направил
обосновани изводи и досежно приложението на закона, които
се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не
са налице визираните от касатора
отменителни основания, чрез които се
аргументира становище за порочност на
постановеното съдебно решение. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране
на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора.
Същият е подложен на задълбочен и съвкупен анализ, въз основа на който съдът е
направил единствено възможния извод относно безспорната
установеност на приписаното на работодателя неизпълнение на административно задължение. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява неправомерното прекратяване на съществуващото трудово правоотношение между касатора и работника К.И. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, в разрез с императивните
изисквания на цитираната разпоредба. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че въззивният
съд е изложил аргументирани и последователни мотиви по отношение
същността на коментираната разпоредба и въведените изисквания, които се споделят
напълно и не следва да се
преповтарят. Независимо от тях, санкционираният
субект е прекратил съществуващото правоотношение с работника си, без
да е съществувало писмено съгласие от негова страна.
Сочените причини за това от
страна на дружеството не могат да бъдат
възприети за основание, налагащо нарушаване на задължителния ред по прекратяване на трудово правоотношение
по взаимно съгласие. При това
положение, обосновано предходната инстанция е приела, че поведението на
търговеца подлежи на санкциониране по реда на чл.
414, ал. 1 от КТ.
Неизпълнението на визираното в чл.325, ал.1, т.1 от КТ изискване не покрива белезите на „маловажен
случай“ на административно нарушение по смисъла на
специалния текст на чл. 415в, ал.
1 от КТ, дерогиращ приложението на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба въвежда няколко условия по отношение на нарушенията на трудовото законодателство, без наличието на
които деятелността на дружеството не би могла да
бъде квалифицирана като „маловажна“. Кумулативните предпоставки, визирани в посочения текст от Кодекса
на труда, в случая не са
налице, което препятства приложимостта на института на
„маловажния случай“ по отношение на
процесното нарушение. Това обстоятелство е съобразено и от районния съд,
който е формирал правилен и законосъобразен извод за невъзможност
поведението на касатора да бъде
санкционирано по реда на чл.
415в, ал. 1 от КТ.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената
имуществена санкция. В чл.414, ал.1 от КТ е предвидено налагане на такава от
1500 до 15000 лева, като определената на касатора санкция от 1500 лева е
фиксирана в тези рамки и в минималния предвиден от законодателя размер. С оглед
на това размерът на наложеното административно наказание се явява определен при
съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27
от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.
От така установеното
фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд-гр.Шумен е законосъобразно и
правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивния съд е
постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния
закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312 от 22.05.2019г., постановено по ВАНД
№ 736/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 31.10.2019г.