№ 13196
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110139821 по описа за 2022 година
Фирма е предявило против Ц. П. А.-Е., установителен иск по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца сума в общ размер от 1200 лв., представляваща дължима
сума за изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна
сграда в УПИ XIV-816, кв. 212, ПИ ********** в размер на 1100 лв. и
мотивирано предложение за виза в размер на 100 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по гр. д. № 61511/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че по задание на ответника бил изготвил идеен
архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ ********** и мотивирано предложение за виза, за което били
издадени два броя фактури, а именно № 68/09.08.2021 г. и № 69/09.08.2021 г.
Посочва се, че ответникът не бил заплатил цената. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата
претенция, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който посочва, че предявения иск бил неоснователен. Посочва се, че
действително на ищеца му било възложено изготвянето на идеен
архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ **********, като ищецът не бил изпълнил възложената му работа,
тъй като изготвения проект не отговарял на изискванията на чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. Възложената работа не била извършена точно и затова не била
заплатена. Излагат се твърдения, че изготвения проект имал нужда от много
поправки и дори частичното изпълнение не било прието от ответника в
качеството му на възложител, тъй като било негодно и не можело да се
използва по предзначение. Не се оспорва, че работата по изготвянето на
мотивирано предложение за виза била изпълнена и същата можела да се
ползва от ответницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
1
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът е възложил на ищеца изготвянето на идеен
архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ ********** и предложение за виза, изготвянето от ищеца на
предложение за виза на стойност от 100 лв., както и че ответникът не бил
заплатил дължимите суми.
По делото е представена фактура № ********* от 09.08.2021 г., издадена
от ищеца с получател ответника на стойност 1100 лв. за предоставени услуги
изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в
УПИ XIV-816, кв. 212, ПИ **********.
По делото е представена фактура № ********** от 09.08.2021 г.,
издадена от ищеца с получател ответника на стойност 100 лв. за предоставени
услуги изготвяне на мотивирано предложение за виза.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между
страните, която не е оспорена, от която се установява, че ищецът е изпращал
на ответника функционални схеми, чертежи във формат pdf и dwg, варианти
на визуализация на къщата. Видно от кореспонденцията на 16.02.2021 г.
ответникът е изпратил изискванията си на ищеца във връзка с проектирането
на процесната къща. На 17.03.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че
проектирането по части архитектура, ОВК /котел на пелети и подово
отопление/ + ЕЕ и доклад за съответствие, ВиК, Електро и Пожарна
безопасност възлиза общо на 4500 лв. От представена кореспонденция се
установява също, че ищецът на 01.07.2021 г. е уведомил ответника, че
съгласно договореното работата по проекта на ищеца приключвала, като
стойността на предоставената услуга бил 1350 лв., което отговаряло на готов
идеен архитектурен проект, като би могло да се направи отстъпка от 150 лв.
Също така се установява, че на 01.07.2021 г. ответникът е посочил, че поради
нуждата от още корекции по проекта прекратява работата по същия, като са
очаквали да заплатят хонорар само по част „Архитектура“, като не следвало
възнаграждението да е определя като 30 % от обявената първоначална сума
от 4500 лв.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
идейния архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-
816, кв. 212, ПИ ********** бил изпълнен на около 75 %, съгласно
изискванията на чл. 18 от Наредба № 4 от 21 май, 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно заключението идейния
проекти, който бил изпълнен от ищеца бил годен за обичайната употреба
съобразно нормативните изисквания с изисквания с изключение на някой
пропуски, а именно непосочване на размери на отделните помещения, а само
общата застроена площ и не били изпратени фасади и обяснителни записки.
2
Вещото лице е посочило, че стойността на изпълнената от ищеца работа по
поръчката възлиза на 825 лв.
По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че при изследване допълнително представените писмени
доказателства изпълнената от ищеца работа била около 75 % съгласно
изискванията на чл. 18 от Наредба № 4 от 21 май, 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Вещото лице е посочило, че
съгласно Методиката за определяне на размера на възнагражденията за
предоставени проектантски услуги за устройственото планиране и
инвестиционното проектиране от 2008 г., себестойността на проект, част
архитектура, във фаза идеен проект би била 4185 лв. съгласно
допълнителното заключение във файла приложен към имейл от 06.05.2021 г.
дължините съответстват на посочения мащаб 1:200 и не се наблюдавало
разминаване на линии в посочения файл, като в представените от ищеца
файлове, където имало посочен мащаб, то той съответствал на верния мащаб.
Съгласно заключението посоченото разположение на баня- тоалетна на
втория етаж на къщата не било недопустимо, тъй като в настоящият случай се
касаело за еднофамилна жилищна сграда. Вещото лице е посочило, че пред
входа на гаража е предвидена малка рамка с наклон, като било посочено, че
гаражът се намирал на кота – 0,15, като отстоянието на гаража от уличната
регулационна линия не било отбелязано върху мотивираното предложение за
виза, а графично измерено от СТЕ разстоянието било около 1 м. Вещото лице
е посочили, че съгласно представените доказателства не били посочени
размерите на вратите, като съгласно утвърдената проектантска практика,
вратите в жилищните сгради били следните: врати на тоалетни, бани, кухни,
балконски врати – 70 см; врати на спални помещения – 80 см; врати към
дневни помещения – 90 см; входни врати на апартамент и и къщи – 90 см –
1,10 м., поради което било допустимо някой от вратите да са по-тесни от 80
см. В заключението е посочено, че в имейл от 11.03.2021 г. имало три
варианта на разпределение на къщата на кота +/- 0,00, като в първи вариант
/избран от ответника/, техническото помещение било разположено частично
под стълбата, като височината му не била посочена, а във втори и трети
вариант, техническото помещение било разположено извън стълбата и било с
пълна височина, равна на височината на останалите помещения.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение между
страните по договор за изработка, точно изпълнение на договора от ищеца:
престиране – вид и качество на същото, получаването и приемането му от
ответника-възложител, размера и изискуемостта на възнаграждението.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са били обвързани от валидно правоотношение
по силата на което ответникът е възложил на ищеца изготвянето на идеен
архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ ********** и предложение за виза, както и изготвянето от ищеца на
предложение за виза на стойност от 100 лв. Още повече, че по делото е
представена и кореспонденция по електронната поща между страните, която
не е оспорена, съгласно която на 16.02.2021 г. ответникът е изпратил
изискванията си на ищеца във връзка с проектирането на процесната къща,
като на 17.03.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че проектирането по части
архитектура, ОВК /котел на пелети и подово отопление/ + ЕЕ и доклад за
съответствие, ВиК, Електро и Пожарна безопасност възлиза общо на 4500 лв.
Безспорно се явява и обстоятелството с оглед изричното признание на
ответника в отговора на исковата молба, което е изрично потвърдено в
открито съдебно заседание, че сумата в размер на 100 лв. съгласно фактура №
3
********** от 09.08.2021 г., издадена от ищеца с получател ответника за
предоставени услуги по изготвяне на мотивирано предложение за виза се
явява дължима, доколкото работата е била извършена и приета от ответника
без забележки. Настоящият състава намира, че така декларираното
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК
с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината,
поради което исковата претенция в тази си част се явява основателна и
предявения иск за сумата от 100 лв. следва да се уважи.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали работата извършена от
ищеца във връзка изготвянето на идейния архитектурен проект е била
извършена точно и предаването му, респ. приемането му от възложителя.
Съгласно чл. 258 и чл. 261, ал. 1 ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни
възложената му работа съгласно поръчката на възложителя в срок и
качествено, така че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В тежест на изпълнителя съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК е да докаже наличието на сключен договор, да докаже, че е изпълнил
възложената му работа съобразно поръчката, както и приемането на работата.
По делото е установено от разменената кореспонденция по електронната
поща, представени във връзка с изготвянето на идейния архитектурен проект,
че изпълнителят е изготвил и предал на възложителя функционални схеми,
чертежи във формат pdf и dwg, варианти на визуализация на къщата, а именно
на 27.02.2021 г. са изпратени варианти за разпределение на първи и втори
етаж, на 11.03.2021 г. са изпратени нови три варианта, на 15.03.2021 г. е
изпратен вариант в pdf и dwg формат, на 17.03.2021 г. и 27.03.2021 г. са
изпратени чертежи с уточняващи корекции, на 28.03.2021 г. била изпратена
„подложка“ на къщата, на 17.06.2022 г. са изпратени файлове с поискани от
ответницата корекции, като във връзка с последния с имейл от 17.06.2022 г.,
ответникът на 01.07.2021 г. е посочил, че проектът се нуждаел от още
корекции. С оглед на гореизложеното по делото по никакъв начин не е
установено изготвяне, предаване и евентуално приемане на окончателния
идеен проект смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г., което
да обуславя възникване на задължението за плащане на от възнаграждението
по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. в случая видно от представените доказателства
идейният проект не е бил изготвен съгласно изискванията на възложителя и
след всеки изготвен чертеж се е налагало да се правят корекции, като
работата не е била окончателно приета, което е видно и от последния имейл
на ответника от 01.07.2021 г. Безспорно е, че съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие - реалното
получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие - одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително
съответства на възложеното с договора /така Решение № 231 от 13.07.2011 г.
на ВКС по т.д. № 1056/2009 г. II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл.
264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него - при липса на възражения
за неточно изпълнение необоримо се презюмира, че работата се счита за
приета. Пропускът да бъдат своевременно направени възражения, обаче,
преклудира единствено възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД.
Възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и
могат да бъдат противопоставени на изпълнителя като защитно средство при
предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД /Така Решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д.
№ 133/2010 г. на ВКС, II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК),
доколкото не е възможно да се възрази за некачествено изпълнение на работа,
4
която още не е изработена и предадена.
Също така не може да бъде споделена тезата на ищеца, че не са налице
качествени и количествени недостатъци в изработеното. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. идейния проект
следва да включва чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения
в следните препоръчителни мащаби: ситуационно решение - в М 1:500 или М
1:1000; разпределения, разрези, фасади - в М 1:100 или М 1:200; други
чертежи - в подходящ мащаб, в зависимост от вида и спецификата на обекта;
обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и
съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна,
здравословна и достъпна за всички среда; изчисления, обосноваващи
проектните решения, които се включват по преценка на проектанта, или
когато се изискват със заданието за проектиране /договора за проектиране/.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че идейния
архитектурен проект за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ ********** бил изпълнен на около 75 %, съгласно изискванията на
чл. 18 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г., като самият проект имал пропуски, а
именно непосочване на размери на отделните помещения, а само общата
застроена площ и не били изпратени фасади и обяснителни записки. С оглед
на гореизложеното и като се съобразят събраните по делото доказателства, то
по делото не само не се установи предаване на работата, респ. нейното
приемане, но се установи, че ищецът не е изпълнил възложеното му с
процесния договор изготвяне на идеен проект, а същият е изготвен частично,
като изготвеното не било и в съответствие с изискванията на чл. 18 от
Наредба № 4 от 21.05.2001 г., поради което и ищецът в качеството си на
изпълнител няма право на уговореното възнаграждение. Поради
гореизложеното претенцията за сумата от 1100 лв. се явява неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че частичното
изпълнение не покрива фактическия състав на чл. 267 ЗЗД, който касае
заплащане на възнаграждение при частично изпълнение поради обективна
невъзможност за пълно изпълнение или частично изпълнение поради
негодност на материала или проекта, когато изпълнителя изрично е уведомил
за това възложителя, не е налице и отказ от договора от страната
възложителя, при основателни причини, съгласно хипотезата на чл. чл. 268
ЗЗД, за които обстоятелства не са и навеждани никакви фактически твърдения
от страните.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/
има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
150 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, 200 лв. депозит
за вещо лице, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
150 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 45.83 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски, като се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. и 600 лв. депозит за вещо лице, като с
оглед изхода на спора на страната следва да се присъди сумата от 1008.33 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Фирма, с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
срещу Ц. П. А.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
/административен адрес/, чрез адв. В. К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. П. А.-
Е. дължи на Фирма сумата от 100 лв., представляваща изготвено мотивирано
предложение за виза за еднофамилна жилищна сграда в УПИ XIV-816, кв.
212, ПИ **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 27.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 61511/2021 г. по
описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница сумата от 1100
лв., за изготвяне на идеен архитектурен проект за еднофамилна жилищна
сграда в УПИ XIV-816, кв. 212, ПИ **********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. П. А.-Е., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
/административен адрес/, чрез адв. В. К., да заплати на Фирма, с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 45.83 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Ц. П. А.-Е., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, /административен адрес/, чрез адв.
В. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1008.33 лв. разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6