Р Е Ш Е Н И Е  № 260294

28.04.2021 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и осми януари 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 1141 по описа за 2020 година.

 

В исковата молба, по която е образувано делото, се твърди, че С.Т.Б., заедно със съпруга си, са собственици на недв.имот в гр.Сливен, на ул.““№…. Също, че в м.март 2020г. получила справка от служба „Местни данъци и такси“ към община Сливен, от която узнала, че има публични задължения за данък сгради и такса битови отпадъци за периода 2009г.- 2020г., в общ размер 1 190лв., от които главница 804.51лв. и лихва за забава 386.38лв. Счита обаче, че не дължи част от тях- начислените до 31.12.2014г., защото са погасени, на основание чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/, с изтекъл 5-годишен давностен срок. По тази причина жената намира, че за нея е налице правен интерес да поиска от съда с решение да приеме за установено, че не дължи на община Сливен главница в размер 357.91лв. и лихва за забава 296.07лв.

Търси и сторените от нея деловодни разноски.

Ответната страна своевременно депозира писмен отговор. Признава, че задълженията на ищцата са за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, които са изчислени въз основа на подадена декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. Тъй като те не били заплащани от нея, общината издала два акта за установяване на задължение по чл.107 ал.3 и чл.171 ал.3 от ДОПК- първия от 15.12.2012г., а втория от 03.07.2018г. Цитира разпоредбата на чл.120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, но въпреки това счита, че не е дала повод на Б. да предяви срещу общината отрицателен установителен иск. Нещо повече- процесуалния представител на ответника счита, че по поставения от нея въпрос жената е следвало да се обърне не към съда, а към директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Сливен, в който смисъл исковете й дори са недопустими.

Съображенията на ответника по същество са основани на обстоятелството, че и двата акта за установяване на задължения са  влезли в сила, като необжалвани от Б. и са прекъснали, с издаването им, теклата до този момент погасителна давност, а след това е започнала да тече нова погасителна давност. Всъщност, в отговора си общината признава, че задълженията на Б. за периода 01.01.2009г.- 31.12.2012г.: главница 246.34лв. и лихва за забава 228.29лв., са погасени по давност, но въпреки това счита, че за да бъде зачетено изтичането й, жената трябва да се обърне към директора на дирекция МДТ при община Сливен, с искане да приложи този институт.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от нарочно писмено доказателствено средство- документа, представляващ листи 28-33 от материалите по делото, че С. П. Б. и П. С. Б. са собственици, с квота по ½ ид.ч., от недвижими имот на адрес гр.Сливен, ул.““№….

На 15.12.2012г. от община Сливен, дирекция „Местни данъци и такси“ е издаден, след извършена проверка, Акт № РА002277, с който на осн.чл.107 ал.3 и чл.171 ал.1 от ДОПК е установен размера на данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци, дължими за имота, за периода 01.01.2005г. -31.12.2012г.  и те са главница в размер 651.89лв. и лихва за забава 461.56лв., общо 1113.45лв. Видно от отбелязването върху последната страница на акта, той е връчен на адресата му-данъчно задълженото лице,  на 11.01.2013г., по реда на чл.32 от ДОПК.

На 03.07.2018г. от община Сливен, дирекция „Местни данъци и такси“ е издаден друг, сходен акт- № АУ000590-1, с който е установен размера на данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци, дължими за процесния имот към датата на издаване, вече за годините 2013-та, 2014-та, 2015-та, 2016-та и 2017-та и те са главница в размер 328.85лв. и лихва за забава 86.88лв., общо 415.73лв. Видно от отбелязването върху последната страница на акта-разписка, той е връчен на данъчно задълженото лице, също по реда на чл.32 от ДОПК,  на 09.10.2018г., по реда на чл.32 от ДОПК.

Липсват доказателства актовете да са обжалвани. Впрочем, ищцата и не навежда подобно твърдение.

Съдът няма да обсъжда останалите два представени с писмения отговор документи- заповеди на кмета на община Сливен, с които са определяни служители на общинската администрация, които имат права на органи по приходите по ДОПК. Това не е необходимо, тъй като никоя от страните по делото не е поставяла под съмнение компетентността на органа/служителя, издал двата обсъдени по-горе акта.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два отрицателни установителни иска, които намират основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Първият от тях е главен, а цената му е формирана от парични задължения на С.Б. за данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци, а втория е акцесорен на него и цената му е формирана от парично задължение за лихва за забава- забавата, в която жената е изпаднала при плащане на задълженията си, предмет на първия иск.

Според съда те са допустими, защото за ищцата е налице правен интерес от тях- тъй като целта й е с уважаването им да намали размера на дълга си към общината, а това- намаляването на размера на паричен дълг, винаги е в интереса на длъжника.

 

Категорично се установи се- както от ангажирани по делото доказателства, така и от изявленията-признания на страните по делото, че ищцата има задължения за данък сгради и такса битови отпадъци. Те са за периода 2005г.- 2020г. и са „обособени“ в две групи. Първата обхваща периода 01.01.2005г. -31.12.2012г., като е за главница в размер 651.89лв. и лихва за забава 461.56лв. или общо 1113.45лв., а втората е за задължения за 2013-та, 2014-та, 2015-та, 2016-та и 2017-та години, които са за главница в размер 328.85лв. и лихва за забава 86.88лв. или общо 415.73лв. Размерът на задълженията за всеки от тях е установяван с нарочен документ- акт за установяване на задължения. Както се спомена, задълженията са за данък недв.имоти и такса битови отпадъци и съда е съгласен със становището в писмения отговор, че са публични задължения. Така е, защото това е изрично предвидено в чл.162 от ДОПК съгласно който държавните и общинските вземания са публични и частни, а публични са за данъци, ..., за други вноски, установени по основание  и размер със закон, за държавни и общински такси, установени по основани е и размер със закон и т.н.- ал.2, т.т.1,2 и 3.

Те-публичните задължения/вземания се събират по реда на ДОПК- чл.163 ал.1 и се извършва въз основа на акт за установяване на съответното вземане- чл.165, т.е. акта е изпълнителното основание.

Точно такива са Акт № РА002277/ 15.12.2012г. - касателно задължения на Б. в периода 2005-2012г.вкл. и Акт № АУ000590-1/ 03.07.2018г. -касателно задължения за периода 2013-2017г.вкл. Не е спорно по делото, че те са издадени от компетентен орган при спазена процедура за това, както не е спорен и размера на задълженията. Ищцата не оспорва и че и двата акта са й били връчени, а последното се установява от отбелязване върху тях, че са връчени в условията на чл.32 от ДОПК.

Предмет на настоящото дело са задължения за периода 01.01.2009г.- 31.12.2014г., т.е. задължения и по двата акта. Ищцата счита, че са погасени по давност, с изтичането на 5-годишен давностен срок. Становището на съда е следното: Тъй като задълженията са публични общински, една от възможностите за погасяването им е именно по давност- така чл.168 т.3. Те действително се погасяват със споменатия срок- пет години- на основание чл.171 ал.1 от ДОПК, който започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати задължението. Това в случая означава, че погасителната давност за задължението за първата година от процесния период от време- за 2009-та, е започнала да тече от 01.01.2010г. и трябва да изтече на 01.01.2015г. На 15.12.2012г. обаче е издаден първия от двата акта срещу Б., а съгласно 172 ал.2  с това теклата от 01.01.2010г. давност е била прекъсната. Т.е., тя е била прекъсната преди да е изтекла. От прекъсването й е започнала да тече нова давност- ал.3 на чл.172 от ДОПК. Това се отнася и до останалите задължения на жената по акт № РА002277, а за делото е от значение, че от 16.12.2012г. е започнала да тече в полза на Б. погасителната давност за задълженията й за 2010-та, 2011-та и 2012-та година. Тъй като по признание на ответника, а и поради липса на доказателства за обратното, общината не е предприемала действия за принудителното им събиране, давността е изтекла на 16.12.2017г. Т.е., те са погасени по давност.

Като предмет на делото ищцата въвежда и свои задължения за 2013-та и 2014-та година. Имайки предвид чл.172 ал.2 и съобразявайки чл.171 ал.1 от ДОПК, следва да се приеме, че погасителната давност за задълженията за 2013-та година е започнала да тече от 01.01.2014г., като изтича на 01.01.2019г., а за 2014-та година е започнала да тече от 01.01.2015г. и изтича на 01.01.2020г. На 03.07.2018г. е издаден втория акт за установяване на задължения, с което теклата до него момент за тях давност е прекъсната- преди да е изтекла. Това пък означава, че от 04.07.2018г. е започнала да тече нова погасителна давност, като тя трябва да изтече на същата дата, но чак през 2023-та година, която очевидно не е настъпила /дори в хода на настоящото дело/. При изложеното до тук съда приема, че иска е основателен за задълженията на Б. за 2009-та, 2010-та, 2011-та и 2012-та, а неоснователен за задълженията й за  2013-та и 2014-та години. Това важи и за иска касателно лихвата за забава, тъй като като акцесорен той следва съдбата на главния иск.

 

По въпроса за разноските: при уважаване иск в гражданско дело бъде уважен, на ищеца се следват сторените от него разноски-  чл.78 ал.1 от ГПК. В случая становището на ответника е, че на ищцата не се следват разноски, защото той- ответника, с поведението си не е давал повод за предявяване на исковете, а и ги признава. Становището на съда е следното: вярно е, че за случаи, на които се позовава общината, ГПК предвижда върху ответника да не се възлагат сторените от ищеца разноски, дори когато иска е основателен- ал.2 на чл.78 от ГПК. Съдът обаче не може да се съгласи с тезата на процесуалния представител на ответната страна. На първо място, тъй като признанието е така да се каже „направено с половин уста“, а закона иска категорично и недвусмислено признание. Така е, защото макар в отговора да се съдържа изявление, че за периода 2009-2012г. задълженията на Б. са погасени по давност, се твърди и че иска е недопустим. Едва ли ще се намери съд, който да се хване на това- признание на иска, който ответника намира за недопустим. От друга страна, общината е дала повод на ищцата да предяви исковете- защото задълженията на Б. ***, а не на друг правен субект.  И след като и двете страни се съгласиха в съдебно заседание, че в закона не съществува задължение дължащия данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци да  се обръща непременно и само към общината, а не към съда, по въпроса за давността и след като ответника е наясно и сам навежда това обстоятелство в писмения си отговор, че давността не се прилага служебно /чл.120 от ЗЗД/, то съда приема, че с поведението си общината е дала повод на ищцата да предяви отрицателните установителни искове.

С оглед изхода на делото на ищцата се следват сторените от нея разноски, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските й са общо  400лв., от тях 100лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 300лв. заплатено от нея  възнаграждение на пълномощника й -адвокат. Ето защо съда ще присъди на Б. 304.11лв.

На ал.8 на чл.78 от ГПК на общината се следва юрисконсултско възнаграждение, тъй като тя е юридическо лице и бе представлявана в делото от юрисконсулт, като е съразмерно отхвърлената част от исковете. Размерът на следващото се юриск.възнаграждение е посочен в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към които препраща ГПК „с посредничеството“  на чл.37 от Закона за правната помощ. Предвидено е да е от 100лв. до 300лв., като в случая съда го определя на 200лв. Съразмерно отхвърлената част от исковете, на общината се следват 47.94лв.

 

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЕМА на осн.чл.124 ал.1 от ГПК, че С.Т.Б. с ЕГН: **********  и съдебен адреса*** не дължи на община Сливен, като погасени с изтекла 5-годишна давност, данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци за имот на административен адрес: гр.Сливен, ул.““№…, за годините 2009-та, 2010-та, 2011-та и 2012-та: главница в размер 246.34лв. /двеста четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ и лихва за забава в размер  250.87лв. /двеста и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ искове над тези размери до пълните предявени- 357.91лв. главница и 296.07лв. лихва за забава, както и в частта им съда признае за установено, че Б. не дължи за същия имот  данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци и за 2013-та и 2014-та години.

 

ОСЪЖДА община Сливен да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на С.Т.Б. с ЕГН: **********, сторените от последната разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете-  304.11лв. /триста и четири лева и единадесет стотинки/.

 

ОСЪЖДА С.Т.Б. с ЕГН: ********** ***, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете- 47.94лв. /четиридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

        

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: