РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на шести април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8659 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.В.С. *** е
предявил срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250
000лв. ведно с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава
върху претендираното обезщетение за периода 27.06.2016г. - 27.96.2019г. в
размер на 76 111,60лв. Претендира разноските по производството.
Ищецът твърди, че през
2012г. работил в ГДБОП-МВР, отдел „Конкратероризъм“ на длъжност оперативен
работник. Във връзка с възложена му
проверка по подадена жалба, ищецът провел редица оперативно - издирвателни и
оперативно-технически мероприятия. На
17.07.2012г. ищецът бил задържан заедно със свои колеги В.К., Г.С.и Г.В.в
кафене в кв. Надежда от служители на ДВС. При извършения арест на место
пристигнали следователи от ССлС и прокурор от СГП. С постановление от
17.07.2012г. на СГП на место на ищеца и
на колегата му В.К. било повдигнато обвинение и наложена мярка за неотклонение
задържане под стража за срок от 72 часа. Според ищеца това показвало, че
акцията срещу него е била инсценирана и предварително подготвена. На ищеца бил
извършен обиск на место, взети му били обтривки от ръцете и лицето, проверен бил и със специална лампа.
Обиск, претърсване и изземване били извършени и в дома му, откъдето бил иззет
настолен компютър. На 20.07.2012г. ищецът бил задържан от съда и търпял мярката за неотклонение в
ареста на НСлС. Бил настанен в стая на 4 етаж с 5 легла, разположени на около 8
кв.м. , със санитарен възел в самото помещение. Къпане било осигурено веднъж в
седмицата, храната била лоша и са
налагало близките му да носят храна, която ищецът потапял в студена вода,
поради липсата на хладилник. Свижданията му били разрешени 2 пъти в месеца, а
разходките били веднъж на ден по 1 час. Медицинска помощ и обслужване липсвали.
Наложило се неговият адвокат да му купува лекарства и да ги предава на охраната
в затвора. От радиото в съседната килия ищецът разбрал, че усилено се коментира
случая по задържането му , вкл. и от Н.К., по това време ръководител на СГП. По
време на заседанието пред СГС по мярката му за неотклонение имало масово
журналистическо присъствие. От медиите разбрал за какво му е повдигнато
обвинението. На 20.07.2012г., докато бил в ареста, ищецът бил посетен от служител
по сигурността на информацията на ГДБОП , който му връчил решение за отнет
достъп до ниво на класифицирана информация „секретно“. На 26.07.2012г. ищецът
получил заповед за образувано срещу него дисциплинарно производство и за
временно отстраняване от длъжност, а на 11.12.2012г. му била връчена заповедта
за уволнение. Тази заповед била отменена по-късно от съда и ищецът бил
възстановен на работа. Докато бил в ареста, братът на ищеца получил инсулт,
като според ищеца инсултът е следствие на проведените неправомерни действия
спрямо него. Отделно от това, докато бил в ареста ищецът поискал от
дългогодишната си приятелка да прекратят отношения, тъй като не искал да я кара
да чака с часове пред ареста за свиждане. И до сега ищецът посочва, че не е
преживял раздялата с приятелката си. Бил без доходи , налагало се да търси
заеми от приятели и познати, за да посреща нуждите си, тези на родителите си и
на брат си. Заемите и сега продължавал да връща. Голяма част от приятелите и
колегите на ищеца се отдръпнали от него. По искане на ищеца, след престой от
3м. и 27 дни в ареста, мярката му за
неотклонение била променена на домашен арест. След 2 м. и 24 дни в домашен
арест, съдът изменил мярката му за неотклонение в парична гаранция в размер на
5000лв. Наложило се ищецът да събира пари от роднини и малкото останали приятели,
за да внесе паричната гаранция. На 4.02.2014г. , поради изтекъл срок по чл.234
ал.8 от НПК мярката за неотклонение била отменена и внесената парична гаранция
– освободена. Въпреки, че с постановление от 3.11.2014г. наказателното производство
срещу него било прекратено, на 3.11.2014г. ищецът бил привлечен отново като обвиняем.
Срещу него СГП внасяла няколко пъти обвинителен акт, като с разпореждане от 30.05.2016г. на СГС по НОХД № С-19/16г. наказателното
производство срещу него било окончателно прекратено. Междувременно, ищецът не
бил възстановен на длъжността, която изпълнявал преди уволнението. Заради
отнетия достъп до квалифицирана информация, на ищеца била предложена длъжност в
охранителна полиция в 8 РУ-СДВР. Ищецът започнал работа и всеки ден виждал
колегите му, които извършвали проверките по време на изпълнение на мярката за
неотклонение домашен арест, да коментират постъпването му на работа, имали
предпазливо отношение към него. На ищеца било отказано кариерно развитие,
когато през 2017г. той подал заявление за преместване на по-висока длъжност.
Публичното отразяване на воденото срещу ищеца наказателно производство опетнило
доброто му име пред обществото, унижило го. В резултат на воденото наказателно производство
ищецът още в средата на 2013г. започнал да изпитва стомашно-чревен дискомфорт,
болки в корема. След хоспитализация му била поставена диагноза: хроничен
ерозивен гастрит, хиатална херния, рефлукс езофагит 2 степен. Счита, че
заболяването му е отключено от преживения стрес. Посочва, че се касае за
хронично заболяване, от което излекуване няма и което се обостря периодично.
Посочва, че се е променил и личностово, като от весел, спокоен и уравновесен
човек се е превърнал в затворена и мрачна личност, без самочувствие и амбиции.
Счита, че всички търпени от него и изброени до сега неимуществени вреди са в
пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него наказателно
производство, незаконния арест, мярката за неотклонение домашен арест, медийните
атаки, незаконосъобразното уволнение от работа, все действия или бездействия на
ответника.
Ответникът Прокуратурата
на Р България оспорва предявения иск по основание и по размер. Посочва, че
воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено на основание чл.369
ал.4 от НПК, което не попада в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ. На следващо място посочва, че дори и ищецът
да е търпял вреди, то те не са в резултат единствено и само в резултат на
актове и действия на прокуратурата. За условията в арестите прокуратурата не
отговаря, както и за отразяването в средствата за масова информация, както и за
прекратеното трудово правоотношение с ищеца. Счита, за несъстоятелни твърденията
в исковата молба, че във връзка с обвинението ищецът прекратил отношенията си с
приятелката си, както и че брат му е получил инсулт. Оспорва и твърдението, че
ищецът няма шансове за растеж в кариерата си, както и че се променил в
личностово отношение. Оспорва и твърдението за влошено здравословно състояние и отключване на посочените в исковата молба
заболявания. Алтернативно, оспорва размера на предявения иск като посочва, че
размерът му не е съобразен с принципите на справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД. Оспорва и предявения иск за лихва. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, установи следното:
Ищецът е бил
служител на ГДБОП-МВР в отдел „Контратероризъм“, на длъжност „разузнавач ІV
ст.“
На
17.07.2012г. с постановление от 17.07.2012г. на прокурор при СГП ищецът е
задържан за срок от 72 часа във връзка с разследване на престъпление по чл.
302, т. 1 пр. предпоследно, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 3 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК по образувано от СО - СГП ДП №
19П/2012г. по описа на СО СГП. През същия ден на ищеца е извършен обиск и
изземване, повдигнато му е обвинение. С определение от 20.07.2012 г. по НЧД №
С-198/2012г. по описа на СГС, 23 състав, по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Определението е влязло в сила на
26.07.2012г., когато е потвърдено от САС. С определение от 23.10.2012г. по внчд
№ П-109/2012г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „парична гаранция“
в размер на 5 000 лв. С Постановление от 04.02.2014г. на прокурор при СГП е
отменена мярката му за неотклонение на основание изтеклия срок, предвиден в чл.
234 ал. 8 НПК.
С
постановление от 03.11.2014г. наказателното производство по отношение на ищеца
е прекратено частично поради неосъществяване на фактическия състав на престъплението
искане на подкуп. С постановление от същата дата на СГП ищецът е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 302а вр. чл. 302, т. 1 вр. чл.
301 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
С
определение от 05.06.2015г. по н.ч.д. № С-40/15г. по описа на СГС, НО, 18 състав
наказателното производство по отношение на ищеца е прекратено на основание чл.
369, ал. 2 вр. ал. 1 НПК /отм. ДВ бр. 63/2017 г., но действал към този момент/.
Независимо от това СГП внесла обвинителен акт срещу ищеца със същото обвинение.
С определение от 30.05.2016г. по НОХД № С-19/16г. на СГС, НО, 18 с-в съдът е
прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокуратурата с
указания , наред с друго, да съобрази, че срещу ищеца наказателното
производство е прекратено. С окончателно определение от 15.07.2016г. по
внчд № П-40/16г. на САС определението на СГС от 30.05.2016г. е потвърдено.
Досежно служебното правоотношение на ищеца се
установява, че на 20.07.2012г., по време , когато той е бил задържан под стража, директорът на
ГДБОП е отнел на ищеца достъпа до класифицирана информация „секретно“. Със
заповед от 26.07.2012г. на министъра на МВР е образувано дисциплинарно
производство срещу ищеца, а той е отстранен временно от длъжност.
Със заповед
№ К-13301/11.12.2012 на министъра на вътрешните работи на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на държавен служител в ГД „Борба с организираната престъпност“ – МВР на
основание прието за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, като
фактически са описани обстоятелства от обвинението, повдигнато от
прокуратурата, и е цитирано ДП № 19-П/2012г. на СО при СГП, което е посочено,
че е станало известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване и по
този начин е мотивирано уронване на престижа на МВР и виновно нарушение на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
С решение №
12632/23.10.2014г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело № 5694/2014г.
заповедта за уволнение на ищеца е отменена.
Във връзка с
установяване на твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца
следствие на воденото срещу него наказателно производство, съдът допусна и
изслуша съдебна медицинска експертиза, изготвена от д-р Д., специалност
вътрешни болести. Съгласно заключението 8м. след като е напуснал ареста на
ищеца са установени: ендоскопски хроничен ерозивен гастрит, хиатална херния и рефлукс-езофагит
2 степен. Тези заболявания са хронични и се лекуват през целия живот. Според вещото
лице нарушения в централната и периферната нервни системи /като психични
травми, нервно напрежение, умствена преумора/ могат да доведат до развитие на
хроничен гастрит при част от болните. Налице са външни и вътрешни фактори ,
които действат за развитието на хроничен гастрит. От значение е също фамилната
обремененост, а ищецът е обременен фамилно с язвена болест. Според вещото лице
не може да се прецени кога е възникнала хиатус-хернията при ищеца, тъй като
заболяването може да е вродено и да протича дълго време без оплаквания. Същото
важи и за гастрита. При влизането си в ареста е отразено, че ищецът е бил клинично здрав. Преглеждан е 4 пъти без
сериозни оплаквания. Възможно е след престоя си в ареста да е развил гастрит
вследствие на лоша храна, лоша хигиена, стрес. Но вещото лице не изключва и
заболяването да се дължи на лоши хранителни навици и неспазване на диета. В
с.з. вещото лице уточнява, че не може да е категоричен , че това заболяване се
е появило при престоя на ищеца в ареста.
Във връзка с
твърденията, изложени в исковата молба досежно отражението, което воденото
наказателно производство е имало върху ищеца, съдът допусна събиране на гласни
доказателства.
Св.П.С.,
бивш колега на ищеца, си спомня, че през 2015г. ищецът бил назначен в 8 РУ, в
охранителна полиция. Към него колегите се отнасяли подигравателно, наричали са
„бопаджийчето“, странели от него, дори някои от тях го били проверявали докато
е бил в мярка за неотклонение „домашен арест“. Колеги на свидетеля му показвали
публикации за ищеца в интернет, казвали , че ищецът е сега в униформа, а
доскоро е бил с мярка. Работата в 8 РУ била по-нисша йерархически от ГДБОП.
Ищецът споделил на свидетеля, че не се чувства добре в РУ, но само тази работа
са му предложили. Свидетелят споделя, че отначало и той бил отдръпнат от ищеца,
но впоследствие го опознал и променил мнението си за него. В работата по време
на съвместната им дейност постигнали много добри резултати в разкриване на
престъпността. Сочи, че през 2017г. свидетелят се преместил на работа в
икономическа полиция, Областна дирекция София. Там имало 2 свободни места,
търсели се служители с добри познания в оперативно издирвателната дейност. След
като се консултирал със своите висшестоящи, свидетелят предложил на ищеца ако
желае да се премести, тъй като дирекцията била с по-висок ранг от РПУ, а ищецът
имал икономическо образование. Ищецът кандидатствал за позицията , но не бил
взет. Носело се слух, че не го вземат заради наказателното дело, което било
отразено в неговото досие. Официално съобщили, че не го вземат заради отпаднала
необходимост, но след време на свободното място назначили друг. И сега ищецът
продължава да работи като оперативен работник в 8 РУ.
Св.С.С.познава
ищеца и семейството му от дълги години, тъй като е бил съученик на брата на
ищеца. Установява, че посещавал ищеца в ареста, носел му храна, хигиенни
материали, одеяла, чаршафи. Посещенията била разрешени веднъж на 2 седмици, в
килията били 5 човека, с отворена тоалетна и постоянно светнато осветление. Къпането
било позволено веднъж на седмица, под надзор на надзирател. Спалното бельо не
било сменяно, ищецът се оплакал, че е студено. Посещавал ищеца и докато бил в
домашен арест. Свидетелят заявява, че той е дал парите на ищеца , за да внесе
паричната гаранция от 5000лв. По време на съдебното заседание за мярката за неотклонение
свидетеля е бил пред съдебната зала и споделя, че е имало много журналисти, че
процесът е бил показен. Имало много публикации, имало изказвания, че хора на
ГДБОП са хванати с пари на калъп, че делили по братски парите. Свидетелят се
учудил на ставащото, тъй като познавал ищеца като човек, който много обича
професията си и вярва в институциите. Знае от ищеца, че в ареста имало хора,
които го обиждали. Наричали го „кука, ченге, шефе, видя ли какво стана с теб,
видя ли как е тук“. По време на свиждането ищецът му споделил, че го е страх да
не го бият или убият. По време на ареста братът на ищеца получил инсулт и ищеца
много се притеснявал, бил съсипан. Чувствал се некомфортно и молел майка си и
годеницата си да не го посещават в ареста. Прекратил всякакви отношения с
годеницата си, за да не репресират семейството й. Знае, че ищецът и годеницата
му живеели заедно от няколко години, имали планове за деца, но след ареста нищо
не се случило. Ищецът се чувствал виновно и за здравословното състояние на брат
си. Молел свидетеля да помага на брат му, тъй като имал две малки деца. Майката
на ищеца отслабнала много по това време. Знае, че ищецът е взел пари на заем от
друг приятел, за да плати адвокатския хонорар. Не разполагал с пари, тъй като
бил дисциплинарно уволнен, без доходи, под домашен арест. Ищецът още дължал на
свидетеля пари , които му бил дал за адвокатски хонорар. След като излязъл от
ареста ищецът се оплаквал от проблеми със стомаха – имал киселини, гадене, трябвало
да спазва диета, пиел редовно лекарства. Според свидетеля ищецът се състарил много
по време на престоя си в ареста. Преди ареста бил радостен, весел, събирал се с
приятели. Излязъл мрачен и затворен. Ядосан бил, че му се случват тези неща. Останали
му 2-3 приятели. В професионален план всички колеги се отдръпнали. Сега работел
в 8 РУ, участък Панчарево, кандидатствал за други позиции, но нищо не ставало. Според
свидетеля ищецът изпитва вина към семейството си за това, което се е случило. След
раздялата с годеницата си, ищецът все още няма приятелка. Според свидетеля
ищецът се страхува как ще реагира семейството й .
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелите не са
заинтересовани от изхода на делото, обясненията им са обективни и се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства.
Получената
от СДВР-МВР кадрова информация установява, че в изпълнение решението на ВАС от
23.10.2014г. ищецът е преназначен от разузнавач ІV степен в сектор 01
„Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия“ към 03 отдел
„Контратероризъм“ при ГДБОП-МВР на длъжност полицейски инспектор ІV степен в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 8 Районно
управление при СДВР. Във връзка с депозирано заявление от 13.11.2015г. Б.С. е
преназначен на длъжност разузнавач ІV степен в група „Криминална полиция“ на
участък „Панчарево“ към 8 РУ-СДВР. През 2011г. е назначен на длъжността ВПД
началник, а през 2020г. на длъжност началник „Криминална полиция“ на участък –
Панчарево към 8 РУ при СДВР. От 2016г. до сега всяка година ищецът е
награждаван с „писмена похвала“ от н-ка на 8 РУ, а през 2019г. - от началника
на СДВР.
В писмо
рег.№ 51300-10873/2.04.2021г. на н-к отдел „Човешки ресурси“ СДВР е посочено,
че в личното кадрово досие на ищеца не са установени други заявления за
преназначаване.
Ищецът обаче
представя свое заявление, вх.№ 3383р-8739/5.04.2017г. на 8 РУ „Полиция“ , адресирано
до директора на Областна дирекция на МВР – София, в което той иска да бъде
преназначен на вакантна длъжност „разузнавач ІV степен“ в сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ на отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР София. Във връзка с това заявление директорът на ОДМВР София е
изискал от Директора на СДВР-МВР личното кадрово досие на ищеца. Ищецът не е
назначен на длъжността , за която е подал заявление.
Воденото срещу ищеца наказателно производство е било многократно отразявано в медиите. Същото се установява както от представените копия на
печатни публикации във в-к 24 часа и в-к Труд, отпечатани и продавани в периода
2012-2016г., така и от назначената и изслушана СТЕ. В печатните публикации
името на ищеца е изрично посочено. Вещото лице Ал.К. е установил над 30 бр.
публикации в интернет сайтове към 18.07.2012г.
с търсене по ключови думи „задържаха служители на ГДБОП за изнудване“. Интервю
във връзка със задържането на ищеца е дал и тогавашния градски прокурор Н.К.. Интервюто
е с продължителност 2,39 мин., публикувано е във видеофайл на страницата на „ Novini.bg“ на 18.07.2012г. В него се обяснява как е протекла операцията по задържане
на служители на ГДБОП, които изнудвали бизнесмени. Сочи се, че тези служители били
арестувани заедно с техния посредник в мига, в който разделяли получените пари.
Посочено е, че се касае за неправомерно уреждане на проблеми /вероятно се има
предвид проблеми на бизнесмените/, че било трудно залавянето на служителите на
ГДБОП, тъй като са обучавани в предпазливост, но били успешно изиграни от
колегите си от Вътрешна сигурност. Посочено е, че всеки един от тях е прибрал
част от общата сума от 50 000лв. и са си ги разделили по братски. Имената
на задържаните не са споменати в интервюто. Това интервю е цитирано и в други
електронни издания, отпечатани и представени от вещото лице.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на
наказателното производство при условията на чл. 369 ал. 4 (отм.)
от НПК попада в приложното поле на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, тъй
като невнасянето на обвинителен акт или наличието на съществени процесуални
нарушения в определения от съда срок, следва да се приравни на липсата на
престъпление, за което лицето отговаря. (в този смисъл Решение № 145/06.07.2017
г. по гр.д. № 4132/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Решение № 291/2011г. по гр. д. № 109/2011 г. III г.,
ВКС г.). На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя
процесуален субституент Прокуратурата на Р България. Тази отговорност се
извежда от възложените на прокуратурата в Конституцията правомощия по
осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на
искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на
доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд,
доказване на обвинението в съда.
По делото
безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление с
привличането му като обвиняем на 17.07.2012 г. за извършено престъпление по чл.302
от НК, а впоследствие по чл.302а от НК. Наказателното производство е прекратено
на 30.05.2016г., но прокуратурата е продължила да го счита за обвиняем до
окончателното определение на САС от 15.07.2016г. по внчд № П-40/16г. Установи
се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и
воденото срещу него наказателно производство, които се изразяват в силни
отрицателни емоции, загуба на работа, накърняване на доброто му име в
обществото и на професионалния му авторитет.
Съгласно задължителната
съдебна практика всяко лице, срещу
когото е образувано наказателно производство търпи вреди – емоционални,
психически и имуществени, но вредите, които са специфични и които са в повече
от нормално претърпяното следва да бъдат установени.
Воденото
срещу ищеца наказателно производство е продължило 4г. /без 2 дни/., когато на 15.07.2016г.
е окончателно решен въпроса от съда за прекратяването му. Въпреки, че съдът
с определение от 05.06.2015г. по н.ч.д.
№ С-40/15г. по описа на СГС, НО, 18 е прекратил наказателното производство,
водено срещу ищеца, то прокуратурата не се е съобразила със съдебния акт и е
продължила de facto наказателното производство срещу ищеца, като е внесла
нов обвинителен акт срещу него. Поради това съдът счита, че следва да приеме
датата 15.07.2016г. като края на
воденото срещу ищеца наказателно производство.
През това
време ищецът е търпял следните ограничения:
Ищецът е бил задържан
под стража по мярка за неотклонение в продължение на 3 месеца и 27 дни /17.07.-
05.11.2012г./. Бил е с мярка „домашен арест“
за 4м. – от 05.11.2012г. до 01.02.2013г., след което му е наложено мярка
за неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв., която е търпял за 1
година - от 7.02.2013г. до 4.02.2014г. Лишаването
от свобода по време на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ за срок от 7 месеца и 23 дни е съществен фактор за търпените от ищеца
неимуществени вреди. Определената парична гаранция е облекчила положението на
ищеца и е възстановила правото му на движение, но нейният размер от 5 000лв. е
затруднил финансово ищеца.
Въпреки, че
конкретните условия в ареста са пряк резултат от бездействията на
затворническата администрация към Министерството на правосъдието, това
обстоятелство не изключва пряката причинно-следствена връзка между вредите,
които ищецът е търпял от тези условия при престоя си в ареста по наложената му
незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“, и незаконното обвинение
по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с което прокуратурата е сложила началото
на цялостното незаконно предприето наказателно преследване срещу него. С
решение № 204/ 22.10. 2019г. по гр.д. № 4636 по описа за 2018г., ВКС, ІV г.о.
приема, че „увреденото лице /ищецът/, съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД може и следва
да получи в рамките на глобално определяното му по размер обезщетение по чл. 52
от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, репарация и за болките и
страданията си поради конкретните условия при престоя му в ареста, които са
неразривна част от болките и страданията, причинени му от незаконно
предприетото от държавното обвинение, цялостно наказателно преследване срещу
него“. Ето защо при определяне размера на следващото се обезщетение, следва да
се съобразят неимуществените вреди, които ищецът е търпял от лошите условия в
следствения арест – пренаселено помещение и липса на лично пространство,
недобро осветление и недостатъчно отопление, липса на чисто бельо, публичност
на санитарния възел, възможност за къпане веднъж в седмицата, излизане от
килията само в рамките на един час на ден за разходка, лични посещения само два
пъти в месеца. Тези условия са в разрез с международните стандарти, изрично
посочени в пилотното решение „Н. и др.
срещу България“ на Европейския съд по правата на човека /ЕКПЧ/, както и в
редица други негови решения, като напр. по делото Mursic v. Croatia, на
Голямата камара. Въпреки, че в решението Нешков не се описват конкретно
условията в ареста, в който ищецът е търпял мярката си за неотклонение, в
доклад на Омбудсмана за проверка, извършена като Национален превантивен
механизъм по чл.19 ал.2 от Закон за Омбудсмана, са отразени условията в арест „Г.М.Димитров“
– гр. София – наличен на https://www.ombudsman.bg/pictures/file/%d0%9d%d0%9f%d0%9c/%d0%94%d0%9e%d0%9a%d0%9b%d0%90%d0%94%20%d0%93%20%d0%9c%20%d0%94%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2.pdf,
/посетен на 28.06.2021г. и за улеснение приложен като копие към кориците на
делото/. В началото на доклада се посочват условията в ареста, установени при
проверка от 2012г., т.е. актуална към момента, в който ищецът е бил задържан.
Описаните в доклада констатации съвпадат с твърдените от ищеца условия в ареста,
които съобразно международните стандарти се приемат за нечовешки и унизителни и
нарушават правата на ищеца по чл.3 от ЕКПЧ – „Никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“.
Прокуратурата
е внесла три пъти обвинителен акт в съда. Съдът е връщал всеки път обвинителния
акт на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като
при третото внасяне на обвинителен акт, съдът изрично е прекратил наказателното
производство срещу ищеца. Същинско съдебно следствие срещу ищеца не е имало. Престъплението,
за което като полицейски служител му е било повдигнато обвинение, се предвижда
наказание свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева,
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от
права по чл. 37 ал. 1 точки 6 и 7 от НК.
Т.е. повдигнато му е обвинение за тежко умишлено престъпление, при което
наказанието лишаване от свобода може да бъде само ефективно изтърпяно в местата
за лишаване от свобода. През периода от 4 г., в който е водено наказателното производство,
ищецът
е бил под постоянната заплаха, че ако бъде несправедливо осъден, то го
грози ефективна присъда и конфискация на имуществото му.
Обвинението
се е отразило негативно и на професионалната му реализация. На основание
воденото срещу него наказателно производство, срещу ищеца е било образувано
дисциплинарно производство от работодателя му, отнет му е бил достъпа до
квалифицирана информация, ищецът е бил отстранен от длъжност, а впоследствие и
уволнен. Загубата на службата в ГДБОП е причинило на ищеца негативни
преживявания, разочарование, гняв /така и показанията на св. С./. Въпреки, че
по-късно съдът го е възстановил на позицията, от която е бил уволнен, МВР не е
изпълнило съдебното решение. Ищецът е бил преместен на по-ниска по ранг и възнаграждение
длъжност, принуден е с години да търпи недоверието и предразсъдъците на
колегите си към него, да бъде изолиран и стигматизиран от тях. Въпреки действащата
презумпция за невиновност, която е задължителна за всички държавни органи, на
ищеца е отказана възможност за професионално развитие и кариерно израстване. Въпреки,
че МВР не представи на съда в пълнота кадровото досие на ищеца, от представените
от ищеца писмени документи става ясно, че той е кандидатствал за друга позиция
в МВР, но не е бил назначен. Официален отказ на работодателя по заявлението на
ищеца липсва, което провокира съдът да приема тезата на ищеца, че отказът е
свързан с воденото срещу ищеца наказателно производство. Прокуратурата не може
да отговаря за действията на МВР. Уволнението на ищеца обаче е пряко свързано с
обвинението срещу него. Уволнението е причинило на ищеца вреди, които биха
могли да бъдат намалени в случай, че той беше възстановен на длъжност след
решението на съда. Това не се е случило. Ето защо прокуратурата дължи
обезщетение и за вредите от загуба на служба.
Обвинението срещу ищеца
е била публично обявено от прокуратурата чрез градския прокурор по това време Н.К..
Въпреки, че името на ищеца не е изрично споменато в интервюто на градския
прокурор, то разказът за това какво точно се е случило, е бил отразен в други
медии, в чиито материали името на ищеца вече се споменава. В интервюто
градският прокурор пресъздава с убедителност история, каквато в действителност
не е установено да се е случила и така създава неверни убеждения в обществото. Посочено
е, че служителите на ГДБОП /един от които е ищеца/ и посредниците са били
задържани в момент, в който си разпределят парите. В действителност обаче пари
у ищеца не са намерени, нито е бил задържан в момент, в който е разпределял
пари. Интервюто създава увереност в публиката, че е извършено престъпление,
което е установено на място от правоохранителните органи. Прокуратурата е
длъжна да спазва презумпцията за невиновност и балансирано да уведомява
обществото при разкриване на престъпления от значим обществен интерес. Посочването на името на ищеца в други медии,
които са ползвали съобщените от градския прокурор обстоятелства, са довели до
широкото медийно отразяване на случая,
както в печатните, така и в електронните медии. В електронните медии информация
за случая и към настоящия момент е налице. Заради шумното медийно отразяване,
от ищеца са се отдръпнали негови приятели и колеги. Злепоставен е бил
авторитета и професионалното му достойнство. Ищецът става разпознаваем като
престъпник, извършил престъпление по служба. Преди обвинението той е весел,
общителен, с широк приятелски кръг. След обвинението се затворил в себе си
Съдът не възприема
твърдението на ищеца, че влошеното му здравословно състояние е следствие на
престоя му в ареста. Назначената по делото СМЕ не посочи с категоричност, но не
и изключи установените при ищеца по-късно хроничен ерозивен гастрит, хиатална
херния и рефлукс-езофагит 2 степен да са се появили при престоя му в
следствения арест. При липсата на категорични доказателства в подкрепа на
тезата на ищеца, и като съобрази разпределението на доказателстветата тежест и
последиците от нея, съдът не приема влошеното здравословно състояние на ищеца
да е свързано с престоя му в следствения арест.
Безспорно е също, че
всяко наказателно производство се отразява на личния живот на всеки, срещу
когото то се води. Твърдението на ищеца, че е прекратил връзката си с
дългогодишната си приятелка, с която е имал бъдещи планове за съвместен живот,
заради воденото срещу него наказателно производство, съдът не приема за
установено. Установи се от свидетелските показания, че действително ищецът е
прекратил отношенията си с приятелката си по времето, когато е бил задържан под
стража. Но какви са действителните причини, които обикновено са много лични, не
се установи. Заявеното от св. С., че ищецът не е искал приятелката му да чака
пред ареста за свиждане, както и че е искал да я предпази от репресия върху
семейството й, съдът не приема да е житейски логично и разбираемо. Дълбоките
отношения между партньорите, породени от любов, уважение и разбирателство, не
би следвало да се влияят от кратки житейски неволи или неприятности. Не се
установи действителната причина за прекратяване на връзката на ищеца с неговата
дългогодишна приятелка, поради което съдът не приема твърдените от ищеца
неимуществени вреди от раздялата с приятелката му да са пряка последица от
незаконно повдигнатото от прокуратурата обвинение.
Ищецът, на 33г. не е бил
осъждан, срещу него не е водено друго наказателно производство, бил е образован
човек, служител в правоохранителните органи. Воденото незаконно наказателно производство
е променило изцяло живота му и е оставило негативен ефект както в личния, така
и в професионалния живот на ищеца.
Освен изложените
критерии, при определяне на дължимото справедливо обезщетение съдът следва да
съобрази икономическата конюнктура в страната и практиката на съдилищата по
подобен вид дела – напр. решение на
ВКС по гр. д. № 2683/2019г., ІV г.о. /в
същото съдът не присъжда обезщетение за вреди от лоши условия в арестите/.
Преценявайки
изложеното и съобразявайки насоките
дадени в ППВС №4/68г. и критериите на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 35
000лв. е справедлив еквивалент за изброените вреди. До размера на първоначално
предявения размер от 250 000лв. иска следва да се отхвърли. Действително
Държавата , чрез своите органи, е причинила на ищеца значими неимуществени
вреди, породени от временна загуба на свобода и свободно придвижване, загуба на
работа и невъзможност за кариерно израстване, унизително отношение в ареста,
стигматизиране и уронване на доброто име в обществото и в професията, финансови
затруднения, стрес и негативни преживявания. Държавата чрез своите органи не е
приложила презумпцията за невиновност по отношение на ищеца, не е изпълнила
съдебно решение за възстановяване на работа, не е изпълнила съдебен акт, с
който съдът е прекратил наказателното производство срещу ищеца. Отговорността
на Държавата по ЗОДОВ не е насочена към санкциониране на самата държава и
налагане на по-висок размер обезщетение, за да се предотвратят констатирани
неправомерни действия в бъдеще, а е насочена към обезщетяване на пострадалия от
неправомерното действие или бездействие на държавните органи. Затова
определеното обезщетение трябва да е в размер, съобразен с целта да репарира
вредите на ищеца, но не и да накаже Държавата. Предявеният размер обезщетение
от 250 000лв. е прекомерен и не съответства нито на целта на ЗОДОВ, нито на
съдебната практика, вкл. и на практиката на Европейския съд по правата на
човека.
Сумата се
дължи ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производство
на 15.07.2016г. до окончателното
изплащане. Не е необходимо съдът да определя конкретно размера на законната
лихва. Тя ще се изчисли към момента на заплащане на дължимата главница.
По
разноските:
Съгласно чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът
представя списък с разноски . Претендира 5792лв. за адвокатска защита, 10лв.
държавна такса и 600лв. за две експертизи.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Претендираното възнаграждение за адвокат
съответства на цената на предявения иск от 250 000лв., делото е продължило
в 9 заседания, а доказателствената тежест в процеса се носи от ищеца, респ.
задължение на адвоката му е да събере и представи доказателства в подкрепа на
всяко от оплакванията за незаконосъобразно действие или бездействие на
ответника, изложени в исковата молба .
Съобразно
размера на предявения иск ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 896,28лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р България да заплати на Б.В.С., ЕГН **********,*** на
основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лв., ведно със законната лихва
от 15.07.2016г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от задържане под стража и повдигане на обвинение
за извършване на престъпление, прекратено на основание чл. 369 ал. 4 (ред. ДВ,
бр.42 от 9 юни 2015г.) НПК по НОХД № С-19/2016 г. на СГС, както и сумата 896,28лв.
лв. разноски по делото пред тази инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между уважения
размер от 35 000лв. и предявения размер от 250 000лв., ведно с лихвата за
забава, както и иска за лихва върху присъденото обезщетение за периода
27.06.2016г. - 14.07.2016г., като недоказани.
Присъденото обезщетение ответникът следва да заплати
по следната банкова сметка ***: IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: