МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N1164/2014 година по
описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
втори наказателен състав
Частният тъжител Д.Х.А., ЕГН:**********, е обвинил подс.Т.Ф.А., ЕГН: **********, в това че
на 25.04.2014год., в с.Бъзън, обл.Русе, разгласил позорно
обстоятелство по електронен път, досежно длъжностното лице тъж.Д.Х.А., граничен
полицай - престъпление по чл.148 ал.2,
вр.ал.1, т.2 пр.2 и т.3, вр.чл.147 ал.1, от НК, като е предявил и съответен граждански иск, за неимуществените вреди от престъплението, в размер на 2 000лв.
Гражданският
иск, предявен от тъжителя
срещу
подсъдимия, за сумата от 2000лв, неимуществени
вреди, в резултат от престъплението е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Тъжителят не се явява. Повереникът му моли, подсъдимият да бъде
признат за виновен в
извършването на престъплението, както и да бъде уважен гражданския иск.
Подс.А. дава кратки обяснения,
отрича да е извършил престъплението, за което е обвинен. Защитникът му пледира
за оправдателна присъда.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното.
Подс.Т.Ф.А.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан,
ЕГН:**********.
Подс.А.
*** заедно със съпругата и детето си. Познавал тъжителя, но няма данни за
отношенията между двамата.
През
мес.април на 2014год. тъж.Д.Х.А. бил полицай в ГКПП „Дунав мост” – гр.Русе.
На 25.04.2014г в 15.50 часа неустановено в хода на
следствието лице изпратило и-мейл от адрес tanju dhmed /pesho_group@abv.bg/ на и-мейл DNSGP, съдържащ сигнал до последната - Главна
Дирекция „Гранична Полиция" към Министерство на Вътрешните Работи. Сигналът
съдържал следната информация:
„На 26.04.2014 г. от село Бъзъи в 05.00 часа ще потегли
автобус с петдесет и един пътници за
Румъния. Граничният полицай Д.А., служител на ГКПП Дунав мост и живущ ***, ще осигури преминаването му без такси и проверка.
Това ще е вторият автобус от миналата година, като
първият премина в ущърб на
данъкоплатеца и държавната хазна, моля вземете мерки...кмета на Бъзън е негова
кръстница като те помежду си правят „услуги”…”. В края на и-мейла е посочено PESHO GROUP LTD.
В резултат на сигнала била извършена проверка, вх.№ 4013 7/25.04.2014г по описа на ГДГП, в
хода на която било установено, че твърденията в сигнала, изпратен по електронната поща не
отговарял на действителността. Установено било, че тъж. Д.Х.А. на 25.04.2014год. бил
на смяна от 19.00 часа до 07.00 часа на 26.04.2014г.,
на територията на гара Разпределителна в гр.Русе.
Било установено, че автобус „Мерцедес", с рег.№ Р 9220 АН, пътуващ от с.Бъзън до
гр.Синая, РРумъния, преминал митническа
проверка в 06.05 часа на 26.04.2014г, като била заплатена такса от 49 лв.
Проверката приключила със Справка рег.№ 10775 от 29.04.2014г, както и справка №
10745/29.04.2014г. Последните и приложения график на служителите на Регионална
Дирекция Гранична полиция-Русе установили, че
тъж.Д.Х.А. не бил дежурен на ГКПП Дунав Мост-Русе
и не е могъл да въздейства при извършването на митническата проверка.
При така установените обстоятелства тъж. Д.Х.А. подал
процесната тъжба срещу подс.Т.Ф.А., с която
го обвинил, че по електронен път разгласил позорни
обстоятелства спрямо него, в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на служебните
му функции.
В хода на съдебното заседание била изготвена съдебна
компютърно-техническа експертиза, експертът по която заключава, че:
Електронно
съобщение e изпратено от електронен адрес, регистриран в домейна аbv.bg., като писмото било изпратено от: ***********@***.** на 25.04.2014
г. в 15.50 часа. Експертът
установил, че собственик на посочения домейн е фирма „Нет - Инфо" АД. От получената от дружеството справка
установил, че на датата и часът, в който било изпратено електронно съобщение от ***********@***.** имало изградена активна сесия, която стартирала от реален 1Р
адрес: 77.78.19.37. Последният бил
предоставен на потребител с име „specialen_3", потребителско име, което съгласно сключен
Договор за встъпване в дълг, по силата на който „Нетуоркс-България" ЕООД приема като солидарен длъжник Т.Ф.А., за уреждане на задълженията по договора за доставка на
интернет №48511/09.10.2009г., сключен между
„Нетуоркс-България" ЕООД и потребителя М. Ф.А., било предоставено
за ползване на Т.Ф.А..
Изложената фактическа обстановка,
съдът намира за установена, според всички събрани по делото доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите, кратките обяснения на подс.А., съдебна компютърно-техническа
експертиза, както и
приложените писмени такива – справки и др.
С обясненията си подс.А. отрича да е автор на изпратеното съобщение по
електронната поща. С показанията на св.Я.
се установява, че подсъдимият живее със съпругата и детето си в с.Бъзън.
Свидетелят твърди, че
подсъдимият притежава компютър, както и знае каква е паролата му за ползване на
интернет, заявява че дома му се посещава от приятели, които ползват компютърът му. Показанията на св.С.,
не съдържат уличаващи или оправдателни доказателства, а са предназначени да
обосноват предявения от тъж.А. граждански
иск.
При така събраните гласни
доказателства и на
начинът на разпространение на клеветническите позорящи обстоятелство,
отговорът за техния автор може да се дири единствено в заключението на съдебна компютърно-техническа
експертиза, приета и неоспорена от страните, както и от установеното с разпита
на експерта.
Заключението
на експерта сочи, че електронното съобщение, съдържащо клеветнически
обстоятелства е изпратено от пощенска кутия ***********@***.**.,
регистрирана 25.04.2014 г., с реален IР адрес
77.78.19.37. Експертът твърди, че последният е предоставен от
„Нетуоркс-България”ЕООД на потребител, с име „specialen_3", като приложената справка от „Нетуоркс-България”ЕООД, на л.57, уточнява че населеното
място, където функционира физическото устройство с IР адрес 77.78.19.37 е с.Б., обл.Русе, ул.”Р.” №1,
адрес на който пребивава подсъдимия. Справката добавя, че на 09.10.2009год. бил
сключен договор за доставка на интернет услуги между „Нетуоркс-България”ЕООД и М. Ф.А., ЕГН:**********,
с доставка същия адрес ***, като на потребителя още тогава било дадено
потребителското име „specialen_3". През 2013год. бил сключен договор, по силата на който подс.А. е приет
от дружеството като солидарен длъжник за уреждане задълженията на потребителя М. Ф.А..
Справката
сочи, че на посочената в тъжбата дата - 25.04.2014год, имало регистрирана активност от IР адрес 77.78.19.37, като потребителят „specialen_3” влязъл
на дата 04.04.2014год. през IР адрес 77.78.19.37 и излязъл на дата 01.05.2014год., като през целия период
бил активен.
При така установеното съдът счита, че релевираните от тъжителя доказателства са
недостатъчни за да формулират единствен и категоричен извод затова, че
извършител на инкриминираното деяние е подс. А., тъй като съществува поне още
едно лице имащо достъп до посочения IР адрес – М. Ф.А., а както се
установява от показанията на св.Я., същият също ползвал компютъра на
подсъдимия, като знае паролата му.
В
допълнение съдът отбелязва, че няма
пречка лицето извършило регистрацията на електронния адрес, при която се
попълват задължителни полета, като потребител: име, фамилия, пол, дата на
раждане и т.н. да е идентично с това, което се представя с тях, още повече че
домейна „Нет .Инфо” АД няма задължение да извършва обратна проверка за
идентичност на субекта.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че частният
тъжител не доказа обвинението по несъмнен начин, както изисква чл.303 НПК, поради което и на основание
чл.304 от НПК подс.Т.Ф.А. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това, на 25.04.2014год. в с.Бъзън, обл.Русе, да е разгласил позорно обстоятелство по
електронен път досежно длъжностното лице тъж.Д.Х.А., граничен полицай и
ОПРАВДАН по повдигнато от тъжителя обвинение по чл.148 ал.2, вр.ал.1, т.2 пр.2 и
т.3 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Не е налице основание
за ангажиране на гражданската отговорност на подс. Т.Ф.А. спрямо гражданския ищец за престъплението
по по чл.148 ал.2,
вр.ал.1, т.2 пр.2 и т.3 от НК. Предвид гореизложеното в мотивите, съдът установи, че подсъдимият не е извършил противоправното деяние.
Последното се явява основание за възникване на деликтна отговорност и тъй като
липсва такова не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което
гражданския иск в размер на 2000лв се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.
На
основание чл.170 НПК тъжителят следва да заплати направените от подсъдимите разноски
в размер на 312лв., както и по сметка на РРС – 300лв. за назначената
експертиза.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................