№ 157
гр. Ямбол, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102708 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД -
гр. София, срещу Н. Д. М. от гр. Я..
С исковата молба се твърди, че на 09.03.2021 г. е бил сключен договор за
потребителски кредит между ищцовото дружество и ответника. Твърди се, че договорът
сключен при следните параметри:
Сума по кредита – 2 300 лв.; срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската - 140.11
лв., ГПР – 48.90%, ГЛП – 41.00% и лихвен процент на ден - 0.11%, общо задължение по
кредита - 3 362.30 лв.
Твърди се, че от ответникът е поскал и закупуване допълнителна услуга „Фаст“ в
размер на 575 лв. и „Флекси“ в размер на 1380 лв., като размера на вноската по закупените
допълнителни услуги възлизала на сумата в размер на 81.46 лв.
По този начин общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги
възлиза на сумата от 5 317.30 лв.
Общият размер на вноската - 221.57 лв. с падежна дата на погасяване 1-ви ден от
месеца.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил
само една пълна и една частична погасителна вноска, като след изпадането си в забава на
05.05.2022 г. договорът е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца.
Твърди се, че на ответника е било изпратено уведомително писмо, че задължението по
заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Твърди се още, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред
съда, като било образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС – гр. Я., с което по
същество ищецът обоснова правният с интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като се
твърди, че длъжникът е подал възражение срещу издадената от заповедния съд заповед за
изпълнение.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да установи съществуване на
вземане на ищеца срещу ответника в общ размер на 5 243.97 лв., от които: главница –
2207.04 лв., договорно възнаграждение в размер на 789.63 лв., възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ 543.81 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ - 1322.50 лв., лихва
за забава в размер на 271.59 лв., законна лихва в размер на 109.40 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. М., с който не се оспорва
обстоятелството, че е взел потребителски кредит в размер от 2300 лв. С отговора на
исковата молба ответника твърди, че служител на ищеца му обяснил, че, за да може да
сключи договор за потребителски кредит и да получи заявената сума е задължително да
бъдат включени двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че му било
обяснено, че за тях не дължи заплащане ако не ги използва. Няколко пъти му било казано,
че без да се съгласи с допълнителните услуги, няма да му бъде разрешен кредита. Тъй като
парите му били необходими бързо на ответника, както и твърдяното от служителя на
ищеца, че той няма да дължи заплащане на допълнителните услуги, ответникът подписал
договора за потребителски кредит. Твърди на следващо място, че не му било предоставено
достатъчно време да се запознае с Общите условия и с клаузите на договора. В последствие
разбрал, че в договора са налице неравноправни клаузи, като някои от тях противоречат на
Закона за потребителските кредити. Излагат се съображения по същество, че е бил въведен в
заблуждение относно общия размер на задължението за цената на допълнителните услуги.
Ответникът признава, че е усвоил само сума от 2 300 лв., която признава, че е договореното
от него вземане, както и лихва върху нея от датата на падежа на съответната вноска, но не
поддържа, че дължи допълнителните такси, както и посеченият в договора и ИМ общ размер
на дълга. Оспорва се договора в частта за таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и
общия размер на дължимата сума над главницата от 2207 лв. Твърди, че е нищожна
уговорката на допълнителната услуга. На следващо място се сочи, че съобразно
разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита настоящи и бъдещи, следва да бъдат изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че договора се
явява недействителен на осн. чл.22, във вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, като се излагат
съображения в тази насока. В обобщение ответникът оспорва исковата молба и счита
предявеният иск за неоснователен за разликата над 2207 лв. на посочените клаузи по
договора.
2
За ищеца, редовно призован за съдебно заседание не се явява законен или процесуален
представител, като с депозира преди съдебно заседание писмена молба се поддържа, че
предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание се явява лично като в хода на
делото по същество поддържа отговора на исковата молба, като по същество се твърди, че са
налице неравноправни клаузи, като услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват скрито прескачане
на законовите ограничения/парачетри за ГПР.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2022 год. по описа на ЯРС, пред
съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
ищеца в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за
сумите от: 2207,04 лева главница; договорно възнаграждение в размер на 789.63 лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ 543.81 лв., възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ - 1322.50 лв., лихва за забава в размер на 271.59 лв., законна лихва в размер на
109.40 лв., за периода 05.05.2022 год. – датата на предсрочна изискуемост до 28.07.2022 год.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № ***/01.08.2022 год., за
претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника и в срока по чл.414
ГПК е постъпило възражение от ответника-длъжник.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената
заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства, от които се установява, че на 09.03.2021 год. между ищеца в
качеството на кредитор и ответника в качеството на клиент е бил сключен договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *******.
Видно от същият отпусната по договора сума по кредита е в размер на 2 300 лева /сума
за рефинансиране – 667,78 лева/, срок на кредита 24 месеца, падеж на последната
погасителна вноска /видно от представения погасителен план – 01.03.2023 год./ размер на
вноската по кредита – 140,11 лева, ГПП – 48,90 %, Годишен лихвен процент – 41,00 лева,
лихвен процент 0,11%, Дължима сума по кредита – 3362,30 лева.
Със същият договор е договорено закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ и
възнаграждение за същата в размер на 575,00 лева, както и закупуване на допълнителна
услуга „Флекси“ и възнаграждение за същата в размер на 1380 лева. Посочено е че размерът
на закупената допълнителна услуга е 81,46 лева и е дължима заедно, с месечната
погасителна вноска по кредита. Посочен е общото задължение па кредита и по закупената
допълнителна услуга в размер на 5317,30 лева и общ размер на вноската – 221,57 лева.
Поради просрочие кредитът е обявен от ищеца за предсрочно изискуем, считано от
05.05.2022 год., за което и изпратил уведомително писмо, получено от ответника на
3
12.05.2022 год.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 27.01.2023 год., ответникът
е внесъл по сметка на ищеца сумата от 2 000 лева.
По делото съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: Към 29.07.2022 год. непогасената главница по
Договор № *******/09.03.2021 год. е 2 207,04 лева, която включва непогасените вноски за
главница - № 2 до № 24, съгласно погасителния план; Предвид плащането на 27.01.2023 год.
към датата на изготвяне на заключението непогасената главница по Договор №
*******/09.03.2021 год. е 2 207,04 лева; Договорното възнаграждение за закупени
допълнителни, незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на общо 1 955,00 лева;
Предвид извършените плащания за лихва за забава и законна лихва, не са налице непогасени
лихви за забава и законна лихва за претендирания период; В случай, че към главницата
бъдат прибавени възнагражденията за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
годишния лихвен процент /ГЛП/ ще се промени в посока повишаване, като от договорения
размер – 48,90%, ГПР ще стане 159,54%; В резултат на това повишение, размерът на
договореното възнаграждение по кредита ще се увеличи от 1 062,30 лева на 1 107,52 лева,
като общо изплатените суми по кредита също ще се увеличат от 5 317,30 лена на 5 362,32
лева. Закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в изчисляването
на ГПР; Предвид плащането на 27.01.2023 год. към датата на изготвяне на заключението
непогасените задължения по договора са за главница в размер на 929,35 лева.
По делото към депозираната експертиза вещото лице представя допълнително писмено
заключение, видно от което, след представена допълнителна информация от ищеца, че е
била внесена сума в общ размер от 2 337,60 лева, като в този случай съгласно счетоводните
регистри на ищеца, непогасеното задължение е в размер на 2 673,58 лева, от което: 1 787,68
лева – главница; 85,90 лева – законна лихва; 300 лева – съдебни такси; 500 лева – разходи за
събиране при предсрочна изискуемост.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице сочи, че е посочила сумата от 2 337,60
лева – платена общо от ответника, както и кои задължения са били погасени с тях. Сочи, че
допълнителното заключение е на база счетоводни регистри на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с
правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна
в законоустановения срок при наличието на правен интерес и против надлежна страна –
длъжника в заповедното производство.
По основателността на иска:
Съгласно чл.22 ЗПК, неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9, води до недействителност на договораза потребителски кредит. Съгласно
4
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. В случая макар и формално това изискване да е изпълнено,
установява се че то по същество е невярно и води до заблуждение на потребителя относно
действителното му задължение по кредита. Съгласно § 1, т.1, ДР на ЗПК, общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително, лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая с процесния договор веднъж е уговорена сума по кредита, съответните ГПР и
ГЛП, както и лихвен процент на ден и общо дължима сума по кредита – 3362,30 лева и
втори път общо задължения за потребителя с включени възнаграждения за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер – 5317,30 лева. В случая в ГПР не са били
включени допълнителните разходи по кредита – цената на пакета от допълнителни услуги,
при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената
възнаградителна лихва. Видно от заключението на вещото лице Закупените допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в изчисляването на ГПР, както и че ако към
главницата бъдат прибавени възнагражденията за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, годишния лихвен процент /ГЛП/ ще се промени в посока повишаване, като от
договорения размер – 48,90%, ГПР ще стане 159,54%.
С посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на императивните
правни норми. Посочването на по-нисък от действителния ГПР освен, че представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и представлява нелоялна и заблуждаваща търговска
практика, което от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя е неравноправна и води до недействителност на договора в
неговата цялост.
Ето защо следва да се приеме, че процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не посочва по ясен и разбираем
начин ГПР и общата сума дължима от потребителя, поради което и съгласно нормата на
чл.22 ЗПК същият следва да се приеме за недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК за кредитополучателя възниква за задължението да върне на кредитора само
действително получената сума по договора, като следва да се откаже и зачитане на клаузата
за възнаградителна лихва в процесния договор за кредит.
Видно от заключението на вещото лице е че ответника е внесъл сума в общ размер на
2 337,60 лева при обща сума по кредита 2 300 лева, като сумата от 2 000 лева е внесена от
ответника след завеждане на делото /видно от представеното платежно нареждане/, но
следва да се вземе предвид от съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
5
На горните съображения съдът намери, че така предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но такива не са поискани,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В против Н. Д.
М. с ЕГН ********** от гр.Я., ****, иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК,
във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с който се претендира да бъде установено съществуването
на вземане в полза на от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Н. Д. М. в
общ размер на 5 243,97 лева, от които:главница в размер на 2207.04 лв., договорно
възнаграждение в размер на 789.63 лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ 543.81
лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ - 1322.50 лв., лихва за забава в размер на
271.59 лв., законна лихва в размер на 109.40 лв., представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит № *******, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6