РЕШЕНИЕ
№ 3073
гр. В., 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на
четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2581 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от С.Д.П. срещу „Е.П.” АД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 919,62
лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за периода от 26.05.2016 г. до 23.08.2016
г. за обект, находящ се в гр. В., бул. „Ц. Осв.“ № *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № * г.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е потребител на ел. енергия, клиент на ответното
дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот.
Служители на „Ен.-Пр. Мр.“ АД съставили констативен протокол, въз основа на който начислили процесната сума, чиято дължимост
ищецът оспорва. Твърди се, че ищецът не е ползвал енергията, която му е
начислена. Оспорват се начинът и методиката, по които е начислена сумата.
Електромерът е собственост на преносното предприятие, поради което последното
следва да носи отговорност за изправността на измервателните уреди. В договора
за продажба на ел. енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на
която да се дължи процесната сума. Твърди се, че
средството за търговско измерване, респективно неговата схема на свързване, не
е манипулирана от ищеца, нито е потребена ел.
енергията, начислена за периода 26.05.2016 г. до 23.08.2016 г., на обща
стойност 919,62 лв. Твърди се, че потребителят не е уведомяван, че ще бъде
извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия, както и
се твърди, че не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е
запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол. Твърди се, че
свидетелят, подписал се в протокола от проверката, съставен от служителите на
„Ен.-Пр. Мр.“ АД, не е присъствал на самата проверка, а само
формално е разписал изготвения документ. Твърди, че електромерът се намира на
границата на имота, като всяко трето лице има свободен достъп до него, тъй като
няма ограда. Това давало възможност на всеки безпрепятствано
да извършва интервенции върху процесния електромер и
да му въздейства, без знанието на собственика. Твърди се, че всички действия по
определянето и изчисляването на корекционната сума са
извършени едностранно, без
присъствие и съгласие на ищеца или на негов представител. Твърди се, че към
настоящия момент на ищеца не са представени данни и документи, от които да е
видно, от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно
измерване на потребяваната ел. енергия, на какво се
дължи неправилното отчитане и как е формирана претендираната
сума. Твърди се, че до СТИ имат достъп
само служители на третото неучастващо по делото дружество „Ен. - Пр. Мр.“АД, поради което вина за възможно неправилно отчитане
и/или неотчитане на СТИ може да имат само електроразпределителното дружество /арг. чл.25, ал.2 от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електро-разпределителните мрежи на „Ен. - Пр. Мр.“ АД/. Твърди се, че само служителите на ответното
дружество или на „Ен. - Пр. Мр." АД биха могли
да установят нередности в работата на електромера и то своевременно и да
предприемат действия за отстраняването им без да накърняват правата ми като потребител.
Сочи също, че според предоставени данни от ЕРП СТИ е тип „SMART“ с възможност за дистанционен
отчет като същия има и възможността да следи постоянно състоянието на СТИ.
Въпросното СТИ можело дистанционно да бъде манипулирано от служителите на „Ен.
- Пр. Мр.“ АД, които единствени разполагали със
софтуер, чрез които имат възможност във всеки един момент да заменят
показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони, както и да увеличат
показанията без тази нерегламентирана намеса да се отрази по някакъв начин в
схемата на СТИ, за да може да бъде установена по-късно и по този начин да
увеличат колкото пъти поискат сметката на потребителя. Оспорва се начина,
методиката и основанието на процесната фактура.
Оспорва се съставения констативен протокол от „Ен. - Пр. Мр.“
АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Поддържа се, че съгласно Решение №
1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № * г. липсва
определен ред за извършване на проверките на измервателните средства и към
датата на проверката не е съществувал нормативно установен ред за коригиране на
сметката на потребителя при неточно измерване на СТИ. Сочи, че съставеният
констативен протокол не отговаря на изискванията, изрично посочени в чл. 47 и
48 ПИКЕЕ, поради което е негоден да удостовери фактите, отразени в него.
Твърди, че корекцията на сметката е извършена не съгласно ПИКЕЕ, а по силата на
Общите условия на „Е.О. Б. Пр.“ ЕАД. Излага, че поддържането на техническата
изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружетсво,
в качеството му на негов собственик, поради което недобросъвестното поведение
на „Ен. - Пр. Мр.“ АД не би следвало да води до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на потребителите, чрез
извършване на корекции на сметките им, без да е установена точната дата на
въздействието върху СТИ. Счита, че чл. 25 ОУДПЕЕМ е неравноправна клауза и като
такава е нищожна на основание чл. 143, вр. чл. 146
ЗЗП. Ищецът посочва съдебна практика в подкрепа на изложените аргументи.
Поддържа, че ОУ на ДЕЕ на „Е.П.“ АД не са влезли в сила по отношение на
потребителя, тъй като решението на КЕВР, с което същите са одобрени, е отменено
с окончателно решение на ВАС, поради което между страните са действащи старите
Общи условия на ДПЕЕ на „Е.О. Б.Пр.“ АД, одобрени с Решение № *
от * г. на ДКЕВР. Излага се анализ на
законодателната регламентация на процесните
правоотношения по повод доставка на електроенергия и процедурата за изчисляване
на консумираната ел. енергия. Счита за недопустимо без доказана вина на
абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира
неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период,
защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички
настъпили за съконтрагента й вреди. Не се
установявали виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектиращи върху функционирането на
средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните
количества ел. енергия. В този смисъл моли
предявеният иск да бъде уважен и да се присъдят сторените от него съдебни
разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „Ен. – Пр. Пр.” АД е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия.
Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа
проверка, е констатирано неправомерно присъединяване, осъществено лустер клема, свързваща входящия и изходящия фазов
проводник, като е измерен товар по неправомерно присъединения кабел. По този
начин на свързване чрез него преминавала електрическа енергия, която не се
измерва и съотвено не се заплаща. Констативният
протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение,
същият бил съставен в присъствието на двама независими свидетели. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 48 ПИКЕЕ.
Поддържа се, че безспорно в имота на ищеца била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена. Счита се, че ако абонатът е потребил ел. енергия в количество, различно от отчетеното,
той дължи заплащането му по силата на договорната връзка, съгласно чл. 200, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б“ ПИКЕЕ. Моли се
за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените
по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице
валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект, находящ се в гр. В., бул. „Ц. Осв.“
№ *, с абонатен номер **********
и клиентски номер **********, както и че процесната
сума в размер на 919.62 лв. е
начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № * г.
От
представения Констативен
протокол № * от * г. се
установява, че на 23.08.2016
г., длъжностни
лица на „Ен. – Пр. Мр.” АД са извършили техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на адрес гр. В., бул.
„Ц. Осв.“ № *. Отразено
е още, че при проверката е констатирано наличието на неправомерно
присъединение към електрическата мрежа НН, извършено в ГРТ. Присъединяването е
осъществено чрез лустер клема, свързваща входящия и
изходящия фазов проводник, а електромерът на абоната е демонтиран през 2015 г.,
което е посочено като причина за неизмерване на консумираната ел. енергия. Обективирано е, че протоколът е подписан от двама
служители на „Ен. – Пр. Мр.” АД, както и от двама
свидетели, без да е отразено, че същите имат качество на полицейски служители.
Видно от приетите по делото Справка № * за корекция при
неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическата енергия от
26.08.2016 г., Справка за потребление към 27.02.2019 г., Извлечение за фактури
и плащания към 26.02.20149 г. и 2 бр. писма до потребителя, на ищеца е
начислена за периода от 26.05.2016 г. до 23.08.2016 г.
сумата от 919,62 лв. въз основа на констатациите, обективирани
в горепосочения констативен протокол.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че при проверката е констатирано наличието на
неправомерно присъединение към електрическата мрежа НН, извършено в ГРТ, което
съгласно доказтелствения извод на вещото лице
представлява неправомерно вмешателство върху схемата на свързване на обекта с
електрозахранващата мрежа. Не са налице данни за техническа неизправност в процесния електромер, тъй като същият е демонтиран през
2015 г. Налице е неотчитане на консумираната ел. енергия за процесния
период. В справката за потреблението периодът е 90 дни, именно от 26.05.2016 г.
до 23.08.2016 г. Отчетената ел. енергия за същия е в
рамките на допустимото количество и може да бъде доставена. Количеството за
доплащане за 90 дни е изчислено математически точно – 6336 кв.ч., а левовата му
равностойност е 919,62 лв. Пояснява се, че не е възможно да бъде отчетено
точното количество консумирана от потребителя електроенергия за релевантния
период, поради липсата на електромер и констатираното неправомерно вмешателство
в схемата на свързване на обекта с електрозахранващата мрежа.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът
по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За да
отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва установи чрез пълно
и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК основанието и размера на
вземането си, като докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
Както бе изяснено, не е спорно по делото, че ищецът е потребител на
електроенергия за битови нужди и че имотът, чийто абонат е ищецът, е бил
присъединен към електропреносната мрежа, поради което
върху него лежи задължение да заплащане на използваната електроенергия. Спорът
между тях се съсредоточава върху обстоятелството дали са налице предпоставките
за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от
26.05.2016 г. до 23.08.2016 г.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „б” от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани
в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., възможност при липса на средство за търговско
измерване, за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период – от датата на констатираното неправилно/неточно
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на същото, но не по-дълъг от 90
дни период. Правилата са приети на основание законова делегация по смисъла на
чл. 83, ал. 2 , изр. 2-ро ЗЕ, с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г.
на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Последното налага извода на съда, че към датата на извършване процесната проверка – 23.08.2016 г. в обекта на потребление
на ищеца съществува законова възможност, която регламентира правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт, а с влязло в сила на 08.11.2018
г. Решение № 2315 от 21.02.2018
г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, но към датата на проверката разпоредбите
на ПИКЕЕ са били приложими.
Съгласно разпоредбата на чл. 43 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа
извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията
на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – арг. чл. 47 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол, последният се
подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на
съответната мрежа. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ сочи, че когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
какъвто е настоящия случай, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който
отговаря на изискванията по чл. 47 ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях. В процесния
протокол обаче освен подписите на проверяващите служители и двама свидетели не
е положен подпис от полицай. Така констативният протокол, съдържащ само подписи
на проверяващите и на свидетели, поради това представляващ
частен свидетелстващ документ, не би
могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици. В
съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС, I т.о., се приема, че
в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на
съответната електроразпределителна
мрежа, която и се владее и стопанисва
от самия него, за да
се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното
действие следва да бъде удостоверено
с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
При тези съображения, с оглед неспазването на императивните изисквания на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл. 43 и чл. 44 ПИКЕЕ на орган на
полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите
изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ, липсва надлежно
възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция
на сметката за електроенергия на потребител, респ. право на крайния снабдител
да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на
тази корекция. По делото не се установява и по категоричен
начин, че
посоченото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, тъй
като същото е определено по изчислителен
метод.
С оглед всичко
изложено съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното
извършване, а именно 50 лв. за заплатена държавна такса, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на ответника
следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката, предоставил
безплатната правна помощ на ищеца. Настоящият съдебен състав преценява
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответното дружество за прекомерност на
уговорения и заплатен адвокатски хонорар от ищеца за неоснователно, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същото е към
минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– В.
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, че С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сумата
от 919,62 лв. (деветстотин и
деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.
енергия за периода от 26.05.2016 г. до 23.08.2016 г. за обект, находящ се в гр. В., бул. „Ц. Осв.“
№ *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № * г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат И. П. Г., ЕГН **********, със
служебен адрес *** (п.-в. дв.),
сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца С.Д.П.
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В. в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: