№ 239
гр. Плевен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244400600339 по описа за 2024
година
С присъда № 56/10.IV.2024 г. постановена по НОХД № 912/2023 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимият П. Н. Д. за виновен в това, че
на 29.VIII.2021 г. в гр. Плевен, на **********, причинил на Б. И. В. от същия
град две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и
счупване на големия и малък пищял на левия крак, довело до трайно /поне за
2-3 месеца/ затрудняване на движението на левия крак, поради което и на
основание чл. 129, ал. II във връзка с ал. I от НК във връзка с чл. 54 от НК,
съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца,
като на основание чл. 66, ал. ал. I от НК е отложил изпълнението на
наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок.
Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимият,
който в законовоустановения срок, чрез своя процесуален представител я
обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната въззивна жалба са
изложени доводи, че съдебният акт в неговата осъдителна част е неправилен и
необоснован. Посочени са твърдения, че съдът е постановил присъдата
1
нарушение на материалния закон и са допуснати съществени процесуални
нарушение на процесуалните правила представляващи основания за отмяна,
които не са посочени конкретно.
Предвид на изложеното Д. моли съда да отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима, но по своята същност е
неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд,
поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в
необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена
от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е
налице. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.
Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е
приобщил протокола от проведено съдебно заседание, който е бил изготвен и
подписан с електронен подпис от председателя на съдебния състав на
следващия ден от постановяването на присъдата, която пък от своя страна е
била постановена преди приключване на съдебното следствие. Защитата
аргументира този свой довод с обстоятелството, че протокола от съдебното
заседание е подписан на следващия ден, което представлява нарушение на
процесуалните правила. Според жалбоподателят това обстоятелство до
опорочаване на доказателствената съвкупност по делото, липса на обяснения
на подсъдимия, последна негова дума и заключителни речи на страните по
делото.
Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата на подсъдимия,
че е налице съществено процесуално нарушение, свързано с начина с начина
на изготвяне и подписване на протокола от съдебно заседание и обявяване на
присъдата от страна на районния съд. При осъществяване на служебна
проверка на основателността на възражението на процесуалния представител
на подсъдимия, относно валидността на изготвения протокол от съдебно
заседание е извършено съпоставяне на времето за неговото изготвяне и това
на постановяване на присъдата, при което се установява, че първоначално
протокола е бил изготвен на хартиен носител, след което е бил пренесен в
2
ЕИСС и подписан с електронен подпис от председателя на съдебния състав.
Съдебната практика е категорична, че не съществува забрана за паралелно
водене на делата едновременно на хартиен носител и в електронна форма.
Следва да се отбележи, че съдебното производство е инициирано от
обвинителен акт депозиран на хартиен носител и саморъчно подписан от
прокурора, а въззивното производство от жалба също на хартиен носител и
подписана саморъчно от подателя й. Не може да се очаква, че съдебните
актове, протоколите от проведените съдебни заседания и материалите по
делото ще съществуват само и единствено в електронен вид. В този смисъл
по-късното генериране в ЕИСС на протокола от последното проведено
съдебно заседание по делото предмет на въззивна проверка не съставлява
съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Още повече не се твърди в жалбата и не се установява от настоящата
инстанция да съществува разминаване в съдържанието на протокола от
съдебното заседание проведено на 10.IV.2024 г., като документ на хартиен
носител и като електронен документ. В този е и константната съдебна
практика – решение № 171/10.V.2023 г. на III – то наказателно отделение на
ВКС.
Изложените в пледоарията по същество пред въззивната инстанция
възражения във връзка с анализа и интерпретацията на доказателствата и с
кредитирането на доказателствените източници не намират опора в
материалите по делото. Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на
доказателствата фактически изводи. Даден е точен и ясен отговор защо
приема тезата изложена от страна на прокуратурата, че Д. е извършител на
деянието, за които му е повдигнато обвинение. Напълно обосновано и в пълен
синхрон с доказателствата по делото, съдът е направил извода, че подсъдимия
е извършител на деянието по чл. 129, ал. II от НК. При извършване на анализ
на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил
изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да
приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието по чл. 129, ал. II
от НК извършено от страна на подсъдимия Д. в съдебно заседание.
Аргументирал се защо дава вяра на показанията на свидетелите В., Д. и В..
Също така са изложени подробни доводи, защо при постановяване на
присъдата са вземат под внимание изводите на двете съдебно медицински
експертизи – първата от досъдебното производство, а втората поискана от
защитата на Д. в съдебно заседание. По отношение на фактологията по делото
въз основа на безпротиворечивите доказателства районния съд е извел
правилни, обосновани, законосъобразни еднозначни констатации, че се касае
3
за наличието на доказателства за извършване от обективна и субективна
страна на престъпление по чл. 129, ал. І, от НК. Налице са данни,
установяващи по категоричен и безспорен начин наличието на основните
признаци на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56/10.IV.2024 г. постановена по НОХД №
912/2023 г. Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4