№ 370
гр. Велико Търново, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието
на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 361 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/
Образувано
е по жалба на Р.С.Н. ***, чрез ***. П.Х.Х. от ВТАК, с адрес ***, против Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД)
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 161-1/19.03.2019г., издаден от старши
експерт – орган по приходите в дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново,
потвърден след обжалване
по административен ред като правилен и законосъобразен с Решение №
83/07.05.2019г. на директора на Дирекция МДТ, с който са определени задължения за данък върху
превозните средства в размер общо на 615,67 лв. и лихви в размер на 173,03 лв.
за периода 01.01.2014г. – 30.11.2017г. за притежавания
от жалбоподателката лек автомобил марка „****“, модел
„*****“, с рег. №*****.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на акта за установяване на задължения поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Твърди се, че след като към момента на издаване на процесния АУЗД не е
собственик на автомобила, няма качеството на данъчнозадължено лице по чл. 52 от ЗМДТ. В подадената от нея декларация липсвало отразяване на мощността на
автомобила, а представянето на свидетелство за регистрация част I изключвало виновно поведение. Намира, че АУЗД е издаден в нарушение на
чл. 109, ал. 1 от ДОПК при изтекла давност и липса на условията по чл. 107, ал.
3 от ДОПК. Претендира се цялостната отмяна на оспорения акт и потвърждаващото го
решение. В съдебно заседание жалбоподателката,
не се явява и не се представлява. В депозираната молба от пълномощника й по
делото *** Х., поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея, не възразява да се даде ход на делото, представя
доказателства за служебна ангажираност. Представя писмена защита, в която
излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД.
Претендират се разноски, за които представя списък с разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, чрез ***И., оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като
правилен и законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон и съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Посочва, че АУЗД е издаден след като е установено
несъответствие между декларираните от данъчнозадълженото лице киловати за
автомобила и действително установените и потвърдени по служебен ред от сектор
„Пътна полиция“ –Велико Търново. Счита че от приложените към делото
доказателства се установява, че действителната мощност на процесния автомобил е
80 KW и същата не е променяна от неговата
първоначална регистрация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
за което представя списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На основание чл. 54 от ЗМДТ
жалбоподателката Р.С.Н. подава декларация с вх. №914/31.03.2010г. за придобиване на
лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. №***,
рама №VF7FCNFUC26645230 и двигател №NFU1864059, към която е приложено копие
на свидетелство за регистрация ЧАСТ I №*********/31.03.2010г. Декларирано е,
че лекият автомобил с мощност до 74 KW притежава катализатор като основание за заплащане
на данък върху превозните средства в по – нисък размер.
На 17.11.2017г. Р.С.Н. подава на място в дирекция „МДТ“ – Велико Търново
декларация за закриване на партида за МПС с вх. №13337/17.11.2017г. относно лек
автомобил с рег. №*** поради продажба съгласно сключен
договор за покупко-продажба на МПС рег.№5723/07.11.2017г., издаден от нотариус Стойна
Колева с район на действие Районен съд – Велико Търново.
С АУЗД по чл.
107, ал. 3 от ДОПК с № 161-1/ 19.03.2019 г., издаден от старши експерт – орган
по приходите при Община Велико Търново, на жалбоподателката
Р.С.Н. са установени задължения за данък върху
превозни средства – данък върху лек автомобил партиден номер ВТ0094ВН_100331, марка
„****“, модел „*****“, с рег. №***, за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г., в размер общо на 615,67 лв. и лихви в размер на 173,03
лв.
Посочените задължения са определени въз основа на констатирано
несъответствие между обработените в декларация по чл. 54 от ЗМДТ данни от 66 KW на процесния автомобил с вх. №914/31.03.2010г. и установената действителна мощност на лекия автомобил от 88 KW съобразно получената по служебен ред
информация от сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
В АУЗД е извършено позоваване на Решение №65/28.12.2011 г. по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет – Велико Търново, проведено
на същата датата, както и на Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново. Посочено
е, че в партидата на жалбоподателя, обработената мощност на лекия автомобил е
66 KW и
данъкът е определян в границите над 55 KW до 74 KW – 0,81 лв. за 1 KW, а с оглед установената действителна
мощност на МПС е следвало да бъде определян в границите над 74 KW до 110 KW – 1,74 лв. за 1 KW.
Издаденият АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и
сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ като с Решение № 83/ 07.05.2019 г. на
директора на Дирекция "МДТ" при Община Велико Търново, е потвърден
като правилен и законосъобразен. Решението е връчено на упълномощен
представител на Н. на дата 30.05.2019 г., видно от известие за доставяне/ л. 49
от делото/. Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена чрез административния орган
до съда на дата 13.06.2019г., като въз основа на нея е образувано настоящото
дело.
Видно от писмо рег. №1275р-12937/12.07.2019г. от ОД на МВР – Велико
Търново на Дирекция МДТ Велико Търново е изготвено и представено т страна на ОД
на МВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново копие на СРМПС
част 1-ва, издаден на името на Р. Нешава за МПС с рег. № ***, видно от което
мощността на автомобила е 80kw /л. 63 от делото/. Тази мощност на автомобила се пътвърждава
и от данните за първоначална регистрация на автомобила от 31.10.2010г. – л. 65
от делото.
В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото
са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, постъпила с рег. №94РР-1365-2#2/18.06.2019г.,
доказателствата, приложени към жалбата, както и писмо
с рег. №127500-7288/25.04.2019г. до директора
на дирекция МДТ от началник сектор ПП, ведно с данни за първоначална
регистрация на ППС с рег. № *** към 31.03.2010 година и към 07.11.2017 година, писмо
изх. № 11-178-118#1/27.06.2019 година на директора на дирекция МДТ до началник
сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново, писмо рег. № 127500-12198/03.04.2019
година на началник сектор ПП ведно с
приложено към него ксерокопие на СРМПС част 1 на ЛА **** с рег. № ***,
собственост на Р.С.Н., заверено копие на данъчна декларация по чл. 54 ал. 4 от ЗМДТ вх. № 1338/17.11.2017 година, ведно със свидетелство за регистрация част
І, експертно решене 1474 от заседание № 088/18.05.2009 година на ТЕЛК общи
заболявания на Й.Х.Х., приходна квитанция серия ББ 17
№ **********/17.02.2017 година на Р.С.Н., заверено копие на декларация по чл.
54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил на данъчнозадълженото лице Й.Х.Х., видно от която мощността на автомобила е 80 KW, заповед
на кмета на Община Велико Търново № РД 22-170/03.02.2017 година за определяне
на служители на общинска администрация Велико Търново за компетентност по ЗМДТ,
решение № 65 на Общински съвет - Велико Търново от протокол № 9 от заседание
проведено на 28.12.2011 година, ведно с наредба за определянето и
администрирането на местни данъци на територията на Община Велико Търново.
На основание чл. 186 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК към доказателствения
материал са приобщени изпратените с писмо рег. №1275р-12937/12.07.2019г. от ОД
на МВР – Велико Търново документи.
При така установеното, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто
интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на
предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл.
149 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Посочените обстоятелства обуславят
процесуалната допустимост на жалбата.
Задълженията за местни данъци, вкл. за данък върху превозните средства, представляват
публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, в актуалната редакция, според
който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според алинея
трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според
алинея четвърта от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета
на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията
на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите. Тоест в процесуалния закон има специални правила за оспорване,
които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК определя, че на обжалване пред съда
подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по
административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че
когато става въпрос за АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт за
установяване на задължение, а не решението на решаващия орган, с което той е
потвърден. Съобразно изложеното и приложимия процесуален закон, съдът в
производство от вида на настоящото извършва проверка на законосъобразността на
АУЗД в потвърдената му по административен ред част.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният АУЗД е
издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност,
определена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и издадената Заповед №
РД 22-170/ 03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, в предвидената от закона форма. Потвърдителното
решение на Директора на дирекция „Местни
данъци и такси“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи,
също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност,
съгласно чл. 107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл.
второ от ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима на основание § 2
от ДР на ДОПК, АУАН съдържа изложение на фактически и
правни основания за постановяването му. При издаването му,
административният орган изрично се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ
решения на Общинския съвет и подзаконови административни актове, послужили за
определяне размера на публичните задължения, като по този начин съдържащите се
в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения
административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка
относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се
съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. Както
от приходния, така и от решаващия орган, са изложени мотиви относно възприетите
от тях като относими към облагането факти и обстоятелства, известни към
съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за
установяване на задължения.
В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. В
подадената декларация Н. не е отбелязала мощността на автомобила, като за
точното определяне размера на данъка е представила копие на свидетелство за
регистрация Част 1, в което е посочено, че мощността на автомобила е 66kW. Видно от наличното на л. 63 от делото
Свидетелство за регистрация Част 1 на същия автомобил мощността му е 80kW. По делото не е спорно, че Н. е била собственик на
процесния лек автомобил за периода 31.03.2010г. –
07.11.2017г. До мента на издаване на акта, ДЗЛ е заплащано данък в по-малък
размер. В процесния случай актът е издаден служебно при установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации. В собственоръчно подписаната декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ Н.
е декларирала в т. 7, че автомобилът с мощност до 74 KW притежава десйващо катализатроно
устройство, считано от 2003г., което в частта на мощността е налице
несъответствие.
Приходният орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз
основа на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни
от Областна дирекция МВР – Велико Търново, сектор "Пътна полиция" и
данни от трети лица, във връзка с подадена декларация в ответната администрация
относно притежаван автомобил. В резултат на проверка е констатирано
несъответствие между вписаните данни в подадената лично от жалбоподателката
декларация, в която е декларирана мощност до 74 KW и наличие на катализатор, представения талон ЧАСТ I с вписана мощност 66 киловата (л.18 от делото) и
действителната мощност по данни, получени от трети лица, в
резултат на което се е стигнало до определяне на данъка в по-малък размер за
данъчния период 01.01.2014г. – 30.11.2017 г. Това
обстоятелство по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр. посл.
от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо
основание за съставяне на АУЗД.
Съгласно
чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на
неговия собственик. Разпоредбата на чл.
53 от ЗМДТ определя като субекти на задължението за този вид данък
собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ определя
като титуляр на този вид публични вземания общината, по постоянния адрес,
респективно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е
подадена такава декларация или когато собственикът няма постоянен
адрес/седалище на територията на България - общината, в която е регистрирано
превозното средство. Посредством чл. 54, ал. 1, респ. ал. 4 от ЗМДТ, в
приложимите през процесния период редакции, е въведено в задължение на
собствениците на превозни средства да декларират придобиването им в определен
срок пред общината по постоянния им адрес/седалището им.
Процесният лек автомобил
марка „****“, модел „*****“, е регистриран в
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново на 31.03.2010г.
с регистрационен номер №*** след придобиването
му от Р.Н., за което обстоятелство е подала пред Община Велико Търново
декларация за притежаван лек автомобил с вх. №914/31.03.2010г. От момента на придобиване на автомобила същата има
качеството на данъчнозадължено лице до прехвърлянето му с договор за покупко–продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите от 07.11.2017г. на трето лице, за
което е подала декларация за закриване на партида на МПС вх. №13337/17.11.2017г.
Действително
към момента на издаване на процесния АУЗД жалбоподателката
вече не била собственик на автомобила, но това обстоятелство е без правно
значение за дължимостта на данъка след като за периода 2014 – 2017 г., за който
са начислени задълженията за данък върху превозните средства, Н. е била
собственик на МПС-то и е субект на
задължението за плащане на местния данък върху превозните средства.
Неоснователно е и
възражението за нарушение на чл.
109, ал. 1 ДОПК. Цитираната норма предвижда, че не се образува
производството по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато
са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация
или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 144 ДОПК този срок, който е преклузивен, е приложим и за производство по
установяване на местни данъци съгласно препращането по чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ. При преценката за спазването на чл.
109, ал. 1 ДОПК следва да се отчита спецификата на декларирането по ЗМДТ. Задълженията за местни
данъци и такси не се определят въз основа на декларация подадена за всеки
данъчен период. Така установеният срок се явява преклузивен за образуване на
производство по установяване на задължения, поради което подаването на
декларация за придобиване на имуществото, обект на облагане, не е релевантна за
преценката по спазването му. В настоящия случай задълженията са определени за периодите от 2014
г. до 2017 г. и за тези периоди този срок не е изтекъл към 2019 г., когато е издаден
оспореният акт.
Спорни, съобразно заявените в жалбата възражения, се явяват въпросите за
дължимостта и размера на данъка върху превозното средство за процесния период и
на лихвите за забава върху установените с АУЗ публични вземания. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката
не е от кръга на субектите, изброени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ,
които се освобождават от заплащането на данък върху превозните средства, нито
са налице условията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, при които не се дължи местен данък върху превозното
средство.
Способът
за определяне на размера, ставката и на данъчната основа за данъка върху
превозни средства за периода 01.01.2014 г. –
30.11.2017 г. са установени в чл. 41 от Наредба за определянето и
администрирането на местни данъци на територията на Община Велико Търново
/Наредбата/, приета с Решение № 65 на Общински съвет - Велико Търново по
протокол № 9 от заседание проведено на 28.12.2011 година и Приложение 5 към
същата Наредба, в рамките на крайните параметри, зададени от чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ. Според тези разпоредби данъкът се определя в зависимост от мощността на
автомобила в киловати, като са изброени хипотези относно стойността за 1 KW, коригиран с коефициент в зависимост от годината
на производство. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредбата и съобразно годината на
производство на процесния автомобил, в конкретния случай данъкът за
притежавания от жалбоподателя автомобил за периода от 2014г. до 2015г. следва
да се умножи с коефициент 1,5, а за 2016г. и 2017г.- с коефициент 1,0. Според
чл. 43, ал. 1 от Наредбата за превозните средства с мощност на двигателя до 74 KW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто
намаление. За целия процесен период жалбоподателят е
заплащала данъка върху превозното средство, определен за 66 KW, предвид
заявеното от задълженото лице в т. 7 от декларацията от 2010г. и представеното
свидетелство за регистрация Част I, и размерът на който данък
е редуциран при наличието на катализиращо устройство на автомобил.
Видно от представената
справка от началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико
Търново за настояща и бивша собственост на МПС се установява, че в базата
данни на КАТ, както при първоначалната регистрация на автомобила на Р.Н., така
и след продажбата на лекия автомобил през 2017г. на трето лице, е вписана
мощност 80 KW. Предвид
установеното несъответствие между декларираните от Р.Н. данни през 2010 г. с
първоначалната декларация и данните, получени от органите на МВР за
действителната мощност на автомобила (80 KW), правилно приходния орган е определил допълнителни задължения за данък
върху превозните средства за периода, през който жалбоподателката
е била собственик на лек автомобил марка „****“,
модел „*****“, с рег. №***. Имайки
предвид действителната мощност на процесния автомобил от 80 KW, приложими при определяне размера на данъка за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016г. са чл. 1, т.
4 от Приложение № 5 към Наредбата и чл. 41, ал.3, предл.
второ от таблицата, определяща ставка от 1,76 лв. за всеки киловат мощност на
двигателя, умножен по коефициент 1,5. За 2017г. определянето на размера на
данъка е в съответствие с чл. 1, т. 4 от Приложение № 5 към Наредбата и чл. 41,
ал. 3, предл. трето от таблицата, определящи ставка 1,76
лв. за всеки киловат мощност на двигателя, умножен по коефициент 1, 0.
Предвид
това и съобразно
направените от Н. плащания през процесния период, чрез извършването на прости
аритметични действия, съдът констатира, че задълженията на жалбоподателя за данък
върху превозните средства са правилно установени от приходния орган. За периода
2014 г. - 2016 година задължението за данък върху превозните средства за
довнасяне е по 171,11 лв. за всеки от един от данъчните периоди – сума,
получена след като от дължимия данък за цялата година в размер на 211,20 лв. (80
KW
х 1,76 лв. за 1 KW х коефициент 1,5), е приспадната
платената от данъчнозадълженото лице сума от 40,09 лв. За периода 01.01.2017г.-30.11.2017г. дължимият данък в размер на 129,07
лв. (80 KW х 1,76 лв. за 1 KW
х коефициент 1,0) след приспадане внесената сума от 26,73 лв. В този
случай неприложима остава разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредбата относно
възможността за намаление на дължимия данък за превозни средства с мощност до
74 KW,
включително и с катализатор, при което данъкът се дължи в пълен размер за
периода 2013г.-2016г.
Няма
пречка в производството по чл.107, ал.3 от ДОПК да бъдат определени и
задължения за лихви, тъй като чл.
175, ал. 1 ДОПК определя, че за незаплатените в законовоустановените
срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния
закон. Предвид това следва да бъде потвърден АУЗД и в частта, с която са
начислени лихви върху горните задължения за данък върху превозните средства.
При този
изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.
Основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 300,00лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба
№1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата й редакция, и защитения материален интерес.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Н. ***, против Акт за установяване
на задължения по декларация по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 161-1/19.03.2019г., издаден от старши
експерт – орган по приходите в дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново,
потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 83/07.05.2019г. на директора на
Дирекция МДТ, с който
са определени задължения за данък върху превозните средства в размер общо на 615,67
лв. и лихви в размер на 173,03 лв. за периода 01.01.2014г.
– 30.11.2017г. за притежавания от нея лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. №*****.
ОСЪЖДА
Р.С.Н., ЕГН: ********** ***, да заплати
на Община Велико Търново сумата от 300,00 (триста) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: