Р Е Ш Е Н И Е № 260063
град Шумен, 26.11.2020 г.
Шуменския окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Константин Моллов
2.Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.гр.д. № 433 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано е по депозирана жалба от „Д.“ ЕООД гр. Т., представлявано от управителя П.Д.А., против постановление от 06.10.2020 г. /връчено на 07.10.2020 г./ по изп.д.№ 20189310411291, в частта, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, както и в частта, с която е оставено без уважение молбата на жалбоподателя за редуциране на разноските за процесуално представителство на взискателя, поради прекомерност. Жалбоподателят, длъжник по изпълнителното производство счита постановлението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдебният изпълнител не взел предвид представен от тях документ – премо-предавателен протокол, който установявал настъпването на нов факт по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, водещ до погасяване на притезателното право. Представеният приемо-предавателен протокол установявал, че длъжникът е предал, а взискателят приел процесната движима вещ. По отношение жалбата в частта й относно разноските излага, че същите превишават многократно установения минимум в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че извършените процесуални действия в изпълнителния процес на минимални. Твърди, че разноските са и недоказани. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното постановление.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал писмени възражения, в които взема становище за неоснователност на жалбата и в двете й части, по подробно изложени аргументи и съображения.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Приложеното изп.д.№ 20189310411291, по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 с район на действие ШОС, е образувано първоначално под № 20158770400919 по описа на ЧСИ А.Т. с рег. № 877, по молба от 01.10.2015г. от „Евротур-Т“ ЕООД гр.Е., представлявано от управителя О.Л.Т., против „Д.“ ЕООД с. Д. представлявано от управителя П.Д.А., с приложен към него изпълнителен лист от 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 414/2010 г. на ВПРС, с който длъжникът е осъден да предаде на кредитора следната движима вещ, обременена със залог: Моторна трошачка „Камрум 4098“, инв. № 103/89с пазарна цена 307200лв.с ДДС, както и разноски по делото в размер на 6144лв. държавна такса и сумата 6000 лв. адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на решение по гр.д.№ 538/2010 г. на ШОС, с което е признато за установено, че настоящият взискател има вземане срещу длъжника за предаване на процесната роторна трошачка.
На 02.11.2015 г. на длъжника е връчено уведомление, за насрочено за 04.11.2015 г. предаване на процесната движима вещ на взискателя „Евротур-Т“ ЕООД. В уведомлението е посочено още, че към задължението по изпълнителното дело са приети и разноски в размер на 10000лв. По делото е приложено пълномощно за упълномощаването на адв. Петър Милушев от САК и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2015г., с предмет процесуално представителство по изпълнителното дело, в който е отразено договорено възнаграждение в размер на 10000лв. Последващо уведомление за насрочено за 25.11.2015 г. предаване на вещта, е връчено на длъжника 10.11.2015 г., поради това, че последният не е бил намерен на адреса на управление. С молба от 24.06.2015 г. длъжникът е представил протокол от 09.03.2015 г. за предаване от „Д.“ ЕООД на „Евротур-Т“ ЕООД на подробно описани части от Трошачка „Макрум 40.98 /процесна вещ по в.а.д. № 40/2014 г./, подписан от представители на страните. В протокола е направена забележка от „Евротур-Т“ ЕООД в 8 точки касаещи идентичността на частите с предадените по договора за лизинг, липсата на други, повреда и деформация на части от върнатите. Като цяло е заключено /в т.8/, че доставената трошачка не е тази на взискателя.
Междувременно изпълнителното производство е било спряно, съгласно обезпечителна заповед по ч.гр.д. 572/2015 г., впоследствие отменена с определение, влязло в законна сила на 18.06.2020 г.
С молба от 20.08.2020 г. взискателя е поискал допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., като е приложил договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. с отразено договорно възнаграждение 4000лв. Приложено е преводно нареждане от 17.08.2020 г. за платени по банкова сметка ***., а остатъка е посочено, че ще бъде платен до 30.09.2020 г.
С разпореждане на ЧСИ Р. Русев от 31.08.2020 г. е насрочено предаване на движимата вещ за 17.09.2020 г., впоследстиве отменено и насрочено за 08.10.2020 г. Изготвена е покана за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 18.09.2020 г. при отказ да бъде получена.
Видно от представеното с молба на взискателя от 30.09.2020 г. съдебно решение № 69/20.06.2017 г. по т.д. № 107/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 14.05.2020 г. е отхвърлен предявеният от „Д.“ ЕООД, срещу „Евротур-Т“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 и 2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че „Д.“ ЕООД не дължи на „Евротур- Т“ ЕООД връщане /предаване на владението/ на следната движима вещ – роторна трошачка тип „Макрум 4098“, предмет на сключен между страните договор за оперативен лизинг на движимо имущество от 17.03.2008 г. с цена на вещта 307200лв. с вкл. ДДС, за което е издаден в полза на „Евротур- Т“ ЕООД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 414/2010 г. на ВПРС, въз основа на който е образувано и се води настоящото изпълнително производство.
На 05.10.2020 г. е депозирана молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, към която е приложен приемо-предавателен протокол от 09.03.2015 г.
С Постановление от 06.10.2020 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Със същото постановление ЧСИ приел за установено, че е платен по банков път остатък от 2000 лв. от допълнително уговорени 4000лв. адвокатски хонорар. Отложил произнасянето си по въпроса за редуциране на подлежащия на възстановяване от длъжника допълнителен адвокатски хонорар до настъпване на вероятност от неговото възстановяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
Основанията за прекратяване на
изпълнителния процес се състоят в първоначална липса или последващо отпадане на
някое от условията за допустимост на изпълнителния процес. Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното
производство, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена, или внесена за взискателя,
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
В настоящия случай не е налице сочената хипотеза. Видно от съдържанието на посочената норма касае за изпълнение на парично вземане, докато настоящият случай изпълнителното производство е образувано за предаване владението на движима вещ. Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК има предвид прекратяване на изпълнителното производство когато длъжникът не е дал повод за неговото образуване, защото е платил дълга си преди това. Не може да се приеме, че в случая е налице и изпълнение от длъжника –предаване на процесната вещ, преди образуване на изпълнителното производство. Както се посочи по-горе, с влязло в сила решение е отхвърлен иска на длъжника, с правно основание чл.439, ал.1 и 2 от ГПК, че не дължи на взискателя връщане /предаване на владението/ на процесната вещ, за което е издаден в полза на „Евротур- Т“ ЕООД изпълнителеният лист по ч.гр.д. № 414/2010 г. на ВПРС, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително производство, т.е не е налице и основание за прекратяване и по чл.433, ал.1 т.7 ГПК. За пълнота следва да се посочи още, че видно от приложените по делото доказателства, не може да се направи извод за наличие на друга от посочените в чл.433, ал.1 ГПК хипотези за прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо жалбата в тази й част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Съгласно приетото в т.2
от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на
чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и
за разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази част
поканата съдържа произнасяне по отношение размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. В изпълнителното производство няма конкретен момент, в който
съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Затова размерът на
разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване
изпълнително действие. Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на
производството това налага размерът им да бъде установен, както по основание,
така и по размер в течение на самото производство.
Съдът намира жалбата в тази й
част за процесуално недопустима, поради което следва да се остави без
разглеждане. Видно от данните по изпълнителното дело, съответно диспозива на
атакуваното постановление, липсва произнасяне от съдебния изпълнител по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, /ЧСИ е посочил, че отлага произнасянето си по този въпрос/,
което обосновава и липсата на предмет на настоящата жалба. На разглеждане по същество подлежи
жалба, с която се обжалва отказът на ЧСИ да намали, по възражение на длъжника
по изпълнението адвокатския хонорар, който в изпълнителното производство
взискателят е платил за представителство и на който има право. За да бъде
разгледана такава жалба обаче трябва да има съответен акт на ЧСИ, с който да отказва
намаляване на адвокатски хонорар, след което длъжникът ще може да упражни процесуалното си право с жалба по реда на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Предвид изложеното жалбата, в
частта й по чл.436, ал.2, т.6 ГПК, против отказа да бъде прекратено изпълнителното
производство се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в
частта й по чл.436, ал.2, т.7 ГПК, относно разноските следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх.№ 9167/08.10.2020 г. от „Д.“ ЕООД гр. Т., представлявано от
управителя П.Д.А., против Постановление от 06.10.2020 г. /връчено на 07.10.2020
г./ по изп.д.№ 20189310411291, на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, с район на действие
ШОС, в частта, с която е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 9167/08.10.2020 г. от „Д.“ ЕООД гр. Т., представлявано от управителя П.Д.А., против Постановление от 06.10.2020 г. /връчено на 07.10.2020 г./ по изп.д.№ 20189310411291, на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931, с район на действие ШОС, в частта му относно разноските за адвокатски хонорар на взискателя, и ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 433/2020 г. на ШОС в тази част.
Решението, в частта, с която се прекратява производството делото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд гр. Варна. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.