№ 466
гр. Варна, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900427 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК
********* против К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. от гр.Варна искове за приемане на
установено, че ответниците, в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя
„К.-ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, дължат солидарно на ищеца въз основа на договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сумите от 86 540.53
евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 25 316.71 евро – част от
възнаградителна лихва в общ размер от 30 970.83 евро за период 21.06.2021 год. до
15.02.2022 год., 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до
20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното
изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2286/2022 год. на ВРС – 7-ми състав състав, на
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 03.06.2008 год. между ищеца и „К.-
ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 евро за
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди срещу задължението за връщането му в срок
до 240 лева, считано от предоставянето й по заемна сметка, ведно с дължимата лихва.
1
Последната била договорена като действащия базов лихвен процент - малки фирми в евро,
обявен от банката, намален с 0.40 %, като към датата на подписване на договора размерът
на БЛП е бил в размер на 9.90 %, а при просрочие и при предсрочна изискуемост на
кредита било договорено дължимата от кредитополучателя лихва да се увеличава
автоматично с наказателна лихва за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Излага,
че заемната сметка по кредита е бил открита на 06.06.2008 год., което е удостоверено с
приложение от същата дата. Сочи също така, че към договора са сключени последващи
анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013 год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и №
5/19.03.2021 год., с които са предоговярани съществуващи задължения по кредита,
предвиждайки и облекчени периоди на погасяването им, като с анекс № 4 крайният срок за
издължаване на кредита става 21.08.2033 год.
С анекс № 1/02.10.2012 год ответниците К. И. Т. и И. В. И., както и Е. И.Ч., са
встъпили при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, а отговорността на другия
ответник Д. Д. К. произтича от сключен с него договор за встъпване в дълг от 29.10.2018
год.
Ищецът твърди, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит, в частност поради 10 непогасени вноски за главница,
считано от 21.05.2021 год. и 9 непогасени вноски за лихва, считано от 25.06.2021 год., е
обявил кредита за предсрочно изискуем, като е връчил покани на кредитополучателя на
15.02.2022 год. и на солидарните длъжници, както следва: на 03.02.2022 год. на К. Т., на
06.12.2021 год. на И. В. И. и на 06.12.2021 год. на Д. Д. К., като със същите длъжниците са
поканени и да погасят задълженията си. Поради неизпълнение, по подадено от ищеца
заявление по чл.417 ГПК, със заповед за изпълнение на парично задължение, постановена
по ч.гр.д. № 2286/2022 год. на ВРС – 50 състав, ответниците са осъдени да заплатят сумите
от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 30 970.83 евро
– възнаградителна лихва за период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро –
наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75
- такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото, като поради постъпване на възражение от ответниците К. Т., И. В. И. и
Д. Д. К., предявяват иска си за установяване на вземанията.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К., чрез общ
пълномощник, депозират писмен отговор, с който изразяват становище за недопустимост и
неоснователност на исковата молба. Становището си за недопустимост черпят от твърдения
за нередовност на исковата молба, от една страна и от друга, поради неспазен шестмечесен
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, излагайки, че същите нямат качеството на солидарни длъжници,
встъпили в дълга на тръговското дружество, а на поръчители, по отношение на които е
изтекъл предвидения в закона срок. Доводите си за неоснователност на иска черпят от
твърдението, че същите, доколкото са физически лица, имат качеството на потребител като
2
твърдят нищожност на договора кредит, като на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр.
чл.10, ал.1 ЗПК. Релевират вързажение за нищожност на възнаградителната лихва и на
наказателната лихва, поради накърнение на добрите нрави, тъй като същите се явяват
прекомерни. Позавават се на липсата на доказателства за реално представяне на сумата.
Оспорват авторството на подписите, които се твърди да са положени от ответниците, както
и този, положен под договора за кредит. Оспорват и факта, че лицата М.П. Х.а и А.П.Д.,
подписали процесния договор за кредит, са били служители на ищеца към момента на
подписване на договора.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с който
оспорва възраженията на ответника и поддържа исковата молба. Развива правни доводи,
като оспорва твърдението ответниците да са поръчители и потребители, с оглед
обстоятелството, че първите двама са неограничено отговорни съдружници в дружеството.
По отношение на поръчителството, освен правни доводи за наличието на солидарна
задълженост, развива такива в евентуалност за спазен срок по чл.147, ал.1 ГПК.
В срока по чл.373 ГПК, ответниците депозират допълнителен писмен отговор, с
който поддържат направените възражения.
В о.с.з., ищецът не се явява и не се представлява.
В о.с.з., ответниците не изпращат представител.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 577/13.04.2023 год. по чл. 367 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Не е спорно по делото, че със Заповед № 1148/24.02.2022 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ ответниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К., в
качеството им на съдлъжници, са осъдени да заплатят солидарно с кредитополучателя „К.
Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД сумите от 86 540.53 евро – неплатена главница по
договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сумата от
30 970.83 евро – възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода 21.06.2021 год. до
15.02.2022 год., сумата от главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., сумата
от 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и
сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 год. до окончателното изплащане на
вземането окончателното изплащане на задължението.
Установителният иск е предявен поради постъпило в срока възражение на
3
длъжниците К. И. Т., И. В. И. и Д. Д. К. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Видно от приложените по делото материали от ч.гр.д.№ 2286/2022 год. на РС – Варна – 7-
ми състав, заповедният съд с разпореждане № 15865/10.05.2022 год. е дал указания на
заявителя за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си, за което същият е уведомен на 26.05.2022 год. Искът е
предявен в установения от закона преклузивен едномесечен срок /видно от датата на
пощенското клеймо/, поради което и е допустим.
Предмет на предявения установителен иск е установяване на дължимостта на сумите
от 86 540.53 евро – главница за периода от 21.05.2021 год. до 20.02.2022 год., 25 316.71 евро
– част от възнаградителна лихва в общ размер от 30 970.83 евро за период 21.06.2021 год. до
15.02.2022 год., 423.02 евро – наказателна лихва за просрочие за периода 21.06.2021 до
20.02.2022 год. и сумата от 158.75 - такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2022 год. до окончателното
изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението. Естеството му възлага в
тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да доказване на факта
на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото,
произтичащо от сключения договор за кредит, изпълнение на поетите от банката
задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз
основа на които е възникнало правото й да се обяви кредита за предсрочно изискуем,
съответно обявяването му за такъв и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Установява се от представения по делото Договор за банков кредит, продукт
„БИЗНЕС КРЕДИТ“ № 17927/03.06.2008 год., сключен между „Юробанк България“ АД /с
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ Ад/ и кредитополучателя „К.
Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД /с предишно наименование „К.-ИВЕМО-ЧАКОВ и
СИЕ“ СД/, че страните са обвързани от облигационно отношение с характеристиките на
договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 100 000 евро за посрещане на извънредни,
нерегулярни нужди от оборотни средства, срещу задължението за връщането му в срок от
240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на кредитополучателя.
Същата съгласно представеното приложение към договора е открита на 06.06.2008 год.
Съгласно уговорката на чл.4.2 от Договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката годишна възнаградителна лихва, която към датата на подписване на договора е в
размер на 9.90 %.
Приобщени като доказателства по делото са и сключени между страните 5 на брой
анекси, с които се предоговарят условията по кредита, като с анекс № 1/02.10.2012 год.
ответниците К. И. Т. и И. В. И. встъпват при условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в
задълженията на кредитополучателя „К. Ивемо - Анев и Ташев съдружие“ СД, съгласявайки
се с условията на договора и задължавайки се като солидарни длъжници /чл.10/. Ответникът
Д. Д. се задължил като солидарен длъжник по договора за кредит на СД чрез подписан
4
между страните договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. и в качеството си на такъв е
подписал и последващо сключения на 07.11.2018 год. анекс № 3към договора.
Ответниците са оспорили автентичността на анекси № 1/02.10.2012 год., 2/22.10.2013
год., № 3/07.11.2018 год., № 4/28.04.2020 год. и № 5/19.03.2021 год., както и договор за
встъпване в дълг от 29.10.2018 год. /л.44-67 от делото/, като неподписани от тях /за К. Т. и
И. И. - анекси № 1, 2, 3, 4 и 5/ и Д. К. - за анекс № 3, анекс № 4, анекс № 5 и договор за
встъпване в дълг/, поради което и е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Въпреки
разпределената доказателствена тежест обаче и назначената съдебно-графологична
експертиза, същите не са авансирали разноски за провеждането й, поради което и
оспорването не е успешно проведено.
Въз основа на горното, съдът приема, че за кредитополучателят и солидарно
задължените лица, е възникнало задължение за връщане на усвоения кредит. Подписвайки
анекс № 1 и договора за встъпване на дълг, ответниците са встъпили в дълга като солидарни
длъжници по силата на чл.101 от ЗЗД.
Въпреки оспореното от ответниците реално предоставяне на сумата по кредита,
установява се от заключението на вещото лице, че банката е изпълнила задължението си за
отпускане на сумата по кредита в размер на 100 000 евро чрез заверяване на посочената в
договора банкова сметка на11.06.2008 год.
Претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви, такси/ е обоснована на
настъпила предсрочна изискуемост. При наличие на валидна облигационна връзка и
изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, се установява и
наличието на предвидения в от договора правопораждащ факт, проявлението на който дава
право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Константна е съдебната практика, че правомощието на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на
неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и
да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било
5
чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или
инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането.
Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в
заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Банката е изпратила на кредитополучателя уведомление, с което уведомява за
допуснатата забава, давайки възможност за погасяване на задълженията, което уведомление
е връчено чрез ЧСИ Захари Димитров по реда на чл.47 ГПК на 31.01.2022 год., а на
солидарните длъжници И. И. и Д. К. – на 06.12.2021 год. и на К. Т. - на 03.02.2022 год.
С оглед изложеното, изискуемостта на дълга следва да се приеме за установена по
безспорен начин като обективният факт на неплащането се установява също от приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по проведената ССЕ. От същото е видно, че първата
неплатена погасителна вноска е вноската с падежна дата от 21.06.2021 год., от която
частично е платена сумата от 229.89 евро, като до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем забавата е 239 дни.
Ответниците не навеждат твърдения, оспорващи наличието на забава, нито въвеждат
такива за погасяване на задължението поради плащане. Позовават се на потребителска
закрила с оглед качеството им на физически лица, което твърдение обаче съдът не споделя.
Разпоредбата на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 дефинира понятието "потребител"
като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. При транспонирането й, в пар.13 от ДР на ЗЗП е дадено сходно
определение. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е обективно и
не зависи от знанията, които съответното лице може да има или от информацията, с която то
действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички
обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора, естеството на
представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на
придобиването или съответно на получаването й с оглед установяване на качеството на
"потребител" на страната по него /т. 22 – т. 23/.
При справка в ТРРЮЛНЦ се установява обаче, че считано до 30.07.2014 год. /по
отношение на ответницата И./ и до 20.02.2015 год. /по отношение на ответницата Т./, когато са бил
заличен, същите са били неограничено отговорни съдружници в дружеството –
кредитополучател. Последното формира и извода на съда, че при сключване на договора
6
ответниците са действали в рамките на осъществяваната от тях дейност по занятие и по-
конкретно с оглед връзката от функционално естество, която са имали с дружеството –
кредитополучател. Това изключва потребителската закрила за тях като физически лица, тъй
като договорът за кредит е сключен не за цели от частен характер, а от дружеството с оглед
упражняваната от него търговска дейност, както се сочи и в самата цел на договора.
Встъпвайки в дълга на дружеството – кредитополучател по така сключения договор, е
изключена и потребителската закрила за ответника Д. К..
С оглед формирания извод за съществуването на валиден и падежирал главен дълг, за
който ответникът отговаря солидарно, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се явява доказан по основание.
При това положение, в тежест на ответниците е да установят плащане на
погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или
правопогасяващи възражения. Както се посочи, ответниците не твърдят погасяване в срок на
дължимата сума по кредита и не оспорват претендирания от банката като неиздължен негов
размер.
За неоснователни съдът преценява и доводите на ответниците, че същите имат
качеството на поръчители и предвид изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗД шестмесечен срок и непредявяване на иск срещу длъжника в рамките на този
законов срок, искът срещу тях е недопустим. Неоснователността на твърдението им се
следва както от недвусмислените клаузи на договора, с който същите са встъпили в
обезпечения чрез ипотека върху недвижим имот дълг на кредитополучателя, така и от
обстоятелството, че към момента на задължаването им същите са неограничено отговорни
съдружници в събирателното дружество – кредитополучател.
Дори и да се приеме обратното, възражението е отново неоснователно. Съгласно
даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се
погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент,
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В контекста на повдигнатия правен
спор, с уведомяването на кредитополучателя – длъжник на 31.01.2022 год. задължението е
станало изцяло предсрочно изискуемо и за поръчителя, а срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД, който е
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /24.02.2022 год./
е спазен, поради което и отговорността на поръчителя /ако да бъдат възприети като такива/
не се е погасила.
7
За установяване на размера на дълга по пера е проведена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по което се кредитира от съда като компетентно и обективно
дадено и неоспорена от страните. От същото се установява, че размерът на дължимата по
договора главница е в размер на 86 540.53 евро, възнаградителната лихва в размер на
30 970.83 евро, като предмет на предявения иск е сума в размер на 25 316.71 евро,
наказателна лихва за просрочие възлиза в размер на 423.02 евро, а таксите в размер на
158.75 лева. В заключение, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415,
ал.1, т. 1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран
размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски. Съобразно даденото
разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство, като
по отношение на техния размер съдът съобразява обстоятелството, че предмет на исковото
производство е не целия размер на възнаградителната лихва, а част от нея - 25 316.71 евро
от 30 970.83 евро.
Така, в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 5 242 лв. за
исковото производство /държавна такса, адвокатско възнаграждение и за експертиза/ и сума
в размер на 8 279 лева за заповедното производство, която сума е изчислена спрямо размера
на предявената за установяване в настоящото производство възнаградителна лихва и общият
размер на сторени в заповедното производство разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. И. Т., ЕГН:
********** от гр.Варна, И. В. И., ЕГН: ********** от гр.****** и Д. Д. К., ЕГН:
********** от гр.****** в качеството им на солидарни длъжници с кредитополучателя „К.-
ИВЕМО-ЧАКОВ и СИЕ“ СД, ЕИК ********* дължат солидарно на «ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ул.»Околовръстен път» № 260 сумите от 86 540.53 евро, представляваща
неизплатена главница по договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ“ №
17927/03.06.2008 год., приложение от 06.06.2008 год., анекс № 1 от 02.10.2012 год., анекс №
2 ОТ 22.10.2013 год., договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 год. и анекс № 3 от
07.11.2018 год, анекс № 4 от 28.04.2020 год. и анекс № 5/19.03.2021 год., 25 316.71 евро,
представляваща част от възнаградителна лихва в общ размер от 30 970.83 евро, начислена за
период 21.06.2021 год. до 15.02.2022 год., 423.02 евро, представляваща наказателна лихва
за просрочие за периода 21.06.2021 до 20.02.2022 год. и сумата от 158.75 лева,
представляваща такси за периода от 10.02.2020 до 20.02.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.02.2020 год. до
8
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 2286/2022 год. на ВРС – 7-ми състав, на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 т.2 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН: ********** от гр.Варна, И. В. И., ЕГН: ********** от
гр.****** и Д. Д. К., ЕГН: ********** от гр.****** да заплатят на „«ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ул.»Околовръстен път» № 260 , сумата от 8 279 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2286/2022г. на PC Варна разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 5 242 лв., представляваща
сторени в първоинстанционното производството съдебно-деловодни разноски, за заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9