№ 53
гр. Чирпан, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20235540200116 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на М. П. В., ЕГН: **********, с
адрес ** със съдебен адрес на призоваване: **, чрез адв. И. М., против НП № 22 - 0375-
000472/ 26. 01. 2023 г., издадено от Юлиян Младенов Петров, на длъжност Началник РУ в
ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, с което й е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 във
вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно било
установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в
ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят
претендира разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в
минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП стр. 10 /.
Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000472/ 26. 01. 2023 г., издадено от
1
Юлиян Младенов Петров, на длъжност Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 във вр. с чл. 179 ал. 1
т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., затова че: “ АМ Тракия км 156 по посока изток-
запад управлява лек автомобил, **, собственост на ** В., с ЕГН **********, като водачът
М. В. при движение в ДЯСНА ЛЕНТА за движение на АМ Тракия, не се е убедила, че не я
изпреварва друго ППС, преди предприемане на маневра-преминаване в съседна пътна
лента, не пропуска движещият се в лява (скоростна лента) автомобил с марка **
собственост на фирма Лифтов-54 ЕООД,с Булстат ********* и с водач ** с ЕГН
**********, като по този начин водачът В. отнема предимството на Бозова,, в следствие
на което Бозова се блъска в предпазна мантинела и се реализира ПТП с материални щети",
е извършил:
1. Предприема изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва друго ППС и
реализира ПТП, с което виновно е нарушил чл.42 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.“
Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на
допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от 25, ал.1 от ЗДвП. Посочената
норма регламентира като задължение за водача на ППС, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво
В случая обаче изрично, както в АУАН, така също и в обжалваното НП е посочено,
че жалбоподателят, като водач на МПС е предприела маневра – преминаване в съседна
пътна лента на АМ Тракия. Никъде в обстоятелствата при които е извършено нарушението
не е посочено от АНО ,че жалбоподателката е предприела маневра „ изпреварване „ ,
напротив както бе посочено по- горе и актосъставителя и АНО възприемат единствено , че
жалбоподателката е предприела маневра преминаване в съседна пътна лента .
Съгласно нормата на чл.25, ал. 1 от ЗДвП, който ще предприема каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Легално определение на "маневра" е дадено в чл. 76 от ППЗДвП и това е
изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите
участници в движението, като потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завИ.е и други
подобни. Следователно описаното в АУАН и в НП деяние, изразило се в предприета от
жалбоподателката като водач на МПС маневра преминаване в съседна пътна лента, без да се
съобрази с движението на минаващия в същото време покрай нея друг л.а., довело до
удрянето му в предпазната мантинела на АМ ТРакия, при описаните в наказателното
постановление обстоятелства, представлява именно "маневра" по смисъла на чл. 76 от
ППЗДвП. За жалбоподателката, като водач на ППС, е било налице визираното в чл. 25, ал.1
от ЗДвП задължение – преди да извърши маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност
2
за другите участници в движението и да се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. От описанието на деянието, и от начина на настъпване на механизма
на причиняване на ПТП, съдът счита, че именно жалбоподателката е водачът на МПС, който
е следвало да съобрази поведението си с правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а не както
неправилно е посочено в обжалваното НП чл.42, , ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описаното в наказателното постановление деяние е довело до настъпване на
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП. Това деяние обаче
неправилно е квалифицирано като нарушение по административно наказателния състав на
чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП регламентира
налагането на административно наказание глоба в размер на 200 лв. на водач на МПС, който
причини ПТП в резултат от неспазване на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне. В случая описаното от фактическа страна деяние – извършване на "маневра
преминаване в съседна пътна лента ", не осъществява състава на нито една от хипотезите,
визирани в чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП, доколкото не се свързва с неспазване на предписание на
пътен знак, пътна маркировка или на други средства за сигнализиране; не се твърди
неспазване на правилата за предимство, нито на правилата за разминаване, изпреварване и
заобикаляне. Безспорно описаната в наказателното постановление маневра не може
разширително да се тълкува като "изпреварване" по см. на чл. 87 от ППЗДвП; нито
"разминаване" по см. на чл. 92, ал.1 от ППЗДвП, което е "минаване покрай друг участник в
движението, който се движи в противоположна посока" – в случая пътните превозни
средства не са били насрещно движещи се. Не е налице и хипотезата на чл. 179, ал.2 във вр.
с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание на която е подведен под отговорност касационният
жалбоподател - причинено ПТП в резултат от неспазване на правилата за заобикаляне,
доколкото съгласно чл. 91, ал.1 от ППЗДвП заобикалянето е минаване покрай препятствие,
повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението. Всъщност
разпоредбата на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП изобщо не визира хипотеза на неспазване
правилата за движение при извършване на "маневра" по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Следователно допуснато нарушение на правилата за извършване на маневра ако и да
подлежи на санкциониране, то не е по възприетата и приложена санкционна разпоредба.
Неправилната административнонаказателна квалификация на деянието и прилагането на
несъответна на нарушението санкционна норма, представлява абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 600 лв., съгласно
3
приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възражение, с искане същото да бъде намалено. Съдът счита искането за основателно.
Предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, следва да се приеме, че са
налице условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, действащ понастоящем, за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лева на размер от 400 лева – минималният
размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в
тежест на ОДМВР Стара Загора.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да потвърди НП, поради
което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 22 - 0375- 000472/ 26. 01. 2023 г.,
издадено от Юлиян Младенов Петров, на длъжност Началник РУ в ОДМВР Стара Загора,
РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с
което на М. П. В., ЕГН: **********, с адрес ** със съдебен адрес на призоваване: **, чрез
адв. И. М., е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5
предл. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на да заплати на М. П. В., ЕГН:
**********, с адрес ** със съдебен адрес на призоваване: **, чрез адв. И. М., направените по
делото разноски в размер на 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4