Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 836 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от Б.Б.С. срещу „В.и к.“ ООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
съгласно твърденията на ответното дружество „В.и к.“ ООД, титуляр на партида с
абонатен № 3100752, открита за апартамент № 5, находящ се в гр. Радомир, ул. „Д.“
№ .., ет. ., бил ищецът Б.Б.С..
На 25.09.2020 г. на ищеца била
връчена справка - покана за аб. № 3100752 от служител на ответното дружество,
от която същият установил, че ответното дружество претендира от него
заплащането на сумата в общ размер на 1764,80 лева, представляваща остатъчна
главница и лихва по издадени от ответното дружество фактури в периода от
16.03.2009 г. до 04.09.2020 г.
След запознаване подробно със
справката - покана ищецът установил, че за част от периода по справката -
покана е заплатил сумата от общо 357,70 лева, а именно - за периода от 15.02.2009
г. до 30.10.2012 г. За този период и за така посочените суми бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 910/2013 г. на РдРС и въз основа на него било
образувано изпълнително дело № 170/2013 г. по описа на ДСИ при РдРС.
Изпълнителното дело било прекратено
през 2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление за
прекратяване на делото, което влязло в сила през 2018 г.
Сочи, че със сумата от 357,70
лева била погасена част от главницата и след пресмятане се получавал остатък за
заплащане от главницата в размер на 564,27 лева. Отделно от това ищцовото
дружество имало и претенция за неизплатена лихва в размер на 842,83 лева.
Според ищеца сумата, която е
останала незаплатена, е изцяло погасена по давност, поради което моли да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сумата в общ размер на 1759,79 лева, от която сумата от 916,87 лева - главница
за консумирана питейна вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул.
„Дупнишка“ № 32, ет. 2, ап. 5, аб. № 3100752, за периода от 16.03.2009 г. до 03.08.2015
г. и лихва за забава в размер на 842,92 лева за периода от 16.03.2009 г. до
03.08.2015 г., като погасена по давност и чрез плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, с
твърдения, че на основание влязло в сила решение от 08.03.2016 г. по гр. д. №
9111/2015 г. по описа на РС – Радомир ищецът дължал на ответното дружество
сумата от 878,89 лева – главница за ползвана, но незаплатена питейна вода за
периода от 27.11.2012 г. до 20.07.2015 г. за водоснабден имот, находящ се в гр.
Радомир, ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. ., сумата от 116,03 лева – лихва за забава за
периода от 08.02.2013 г. до 02.09.2015 г. и разноски по делото в размер на 525,00
лева.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представената по делото справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Д.“ № ., ет. ., с титуляр на
партидата – ищеца Б.Б.С., се установява, че за процесния водоснабден имот за
периода от 16.03.2009 г. до 03.08.2015 г. ищцовото дружество е начислило сума в
общ размер на 921,97 лева – главница за ползвана питейна вода и лихва за забава
в размер на 842,83 лева.
Видно от изисканото и приложено по делото изп. дело № 170/2013 г. по описа
на ДСИ при РдРС е, че същото е образувано въз основа на молба от „В.и к.“ ООД, ***,
с приложен към нея изпълнителен лист от 18.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. №
10/2013 г. по описа на РдРС, по силата на който Б.Б.С. е осъден да заплати на „В.и
к.“ ООД, *** сумата от 345,68 лева,
представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.02.2009 г. до
30.10.2012 г., сумата от 41,11 лева – лихва за периода от 16.04.2009 г. до
04.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2013 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 25,00 лева – разноски по делото.
От представеното удостоверение, с изх. № ../07.10.2020 г., издадено от СИС
при РдРС, се установява, че по образуваното изпълнително дело длъжникът Б.С. е
заплатил сума в общ размер на 359,70 лева, като последното плащане е извършено
от длъжника на 30.04.2014 г. Изпълнителното дело е прекратено с постановление
на ДСИ от 17.08.2018 г., влязло в сила на 18.09.2018 г.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
При извършване преценката за допустимост на исковата претенция, настоящият съдебен
състав съобрази практиката на ВКС, намерила израз в определение № 513/24.11.2016
г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
изпълнително производство (в същия смисъл: определение № 96/05.02.2019 г. по в.
гр. д. № 00039/2019 г. по описа на ОС - Перник). Ето защо, съдът намира, че
искът е допустим.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът притежава качеството „потребител на В и К услуги“ по смисъла на чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
като за периода от 16.03.2009 г. до 03.08.2015 г. от ответното дружество е
начислена сумата от 916,87 лева, представляваща стойността на ползвана питейна
вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Д.“ № ., ет. ., както
и лихва за забава в размер на 842,92 лева. Размерът на задължението на ищеца
към водоснабдителното дружество се установява по безспорен начин и от представената
по делото справка -
извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
При извършена преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на всяка една от страните, настоящият съдебен състав намира, че предявеният за разглеждане отрицателен установителен иск за недължимост на
заявените суми от ищеца в полза на ответното дружество е изцяло основателен.
Действително се установява от представените по делото писмени
доказателства, че част от процесните суми, дължими за ползвана питейна вода в
периода от 16.03.2009 г. до 30.10.2012 г., са били погасени от ищеца чрез
извършени плащания в рамките на образуваното изпълнително дело, по което са
налице доказателства за платени суми в общ размер на 359,90 лева.
По отношение на останалите дължими суми ищецът излага твърдения, че същите са погасени по давност - с изтичането на тригодишната такава, регламентирана в чл. 111 ЗЗД. На
основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011
г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като
задълженията за заплащане на доставена питейна вода са повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното
и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Следователно, съгласно чл. 111, б. „в”, пр. второ и трето ЗЗД приложим за процесните
вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ на ответното дружество В и К операторът
издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен
период на фактуриране, а съгласно ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и
К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. В разглеждания случай последното от задълженията за процесния период е
фактурирано на 05.08.2015 г., следователно
изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период е настъпила
на 06.09.2015 г.
За периода след настъпване на изискуемостта ответникът не доказа, че е предприел някое от действията, предвидени в
разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на погасителната давност по
отношение на ищеца,
поради което следва да се приеме, че остатъкът от вземането, който не е бил
заплатен от ищеца, е погасен по давност и предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в настоящото производство
в общ размер на 370,59 лева, от които 70,59 лева – заплатена държавна такса, и
300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.и к.” ООД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление:***, че Б.Б.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на
дружеството сумата в общ размер на 1759,79 лева (хиляда седемстотин петдесет и
девет лева и седемдесет и девет стотинки), от която: сумата в размер на 916,87
лева (деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки) - главница
за консумирана питейна вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул.
„Дупнишка“ № 32, ет. 2, ап. 5, аб. № 3100752, за периода от 16.03.2009 г. до
03.08.2015 г. и лихва за забава в размер на 842,92 лева (осемстотин четиридесет
и два лева и деветдесет и две стотинки) за периода от 16.03.2009 г. до 03.08.2015
г., като погасена по давност и чрез плащане.
ОСЪЖДА „В.и к.”
ООД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 370,59 лева (триста и
седемдесет лева и петдесет и девет стотинки) - направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./