№ 245
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110147009 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „СООД е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 52,35 лв, представляваща
мораторна лихва , начислена за периода от 18.10.2022г. до 03.02.2023г. върху сбора ( в
размер на 1 728,98 лв) от цените на стоките , доставени от ищеца на ответника по договори
за търговски продажби , удостоверени с фактура № ****. и фактура № ***г. , за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа
на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника
(ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск , въпреки че признава извършеното от ответника след предявяване на
исковата молба плащане на претендираната мораторна лихва видно от изявлението му в
заседанието на 08.12.2023г. При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г.
адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска и за присъждане на разноските.
Доводи , обосноваващи становището на ищцовата страна , са посочеи в представената на
18.12.2023г. писмена защита от адвоката на ищеца.
Ответникът „С.П.Г.ООД оспорва предявения иск видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 05.10.2023г. с твърдения за плащане на претендираната
лихва , както и на разноските по заповедното производство общо в размер на 711,95 лв.
Обосновава се станвище , според което ответникът не е дал повод за предявяване на
1
заявлението по чл.410 ГПК , тъй като не е имало уговорен срок за плащане на задълженията
му по процесните фактури и не е получавал покана за плащане, а плащането на главницата
от 1 728, 98 лв е извършено преди да му е връчен препис от заповедта по чл.410 ГПК.
Поради това според ответната страна на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото исково дело.
В хода на съдебното производство пълномощикът на ответника поддържа
оспорването на иска и на претенцията на ищеца за разноски видно от изявленията му в
заседанието на 08.12.2023г. При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г.
адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Становището му е обосновано в
депозираната на 15.12.2023г. писмена защита от ответната страна.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
6350/2023г. по описа на СРС, 68 състав в частта й относно вземането за мораторна
лихва. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и
чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Липсата на подадено възражение срещу заповедта по чл.410 ГПК в частта й относно
главното вземане (поради неговото погасавяне чрез изпълнение– плащане от ответника на
10.02.2023г. след предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.02.2023г. ) не е пречка за
допустимостта на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за акесорното
вземане за мораторната лихва, присъдена със същото вземане, срещу което е предявено
възражение по чл.414 ГПК от длъжника.
Плащането (на 02.10.2023г.) след предявяването на исковата молба (23.08.2023г.) на
мораторната лихва , която е предмет на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с
чл.86,ал.1 ЗЗД не е основание за прекратяване на исковото съдебно производство , а за
отхвърляне на иска според установената трайна и безспорна съдебна практика.
Относно основателността на иска :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и доказано, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата
молба вземане по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ
срещу ответника за сумата от 1 728,98 лв, представляваща сбора от цените на стоките ,
доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби , удостоверени с
фактура № ****. и фактура № ***г.
Фактура № ***г. и фактура № ****. са представени с исковата молба и не са
2
оспорени от ответника. Във всяка от тях е вписан срок за плащане на задължението за цената
на доставените стоки. Според изрично посоченото във фактура № ***г. крайната дата на
задължението по тази фактура (1 344,76 лв) е 03.11.2022г. Според изрично вписаното във
фактура № ****. крайната дата на задължението по тази фактура (1 344,76 лв) е
16.11.2022г. Следователно задълженията на ответника за плащане цените на доставените
стоки са били срочни , поради което отоветникът е изпаднал в забава по смисъла на чл.84
ЗЗД и без покана след изтичането на падежите на задълженията по всяка от двете фактури,
което е станало преди предявяване на заявлението по чл.410 ГПК , което е станало на
03.02.2023г. Това означава , че ответникът е дал повод за предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК , тъй като въпреки че падежите на задълженията му са били настъпили , не е
платил дължимите суми. Поради тази причина ответникът дължи на ищеца както
мораторните лихви , така и разноските по заповедното гр.д. № 6350/2023г. на СРС, 68
състав .
Както бе посочено , поради изпадането в забава на ответника относно плащането на
главните задължения по фактура № ***г. и фактура № ****., за него са възниснали
задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД са плащане на мораторни лихви за забавеното плащане , които
са на обща стойност 52,35 лв за периода до 03.02.2023г. Няма спор по делото относно
размера на мораторните лихви за процесния период.
Страните не спорят , а и е доказано , че след предявяването на исковата молба
ответникът е платил на ищеца мораторната лихва в размер на 52,35 лв, т.е. че вземането
е погасено поради изпълнение (плащане). С отговора на исковата молба пълномощникът
на ответинка е представил разпечатка за плащане на сумата от 711,95 лв от ответника по
сметка на ищеца на 02.10.2023г. Това плащане се признава от ищеца видно от изявлението
на пълномощника му в заседанието на 08.12.2023г.
Независимо, че плащането на сумата от 711,95 лв е извършено след предявяването на
иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от
съда .
Тъй като претендираното ищеца вземане за мораторна лихва е погасено, предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.86,ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцял.
На ищеца не следва да бъде присъждана законна лихва върху главницата от 1 728,98
лв от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК до плащането , тъй като не е
предявена такава претенция с исковата молба.
Относно разноските по делото :
Въпреки че искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.86,ал.1 ЗЗД не е с уважен (отхвърлен е поради погасяване на вземането за мораторна
лихва в хода на настоящото исково съдебно производство) на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата
молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на иска , а след
3
това, а и е предявено възражение по чл.414 ГПК от ответника като длъжник по заповедното
прозиводство , което е правното основание за предявяването на иска по чл.422 ГПК от
ищеца като заявител по заповедното производство. Според установената съдебна практика
на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради
погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 435,63 лв,
представляващи платените държавна такса (35,63 лв) и адвокатско възнаграждение (400
лв). Тези разноски не са платени от ответника , поради което следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане , а
и не са представени доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото
дело, а и освон това искът е отхъврлен поради плащане в хода на исковото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) със заповедта по чл.410 ГПК са
присъдени разноски – платените държавна такса (59,60 лв) и адвокатско възнаграждение
(600 лв). Тези разноски обаче са погасени от ответника с извършеното от него на
02.10.2023г. плащане на общата сума от 711,95 лв , което е посочено и в отговора на
исковата молба от оветника. Поради тази причина на ищеца не следва да бъсе присъждат с
настоящото решение разноски за заповедното дело.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски по заповедното дело , тъй като същият е дал повод за предявяване на заявлението
по чл.410 ГПК и е платил главницата след образуването на заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „СООД, ЕИК: ****, гр.
София , бул. „1111 , със съдебен адрес : град София , бул. 1111 ЕАД”И.& Партньори” , чрез
адв. В. И., против „С.П.Г.ООД, ЕИК: 1111, гр. София, район „Лозен” , 1111, със съдебен
адрес : град София, ул. „1111 чрез адв. Д. Ц., установителен иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът
дължи на ищеца сумата от 52,35 лв (петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва , начислена за периода от 18.10.2022г. до 03.02.2023г.
върху сбора ( в размер на 1 728,98 лв) от цените на стоките , доставени от ищеца на
ответника по договори за търговски продажби, удостоверени с фактура № ****. и фактура
4
№ ***г. , за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
6350/2023г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „С.П.Г.ООД, ЕИК: 1111, гр. София, район „Лозен” , 1111, със съдебен
адрес : град София, ул. „1111 чрез адв. Д. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на „СООД, ЕИК: ****, гр.
София , бул. „1111 , със съдебен адрес : град софия , бул. 1111 ЕАД”И.& Партньори” , чрез
адв. В. И., сумата от 435,63 лв (четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и три
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково
производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5