Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260321 02.10.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
На
осемнадесети септември две хиляди и двадесета година
в открито
съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян
гражданско дело №2365 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от И.Н.П., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв.С.Б., адрес ***, срещу „Експрес Логистика и Дистрибуция“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Цариградско
шосе“ №425, Складова база 2, с която иска от съда да признае прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконносъобразно и го отмени, като го възстанови
на заеманата отпреди длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в
размер на 4890 лева, равняващо се на шест трудови възнаграждения, при месечно
възнаграждение от 815,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че в периода 31.01.2014 г. – 26.03.2020 г. е бил в трудовоправни
отношения с ответното дружество, обективирани в трудов договор, като последно
заеманата от него длъжност е била „……………………..“ в ДЦ гр.Б., където изпълнявал
трудовите си задължения в отдел „Д.“. Твърди се още, че със Заповед
№2450/26.03.2020 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.4 от КТ – спиране на работа за повече от 15 работни дни. Ищецът
счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са били налице
предпоставките на чл.328, ал.1, т.4 от КТ за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си адвокат, който
моли за уважаване на исковете, в подкрепа на които ангажирани доказателства, претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът – работодател е депозирал писмен отговор, в който е оспорил
исковете по основание на подробно изложени в отговора аргументи, а по отношение
на иска по чл.225 от КТ счита същия за недопустим поради липса на основанието
„незаконно уволнение“ и претендира отхвърлянето им. В условията на
алтернативност, в случай, че съдът отмени оспорваната заповед, от съда се иска
да намали размера на претендираното от ищеца обезщетение съгласно
действителното фактическо положение, като се съобрази размера на последното му
брутно възнаграждение, периодът, за който обезщетението се претендира и дали
ищецът е наеман по трудово правоотношение от друг работодател и ако да срещу
какво възнаграждение. Наред с това, с отговора е направено и възражение за
прихващане между евентуално присъдено обезщетение по чл.225 от КТ и изплатени
от страна на ответника обезщетения по чл.220 и чл.222 от КТ. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва иска, поддържа отговора на исковата молб. Представя
писмени бележки.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените
обективно съединени искове е чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
В
отношенията между страните са безспорни следните факти, а именно, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „……………….“ в ДЦ гр.Б.; по отношение на
ДЦ Б. има издадена Заповед с №259/28.02.2020 г., с която е наредено спиране на
дейността, свързана с разпространението на печатни издания, като е обявен
престой за срок от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г.; в срока на престоя, на 26.03.2020
г., на ищеца е връчена Заповед №2450/26.03.2020 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ е прекратен трудовият
му договор, а като основание за това е посочено „спиране на работа за повече от
15 работни дни“; след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът
не е работил по трудово правоотношение.
В
подкрепа на гореизложеното като фактология е събрания по делото писмен
доказателствен материал, обективиран в трудов договор №319/31.01.2014 г. и
допълнителното споразумение към него с №ДЗ/26.02.2015 г., длъжностните
характеристики към тях, Заповед за прекратяване на трудовия договор с
№2450/26.03.2020 г., на който съответстват показанията на разпитаните по делото
свидетели – С.В. и К.Д., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
поради което и съдът ги кредитира като достоверни. От същите става ясно, че отделът,
в който ищецът е работил, се е занимавал с разпространение на печатни издания,
а основанието за спиране на дейността му е решение на МС, считано от 01.03.2020
г. тази дейност да се извършва от „Б.“.
В този смисъл са и приетите като писмени доказателства договори за доставка и
водена между ответника и техни контрагенти кореспонденция.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Основанието,
на което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е посочено в нормата на
чл.328, ал.1, т.4 от КТ.
Съгласно
цитираната разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,
ал.2 от КТ при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Анализът
й сочи, че под спиране на работата
следва
да се има предвид пълното преустановяване на дейността в съответния цех,
поделение или друго обособено звено на работодателя за съответния период.
Престоят за съответния период следователно е обективният критерий за преценка
спряна ли е работата, т.е. спирането на работата означава престой на работника
или служителя или състояние, при което той не работи, не изпълнява задълженията
си по сключения трудов договор. Причините, поради които работодателят е
мотивиран да спре работата на предприятието или негова структура, за повече от
15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока
е автономно и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е определение №43 от
22.01.2018 г. на ВКС по к.гр.д.№2854/2017 г.
В
настоящия казус спирането на работата като обективен факт е безспорно установен
по делото факт. Такъв е и уволнението на ищеца по време на спирането на
работата.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е законосъобразно проведена, поради което и исковата
претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ подлежи на отхврляне.
С
оглед акцесорността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225,
ал.1 от КТ и обусловеността им от изхода на главния иск, то същите подлежат на
отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.3 от КТ, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски, които са в размер на 610,00 лева за платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.П., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв.С.Б., адрес ***, срещу „Експрес Логистика и Дистрибуция“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Цариградско
шосе“ №425, Складова база 2, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за отмяна
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №2450/26.03.2020 г. като незаконосъобразно;
за възстановяване на заеманата отпреди уволнението длъжност „……………….“ в ДЦ гр.Б.;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за времето, през което е останал без работа в размер на 4890 лева, равняващо се
на шест трудови възнаграждения, при месечно възнаграждение от 815,00 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
И.Н.П., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.С.Б., адрес ***, да заплати на „Експрес
Логистика и Дистрибуция“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Цариградско шосе“ №425, Складова база 2, ЕГН **********, адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 610,00 лева (шестстотин и десет
лева).
Решението
може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок,
считано от 02.10.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.