Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 01.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 29.05.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 972 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба, ищцата твърди, че сключила граждански брак с ответника
на 13.01.2006г. в гр.Б., обл.М., който бил първи за двамата. Нямат родени деца
от брака си.
Твърди, че първоначално бракът им бил хармоничен, но с времето ответникът
станал раздразнителен, сприхав, помежду им липсвало разбирателство.
Сочи, че през
месец април 2006г. се разделили и тя
напуснала семейното жилище в гр.В.***/собственост
на родителите на ответника/, като се прибрала да живее в гр.К.к, а ответникът
останал да живее в гр. В. с родителите си. Твърди, че от тогава, живеели
разделени и всеки от тях поддържал отделно домакинство. По - късно ищцата се
установила в чужбина. Сочи, че не са се виждали и не поддържали връзка.
Твърди, че не били правили опити да
живеят отново като семейство. И двамата били
на мнение, че бракът им следвало
да се прекрати, като ответникът й
обещавал да се разведат по взаимно
съгласие, но не го направил.
МОЛИ съда да постановите решение, с което да прекрати брака им като дълбоко
и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
МОЛИ съда да постанови ползването на
семейното жилище, находящо се гр.В***,
да се ползва от ответника, тъй като е собственост на родителите му.
Ищцата желае
след прекратяването на брака си, да носи семейното фамилно име – П.. Твърди, че
нямат общи имущества с ответника и няма
претенции за издръжка.Желае да приключи производството с развод по взаимно
съгласие.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по делото П.А.П. с
ЕГН **********.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 13.01.2006г. в гр. . обл. М./удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак ******. на община Б./, първи и за двамата. От брака си съпрузите нямат деца.
С декларация от 06.04.2017г. ищецът Ц.Т.П. е декларирала, че за периода за една година назад, считано от 06.04.2017г., има средно месечен доход в размер на 600,00лв.
От показанията на свидетеля И. Т. С., брат на ищеца, желае да свидетелства и свидетеля И. Т. С., първи братовчеда на ищеца, желае да свидетелства, става ясно, че ищецът Ц.Т.П. е сключила граждански брак през 2006г., живяла със съпруга си около месец, след което се прибрала в Ка и не са се събирали повече. И двамата свидетели заявяват, че решението на ищеца за развод с ответника е твърдо и категорично.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от повече от десет години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от повече от десет години. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и децата им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между П.А.П. и Ц.Т. С., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като не е изрично сезиран по този въпрос от страните.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Страните нямат от брака родени деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищецът не е предявил претенции за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. В.***, тъй като то е собственост на родителите на ответника.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата изрично заявява, че желае след развода да продължи да носи брачното си фамилно име - П..
По разноските в производството:
Съгласно нормата на чл. 329 ал.1 изр. второ от ГПК направените разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв., която страните да заплатят по равно по сметка на РС- Казанлък.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 13.01.2006г. в гр. Б., обл. М. граждански брак между П.А.П., ЕГН ********** *** и Ц.Т.П., ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В.*** на мъжа П.А.П., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи
брачното си фамилно име - П..
ОСЪЖДА П.А.П. ЕГН ********** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева /двадесет лева и нула стотинки/.
ОСЪЖДА Ц.Т.П. ЕГН ********** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева /двадесет лева и нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: