Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10498 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Д.И.С., ЕГН
**********, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, с искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на
ищеца сумата от 443,36
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна
броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие по Договор за застраховка на автомобил „Каско+” с номер 440118031054328 от 30.10.2018г. на л.а. „М. 6“, с ДК номер В 1666 ВМ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата
молба следното: На 30.08.2018г. между страните била сключена застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“ на л.а. „М. 6“, с ДК
номер В 1666 ВМ. Срокът на действие на договора бил от 31.08.2018г. до 30.08.2019г. Автомобилът
бил застрахован за сумата от 8500,00 лв., като застрахователната премия възлизала
на 618.82 лв. На 30.08.2018г. била заплатена първата вноска от премията в размер
на 154,69 лв. Сочи се, че на 27.05.2019г. в гр. Варна, ищецът управлявал своя л.а.
по ул. „А.Ф.“. При завиване наляво, за да навлезе в междублоковото пространство,
като срещу ищеца се движел товарен автомобил, същият предприел маневра крайна
надясно, за да може да се размине с товарния автомобил. При маневрата била ударена
предната броня в крайпътен бордюр. На 28.05.2019г. застрахователят бил уведомен
за настъпилото събитие. Извършен бил оглед и бил изготвен снимков материал.
Съставен бил опис на щета с увреждания - предна броня. На 30.05.2019г. ищецът узнал, че
обезщетението за щетата, което застрахователят определил, било 34.40 лв. Извършено било проучване в
сервизи, като се установило, че необходимата сума за възстановяване на
автомобила е 439,26 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 34.40 лв.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Изразява се, че искът е допустим, но неоснователен. Щетите на процесния
автомобил са: предна броня за ремонт, степен на увреждане – 2ра. Сочи се, че не
се дължи заплащане на разходите за боядисване на бронята на л.а., тъй като „предна
броня – боя” е описана, като невъзстановен детайл. Към датата на сключване на
застрахователната полица били констатирани множество увредени детайли, сред
които и предна броня на л.а., със степен на увреда – за боядисване. Уреждането
за предна броня – боя не е в риск за застрахователя. Излага се, че обезщетение
следва да се определи по експертна оценка на застрахователя. Твърди се, че
описаните щети не биха могли да настъпят по начина, описан от ищеца. Увредите
не кореспондират с наведената от ищеца фактическа обстановка. Застрахованият не
изпълнил своите задължения да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да
го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите и законовите
правила за неговата експлоатация. В условията на евентуалност се сочи
съпричиняване.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното
по делото свидетелство за регистрация Част 1, собственик на л.а. „М. 6”, с рег.
номер В1666ВМ, е ищецът Д.И.С..
Установява се от представената автомобилна застраховка „Каско+” при
ответното дружество ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, че полицата с номер 440118031054328, е била сключена между
страните за срок от 12 месеца, с валидност от 31.08.2018г. до 30.08.2019г.
Застрахованият обект е л.а. „М. 6”, с рег. номер В1666ВМ.
Видно от
представен протокол с номер 99058085 за оглед на МПС с полица номер
440118031054328, съставен на 30.08.2018г. предната броня на застрахования
автомобил е била увредена до степен „боя”.
Представен е заверен препис на опис – заключение по щета с номер
44010311903992 от 28.05.2019г., в която е посочено, че поради ПТП на
27.05.2019г. е увреден детайлът „предна броня, 2 степен, боя” на л.а. „М. 6”, с
рег. номер В 1666 ВМ.
Безспорно
е между страните, че сумата от 34,40 лв. е била изплатена от застрахователя на
собственика на увредения л.а.
Представени са Общите условия на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД при
сключване на автомобилна застраховка „Каско+”. В т.13 от ОУ е уредено, че
застрахователя не дължи обезщетение за увредени детайли, за които е изплатил
предстои да изплати или е отказал да изплати застрахователно обезщетение за
предишно събитие и възстановеното МПС не е представено за оглед, както и за
увреждания на МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на
автомобила, относно сключването на застрахователния договор.
По делото
е представено заключението по допуснатата САТЕ, от което се установява
следното: Механизмът на събитието е съприкосновение между увредения автомобил и
крайпътен бордюр, с цел избягване на ПТП с насрещно движещ се товарен
автомобил. Полученото увреждане се изразява в средна деформация на предната
броня на автомобила, касаеща ремонт и боядисване. Стойността за възстановяване
на предната броня на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието е
477,76 лв. Разходите за боядисване на
предната броня, които се включват към общата сума за възстановяване на щетата,
се равняват на 141,60 лв. Увреждането
се намира в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие.
Представено и допълнително заключение по САТЕ, от което се установява,
че към датата на сключване на застраховката предната броня на процесния л.а. не
е била увредена, както и че липсва каквото и да било увреждане по предната
броня на процесния автомобил. Увреждането, предмет на настоящия случай, е единствено
за автомобила, като липсва старо увреждане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. В
тежест на ищеца бе да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор „Каско+”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на
сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че в резултат на
събитието е претърпял изложените в молбата имуществени вреди по вид и размер,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат,
както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил
задължението си да уведоми последния за увреждането и да му представи
необходимите документи. В тежест на ответника бе да докаже изпълнението по
застрахователното правоотношение, както и направеното възражение за
съпричиняване.
От приетата фактическа обстановка се установи, че
между страните на
30.08.2018г. е сключен застрахователен договор „Каско+” със срок на действие до
30.08.2019г. Установи се, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие на 27.05.2019г., при което
ищецът, управлявайки своя л.а. „М. 6”, с рег. номер В 1666 ВМ, за да избегне
ПТП с движещ се насреща товарен автомобил, завил в крайно дясно и увредил
предната броня на колата. Установи се от събрания доказателствен материал и най - вече
от представения опис на щета, че увреденият детайл на процесния автомобил е предната броня.
По смисъла на чл. 386, ал.
2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.
2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество, като увредената вещ.
Установи се от заключенията по допуснатата АТОЕ и допълнителна АТОЕ, които съдът кредитира изцяло, поради обстоятелството, че отговарят пълно и професионално на поставените въпроси, като допълват останалия
доказателствен материал, а не влизат в колизия с него, че стойността на сумата, необходима за ремонт
на увредения детайл – предна броня на
процесния автомобил, по средни пазарни цени на труд към датата на събитието е 477,76 лв.
Безспорно е между страните, че ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата от 34,40 лв. Следователно съдът намира, че сумата, която следва
застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец е в размер на 443,36 лв. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Следва да бъде оставено без уважение
направеното възражение от ответника за съпричиняване от страна на ищеца. Не се
представиха доказателства по делото, че ищецът е нарушил някоя от разпоредбите
на ЗДвП или пък действието му, изразяващо се в недопускане на ПТП и
предприемане на спасителна маневра е в нарушение на някоя забрана. Съдът
намира, че поведението на ищеца не е укоримо, а напротив, същото е социално –
позитивно, доколкото е възпрепятствано настъпването на ПТП между две превозни
средства, което би довело до множество щети и евентуално до застрашаване на
човешки животи.
Установи се от допълнителното
заключение на вещото лице по САТЕ, че към датата на сключване
на застраховката предната броня на процесния л.а. не е била увредена, както и
че липсва каквото и да било увреждане по предната броня на процесния автомобил.
Увреждането, предмет на настоящия случай, е единствено за автомобила, като липсва
старо увреждане. Т.е. и направеното възражение в смисъл, че не се дължи сума за
боядисване на предната броня, поради наличие на предходна щета, се явява
неоснователно.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 685,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза
на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 443,36 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня на л.а. „М. 6“, с ДК номер В 1666 ВМ, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от
27.05.2019г., дължими по Договор за автомобилна застраховка „Каско+” с номер на
полицата
440118031054328 от 30.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза
на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 685,00 лв., представляваща сторени в производството
разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
Районен съдия: