Р Е
Ш Е Н
И Е № 369
25.05.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА К.А-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията К.А-ГРОЗЕВА
адм. д. №369 по описа на съда за
2021 г.
Производството е по реда на чл.145 от АПК
Образувано е по жалба от Ц.Н.И. *** против
УП с изх. № 02-240-6500/4974/24.10.2019г., издадено от Зам. Изп. Директор на
ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г., в частта на
постановен пълен отказ от изплащане на заявената помощ.
Делото е образувано след връщане на спора
за ново разглеждане, съгласно решение № 6994/10.06.2021г. на ВАС, с което е
отменено Решение № 445/11.11.2020г., постановено по а.д. № 895/2019г. на този
съд. В отменителното решение на касационната инстанция не се приемат за
правилни изводите на първоинстанционната инстанция за допуснати съществени
процесуални нарушения.
В първоначалната жалба се мотивира от фактическа
страна, че оспорващата била регистрирана като земеделски производител за
посочените земеделски години. С договор за аренда от 2008г. с Община Стара
Загора получила временното ползване за срок от 20 стопански години върху имот №
129005, представляващ нива с площ от 23,109 дка, в м. Сенковец, землище на с.
Сладък кладенец, общ. Стара Загора при условие, че върху нея се създадат трайни
насаждания. Имотът бил засаден с фиданки от сини сливи. Видно от представяна
скица на имота, издадена от ОбС Земеделие Стара Загора, през 2014г. имотът бил
вече с променен начин на трайно ползване /НТП/ - овощна градина, насадена с
трайни насъждения от сини сливи. Между временно земеделският производител
сключил договор за контрол и сертификация с „Кю сертификейшън“ АД, гр. Пловдив.
Със заявление от 19.07.2016г. по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската
2016/2017г. Ц.И. категорично заявила, че не желаела да участва в масива за
ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, тъй като щяла да работи конкретния посочен по-горе
имот /овощна градина/. По същият начин процедирала и със заявление от
15.06.2017г. за стопанската 2017/2018г.
При т.нар. „очертания“ за този имот при
кандидатстването за участие по схемите и мерките за директни плащания имотът
представлявал БЗС 67154-414-1, очертан и заявен в размер на 2,28 ха – за сливи.
Това се отнасяло за кампании 2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019г. Видно било от
представен Дневник за продажбите, заверен на 11.02.2013г. от сертифициращата
фирма, количеството произведени сливи през първата година било 300 кг. ползвани
за собствена консумация. През 2014г. дневникът бил заверен на 21.05.2015г. с
набрано количество сливи в размер на 1100 кг., отново за собствена консумация.
През 2015г. нищо не било набрано от градината. През 2016г. дневникът бил заверен
на 22.06.2016г. точно преди започване беритбата на реколтата през лятото.
Именно през тази година били издадени фактури /посочват се/ за закупени
количества продукция за общо 5800кг. сливи, като сделките били отразени както в
дневника за продажбите така и м ГДД за
2016г., която била подадена в ТД на НАП Пловдив.
На 02.08.2017г. била направена проверка от
длъжностно лице при сертифициращата фирма, като от него бил съставен формуляр
за нередности MD 182 /приложен/, в който било отразено следното: „ в
периода 20.08.2016г. до 21.08.2016г. операторът е продал 5800кг. сливи, но не предоставил по
врене на инспекцията оправдателните документи за продажбата и оправдателните
документи не са вписани в изходящият дневник“. На същата дата бил заверен и
дневникът на продажбите. На 03.08.2017г. въпросните документи били изпратени по
пощата на „Кю сертификейшън“АД, като веднага след получаването им на
04.08.2017г. от дружеството заверили дневникът.
През следващата стопанска 2017/2018г.
земеделският производител продължил да очертава тази градина да бере продукция
и да я продава, видно от цитирани фактури за общо количество от 9000кг. сливи,
вписани в дневника за продажби със заверка от сертифицирата фирма от 02.08.2018г.
За продадените произведени количества сливи също така била подадена и ГДД през
2017г. Въпросните фактури били представени и в ДФЗ-РА Стара Загора през м.
01/2018г. във връзка с кандидатстването на жалбоподателката по друга схема. На 11.11.2019г. обаче същата получила
процесното писмо, в което, в частта на заявено плащане по Мярка 214 „АЕП“,
отнасящи се за БЗС 67154-414-1-1, деклариран в размер на 2,28ха и бил
постановен пълен отказ от подпомагане, вместо да получи плащане в размер на
2733,50 лв.
Жалбопадателката посочва, че от
сертифицирата фирма имало издаден Сертификат за съответствие с посочения номер,
който бил валиден до 14.08.2018г., като прави оплакване, че ако нещо не е било
наред с отглеждането на сливите или не било в съответствие с дейностите от
посочените Регламенти, едва ли щели да бъде издаден този сертификат. Освен това
в УП било посочено, че декларираният парцел с посочения идентификатор и площ от
2,28ха бил част от СП“ПДП“, одобрен със заповед на Министъра на земеделието,
храните и горите, като в колона установена площ било посочено 2,24 ха, като
разликата до 2,28 била незначителна и не обосновавала пълен отказ от
подпомагане. Оспорващата не разбирала, че щом имотът бил в допустимия слой и
изпълнила всички изисквания по програмата в крайна сметка била санкционирана.
Относно правните доводи, оспорващата
мотивира нарушение на императивите на чл.59, чл.35-36
от АПК, последното поради не изясняване на факти и обстоятелства от значение за
спора. Моли Съдът да приеме, че фактури с №№1-4 били издадени през 2017г. и
включени в дневника за продажбите, както и в ГДД за 2017г., а съгласно ЗСч.,
хронологично по късно били издадени фактури с №№5, 6, 7. Последните били също
включени в Дневника за продажбите, който
бил заверен от сертифициращата фирма, и били включени в ГДД за 2018г. Органът
следвало да установи чрез допълнителна проверка тези обстоятелства, а не само
да се оповавал на данни от извършена проверка на място. Чрез не изплащане на
исканата сума де факто се стигало да санкция, което противоречало на
европейското законодателство.
Жалбоподателката, редовно призована, се
представлява от адв. Д.Д. и адв. Р., който поддържа жалбата на доверителката
си. Претендира разноски. Прилага и писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Н., като се оспорва жалбата.
Съдът, като съобрази приложените по делото
писмени доказателства и данните от другите доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор за аренда №1866/21.08.2008г.
Община Стара Загора предоставила за срок от 20 години на Ц.Н.И. общински имот
за създаване на трайни насаждения и съставляващ имот №129005 /нива/ от 23,195
дка, находяща се в м. Сенковец землище
на с. Сладък кладенец, с ЕКАТТЕ 67154. Между земеделският производител и „Кю
сертификейшън“ АД бил сключен договор на 27.12.2012г., с който на първият
възложил на втория извършване на контрол и сертификация, последващи изменения и
допълнения на дейностите, посочени в заявление за сертификация, съгласно
Регламент ЕО 834/2007.
Ц.И. с УРН 356574 подала на 12.05.2017г. и
30.05.2017г. заявление за подпомагане по образец с УИН 2429051700581 по схеми и
мерки за подпомагане, сред които схеми за обвързано подпомагане за плодове
/сливи и десертно грозде/, като в табличен вид били декларирани използваните
парцели 2016г., като под №3 бил заявен парцел в землището на с. Сладък
кладенец, БЗС №67154-414-1, номер в ИСАК 67154-414-1-1 за култура с код 222010,
площ 2,28 ха. От заявителя били подписани и съотв. декларации по направление
„Биологично растениевъдство“. На 07.06.2017г. земеделският производител подал
ново заявление за подпомагане за 2017г.
по образец, където отново били декларирани същите схеми и мерки и същите данни
досежно процесния парцел. От извършените автоматични проверки на въведените
данни от заявленията били генерирани резултати /л.145-146 от дело № 895/19/,
като по отношение Мярка 11 и заявено направление по 214 и един брой единици,
било посочено, че по заявеното направление се изисквал сертификат за биологично
производство, издаден до 30.09.2017г., като в Таблица на заявените площи по
мярка 214-АЕП от ПРСР 2007-2013 било посочено за Биологично растениевъдство, с
код АП 03 декларирана площ за 2016 и 2017г. от 2,28ха.
До ДФЗ-Стара Загора от Ц.И. било подадено
заявление рег. № 02-240-6500/1614 от 20.08.2017г. във връзка със заявени мерки
214 и 11-Биологично земеделие, към което бил приложен сертификат за биологично
производство /л.193 от д. №895/. Прилага се по делото декларация /по образец/,
съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 3/2015г. от 08.01.2018г., към която били
приложени три броя документи за реализирана продукция по схемите за обвързано
подпомагане за плодове и зеленчуци, а именно фактури №№5, 6, 7 за реализирано
количество от култура с код 222010-сливи, върху деклариран парцел от 2,28 ха
или общо 9095кг. /л.197-199 от Д. № 895/19/.
С УП изх. № 02-240-6500/4974 от
24.10.2019г. Зам. Изп. Директор на ДФЗ отказал финансово подпомагане по
заявление за подпомагане за 2017г. площи по мярка 214 „АЕП“, направление
„Биологично растениевъдство“ с УИН 24/290517/00581, подадено от Ц.Н.И. с УРН
356574, с код АП03, за деклариран парцел 67154-414-1-1 с площ от 2,28 ха. От
приложеното на л.89 от дело № 895/2019г. доказателство, се установява, че
писмото било съобщено на 11.11.2019г.
Допълнително се представят: фактури от 2016 и
2017г. /л. 30-36 от д. №895/2019/; сертификат за съответствие /л.39 от д.
№895/2019/; ГДД за 2016г.; ГДД за 2017г; дневник на продажбите /л.51-52/;
формуляр за нередности от 02.08.2017г. /л.56-60/; решение от УС на ДФЗ,
Протокол 145/19.07.2019г., л. 72; заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., /л.73-75/;
Заповед № РД 46-428/13.12.2017г. /л.77-79/; Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018
/л.80-81/;
При новото разглеждане на делото, след
връщането му от касационна инстанция, Съдът допусна СТЕ, изготвена от ВЛ инж. Р.К..
Съгласно заключението на експерта по поставените въпроси, жалбоподателката
заявила за кампания 2017г. по мярка 214- АЕП от ПРСР 2007-2013 парцел
67154-414-1-1 в землището на с. Сладък кладенец с площ от 2,28ха, деклариран с
код АП 03 /за биологично растениевъдство- трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза/. По мярката нямало площ, която да била изключена от СС“ПДП“ и нямало
наддекларирана площ. ВЛ сочи, че жалбоподателката, в качеството й на
бенифициент, била одобрена по Мярка 21-АЕП от ДФЗ през 2013г. с един парцел
№67154-414-1-1 с площ от 2,28ха, заявен като сливи, деклариран с код АП – 08 -
за биологично растениевъдство в преход, тайни насаждения, лозя и маслодайна
роза. През кампания 2017г. жалбоподателката заявила този парцел с площ от 2,28
ха – сливи, като имало 100% географско покритие, спрямо референтния парцел.
В отговора си на въпрос 6, ВЛ посочва, че
контролиращото лице „Кю сертификейшън“АД било въвело данни в СВДВИ, че не били
спазени изискванията на Регламент № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и регламент № 889/2008 на
Комисията, като в ДФЗ-РА не било постъпвало заявление за редакция на въведени
данни в СВДВИ от контролиращото лице по отношение на стопанството на
бенифициента. С писмо № 139912/01.12.2017г. на контролиращото лице до МЗХГ /вх.
№ 70-4870 от 11.12.2017г. били представени въведените данни в СВДВИ с дата
30.10.2017г., като по отношение на БЗС 67154-414-1-1 контролиращото лице
отразило, че били установени нарушения и била наложена мярка 5.1 от Приложение
№3 на Наредба № 1/2013г., предписания за предприемане на корективни действия
/ВЛ прилага извадка от въведените данни и придружителното писмо/.
ВЛ в отговора си на въпрос осми отговаря,
че на електронната страница на ДФЗ на 09.11.2017г. било публикувано съобщение
до кандидатите по мярка 11 и мярка 214 АЕП, че за кампания 2017г. можели да
проверяват резултатите от извършените от контролиращите лица проверки и при
установени разминавания в данните, можели да се обръщат към контролиращото ги
лице. В резултат на въведените данни от контролиращото лице в СВДВИ за
неспазване на изискването по управление, съгласно Методиката за намаляване и
отказване на плащания по мярка 214 АЕП от ПСРС 2007-2014 по направление БР била
наложена санкция от 100% върху установената за получаване сума.
В с.з. на поставени от пълномощника на
оспорващата въпроси, ВЛ отговаря, че не бил правил справки при контролиращото
лице, а само по данните, които били внесени в Министерството. Нямал представени
доказателства за неспазване на базови изисквания и нямал представа, защо
контролиращото лице казало това. Нямал
представа какво това лице изследвало, какво видяло и каква била причината за
изключването на парцела. Не бил проконтролирал приетото от контролиращото лице,
дали отговаряла на действителността.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
Доколкото въпросът за валидността на акта
е решен от касационната инстанция, както и въпросът за мотивирането на
процесното УП, настоящата инстанция няма процесуално задължение повторно да
извършва проверка на въведените от жалбоподателката доводи за немотивираност на
акта. Тези доводи са опровергани с акта на ВАС, с който е отменено решението на
първоинстанциония съд и делото е върнато за ново разглеждане по същество на
спора.
Съдът по въпроса за материалната
законосъобразност на акта, намира следното:
Няма спор, че оспорващата заявила за
кампания 2017г. за подпомагане по направление „биологично растениевъдство“, код
АП03 единствено парцел 67154-414-1-1 от землището на с. Сладък кладенец с площ
от 2,28 ха, която площ изцяло попада в СП“ДП“ за съотв. кампания. Няма спора,
че парцелът е заявен за насаждения – сливи, че същите са установени, както и се
доказва пред този съд, че за 2016 и 2017г. от парцела е получавана продукция,
която е продавана от земеделският производител /вж. приетите и не оспорени
финансови документи, фактури, л. 30-36 от дело №895/, като съгласно тези
доказателства за 2016г. е продадена реколта от 5800 кг., а за 2017г. е
продадена реализирана продукция от общо 9095 кг. Тези фактури намират отражение
и в поддържания от производителя Дневник на продажбите, който документ
удостоверява, че е и заверен от контролиращото лице „Кю Сертификейшън“АД /л.51
от дело №895/. За 2017г. заверката е след вписване на оправдателните документи
за продажби от м. 09/2017г.
От приложения формуляр за
нередности/нарушения от извършена проверка на производителя от контролиращото
го лице, на които данни и ответникът се позовава, като приема, че е налице
нередност по см. на закона, която той санкционира на 100 %, се удостоверява
единствено, че е налице частична липса на отчетна документация, за това, че в
периода 20.08.- 21.08.2016г. производителят е продал 5800 кг. сливи, но не е представил
оправдателните документи, и в тази насока е дадена препоръка за коригиращи
действия и срок на изпълнение, както и че не разполага със сертификат за
съответствие. Правно първото несъответствие е определено като нарушение на
чл.66, пар.1 от Регламент 889/2008. Проверката е от дата 02.08.2017г. Конкретните
констатации намират отражение в приложения формуляр MD 183 – инспекторски доклад –
растениевъдство. Не е спорно, че на 30.08.2017г. в ДФЗ, ОД Стара Загора Ц.И.
със заявление прилага и сертификат за биологично производство, валидно за
периода 15.08.2017-14.08.2018г., издадено именно от контролиращото лице и
относимо за очакваните количества реколта /л.193 от дело №895/. Също така се
удостоверява и че на 08.01.2018г. е подадено заявление от производителя, към
което в табличен вид са описани и три броя фактури за реализирана продукция от
заявения за подпомагане парцел /вж. л.194-195 от дело № 895/ в изпълнение на
задължението по чл.32 от Наредба № 3/17.02.2015г. Т.е. в ДФЗ имат данни, както
за издаден за 2017г. сертификат за съответствие на продукта, така и за издадени
оправдателни документи по см. на ЗСч. за реализираните количества сливи от над
9000кг. При извършените автоматични проверки на подадените заявления и
резултатите от тях е генериран запис единствено, че заявеното направление 214
се изисква сертификат за биологично производство, издаден до 30.09.2017г. /вж.
л.193/.
В процесното УП и видно от табл. на стр.
2/7, за процесният парцел се установява, че от заявените за подпомагане 2,28
ха, след разрешаване на двойно заявени площи и след извършени административни
проверки, остава с площ от 2,28 ха, като площта на парцела с не спазени базови
изисквания и други изисквания е само 0,04ха, в следствие на което е установена
площ от 2,24 ха. Идентични са данните и в табл. на стр. 4/7 от УП, където в
кол. 7,8,9,10 се съдържат такива данни. В кол. 13 се съдържат и данни за съотв.
на данните от предходните колони намаления за не спазени базови изисквания,
т.е. единствено и само за 0, 04 ха, докато в кол. 14 се сочи и каква е
санкцията за не спазени изисквания за управление на заявената от кандидата АЕД
и тя е в размер на 2685,54лв. От пояснението, което се дава под таблицата, за
кол. 14 в УП се препраща към данните от извършените административни проверки и
проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни
институции, съгласно чл.68 от Наредба № 11/2009, т.е. от данните, предоставени
от сертифициращия орган чрез протокола от проверката на 02.08.2017г. и формуляр
MD 182. По-горе се
посочи, кои нередности са констатирани, както и че същите са надлежно
отстранени, като още в посочения срок са представени изискуемия се валиден
сертификат за произход, издаден от контролиращото лице за 2017г., а с нарочно
заявление по образец на 08.01.2018г. пред ДФЗ-РА се декларирани и финансовите
документи за извършени продажби на сливи, които се прилагат и не се оспорват от
ответника. Нещо повече, видно е, че на 02.08.2018г. Дневникът за продажби,
където тези счетоводни документи намират отражение е и заверен от
контролиращото лице.
Горното обосновава фактически извод, че
коментираните и декларирани от контролиращото лице „нередности“ не са налице
към датата на издаване на процесното УП, вкл. и преди това. Следва обаче и да
се определи дали въпросните „нередности“ се обхващат от законовото понятие за
не спазени базови изисквания за съотв. схема.
Същите намират своя законов израз в чл.26,
ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. и те задължават Земеделските стопани, подпомагани по реда
на тази наредба да поддържат парцелите на територията на цялото земеделско
стопанство, като спазват: 1.
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние,
одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на
земеделските производители; 2. минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3.
правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на
водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27
от 2008 г.), а според ал. 2
за
площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен изискванията по
ал. 1 се спазват и следните изисквания за опазване на околната среда, като по
направление "Биологично растениевъдство" - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските
земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от
Закона за защита на растенията;
Горното законодателно разрешение не определя за базово,
изискването за спазване на чл. 66, пар.1 от Регламент ЕО 889/2008 се включва в
т. нар. и изчерпателно изброени базови изисквания по чл.26 от Наредба
№11/2009г. Ако и доколкото се претендира, че само 0,04 ха от заявените площи не
са със спазени минимални изисквания /и кои са те/ е следвало с УП да се
предвиди санкциониране единствено и само за тази минимална площ, а не да се
отказва изцяло поисканото подпомагане.
Съществен момент е и въпросът дали намира приложение използваната
от органа Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по
мярка 214 – Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г. на основание на която и
конкретно т.VI от нея е наложена санкция от 100% и съотв. правилно ли е приложена. Конкретно
определената санкция е в размер на 100% за подпомаганото БЗС, което в случая е
само едно. Видно от приложената от ответника Методика /обявена за нищожна към
настоящия момент с окончателно решение на ВАС от 14.03.2022г. /, въпросната
санкция от 100% се налага по отношение направление БР и за установени парцели, които не се контролират от контролиращото
лице. Данните по делото еднопосочно сочат, че парцелът, заявен по тази
схема от Мярка 214 е контролиран от контролиращо лице и това въз основа на
сключен договор с него и земеделският производител, което според този състав
прави неприложим този текст от въпросната Методика /все още действаща към
датата на процесното УП/. Дори обаче и да се приеме, че тя следва да намира
приложение и към конкретния парцел, то данните от делото сочат, че не е налице
неспазване на разпоредби от посочените регламенти, защото установените такива
от проверката от контролиращото лице на 02.08.2017г. и при автоматичните
проверки, са надлежно отстранени, защото с нарочно заявление от 30.08.2017г. /в
допустимите срокове/ в ДФЗ е представен сертификат за съответствие, валиден за
2017г., издаден от контролиращото лице, както и са декларирани фактурите за
извършените продажби през 2017г. през ДФЗ-РА по реда на чл.32, ал.1 от наредба
№ 3/2015. Т.е., не се установяват обективно наличие на обстоятелства, които да
сочат на нарушение на въпросните европейски регламенти.
Горното мотивира този състав да приеме извод, че процесното УП е
издадено в несъответствие на материалния закон, което го прави
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова. Доколкото въпросът не е
оставен на преценката на съда, следва след отмяната преписката да се върне на
органа за ново произнасяне, при съблюдаване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение.
При извод за основателност на жалбата, основателно се явява и
искането на процесуалния представител на жалбоподателката са присъждане в нейна
полза на направените в съдебното производство разноски, които съгласно
приложени списъци по чл.80 от ГПК се явяват в общ размер на 960лв., от които
430 лв. ДТ и платено възнаграждение за един адвокат, и 530 лв. за платени
депозити за ВЛ.
Водим от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Н.И. *** против УП с изх. №
02-240-6500/4974/24.10.2019г., издадено от Зам. Изп. Директор на ДФЗ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
земеделие – РА, гр. София, да заплати на Ц.Н.И. ***, ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 960 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му пред ВАС на Р. България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: