Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. София, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-б възивен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов въззивно гражданско дело № 10375 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 74017 от 21.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 61070/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав ответникът И.Е.А. е
осъден да заплати на Етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „*****,
представлявана от управителя на УС Н.Я., сумата от 1157,66 лева, представляваща
припадащата му се част от разходите за ремонт на покрива на ЕС, ведно със
лихвата за забава, считано от подаване на исковата молба 23.10.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане, сумата от 22,51 лева – обезщетение за забава
върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до 23.10.2019 г. и 788,05 лева
сторени по делото разноски. С решението е отхвърлен искът за главница над
уважения размер от 1157,66 лева до пълния предявен размер от 1165,69 лева,
както и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 22,51 лева до пълния
предявен размер от 32,38 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ПК сумата от 4,48 лева разноски по делото.
С определение № 124883 от 18.06.2020 г. постановено по
гр.д. № 61070/2019 г. на мястото на починалия ответник И.Е.А., на основание чл.
227 от ГПК, са конституирани неговите наследници: А.И.А., Й.И. А.и И.В.И.А.,
чрез тяхната майка и законен представител Р.В.И..
Решението не е обжалвано в отвхърлителните
му частти, поради което е влязло в законна сила.
Недоволни от постановеното решение, в частта, в която предявените
искове са уважени, са останали новоконституираните
ответници, предвид което в срока чл. 259, ал.
1 ГПК са подала въззивна жалба, чрез
тяхната майка и законен представител Р.И.. Поддържа се, че решението е
необосновано и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди се, че извършеният ремонт на покрив не
попада под определението „неотложен ремонт”. Претендира се незаконосъобразност
на проведеното общо събрание на етажните собственици и нищожност на взетите на
същото решения. Не били спазени императивните изисквания на закона, с оглед
което взетите решения, като нищожни, не пораждали никакви последици. На
следващо място е намерен за неправилен изводът на първия съд относно качеството
на Н.Я. на председател на УС. Искането до въззивния
съд е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу
жалбоподателите искове и да присъди разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
По делото от страна на ответниците не е оспорено
обстоятелството, че наследодателят им е бил собственик на 228/2840 идеални
части от общите части на сградата етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „*****”.
Представен е протокол от общо събрание на
собствениците на вх. „Б” адрес гр. София, ул. „*****от 14.12.2017 г., съгласно
т. 1, от който за председател на ЕС е избрана Н.Я.. Съгласно т. 2 от протокола
е постигнато съгласие за ремонт на покрива на сградата, като е решено да бъде
събрана сумата от 12 000 лева във фонд „Ремонт и обновяване” като
ориентировъчна сума за необходимите дейности. Уговорено е, че месечните вноски
за основен ремонт на покрива са разпределени съгласно идеалните части на всеки
от собствениците в ЕС. Приложен е списък на собствениците, които са
присъствали.
Представена е покана за свикване на общо събрание,
насрочено за 14.12.2017 г., както и протокол от 04.12.2017 г., за обявяване на
поканата.
Представен е и протокол от 15.12.2017 г., съгласно
който протокол от 14.12.2017 г е поставен на входната врата на ЕС вход „Б” за
запознаване със съдържанието му.
Представено е писмо от СО – район „Триадица”, съгласно
което за управител на етажната собственост е посочена Н.И.Я.на общо събрание
проведено на 14.12.2017 г. за срок от две години, във връзка с което в СО –
район „Триадица” е подадено уведомление съгласно чл. 46б от ЗУЕС.
Представен е договор от 27.05.2019 г. за СМР между ЕС,
с адрес „*****” и О.А.Р..
Представен е протокол от общо събрание на ЕС от
21.07.2019 г., съгласно който е взето решение на И.А.да бъде предоставена
последна възможност изплати дължимата сума за ремонт на покрив, съобразно
притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Представена е
и покана в тази връзка, залепена на врата на апартамента на И.А. на 13.08.2019
г., в присъствието на свидетели.
По делото са разпитани свидетелите К.и М., чиито показания и настоащата
инстанция кредитира, доколкото същите са обективни, вътрешно непротиворечиви,
допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал. От
показанията на посочените свидетели се установява, че действително е взето
решение за ремонт на покрива, тъй като същият е бил в лошо състояние и е имало
течове, като същият се е забавил с около година и половина, поради трудна събираемост на необходимите средства. Свидетелите заявяват,
че е имало трудности за събирането на сумите от А.. Като същият е бил уведомен
за насроченото общо събрание, както и за приетото решение.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявени обективно кумулативно съединени искове
по чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните
собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд
"Ремонт и обновяване", както и да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че
наследодателят им е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на посочения адрес.
Ищецът основава претенцията си на взетото на проведено
на 14.12.2017 г. решение на общо събрания на етажната собственост, протокола за
което, заедно със съответните приложения, са представени по делото. Ето защо
съдът приема, че този иск е доказан по своето основание, а също и по приетия от
първата инстанция размер.
Във връзка с възраженията на въззивника
за нищожност и незаконосъобразност на взетото решение, въз основа на което от
ответниците се претендират процесните суми, следва да
се отбележи, че от представения по делото протокол се установява вземането на
решения от общото събрание на етажните собственици със съдържанието, посочено и
по-напред в настоящото решение.
Дали ответникът е присъствал или не на проведеното
общо събранир, не прави същите нелегитимни.
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на общите
събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същите следва да се релевират
по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - с иск за отмяна на решението на
общото събрание. Производството по отмяна на решението на общото събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно
решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е
недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в други
производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици. За разлика от нищожността на
сделките, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен и ограничен с преклузивен срок за предявяване
на иска, който срок тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при
изпълнение на решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед изложеното, съдът приема, че само в срока
по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и то по този ред /чрез предявяване на конститутивен иск/ може да се иска отмяна на решенията на
общо събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди нищожност,
или незаконосъобразност, като в тази насока е и константната съдебна практика.
След влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за
всички собственици, независимо как и дали са гласували и дали са присъствали на
събранието /в този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
ВКС, I ГО, Определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г.,
II г. о., ГК и др. /.
Предвид горното и доколкото от страна на ответника не
се сочи и не се ангажират доказателства тези решения на общото събрание да са
били атакувани в предвидения за това едномесечен срок, то ищецът е доказал
основателността на предявените искове.
Неоснователно е и оплакването на въззивниците
за липса на неотложност на ремонта. Точно обратното се установи от показанията
на разпитаните от първата инстанция свидетели, които заявяват, че от покрива е
имало сериозни течове, а забавянето на извършване на ремонта се е дължало на
трудната събираемост на необходимите средства.
Неоснователно е и оплакването за липса на качество
председател на УС по отношение на Н.Я.. Видно от самия протокол от общо
събрание на ЕС проведено на 14.12.2017 г. е, че същата е избрана за председател
на УС на ЕС – т. 1 от протокола, след което се е пристъпило към гласуване на т.
2 от дневния ред – вземане на решение за извършване на ремонт на покрив.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивната
жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските във въззивната
инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната
жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника.
Претенцията за разноски на въззиваемия по аргумент
от чл. 78, ал. 3 е основателна, тъй като по делото страната
е представлявана пред въззивния съд от адв. И.. Представени са доказателства за направата на
разноски в размер на 300 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците..
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74017 от 21.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 61070/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, в частта,
в която ответникът И.Е.А., ЕГН ********** /на мястото на когото в хода на производството са
конституирани наследниците му по закон А.И.А., ЕГН **********, Й.И.А., ЕГН **********
и И.В.И.А., чрез тяхната майка и законен представител Р.В.И., ЕГН **********/ е
осъден да заплати на Етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „*****,
представлявана от председателя на УС на ЕС Н.Я., сумата от 1157,66 лева,
представляваща припадащата му се част от разходите за ремонт на покрива на ЕС,
ведно със лихвата за забава, считано от подаване на исковата молба 23.10.2019
г. до окончателното ѝ заплащане, сумата от 22,51 лева – обезщетение за
забава върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до 23.10.2019 г.
Решението е влязло в сила, в частта, в която е
отхвърлен искът за главница над уважения размер от 1157,66 лева до пълния
предявен размер от 1165,69 лева, както и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата над 22,51 лева до пълния предявен размер от 32,38 лева
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, Й.И.А., ЕГН **********
и И.В.И.А., чрез тяхната майка и законен представител Р.В.И., ЕГН ********** да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Етажната собственост, адрес в гр. София, ул. „*****” сумата
от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалвано по аргумент от чл. 280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.