Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.11.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Кристиян
Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10302 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.03.2018
г. по гр.дело № 63574/2017 г., СРС,ІІІ ГО, 151 с-в е отхвърлил като
неоснователен предявения от Е.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******следните
суми: 4 758,17 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.
03.2000 г. - м. 04.2012 г., сумата от 3 720,99 лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода 01.05.2000 г. - 12.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.11.2012 г. до окончателното погасяване
на главницата, както и разноски по делото в размер на 269,58 лв., за които суми е издаден изп. лист от 26.03.2013 г. по гр. д. № 24133/2012
г. по описа на СРС, 88 състав., поради изтичането на погасителна давност. Осъдил е Е.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата от 100 лв. - разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Е.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Л.В., с
адрес: ***, кантора 219
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че на
26.03.2013 г. е бил издаден ИЛ въз основа на влязла в сила ЗИ по чл.410 ГПК от
30.11.2012 г. по гр.д. № 24133/2012 г. по описа на СРС, 88 състав, като пред
ЧСИ С.Я.е било образувано и.д. № 20138440402076. През 2013 г. ЧСЕ наложил запор
върху пенсията й, като до 06.12.2013 г. част от нея била принудително удържана
за погасяване на задължението. На 28.11.2013 г. НОИ изпратил писмо до ЧСИ, че
съгласно чл.446 от ГПК се преустановява удръжката от пенсията, като писмото е
било получено в кантората на ЧСИ С.Я.на 06.12.2013 г. Счита, че от тази дата не
са били извършвани валидни изпълнителни действия повече от две години, поради
което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона-чл.433, ал.1, т.8 ГПК, ex lege на 06.12.2015 г. През
месец януари 2014 г. е била наложена възбрана върху дворно място с площ от 1035
кв.м., находящо се в гр.Стамболийски, ул.“********, ведно с построеното в него
масивно жилище с площ от 27 кв.м, което не е собственост на възизивницата/ищца/.
Едва на 03.02.2016 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал извършване на
изпълнителни действия, поради което на 06.04.2016 г. със запорно съобщение изх.
№ 016887/04.04.2016 г. е наложен запор върху сметките на въззивницата в ДСК.
Счита, че тези действия са били извършени след прекратяване на изпълнителното
производство, поради което не могат да прекъснат давността. От момента на
последното валидно изпълнително действие-24.12.2013 г. е започнала да тече нова
погасителна давност, която за търсене на периодични вземания е три години и е
изтекла на 24.12.2016г. Ето защо счита,
че неправилно съдът е приел, че давностният срок е прекъснат на 06.04.2016 г. с
налагане на запора, респ. че давностният срок не е изтекъл, а искът е
неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и
да уважи предявените искове. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
вр. с чл.124, ал.1 ГПК от Е.Л.Д., ЕГН ********** срещу „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******за
признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните
суми: 4 758,17 лв.- главница за доставена топлинна енергия за периода м.
03.2000 г. - м. 04.2012 г., 3
720,99 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода 01.05.2000 г. - 12.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.11.2012 г. до окончателното погасяване на главницата, както и
разноски по делото в размер на 269,58
лв., за които суми твърди, че е бил
издаден изп. лист от 26.03.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2012 г. по гр. д. № 24133/2012 г. по
описа на СРС, 88 състав.
Ищцата твърди, че по изпълнителния
лист от 26.03.2013 г. е било образувано на 14.05.2013 г. изп. дело № 2076/2013
г. по описа на ЧСИ С.Я.. По него, на
04.06.2013 г. бил наложен запор върху пенсията на ищцата, по който са
постъпвали суми до 06.12.2013 г. поради постъпило писмо от НОИ относно размера
на пенсията по чл. 446 ГПК. През м.
01.2014 г. по ИД била наложена възбрана върху дворно място, но то не било
собственост на ищцата. Счита, че последното валидно действие по ИД, прекъсващо
давността, е получено плащане от 24.12.2013 г. и давностният срок е изтекъл на 24.12.2016
г.
Ответникът „Т.С.“
ЕАД оспорва предявените искове.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че на 26.03.2013 г. е бил издаден ИЛ въз основа на
влязла в сила ЗИ, като е било образувано
изп. дело № 2076/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я.с взискател „Т.С.“ ЕАД и длъжник Е.Л.Д.. Не е било провеждано исково производство по
чл.422 ГПК, поради липса на възражение от страна на длъжника Е.Л.Д..
По развитите във
въззивната жалба доводи, СГС излага следните мотиви:
Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Ищцата следва да докаже
началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност-24.12.2013
г. и периода, за който е изтекла. При установяване на това, ответникът следва да
докаже, че за периода от 24.12.2013 г. до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането, са били налице основанията за спиране или прекъсване течението на
давността-извършвани са действия по ИД и признание на вземанията от длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с
предявяването на който ищцата цели да установи, че вземането на ответника, за
което е издаден изпълнителен лист на 26.03.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 24133/2012 г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
88 с-в, не
съществува, тъй като
същото е погасено по давност.
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността
не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема
действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не. При
изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Считано от датата на предприемане на последното
валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога
делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като изпълнителни
действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на
запор и възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане, извършване
на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до
постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Признанието на
длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 26.03.2013 г. ИЛ въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 24133/2012 г.
по описа на СРС, ГО, 88 състав, като поради липсата на възражение в срок не е
провеждано исково производство по чл. 422 ГПК.. Срокът на
новата давност е по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а не по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като ИЛ е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на
влязло в сила решение, с което вземането да е установено със сила на присъдено
нещо. При тези данни срокът на новата давност съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на „Т.С.” ЕАД за доставка на
топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД
и давностният срок е тригодишен. Изпълнителното дело е било образувано на
14.05.2013 г., с взискател „Т.С.“ ЕАД и длъжник Е.Л.Д.. С молбата за образуване на ИД на ЧСИ са били възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение изх. № 41450/04.07.2013 г. на 08.07.2013 г. бил наложен запор на получаваната от длъжника пенсия. С писмо от
09.07.2013 г. ТП на НОИ уведомило на осн. чл. 508, ал. 1 ГПК ЧСИ, че част от
пенсията на длъжника е несеквестируема, като от нея секвестируема е сумата от
107,43 лв. Съгласно т.3 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС наложеният запор обхваща
само секвестируемата част от запорираното вземане. Ето защо по наложения запор
по сметка на ЧСИ са били превеждани суми, съответстващи на секвестируемата част
от пенсията. С общи преводни нареждания от 21.08.2013
г., 03.10.2013 г., 27.10.2013г., 26.11.2013 г. и 12.12.2013 г., отбелязвани на гърба
на ИЛ на основание чл. 455, ал. 2 ГПК, са били преведени
суми по сметка на ЧСИ. Съгласно т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС постъпването на плащания
от трети лица прекъсва давностния срок. С писмо от 28.11.2013 г., получено от
ЧСИ на 06.12.2013 г. ТП на НОИ е уведомило ЧСИ, че размерът на пенсията на
длъжника е под секвестируемия минимум, поради което се преустановяват преводите
по запора. На 24.01.2014 г. в СлВп е била вписана възбрана върху
недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1035 кв.м. в гр. Стамболийски,
съгласно постановление изх. № 02030/14.01.2014 г. Впоследствие до СлВп е
изпратено постановление за заличаване на вписаната възбрана с оглед
доказателства, вкл. нотариален акт, че към момента на вписване на възбраната
имотът не е бил собственост на длъжника. Видно от справка по лице от СлВп от 28.06.2013
г. и нот. акт за дарение на недвижим имот от 25.04.2006 г., длъжникът е дарил
имота на трето за спора лице преди образуване на ИД. Законосъобразен е изводът
на районния съд, че с налагането на възбраната давностният срок не е прекъснат.
Както бе посочено по-горе, ***Р № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давностният срок се прекъсва с предприемането на валидни изпълнителни
действия в рамките на определен изпълнителен способ с цел удовлетворяване на
вземането на взискателя от имуществото на длъжника. На 06.04.2016 г. със запорно
съобщение изх. № 016887/04.04.2016 г. е наложен запор върху откритите на името на ищеца сметки в Банка ДСК ЕАД. С
писмо от 08.04.2016 г. третото лице е уведомило ЧСИ, че длъжникът има открита
сметка. По повод наложения запор по ИД са постъпили няколко молби за вдигането му поради обстоятелството, че по сметката постъпва само
пенсията на длъжника, която е в несеквестируем размер. С молбите длъжникът не
признава вземането, поради което не е налице прекъсване на давността по смисъла
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. След представяне на доказателства за авоарите по
сметката запорът е вдигнат на 22.04.2016г. със съобщение от 18.04.2016 г. Налагането на запор на банковата сметка
съставлява валидно изпълнително действие, което прекъсва давностния срок и от
предприемането му започва да тече нова погасителна давност.
Обстоятелството, че към момента на налагане на запора по сметката се е
превеждала единствено пенсията на длъжника, не променя този извод. Налагането
на запор съставлява валидно действие, целящо събиране на паричното вземане,
относно което е образувано ИД. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът се смята за
наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение. Според т. 13 от ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС наложеният запор обхваща секвестируемите
вземания, които биха могли да постъпят по банкова сметка. Съгласно т. 5 от ТР 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. изпращането на запорно съобщение до
банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.
508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор, доколкото законът не свързва
налагането на запора със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия
състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе
до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя или не. Ето защо законосъобразен се явява изводът на съда, че
давностният срок се явява прекъснат на 06.04.2016
г. с налагане на запора и давностният срок не е изтекъл.
Предвид изхода на спора и предявената претенция
въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски
за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.03.2018 г. по гр.дело
№ 63574/2017 г. на СРС,ІІІ ГО, 151 с-в.
ОСЪЖДА Е.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Л.В., с
адрес: ***, кантора 219 да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез пълномощника
по делото юрисконсулт С.Д.направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.