№ 76
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. ***ВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20214400900089 по описа за 2021 година
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
432,АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД
Постъпила е искова молба от П. Б. ИВ., ЕГН**********, чрез
пълномощника й адв.С.Н. от АК-Плевен ,с посочен съдебен адрес в гр.Плевен
против „***“ЕАД, гр.С., ЕИК***, като са предявени обективно съединени
искове с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,с цена
50 000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания,вследствие получени
телесни увреждания/в резултат на настъпило ПТП на 26.07.2020г. в
гр.Плевен,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2021г. на
осн.чл.496,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата,както и с цена
2 432,00лв. ,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата имуществени вреди в резултат на същото ПТП,ведно със законната
лихва,считано от 08.04.2021г. Образувано е т.д.№89/2021г. по описа на
Пл.ОС.
Ищцата твърди,че на 26.07.2020г. в гр.Плевен,в района на
кръстовището,образувано от бул.“***“ и ул.“***“,при управление на
1
л.а.“***“,с рег.№*** водачът Р.М.Н. от с.***,Пл.обл.,нарушил разпоредбите
на ЗДвП,като извършил маневра завой наляво,без да спира автомобила си и
отнел предимство на правилно движещ се в насрещното платно л.а.“***“, рег.
№***.Ищцата е била пътник в л.а.“***“, рег.№***,като в резултат на
настъпилото ПТП е претърпяла травми,а именно:счупване на десните раменна
и лакътна кост в областта на дясна лакътна става,довело до продължителни
болки и страдания,с трайно затруднение движението на дясната ръка.С
действията си водачът на л.а. “***“,с рег.№*** е извършил престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“ от НК вр.чл.342 от НК вр.чл.37 и чл.47 от
ЗДвП.Изключителна вина за настъпилото ПТП има водачът
Р.М.Н..Образувано е досъдебно производство №1859/2020г. по описа на РП-
Плевен,а впоследствие е образувано НАХД№***/21г. по описа на РС-
Плевен.Производството по делото е приключило по реда на чл.78а от НК ,с
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание –глоба .Решението на Пл.РС е влязло в сила.
В ИМ се твърди,че към момента на настъпване на произшествието е била
налице сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-
полица №БГ/06/***,с крайна дата на покритие 06.11.2020г., поради което
ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Ищцата посочва,че е отправила на осн.чл.380 от КЗ към застрахователя
писмена застрахователна претенция,входирана на 07.01.2021г.,под формата на
молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
от процесното ПТП по задължителна застраховка „ГО“.След преглед на
всички представени по преписката документи ,„***“ЕАД е определило
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 15 000,00лв.Сумата е
изплатена на ищцата на 05.02.2021г. по банков път.
Ищцата намира,че тази сума е крайно недостатъчна като обезщетение за
неимуществени вреди,като също така не е изплатена и претендираната
имуществена претенция.В качеството си на пострадало лице П. Б. ИВ. не
престава да търпи болки и страдания в резултат на претърпените телесни
увреждания. Направена й е операция на 26.07.2020г. в областта на раменния
пояс и горния крайник,с голям обем и сложност.На 07.12.2020г. са направени
средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник
съгласно издадената Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология-
2
Плевен.Болките и страданията са довели и до посттравматичен
стрес,изразяващ се в психично неразположение,силен емоционален
стрес,съпътстващи психични неразположения,тревожност и депресия.
Ищцата твърди,че за лечението й се е наложило закупуване на
медицинско изделие и консумативи за него в размер на 2432лв.,която сума
представлява претърпени от ищцата имуществени вреди.
Ищцата счита,че за нея е налице правния интерес от предявяване на
настоящите обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 от
КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД, с цена 50 000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания,вследствие получени телесни увреждания/в
резултат на настъпило ПТП на 26.07.2020г. в гр.Плевен, както и с цена
2 432,00лв. ,представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата имуществени вреди в резултат на същото ПТП,ведно със законната
лихва,считано от 08.04.2021г. на осн.чл.496,ал.1 от КЗ вр.чл.497 от
КЗ/датата,след която е изтекъл срока по чл.496,ал.1 от КЗ/до окончателното
изплащане на сумите като обезщетения.
Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове,със законните от това последици.
С исковата молба се представят писмени доказателства.Правят се
доказателствени искания по реда на чл.190,ал.1 от ГПК, както и за
назначаване на САТЕ,СМЕ и СПА с поставени задачи.
Прави се искане за допускане на гласни доказателства-двама свидетели
при режим на довеждане за посочени в ИМ обстоятелства.Ищцата моли да
бъде изискано и приложено НАХД№***/2021г. по описа на Пл.РС-14н.с-в.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на
ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор в законовия срок от ответното дружество.
Ответникът посочва,че предявените искове са вероятно допустими с оглед
общите критерии на ГПК.По съществото си исковете са неоснователни,като
ответникът ги оспорва по основание и размер.При условията на
евентуалност,ако предявените искове бъдат счетени за основателни,ответното
дружество прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
3
страна на ищцата.Също така ответникът твърди,че вина за реализиране на
ПТП има и водачът на л.а. л.а.“***“, рег.№***-Т.Ц. И. от гр.Плевен,т.е.
произшествието е реализирано при условията на „независимо
съизвършителство“ от двамата водачи,участвали в него.
Ответникът признава факта ,че на 06.11.2019г. е сключена задължителна
застраховка ГО за л.а. м. „***“,с рег.№***,за което е издадена
застрахователна полица №БГ/06/***, с крайна дата на покритие
06.11.2020г.Не оспорва факта,че в срока на действие на горепосочената
полица е реализирано процесното ПТП на 26.07.2020г.,при което е пострадала
ищцата П. Б. ИВ. като пътник в л.а. “***“, рег.№***.
Ответникът не оспорва факта,че за реализираното ПТП с пострадали лица
е било образувано ДП№1859/2020г. по описа на РП-Плевен,приключило с
влязло в сила решение на Пл.РС от 10.02.2021г. по АНХД№163/21г. по описа
на същия съд и наложено адм.наказание на водача Р.М.Н.,но оспорва
твърдението,че ПТП е реализирано по изключителната вина на водача Р.Н..
Ответникът признава обстоятелството,че е заявена извънсъдебна
застрахователна претенция от ищцата по реда на чл.380 от КЗ на 07.01.2021г.
и е образувана щета,като на 05.02.2021. е извършено плащане на
застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 15 000,00лв. за
претъпените от нея неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
По съществото си исковата претенция на П. Б. ИВ. е за заплащане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди,над размера, определен и
платен от застрахователя,като ответникът намира,че не дължи изплащане на
допълнително обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.Счита,че вредите са изцяло репарирани с изплащане на обезщетението
в размер на 15 000,00лв.При условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени в
вреди.Няма данни за настъпили усложнения при ищцата,поради което сума в
размер на 50 000,00лв. е прекомерно завишена и не съответства на принципа
за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.Необосновано по основание и размер
е и претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Ответното дружество прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата,тъй като същата е била без поставен предпазен
колан в момента на ПТП,като на осн.чл.52,ал.2 от ЗЗД счита,че следва да бъде
4
намален размера на определеното застрахователно обезщетение,ако съдът
счете иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
основателен.
На следващо място ответникът прави възражение за независимо
извършителство на ПТП.Основание за това твърдение дава заключението на
изготвената АТЕ в хода на ДП№1859/2020г. по описа на РП-Плевен,според
което водачът на л.а. “***“, рег.№***,е имал техническа възможност да
предотврати ПТП,като след възприемане на опасността от навлизането на
предната лява ъглова част на л.а. „***“,с рег.№*** в платното му за
движение,без да отклонява автомобила си надясно,е задействал спирачната му
система с максимална ефективност,с което да спре автомобила преди мястото
на удара.Ответникът твърди,че водачът на л.а. “***“, рег.№*** също е
извършил нарушение на правила за движение по пътищата,като е нарушил
чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното с писмения отговор ответното дружество е направило
искане по реда на чл.219,ал.1 от ГПК за привличане като трето лице-помагач
в процеса на страната на ответника на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
***“АД, гр.С., ЕИК***-застраховател по застраховка ГО на водача на л.а.
“***“, рег.№***.
По отношение на претендираната лихва,ответникът намира, че при
отхвърляне на главните искове,следва да се отхвърли и претенцията на
присъждане на лихва.Ако бъдат уважени главните искове,то законната лихва
върху присъдените обезщетение следва да се дължи,считано от
08.04.2021г./изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ/.
Постъпила е Допълнителна ИМ от ищцата,с която са направени
пояснения и допълнения на първоначалната ИМ.Оспорват се направените от
ответника възражения за прекомерност на претендираните обезщетения,както
и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
ищца,за което обстоятелство по делото липсват доказателства.Ищцата е
използвала обезопасителен колан,като в самото ДП са събрани доказателства
в тази насока.
Ищцата счита ,че възражението за наличие на независимо
съпричинителство от страна на ответното дружество е неоснователно.
5
Представен е Допълнителен писмен отговор от ответника,в който се
заявява,че се поддържат доводите,възраженията и доказателствените искания
в първоначалния писмен отговор.
С определение от 03.06.2021г.,постановено в закрито съдебно заседание
Пл.ОС не е допуснал привличане на трето лице-помагач на страната на
ответника на осн.чл.219,ал.1 от ГПК на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ***“АД, гр.С., ЕИК***-застраховател по застраховка ГО на
водача на л.а. “***“, рег.№***.
По реда на въззивното обжалване с определение №366/29.07.2021г. на АС-
В.Търново по в.ч.т.д.№244/2021г. е отменено определението на Пл.ОС
№199/03.06.2021г. в частта му,с която не е допуснато привличане на трето
лице-помагач на страната на ответника на осн.чл.219,ал.1 от ГПК на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ***“АД, гр.С., ЕИК***-застраховател
по застраховка ГО на водача на л.а. “***“, рег.№***.,като по съществото на
молбата по чл.219 от ГПК е допуснато привличане на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ***“АД, гр.С., ЕИК*** КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ НА
СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА „***“ЕАД.
С определение на съда по реда на чл.374 от ГПК са допуснати до
разглеждане по същество предявените от П. Б. ИВ.,ЕГН**********, чрез
пълномощника й адв.С.Н. от АК-Плевен против „***“ЕАД, гр.С.,
ЕИК***,обективно съединени искове с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ
вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,с цена 50 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и
страдания,вследствие получени телесни увреждания/в резултат на настъпило
ПТП на 26.07.2020г. в гр.Плевен,ведно със законната лихва,считано от
08.04.2021г. на осн.чл.496,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумата,както и с цена 2 432,00лв. ,представляваща застрахователно
обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на
същото ПТП, ведно със законната лихва,считано от 08.04.2021г.,до
окончателното изплащане на сумата.
По делото са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
-за наличие на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО“ за л.а.“***“,с рег.№*** с издадена
6
застрахователна полица №БГ/06/***, с крайна дата на покритие 06.11.2020г.
-за реализирано ПТП на 26.07.2020г. в срока на действие на
горепосочената полица, с участието на Р.М.Н. като водач на л.а. л.а.“***“,с
рег.№*** и Т.Ц. И. като водач на л.а. “***“, рег.№***, при което е
пострадала ищцата П. Б. ИВ. като пътник в л.а. “***“, рег.№***, като водачът
Р.Н. има качеството на застраховано лице по см. на чл.477,ал.2 от КЗ,а
пострадалата има качеството на трето увредено лице по см. на 477,ал.3 вр.ал.1
от КЗ
-за депозирана извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата на
07.01.2021г. по реда на чл.380 от КЗ,като при ответника е образувана щета
№***,по която е извършено плащане на застрахователно обезщетение в
размер на 15 000,00лв. на 05.02.2021г.
Изискано и приложено е НАХД №***/2021г. по описа на Пл.РС-14н.с-в.
В хода на съдебното дирене са назначени :
-СМЕ с поставени задачи от страните ,като са изготвени две
заключения-от в.л.доц.д-р Д.Д. и на осн.чл.201 от ГПК-от д-р М. ХР.
М.-„Клиника по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „***“,С..
- САТЕ с поставени задачи от страните ,като е изготвено заключение от
вещото лице инж.В. ИВ..
- СПЕ ,като е изготвено заключение от в.л. д-р. Н.Ф. Л. – психиатър.
Допуснати гласни доказателства .
Съдът като прецени доводите на страните и доказателства по
делото,намира за установено следното:
Видно от приложеното НАХД№163/2021г. по описа на Пл.РС, за
реализираното ПТП на 26.07.2020г. с пострадали лица, е образувано
ДП№1859/2020г. по описа на РП-Плевен,приключило с влязло в сила решение
на Пл.РС №29 от 10.02.2021г. по АНХД№163/21г. по описа на същия съд ,с
което Р.М.Н. е освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,т.б.“б“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК ,като му е
наложено адм.наказание глоба в размер на 1000,00лв. В мотивите към
постановеното решение съдът е приел,че подсъдимият е осъществил състава
на чл.343,ал.1,т.б.“б“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК.
7
Не се спори по делото,че е заявена извънсъдебна застрахователна
претенция от ищцата по реда на чл.380 от КЗ на 07.01.2021г. ,като е
образувана щета и на 05.02.2021. е извършено плащане по банков път на
застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 15 000,00лв. за
претъпените от нея неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
По съществото си исковата претенция на П. Б. ИВ. по един от
предявените искове с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ, е за заплащане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди,над размера, определен и
платен от застрахователя.
Основният спорен по делото въпрос е справедливо ли е определено
дължимото обезщетение от застрахователя за претърпените от ищцата
неимуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП на 26.07.2020г.,налице ли
е съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД,както и налице ли е независимо съизвършителство на ПТП в
настоящия случай и дали заплащането на допълнително обезщетение,ако
такова се присъди от съда,следва да се заплати единствено от ответното
дружество.
ПО ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ
вр.чл.45 и сл. от ЗЗД,с цена 50 000,00лв., за заплащане на допълнително
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания,вследствие получени телесни увреждания/в
резултат на настъпило ПТП на 26.07.2020г. в гр.Плевен,ведно със законната
лихва,считано от 08.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ИСКЪТ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От заключението на вещото лице по назначената първоначална СМЕ
доц.д-р Д. се установява,че пострадалата ищца е получила вследствие
настъпилото ПТП счупване на лакътната и раменна кост на дясната ръка в
областта на лакътната става.Лечението е било оперативно,като е извършена
операция с наместване на счупените костни фрагменти и фиксирането им със
специални метални ортопедични плаки с винтове.След три дни ищцата е
била изписана от болница за продължаване на лечението в домашни условия.
На 07.12.2020г. ищцата е постъпила отново на лечение в ортопедична
клиника,като е извършена втора операция за изваждане на ортопедичните
8
метални импланти,тъй като е настъпило пълно зарастване на костната тъкан и
възстановяване хватателната функция на ръката.Няма данни за усложнения
или удължаване на нормалния оздравителен процес.По съществото си
увреждането представлява трайно затруднение движението на дясната ръка.В
резултат на причинените счупвания ищцата е търпяла физически болки и
страдания ,както следва:силни-за срок от един месец,средни-за около месец и
половина и слаби-за още до един месец след травмата/общо три до четири
месеца/.След втората операция е търпяла болки и страдания за около 3
седмици,средни по степен.Вещото лице е посочило,че е налице причинно-
следствена връзка между получените травми и настъпилото ПТП. Не дава
категоричен отговор дали ищцата е била с предпазен колан или не по време на
ПТП,но не изключва травмите да са настъпили и при варианта пострадалата
да е била с поставен предпазен колан.също така вещото лице посочва,че от
представените по делото документи не се налага извод ищцата да страда от
дегенеративни заболявания,които да са се отразили на продължителността на
оздравителния процес при счупването.
По искане на ищцата и на осн.чл.201 от ГПК по делото е назначена
повторна единична СМЕ,като е изготвено заключение от в.л.д-р М. ХР. М. от
„Клиника по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „***“,С..При
изготвяне на заключението по тази повторна СМЕ вещото лице е извършило
преглед на ищцата ,както и е изготвило снимков материал и рентгенови
снимки.
От същото се установява,че настъпилото счупване на дясната раменна
кост е с раздробяване и наличие на множество
фрагменти,разместване,развитие на травматичен хематом и посттравматичен
оток.Пострадалата е имала повърхностна травма на гърдите и гръдния
кош.Механизмът на получаване е свързан с едновременното въздействие на
сили на огъване,ротация и аксиална компресия.Проведеното
лечение/оперативно с наместване и поставяне на метални импланти/,да
зарасне фрактурата с оглед възрастта на пострадалата и да се възстанови
функцията на крайника най-близко до нормата и в най.-кратки срокове,е
постигнало целта си.Вещото лице посочва,че пострадалата е била с поставен
предпазен колан по време на процесното ПТП,отчитайки патоморфологията
на фрактурата и незасягането на други части от тялото.Лечебният и
9
възстановителен периоди имат етапен характер,като това вещо лице посочва
общо 8 месеца оздравителен период,като включва и рехабилитация,а самото
костно зарастване протича на 4 етапа,като същинското костно зарастване при
тази кост настъпва на около 120-140дни с достатъчно здрава кост.Активните
движения в дясната раменна става са възстановени в пълен обем,има дефицит
от 10 градуса при сгъване на дясната лакътна става,но това не е проблем и
би могъл да се подобри чрез рехабилитация.
От заключението по назначената СПЕ се установява,че ищцата е
преживяла остра стресова реакция в отговор на настъпилото ПТП,довело до
временна промяна на живота й заради получените инвалидизирали я
травми.Налице е една психотравматична криза след настъпилата промяна в
живота на пострадалата в резултат на процесното ПТП.Ищцата е търсила
психологична подкрепа и е била ангажирана в сесии за психологично
консултиране,които са й помогнали да преработи случилото се и да не се
затваря в миналото.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели-св.Т.
И./съпруг на ищцата/ се установява,че след инцидента ищцата се е затворила
в себе си,не е искала да се качва в кола,започнала е работа на 23.03.2021г.
като медицински лаборант,не е искала да показва пред децата тревогата и
болката си.Св.И. посочва,че той и майката на ищцата са се грижили за нея
непосредствено след катастрофата и извършената операция за период около
девет месеца,тъй като не е могла да си движи дясната ръка и да се обслужва
сама.Св.И. е категоричен,че съпругата му е била с поставен предпазен колан
към момента на настъпване на процесното ПТП,като е видял и синини по
тялото й от колана след като е изписана от болницата.
От показанията на св.Н.Г.,свекърва на ищцата се установява,че тя не е
могла да се обслужва сама дълго време,което е наложило да стои почти
непрекъснато при П.И. и да й помага.Ходила е на физиотерапия и след двете
операции,тъй като не е могла да си служи свободно с дясната ръка.Св.Г.
посочва,че ищцата е изживяла и психическа травма от настъпилата
катастрофа, била е дълго време затормозена ,затворила се е в себе си и е
посещавала психолог.И досега твърди,че има болки в ръката,не може да
вдига тежко,да простира , да я изпъва и да си служи нормално с нея.
За изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП с оглед
10
направените от ответника възражения за наличие на независимо
извършителство при процесното ПТП,с оглед дадено заключение на
изготвената АТЕ в хода на ДП№1859/2020г. по описа на РП-Плевен,в
настоящото производство е изготвено заключение от в.л.инж.В. ИВ. по
назначената САТЕ,което съдът възприема като обективно и компетентно.От
заключението се установява,че произшествието се състои от сблъсък на два
автомобила,както следва:л.а.“***“,с рег.№*** от полагащата му се лента за
движение към лентата за насрещно движение,сблъсък с насрещно движещ се
л.а.“***“,с рег.№*** и последващо движение на двата автомобила след удара
до установяването им в покой на мястото,където са намерени.В.лице е
изчислило скоростта на движение на двата л.автомобила,като скоростта на
л.а.“***“,с рег.№***,в който е пътувала и пострадалата П.И. ,до сблъсъка на
двете коли ,е 48,24км./ч.,а на .а.“***“,с рег.№***-34,45км./ч.От извършените
изчисления вещото лице е стигнало до извода,че водачът на л.а.“***“,не е
имал техническа възможност да спре до мястото на удара към момента на
навлизане на л.а.“***“ в насрещната пътна лента.От техническа гледна точка
причина за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а.“***“,с рег.
№***,който е променил посоката на движение на МПС от полагащата му се
пътна лента към насрещната пътна лента,с което е поставил водача на л.а.
„***“в безизходно положение на неизбежен удар.
Предвид изложеното съдът намира,че ищцата е претърпяла значителни
болки и страдания,вследствие на получените травми при настъпилото ПТП на
26.07.2020г.,които не са напълно възмездени от ответното дружество с
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 15 000лв.
От заключенията по назначените СМЕ е видно,че ищцата е претърпяла две
оперативни интервенции,като оздравителния процес съгласно заключението
на в.л.д-р М. ХР. М. от „Клиника по ортопедия и травматология“ към
УМБАЛСМ „***“, С.,е продължил общо 8 месеца ,включващ и
рехабилитация,а самото костно зарастване е протекло на 4 етапа,като
същинското костно зарастване при тази кост е настъпило на около 120-140дни
.Въпреки,че костта е напълно зараснала и към настоящия момент има
дефицит от 10 градуса при сгъване на дясната лакътна става,което макар и не
проблем,представлява дискомфорт при движение и работа с този крайник.В
резултат на процесното ПТП ищцата е преживяла остра стресова реакция в
11
отговор и психотравматична криза,което е наложило ангажиране в сесии за
психологично консултиране.
Съдът намира,че в настоящото производство не е доказано съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата като пострадала по смисъла на
чл.51,ал.2 от ЗЗД,което да води до редуциране размера на дължимото
обезщетение.Точно обратното,от заключението по назначената повторна
СМЕ и от показанията на св.Т. И. се установява,че ищцата е била с поставен
предпазен колан към момента на настъпване на ПТП.
В хода на съдебното дирене пред ОС не се установява и наличието на
независимо съпричиняване на вредоносния резултат при процесното ПТП от
страна на водача на л.а. .“***“,с рег.№***,в който е пътувала и пострадалата
П.И.. Вещото лице по назначената САТЕ е категорично,че причина за
настъпване на ПТП са действията на водача на л.а.“***“,с рег.№***,който е
променил посоката на движение на МПС от полагащата му се пътна лента
към насрещната пътна лента,с което е поставил водача на л.а. „***“в
безизходно положение на неизбежен удар.
Относно размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди съдът намира,че по справедливост и съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,се дължи обезщетение в размер общо на 35
000,00лв. за причинените на ищцата телесни увреждания- счупване на
лакътната и раменна кост на дясната ръка,довели до трайно затруднение
движението на дясната ръка за период от около 4 месеца,а с
рехабилитационните процедури-общо 8 месеца,от която сума ответникът е
изплатил обезщетение в размер на 15 000,00лв.по предявената извънсъдебна
застрахователна претенция от ищцата.Следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати допълнително обезщетение в размер на 20 000,00лв. за
причинените на ищцата неимуществени вреди,над размера от 15 000,00лв.,
определен и изплатен на ищцата по извънсъдебната застрахователна
претенция.
За разликата до претендирано допълнително обезщетение в размер на
50 000,00лв.,искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху определения размер на допълнително застрахователно
обезщетение в размер на 20 000,00лв.застрахователят дължи и лихва за
забава ,като в конкретния случай съдът намира ,че тя се дължи ,считано от
12
08.04.2021г. ,когато е изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ до
окончателното изплащане на сумата.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 КЗ
ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.86 ОТ ЗЗД, с цена на иска 2 432лв .,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната
лихва,считано от 08.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата .
Съдът намира,че този иск е доказан по основание и размер.
Налице са претърпени имуществени вреди от ищцата в резултат на
процесното ПТП,налице е причинна връзка между извършените разходи и
плащания от страна на ищцата за медицински консумативи и медицинско
изделие и настъпилото ПТП.
По делото е представена и приета като писмено доказателство- фактура
№***/29.07.2020г. с купувач П. Б. ИВ. ,която не е оспорена от ответника.Не е
изплатено обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди
в резултат на процесното ПТП.
Предвид изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата в размер на 2 432,00лв. като обезщетение за
причинените й имуществени вреди в резултат на ПТП,настъпило на
26.07.2020г.,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата .
При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество
„***“ЕАД, гр.С., ЕИК*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС
държавна такса върху уважената част от предявените искове в размер общо
на 897,28лв.,както и ответното дружество следва да заплати в полза на
Пл.ОС част от разноските за вещи лица,направени от бюджета на съда,тъй
като ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по това
дело,съразмерно с уважената част от исковете в размер на 611,90лв.
Следва да бъде осъдено „***“ЕАД, гр.С., ЕИК*** да заплати на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА на адвокат С. Н. от Пл.АК,пълномощник на ищцата и
осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в
13
размер на 1 202,96лв.съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и представения Списък на разноските
по чл.80 от ГПК от ответника /общо направени разноски в размер на
3025,25лв./,следва да бъде осъдена П. Б. ИВ.,ЕГН**********, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ,да заплати направените деловодни разноски за настоящата
инстанция от ответното дружество в размер на 1 730,96лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД
„***“ЕАД, гр.С., ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. ИВ.,
ЕГН**********,гр.Плевен, сумата в размер на 20 000,00лв./двадесет хиляди
лева/, като допълнително застрахователно обезщетение над размера от
15 000,00лв., определен и изплатен на ищцата по депозирана към
застрахователното дружество извънсъдебна застрахователна претенция,за
причинените й неимуществени вреди /болки и страдания,вследствие получени
телесни увреждания/в резултат на настъпило ПТП на 26.07.2020г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното
дружество,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираната сума от 50 000,00лв. като допълнително обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди,в резултат на настъпило ПТП
на 26.07.2020г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД
„ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, гр.С., ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на П.
Б. ИВ., ЕГН**********,гр.Плевен, сумата в размер на 2 432,00лв./две
хиляди двеста четиридесет и два лева/, като застрахователно обезщетение
за причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 26.07.2020г.по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
14
ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА „***“ЕАД, гр.С., ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н. от Пл.АК,пълномощник на ищцата и
осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 202,96лв.съгласно чл.7,ал.2от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК„***“ЕАД, гр.С., ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от
предявените искове в размер на 897,28лв.,както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Пл.ОС част от разноските за вещи лица, направени от бюджета на съда,
съразмерно с уважената част от предявените искове в размер на 611,90лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК П.Б. И., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД, гр.С.,ЕИК*** деловодни разноски за настоящата
инстанция съобразно отхвърлената част от предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и представения Списък на разноските
по чл.80 от ГПК, в размер на 1 730,96лв.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участие на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ответното дружество-„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ***“АД, гр.С., ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15