Р Е Ш Е Н И Е
№400/7.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Васко Нанев
2. Христина Юрукова
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно
дело № 177 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнени на наказанията“ - София и И.Н.Д., чрез адв.В.С., против
решение № 265/22.04.2019г. по адм.д.№ 64/19г., по описа на Административен съд
Пазарджик, в неблагоприятните части за страните.
Касаторът
ГД“Изпълнение на наказанията“ – София се иска да се отмени процесното решение в
осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно постановено,
респективно да се постанови ново решение, с което да се отхвърли претенцията в
цялост на ищцовата страна.
Касаторът
– И.Д., чрез адв.С., в писмено становище моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Моли да се уважи подадената от него жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна
жалба от страна на ГД“Изпълнение на наказанията“ и неоснователна – относно
жалбата на Д.. Счита обезщетението за прекалено завишено и моли да се намали
размера на присъденото обезщетение и да се отхвърли жалбата на Д..
Съдът
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната му част, поради което и двете касационни жалби са процесуално допустими.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на искова молба на
лишения от свобода И.Н.Д., с която е предявен против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018 г. до 09.11.2018 г., през който
е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му
причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в
нечовешки битови условия, не е изпращан за адекватно лечение на заболяванията
му и е държан в една килия с пушачи.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото,
след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е осъдил Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на И.Н.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
700 лв. /седемстотин лева/, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик в периода от 03.05.2018
г. до 09.11.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърлил е иска до размера 30 000 лв. над уважения размер 700 лв., предявения от И.Н.Д.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 03.05.2018 г. до
09.11.2018 г., през който е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са,
че вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за адекватно лечение на
заболяванията му и е държан в една кИ.с пушачи.
Оставил е без разглеждане исковата молба на лишения от свобода И.Н.Д., с която е предявен против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за
периода от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г., през който твърди, че е пребивавал в
Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че вредите са му причинени от
администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия, не е изпращан за адекватно лечение на заболяванията му и е държан в
една килия с пушачи и е прекратил
делото в тази му част.
За да постанови този резултат, съдът е приел,
че:
Според представената справка ищецът е пребивавал в Затвор –
Пазарджик от 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г. (т.е. 6
месеца и 6 дни), а за 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г. ищецът не
е пребивавал в Затвор – Пазарджик. С оглед събраните
и приети по делото доказателства е било установено, че Д. не е пребивавал в
Затвора Пазарджик за периода от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г. Неправилно
обаче, първоинстанционният съд е приел, че за този период искът е недопустим.
За този период искът е недоказан, т.е. същият е неоснователен, а не недопустим.
В тази част решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, а искът оставен без уважение като неоснователен, включително
и за претендираните лихви за този период, тъй като искът за лихви е акцесорен
иск.
В периода от 03.05.2018 г. до 10.05.2018 г. ищецът е бил настанен в спално
помещение № 401, с площ 29,81 кв.м., в което има 6 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в килията е имало 4 човека. Следователно,
като се изключи площта от 7,98 кв.м., т.е. площта, заемащи шестте двойни легла
(която очевидно не може да се използва за друго освен за сън или почивка в
легнало положение), то останалата площ на килията (дори без изключване на
масата и останалите мебели) е била 21,83 кв.м. През осемте дни от този период в
килията са били настанени общо 54 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя
през тези дни е била 5,46 кв.м., което е
над минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 10.05.2018 г. до 25.05.2018 г. ищецът
е бил настанен в спално помещение № 702, с площ 53,21 кв.м., в което има 10
броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в килията е
имало 18 човека. Следователно, като се изключи площта от 13,30 кв.м., т.е.
площта, заемащи десетте двойни легла, то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 39,91 кв.м. През петнадесетте
дни от този период в килията са били настанени общо 18 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
2,22 кв.м., което е почти наполовина под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 25.05.2018 г. до освобождаването му на 09.11.2018 г. (т.е. в
продължение на 5 месеца и 16 дни) ищецът е бил настанен в спално помещение № 704 (предназначено
за непушачи), с площ 16,88 кв.м., в което има 3 броя двойни легла (едно над
друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като в килията в продължение на 2 месеца и 7 дни от този период (от
25.05.2018 г. до
30.06.2018 г. и от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.) е имало 5
човека, а в
продължение на други 2 месеца (от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. и от
01.09.2018 г. до 30.09.2018 г.) – 4 човека. Следователно,
като се изключи площта от 3,99 кв.м., т.е. площта, заемащи трите двойни легла,
то останалата площ на килията (дори без изключване на масата и останалите
мебели) е била 12,89 кв.м. През 2 месеца и 7 дни от този период от този период в килията са
били настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези
дни е била 2,58 кв.м.
През останалите 2 месеца от периода в килията са били настанени общо 4 човека,
тоест жизнената площ на жалбоподателя през тези дни е била 3,22 кв.м.
Следователно, през около три месеца от пребиваването
на ищеца в килии той е разполагал с под 3 кв.м. чиста жилищна площ, а в
продължение на 15 дни, той е разполагал с малко над 2 кв.м. такава. През 2
месеца от престоя си в затвора ищецът е разполагал с малко на 3,22 кв.м. жилищна площ. Това е значително под
международните стандарти, който са 4 кв.м.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице
и други неблагоприятни обстоятелства, както се установява от справката и от
показанията на разпитаните свидетели:
В килиите е имало дървеници, въпреки че е бил направен
ремонт. Не е имало резултат от пръскането срещу вредители. Спално помещение № 704 е било без тоалетна и следвало да се ползват общи тоалетни. Според
свидетеля Куртев на ищеца и другите лишени от свобода, пребиваващи в тази килия
се е налагало през нощта да облекчават физиологичните си нужди в кофи и други
приспособления. Дори и да се приеме, че не се е стигало до тази крайно
унизителна за човешкото достойнство практика е безспорно, че липсата на
тоалетна в килията значително е затруднявала ищеца, който при това е страдал от
множество заболявания.
В периода от 03.05.2018 г. до 25.05.2018 г., т.е. в продължение на 23 дни
ищецът е пребивавал в килия за пушачи, независимо че не е пушач.
По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, като видно от
заключението на вещото лице, неоспорено от страните е, че не са се доказали
твърденията на касатора Д., че не е лекуван адекватно и че в резултат на
престоя му в затвора е придобил нови заболявания, включително че причина за
последващият инфаркт са именно неадекватното лечение и неблагоприятните
условия, при които е бил поставен в затвора. Според вещото лице заболяванията,
от които е страдал ищеца са придобити преди краткия му процесен престой в
затвора. Вещото лице е категорично също, че острия миокарден инфаркт, настъпил
след повече от 2 месеца от освобождаването на ищеца не е в причинно-следствена
връзка с условията и лечението на ищеца в затвора. Неоснователно според вещото
лице е и твърдението на ищеца, че изкачването на няколко етажа стълби от
помещението за хранене до килията му е влошило здравословното му състояние.
Действително ищецът е страдал от сериозни заболявания – сърдечна недостатъчност
и късни усложнения на захарния диабет – но движението не е противопоказно и не
е влошило здравословното му състояние. Като цяло предвид наличието на
заболявания условията в затвора спрямо ищеца са били по-тежки от тези на
здравите хора но ищецът е лекуван адекватно, като своевременно е получавал
необходимите му лекарства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че множеството посочени фактори:
значително нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в
килиите, липсата на тоалетна в килията, в която най-дълго е пребивавал ищеца,
излагането му на цигарен дим (при положение, че е непушач) през част от периода
и неизвършването в пълен обем на диспансерното му наблюдение несъмнено сочат, че в процесния период от около половин година ищецът е
бил подложен на кумулативното влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства,
които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения
на лишените от свобода и представляват нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи.
От друга страна е взето в предвид, че през периода, в
който ищецът е престоял в затвора – малко над половин година – не е твърде
дълъг, но все пак е достатъчен да се отрази в значителна степен на неговата
психика и съответно – да се приеме, че през него той е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение.
Неоснователни са възраженията,на другия касатор – ГД “Изпълнение
на наказанията“, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
Решението
е валидно, допустимо и но частично неправилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
в периода 03.05.2018г.- 09.11.2018г., а
за периода от 14.03.2018г.- до 03.05.2018г. не са събрани доказателства лицето
да е пребивавало в Затвора в гр.Пазарджик.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, изразяващи
се в неосигуряване на течаща вода и санитарен възел към спалното помещение, пренаселеност,
наличие на цигарен дим през определен период от време, при положение, че
касатора Д. е непушач, в които ищецът е търпял лишаването от свобода, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на другия касатор
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на
хигиенно-битови условия, изключителна пренаселеност, неосигуряване в пълен обем
на всички дейности по диспансерно наблюдение, несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба – и на двама касатора за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди и е осъдена ГД “Изпълнение на
наказанията„ да го заплати. От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии.
Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху
ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора- Пазарджик. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно и
законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 700 лева и го е отхвърлил
в останалата му част до претендирания размер от 30 000 като неоснователен на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
Неправилно
обаче първоинстанционният съд е определил началният момент, от който следва да
се присъди и лихва върху присъденото обезщетение. Лихвата се дължи от датата на
подаване на исковата молба в Административен съд Пазарджик – 17.01.2019г., а не
три месеца след дата на влизане в сила на решението на съда. В тази част
решението ще следва да бъде отменено като неправилно.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му в
цялост. Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в
сила в частта, в която е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на И.Н.Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик в периода
от 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г. Отхвърлил
е иска до размера 30 000 лв. над уважения
размер 700 лв., предявения от И.Н.Д.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
Следва да бъде отменено, в частта в която
е определил началната дата на законната лихва за забава, считано датата, на
която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане на сумата, като се постанови ново – с която ГД
„Изпълнение на наказанията“ - София ще следва да бъде осъдена да заплати и
законната лихва върху сумата от 700лв., от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2019г.
Първоинстанционният съд ще следва да се
произнесе относно направените разноски за експертиза.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, X – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №265/22.04.2019г. постановено по адм.д. № 64/19г. по описа на
Административен съд Пазарджик, в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати
на И.Н.Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик в периода
от 03.05.2018 г. до 09.11.2018 г. и е отхвърлен иска до размера 30 000 лв. над
уважения размер 700 лв., предявения от И.Н.Д. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30
000 лв.
Отменя Решение №265/22.04.2019г. постановено по
адм.д. № 64/19г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
осъдена да заплати на И.Н.Д. законната лихва за забава, считано от датата,
на която изтичат три месеца от дата на влизане в сила на решението на
първоинстанционния съд до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” да заплати на И.Н.Д. законната лихва за забава, считано от датата,
на която е подадена исковата молба – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърля като неоснователен иска за присъждане на лихва за забава за
периода от 14.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Отменя Решение №265/22.04.2019г. постановено по
адм.д. № 64/19г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с което е
оставена без
разглеждане исковата молба на лишения от свобода И.Н.Д., с която
е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г., през
който твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че
вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за адекватно лечение на
заболяванията му и е държан в една килия с пушачи и е прекратено делото в тази му част, като вместо него постановява:
Отхвърля като неоснователна исковата молба на лишения от свобода И.Н.Д., с
която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2018 г., отнасящ се за периода от 14.03.2018 г. до 03.05.2018 г., през
който твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че
вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия, не е изпращан за адекватно лечение на
заболяванията му и е държан в една килия с пушачи.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/