№ 1530
гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110114978 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. К. К. срещу М. М.
М. кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответницата 1) сумата от 1678,08 лв. на осн. чл. 45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2003 г., както и сумата от 130 лв.,
направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
18.02.2005 г. въз основа на влязла в сила присъда по НОХД № 3236/2003 г. по описа на
Районен съд – Варна и 2) сумата от 300 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. направени
по делото разноски, въз основа на друг изпълнителен лист от 18.02.2005 г., издаден
въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 3236/2003 г. по описа на Районен
съд – Варна, като погасени по давност.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца в полза на ответницата са издадени
два броя изпълнителни листи от 18.02.2005 г. на основание Присъда по НОХД
3263/2003 г. по описа на Районен съд – Варна. Съгласно изпълнителните листи от
18.02.2005 г. ищецът е осъден да заплати солидарно по единия изпълнителен лист от
18.02.2005 г. следните суми: 1678,08 лв. на осн. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 14.01.2003 г., както и сумата от 130 лв., направени по делото
разноски и лично по другия изпълнителен лист от 18.02.2005 г. за следните суми: 300
лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. направени по делото разноски. Навежда се
довод, че с молба от 15.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 18/2009 г. по
описа на ЧСИ Николай Георгиев, с peг. № 716, с район на действие Окръжен съд -
Варна. Поддържа се, че по делото са извършвани редица изпълнителни действия, като
последното действие е от 03.04.2013 г. и справка за наличие на трудови договори и
банкови сметки. С постановление за прекратяване през 2023 г. на съдебния изпълнител
изпълнително дело било прекратено поради настъпила перемпция. Сочи се, че от
издаване на изпълнителните листи от 18.02.2005 г. са изминали 18 години, вземането
не е плащано и същото е погасено по реда на приложението на общата петгодишна
давност на основание чл. 110 от ЗЗД. В подкрепа на това становище, както и относно
допустимостта на производството, ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС.
1
Излага се, че според TP 2/2015 г. давността се прекъсва от всяко валидно предприето
изпълнително действие от взискателя, като при настъпила перемпция от последното
валидно изпълнително действие текат срокове за погасителна давност по чл. 110 и по
чл. 111 ЗЗД и предвид даденото с TP 3/2023 г. разяснение относно давността, както и
обстоятелството, че последното изпълнително действие е от 03.04.2015 г. и не са били
предприети изпълнителни действия, то се е прекратило поради перемпция и от
03.04.2015 г. е започнала да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. Поддържа
се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, вземането по изпълнителни
листове от 18.02.2023 г. по описа на Районен съд - Варна, издадени по НОХД №
3263/2003 г., е погасено по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, поради изтичане на
петгодишна давност от последното действие, годно да породи правни последици, като
същата следва да се счита настъпила на 03.04.2020 г. При тези съображения моли за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. М. М. не е депозирала писмен отговор
на исковата молба. В проведеното на 05.4.2024 г. о.с.з. се явява процесуален
представител на ответницата – адв. С. Д., който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че по първия изпълнителен лист ищецът и Ф. Н.а Г. са осъдени
да заплатят солидарно сумите, като последната е внесла сумата от 1200 лв. по
изпълнителното дело, като 1070 лв. са били разпределени в полза на взискателя и 126
лв. са отнесени за погасяване на разноски и такси по делото по сметка на ЧСИ.
Навежда довод, че изпълнението от солидарния длъжник води до погасяване на част от
задължението, а именно до размера на сумата от 1070 лв. дългът е бил погасен, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен за тази сума, тъй като задължението в
тази част не е било погасено по давност. Моли за присъждане на сторени по делото
съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
От материалите по приложеното по делото изп. дело № 18/2009 г. по описа на
ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716, Район на действие ВОС, се установява, че същото
е образувано по подадена молба на 15.01.2019 г. от М. М. М. въз основа на
представени изпълнителен лист от 18.02.2005 г. по НОХД № 3263/2003 г. на Районен
съд – Варна, с който М. К. К. е осъден да заплати на ответницата обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. направени по делото разноски, и изпълнителен
лист от 18.02.2005 г. по НОХД № 3263/2003 г. на Районен съд – Варна, с който М. К. К.
и Ф. Н.а Г. са осъдени солидарно да заплатят на ответницата обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1678,08 лв., ведно със законна лихва,
считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. направените по делото разноски.
Изяснява се от приложената по изп. дело операционна бележка от 09.07.2009 г.,
че солидарният длъжник по втория изпълнителен лист Ф. Н.а Г. на 09.07.2009 г. е
внесла по сметка на ЧСИ сумата от 1200 лв., а според отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист и преводно нареждане от 09.08.2009 г. и преводно нареждане от
22.07.2009 г. сумата от 1070 лв. е разпределена на взискателя и е преведена по негова
банкова сметка, а 126 лв. са разпределени за такси и ДДС по сметка на съдебния
изпълнител.
По изп. дело са извършвани множество справки за имуществото на длъжниците
в периода 2009 г. – 2013 г., но не са налагани запор или въбрана, не са извършвани
описи и оценка на вещи или др. изпълнителни действия. Изпращани са покани за
доброволно изпълнение до длъжниците, в които изрично е посочено, че законната
лихва върхо обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 1678,08 лв.
за периода 14.01.2003 г. – 24.02.2009 г. е 1376,53 лв.
С влязло в законна сила на 23.02.2023 г. Постановление за прекратяване на
2
изпълнително производство oт 25.01.2023 г. изп. дело № 18/2009 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес
за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано
въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването
на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено
нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В конкретния случай ищецът се позовава на последващо погасяване на
задълженията по издадените 2 бр. изпълнителни листи от 18.02.2005 г. поради
изтичане на петгодишна давност.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на производството давност не тече. С Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. и в т. 10 е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всяко изпълнително действие и започва да тече нова
давност, а не се спира давността.
Според практиката на ВКС, обективирана в Решение №170/17.09.2018 г. по дело
№ 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
По категоричен начин по делото се установява, че въз основа на молба от
15.01.2009 г., подадена от ответницата М. М. М. е образувано изп. дело № 18/2009 г.
по описа на ЧСИ Николай Георгиев за събиране на вземанията от ищеца М. К. К. по 2
бр. изпълнителни листи от 18.02.2005 г. по НОХД № 3263/2003 г. на Районен съд –
Варна, за сумата от 300 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. направени по делото
разноски, а така също по втория изпълнителен лист за събиране на вземанията от
ищеца и солидарния длъжник Ф. Н.а Г. за сумата от 1678,08 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 14.01.2003 г.,
както и 130 лв. направените по делото разноски.
По изпълнителното дело, образувано на 15.01.2009 г. и прекратено на 23.02.2023
г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за
вземанията, с оглед на което поради гореизложените правни съображения след
3
изтичане на 5-годишния давностен срок от датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно на 27.06.2020 г. е
погасено правото на принудително изпълнение на непогасените чрез плащане
вземания на ответницата.
На 09.07.2009 г. солидарният длъжник Ф. Н.а Г. е заплатила сумата от 1200 лв., с
която са погасени разноски по изпълнението и 1070 лв. са разпределени за погасяване
на вземанията на ответницата. По правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД със сумата от 1070 лв.
е погасено вземането за 130 лв. – разноски по НОХД № 3236/2003 г. по описа на
Районен съд – Варна и част от законната лихва, изтекла за периода от 14.01.2003 г. до
датата на плащането 09.07.2009 г. в общ размер от 1457,67 лв., съобразно определения
от БНБ основен лихвен процент за процесния период, с нормативно установената
надбавка, а именно 940 лв. Останала неплатена е главницата от 1678,08 лв., ведно със
законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателното плащане на задължението по втория
изпълнителен лист. Както бе изяснено по-горе, същата се явява погасена по давност, но
вземането за разноски в размер на 130 лв. по НОХД № 3236/2003 г. по описа на
Районен съд – Варна и законната лихва върху главницата от 1678,08 лв. за периода от
14.01.2003 г. до 09.07.2009 г. са погасени чрез плащене от солидарния длъжник.
Изпълнението на същия погасява задължението на ищеца към взискателя – арг. чл.
123, ал. 1 ЗЗД. Следователно тези вземания не са погасени по давност и в тази част
претенцията на ищеца е неоснователна.
По вторият изпълнителен лист от 18.02.2005 г. по НОХД № 3236/2003 г. по
описа на Районен съд – Варна за осъждането на ищеца да заплати на ответницата
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. – направени по делото разноски, вземанията
на ответницата, както бе изложено по-горе, са погасени по давност на 27.06.2020 г.
С оглед гореизложеното, първият предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК
се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1678,08 лв. на осн.
чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2009 г., като бъде отхвърлен
за сумата от 130 лв., направени по делото разноски и за законната лихва върху сумата
от 1678,08 лв. за периода от 14.01.2003 г. до 09.07.2009 г. Вторият иск с правно
основание чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, с оглед уважената и
отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 791,96 лв., представляващи сбор от заплатено адвокатско
възнаграждение и държавни такси, а в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
съдебни разноски в размер на 14,38 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира своевременно наведеното от ответника възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
ищеца в размер на 700 лв. за неоснователно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, предвид предявените в производството два
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за вземания
по два отделни изпълнителни листа. Подготовката за делото неминуемо включва
проучване на изпълнителното дело от процесуалния представител, което е започнало
още на 14.11.2022 г., видно от подадената по изп. дело молба от процесуалния
представител на длъжника от тази дата, и даване на правна консултация на клиента,
след което е последвало изготвянето на искова молба за предявяване на процесните
искови претенции, депозирана в съда от процесуалния представител, въз основа на
която е образувано настоящото производство. В тази връзка за осъществения от
адвоката труд по двата иска заплатеното от страната възнаграждение по 350 лв. не се
явява прекомерно. По аналогични съображения съдът намира за неоснователно и
релевираното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата
възнаграждение в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар за защита по двата иска (по
200 лв. за всеки), осъществена чрез процесуално представителство от упълномощения
4
от страната адвокат в съдебно заседание и изготвяне на писмена защита по делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. К., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на М. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1678,08 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и осем стотинки) на осн. чл.
45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2009 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 18.02.2005 г. въз основа на влязла в сила присъда по НОХД №
3236/2003 г. по описа на Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност, на
основание чл. 439 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска, в частта за сумата от 130 лв., направени
по делото разноски и за законната лихва върху сумата от 1678,08 лв. за периода от
14.01.2003 г. до 09.07.2009 г. по изпълнителен лист от 18.02.2005 г., издаден въз
основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 3236/2003 г. по описа на Районен съд –
Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. К., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на М. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300 лв. (триста лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2003 г., както и 130 лв. (сто и тридесет лева)
направени по делото разноски, въз основа на друг изпълнителен лист от 18.02.2005 г.,
издаден въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 3236/2003 г. по описа на
Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439 ГПК
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. К. К., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 791,96 лв. (седемстотин деветдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. М. М., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 14,38 лв. (четиринадесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5