РЕШЕНИЕ
№ 17611
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110171352 по описа за 2021 година
Предявени са е осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от В. С. Н. срещу М. А. М. за заплащане на сумата от 6453,27 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на клеветнически думи и
изрази, употребени в докладна записка с рег. № 5/09.02.2021 г. в гр. София и сумата от
546,73 лева, представляваща законна лихва, считано от 09.02.2021 г. до дата на завеждане на
исковата молба – 11.12.2021 г.
В исковата молба се излага, че с докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г., подполковник
М. А. М. /ответник в настоящото производство/ - началник на сектор „Вътрешна сигурност
и оперативен контрол“ в ръководството на служба „Военна полиция“, след извършена
проверка в Центъра по логистика и подготовка (ЦЛП) към службата, навел твърдения, че
ищецът /към онзи момент директор на ЦЛП/, с писмо рег. № ЛП-400/03.02.2021 г. искал
разрешение за ползването на общежитие от бригаден генерал Борислав Сертов, който от
28.01.2021 г. не бил служител на служба „Военна полиция“. Сочи, че последното е невярно
твърдение. Поддържа, че в резултат на действията на ответника, изразяващи се в
представяне на неверни факти, срещу ищеца била образувана служебна проверка, която
продължила два месеца. Твърди, че е наказан със заповед № ВП-1787/08.04.2021 г., че е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент от месечното му
възнаграждение. Срещу ищеца била образувана и прокурорска проверка. Поддържа, че с
изопачаването на истината в докладната записка на ответника, било създадено внушение в
министъра на отбраната чрез неговия орган – Инспектората, за личността на ищеца като
„проверяван и наказан служител“, което впоследствие се изразило в уволнението на ищеца.
Излага, че с решение № 5462/27.09.2021 г. по адм. дело № 4708/2021 г., 23-ти състав, второ
отделение на АССГ, е отменено наложеното дисциплинарно наказания. Твърди, че от
действията на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
личния и професионалния авторитет, психически и физическо дискомфорт, напрежение,
тревога, гняв и възмущение, стрес и притеснения. Сочи, че се е нарушил сънят му, поради
което през дните се чувствал отпаднал и му било трудно да се съсредоточи върху работата
1
си, загубил концентрация и спокойствие. Излага, че постоянно бил потиснат, затворил се в
себе си, нямал желание да се среща с приятели и познати. Голяма част от колегите му се
отдръпнали от него, избягвали да общуват с него. Станал нервен и избухлив. Преди
случилото се твърди, че се е ползвал с добро име и авторитет, бил атестиран с най-високата
оценка и многократно награждаван от директора на службата и министъра на отбраната.
Счита, че с докладната записка, ответникът е изразил своята личностна негативна оценка
спрямо ищеца. Сочи, че е налице противоправно поведение при употребата на следния израз
от страна на ответника: „… полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за
минал период….“ Счита, че соченото представлява изопачаване на обективната истина, с
което твърди, че ответникът е уронил авторитета, честта и достойнството му. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът сочи, че в изпълнение на служебните си
задължения, не е извършил твърдяното противоправно деяние, с което да е увредил ищеца.
Оспорва да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Признава, че е
началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“. Излага, че съгласно
заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-4474/23.07.2019 г., функциите му
са свързани с предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от
служители на службата. Сочи, че основните му задължения включват извършване на
оперативно-издирвателна дейност, извършване на проверки по постъпили съобщения и
сигнали, събиране, обработване и анализиране на информация и предоставяне на директора
на службата на информация за процеси и явления, застрашаващи реда и сигурността в
службата. Поддържа, че в изпълнение на възложената му служебна дейност, е извършил
проверка в периода 02.02.2021 г. – 04.02.2021 г. в Центъра за логистика и подготовка и
конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на
административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността
„Къро“ относно спазване на заповед № ВП-627/30.01.2018 г. на директора на служба
„Военна полиция“. Сочената заповед била издадена относно „Определяне на реда за
използване на Учебно-тренировъчна и мобилизационна база „Искър“ на служба „Военна
полиция“ и обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във
войскови район 1013, местността „Къро“. В заповедта било посочено, че помещенията в
обекта могат да се използват от лица, командировани от други населени места в гр. София,
както следва: „приоритет за настаняване е: 1.1 Зачислени в курс в Учебния център на СВП –
за срока на курса; 1.2. Военнослужещи от СВП в служебна командировка – за срока на
командировката;“ Съгласно същата заповед, било забранено използването на обекта за други
цели без писмена резолюция на директора на служба „Военна полиция“. Съгласно текста на
докладната записка, на която се позовавал ищецът, при извършване на проверка относно
спазването на заповедта, било установено, че ищецът ползва стая в общежитието за времето
от 23.03.2020 г. до 18.04.2020 г. без да е получил писмена резолюция от директора на
служба „ВП“, както и че за времето от 11.12.2020 г. до 18.12.2020 г. с разрешение на полк. В.
Н. стая в общежитието е ползвал и подп. Красимир Пашов от ЦЛП с цел изолация от
карантиниран по време на COVID 19. За ползването от подп. Пашов на стая в общежитието
отново нямало дадена писмена резолюция от директора на службата. Изложеното се сочи, че
са констатации, на основание на които ответникът предложил на прекия си ръководител да
назначи със заповед комисия, която да извърши служебна проверка на изпълнението от
полковник В. Н. на заповед № 627/30.01.2018 г. Поддържа, че действията му са извършени в
изпълнение на служебните му задължения, както и че не представляват противоправно
деяние, като развива подробни съображения в тази насока. Излага, че не е налице вина.
Оспорва от действията му да са настъпили вреди за ищеца. Сочи, че в хода на
дисциплинарното производство и в хода на ДП е установено по безспорен начин
изложеното от него в докладната записка, а именно, че ищецът е ползвал без необходимото
2
му писмено разрешение стая в обект 1013. Излага също и че уволнението на ищеца и
освобождаване му от военна служба не са пряка и непосредствена последица от неговите
действия. Оспорва също ищецът да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
удържане на процент от месечното възнаграждение. Оспорва твърдените от ищеца
неимуществени вреди да са резултат от негови действия и развива подробни съображения в
насока, че това са нормални човешки реакции и представляват субективно преживяване на
ищеца. Оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приетата докладна записка с рег. № 5/09.02.2021г. съставена от М. А. М.,
началник на сектор „В СОК“ до и.ф. директор на служба „Военна полиция“, зам. директор
полк. И. С. се установява, че с процесната докладна записка ответникът е изнесъл пред и.ф.
директор на службата информация, че при извършена проверка в „Център за логистика и
подготовка“ и конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на
административно битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район „1013“,
местността „Къро“, относно спазването на Заповед № ВП-627/30.01.2018г. на директора на
служба „Военна полиция“ е установил, че полк. В. Н. – директор на ЦЛП е ползвал стая в
общежитието за времето от 23.03.2020г. до 18.04.2020г. без да е получил писмена резолюция
от директора на служба „ВП“, в нарушение на т. II, ал. 6 от заповедта. По-долу в докладната
записка е посочено, че към дадените писмени обяснения, подп. Пашов е приложил писмо
Рег. № ЛП 400/03.02.2021г. по описа на ЦЛП, с резолюция от 03.02.2021г. на бригаден
генерал Борислав Сертов, който от 28.01.2021г. не е служител на служба „Военна полиция“,
„в което полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период, за него
и подп. Пашов“.
От приетата Заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-627 от
30.01.2018г., раздел II се установява, че директорът на службата е определил помещенията в
обект Пети етаж на административно-битова сграда № 23, блокове А и Б във войскови район
(ВР) 1013, м. „Къро“ (Обект 1013) да се ползват от лица, командировани от други населени
места извън град София, както следва: 1. Приоритетът за настаняване е: 1.1. зачислени в
курс в Учебния център на СВП – за срока на курса: 2.2. военнослужещи от СВП в служебна
командировка –за срока на командировката. Съгласно раздел II, т. 6 е забранено
използването на обект 1013 за други цели без писмена резолюция на директора.
От приетия препис от писмо с рег. № ЛП-400 от 03.02.2021г. на ищеца В. Н. до
бригаден генерал Борислав Сертов се установява, че ищецът е уведомил бриг. генерал
Сертов, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и обстоятелството, че
психиатричната клиника на ВМА, в която работи съпругата на ищеца, е трансформирана в
КОВИД-отделение, както и че ръководеният от ищеца център няма заместник-директор,
ищецът е помолил бриг. генерал Сертов по телефона да бъде настанен за известен период от
време в описания по-горе обект. Тъй като със Заповед № ВП-627/30.01.2018г. е разпоредено
ползването на обекта извън посочените в нея случаи да става само след писмено разрешение
и „с оглед на бъдещи проверки и предвид извънредните обстоятелства към онзи момент,
моля да потвърдите писмено горното“. Върху молбата е поставена писмена резолюция
„Да!“ от 03.02.2021г. от бриг. генерал Сертов.
От приетия Указ от 18.01.2021г. на Президента на Република България се установява,
че бригаден генерал Борислав Владимиров Сертов е освободен от длъжността директор на
служба „Военна полиция“. Съгласно Заповед № КВ-27 от 28.01.2021г. на Министъра на
отбраната, считано от 01.02.2021г. бриг. генерал Сертов се води на работа и доволствие в
Служба „Военно разузнаване“.
3
От приетите писма, протокол и докладни се установява, че по случая е образувана
дисциплинарна преписка срещу ищеца, както и досъдебно производство № 44-Сл/2021г.,
пр.пр. № 215/2021г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. София.
От приетата Заповед на и.ф.директор на служба „Военна полиция“ № ВП-1787 от
08.04.2021г. се установява, че за така описаното деяние, на ищеца В. С. Н. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
От приетото Решение № 5462 от 27.09.2021г., постановено по адм.д. № 4708/2021г.
по описа на АССГ се установява, че Заповед на и.ф. директор на служба „Военна полиция“
№ ВП-1787 от 08.04.2021г. е обявена за нищожна.
От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.04.2022тг. на
ВОП-София се установява, че наказателното производство № 44-Сл/2021г., пр.пр. №
215/2021г. е прекратено поради липса на причинени вредни последици за Министерство на
отбраната от деянието на полк. В. Н..
Приобщена е и кадрова справка на ищеца В. С. Н., от която се установява, че същият
има пет поощрения и едно предходно наказание „забележка“ – заличено поради изтичане на
срока за изтърпяване на наказанието.
От показанията на св. Борислав Сертов се установява, че същият е бил директор на
служба „Военна полиция“ от 01.10.2013г. до 28.01.2021г., а ищецът е бил началник на
Центъра по логистика и подготовка във Военна полиция. Ищецът имал собствено жилище в
района на кв. Лоценец, но си спомня, че по време на пандемията от COVID-19 същият
споделил на свидетеля, че съпругата му е медицинско лице в Ковид-отделение с постоянен
контакт със заразно болни. С оглед на това ищецът поискал от свидетеля разрешение да
преспи в определен период от време в общежитието, с цел да не заразява колеги, докато
излезе резултатът от теста на съпругата му. Периодът съвпадал с подготовка на важни
обществени поръчки, за които ищецът отговарял. На практика ищецът поискал от свидетеля
разрешение да спи на работното си място. Свидетелят не си спомня да е подписвал заповед
за настаняване, но на по-късен етап ищецът помолил свидетеля да потвърди писмено
решението си. Това се случило след 28.01.2021г. /когато свидетелят е освободен от
длъжност като директор/, поради което същият помолил ищеца писмото да не бъде
адресирано до директора на службата, а само до генерал Сертов. Свидетелят потвърждава,
че резолюцията „Да!“ от 03.02.201г. върху писмото е написана от него, както и че подписът
е изпълнен от него. Свидетелят положил резолюцията в качеството си на адресат на
писмото, а не на директор на „Военна полиция“, защото към този момент вече не
изпълнявал длъжността. Макар че свидетелят вече не бил на тази длъжност, той бил дал
преди това устно разрешение, поради което решил, че няма пречка да потвърди това
писмено. Практиката била първо да се иска разрешение за настаняване устно, защото ако
свидетелят откажел, нямало смисъл от излишна размяна на писма. След като разрешил
устно на някой да се настани, в служебните ангажименти на Центъра по логистика и
подготовка било да изпратят писмено писмо за настаняване, което свидетелят да утвърди
писмено. Самото настаняване ставало след негово устно разрешение, а писмото идвало
впоследствие.
От показанията на св. Евгения Иванова се установява, че същата била началник на
отдел „Административен“ в Центъра по логистика и администрация, управляван от ищеца,
и отговаряла за документооборота. По време на епидемията от COVID-19 ищецът имал
притеснения, че вследствие на работата на съпругата си, могъл да зарази много хора, поради
което преценил, че трябва да се изолира от заразата и поради тази причина се настанил в
общежитието. Знае лично от ищеца, че същият бил поискал устно разрешение от генерал
Сертов за това и последният му разрешил. Заради пропуск от страна на ръководения от
свидетеля отдел, ползването не било разрешено писмено. Свидетелят сочи, че състоянието
на общежитието било много лошо. След извършената от ответника проверка, на ищеца били
4
снемани обяснения от ответника, бил викан и в прокуратурата да дава писмени обяснения.
Не знае дали е имало други проверки по това време. Според св. Иванова държанието на
ответника спрямо ищеца било доста арогантно, като се вземело предвид, че става за въпрос
за отношение по-младши служител спрямо директор. След събитията състоянието на ищеца
се променило, станал напрегнат, раздразнителен, нервен и обиден от отношението. Ползвал
се с авторитет в службата, а след това колегите му започнали да го избягват и се отдръпнали
от него.
При така приобщената доказателствена съвкупност, съдът намира от правна страна
следното.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В конкретната хипотеза с исковата молба ищецът инкриминира като клеветническо,
респективно противоправно, изявлението на ответника в процесната докладна записка, че с
последващото си писмо ищецът искал разрешение за ползването на общежитието за минал
период. Ищецът сочи, че в действителност бил поискал потвърждаване на вече дадено му
разрешение да ползва обекта, поради което се касаело за превратно тълкуване от ответника
на подаденото от ищеца писмо и изопачаване на обективната истина. Вследствие на това
чрез докладната записка ответникът разгласил позорно за ищеца обстоятелство – че е
ползвал общежитието без разрешение и е искал последващо разрешение за вече
осъщественото ползване. С това свое твърдение ответникът уронил престижа и доброто име
на ищеца и докладната записка станала повод за образуване за дисциплинарно производство
срещу него.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника,
фактът на претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и деянието, както и изпадането на ответника в
забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че
окачествените от ищеца като неверни /клеветнически/ твърдения са верни.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно,
доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно
регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. В тази група изказвания попадат хипотезите на
оценъчни съждения, чрез които едно лице изказва мнението си по отношение на личността,
дейността, социалния статус, общественото положение и др. на друго лице, без изказването
да е унизително за неговата чест и достойнство. Тези твърдения не могат да бъдат
квалифицирани като обида, тъй като не съдържат в себе си унизителни думи или изрази,
нито като клевета, тъй като не представляват твърдения за факти и не може да се проверява
тяхната достоверност /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV
г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
5
обстоятелства: че ответникът след извършена проверка в Центъра по логистика и
подготовка е издал докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г. с посоченото в исковата молба
съдържание. Следователно фактът, че ответникът е автор на описаното в исковата молба
изявление, е безспорен по делото. Освен безспорния му характер, той се установява по
недвусмислен начин от приетия препис от съставената от ответника докладна записка.
Основният спорен въпрос между страните касае противоправността на деянието, в
която насока съдът намира следното.
Инкриминираният от ищеца с исковата молба израз в неговата цялост гласи следното:
„Към дадените писмени обяснения, подп. Пашов е приложил писмо Рег. № ЛП-
400/03.02.2021г. по описа на ЦЛП, с резолюция от 03.02.2021г. на бригаден генерал
Борислав Сертов, който от 28.01.2021г. не е служител на служба „Военна полиция“, в което
полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период за него и подп.
Пашов“. Видно от съдържанието на израза, същият не съдържа обидни думи, нито оценка
на ответника за личността на ищеца, а се състои изцяло от твърдения за конкретни факти от
обективната действителност – че ищецът е ползвал общежитието без надлежно разрешение
на директора на служба „Военна полиция“ и е поискал впоследствие разрешение за вече
изминалия период на ползване – поради което не се касае за обида или оценъчно съждение.
Следователно, доколкото се касае за твърдения за факти, изразът е поначало годен да бъде
окачествен като клеветнически, в случай че предадените чрез него твърдения са неверни.
Съгласно чл. 147, ал. 2 НК, деянието не съставлява клевета, когато деецът докаже, че
разгласените от него обстоятелства са верни.
Във връзка с горното следва да се подчертае изрично, че предмет на настоящото
производство е единствено преценката, дали употребените от ищеца думи и изрази са
клеветнически или обективно верни, а не дали ищецът е извършил дисциплинарно
нарушение. В този смисъл всички изложени от ищеца в хода на процеса съображения
относно причините, поради които е ползвал обекта /извънредното положение в страната,
факта, че съпругата на ищеца е служител на ВМА в досег с болни от COVID-19, състоянието
на обекта през периода на ползването и пр./ и наличието или липсата на правомощия на
ответника да извършва проверки, да снема обяснения и да съставя докладни записки, са
относими към въпросите, дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е неговата тежест
и дали дисциплинарното производство е проведено законосъобразно. Тези въпроси не са
предмет на изследване в процеса по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и съдът
не е компетентен да се произнася по тях. Преценката на съда по настоящото дело се
ограничава до това, дали твърденията за факти в докладната записка са верни или не, което
предопределя и извода на съда, дали те имат клеветнически характер. По този въпрос съдът
приема следното.
От приетата Заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-627 от
30.01.2018г., раздел II се установява, че директорът на службата е определил помещенията в
обект Пети етаж на административно-битова сграда № 23, блокове А и Б във войскови район
(ВР) 1013, м. „Къро“ (Обект 1013) да се ползват от лица, командировани от други населени
места извън град София. Съгласно раздел II, т. 6 от заповедта, директорът е забранил
ползването на обекта за други цели, извън посоченото настаняване на командировани лица,
без негова писмена резолюция /„забранявам използването на обект 1013 за други цели без
моя писмена резолюция“/.
Ищецът не оспорва, а от показанията на свидетелите Сертов и Иванова се установява,
че за периода от 23.03.2020г. до 18.04.2020г. ищецът В. Н. е ползвал помещение в обекта на
служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на административно битова сграда № 23“,
блокове А и Б във войскови район „1013“, местността „Къро“. Доколкото безспорно става
въпрос за ползване на обект 1013, без значение е, дали той е наречен от ответника в
докладната записка „общежитие“ или „адинистративно битова сграда“.
6
Няма спор и по въпроса, а и от показанията на свидетелите, както и от приетата
кадрова справка се установява, че през този период ищецът не е бил командирован от друг
град извън София, а е живеел в гр. София и е заемал длъжността директор на Центъра за
логистика и подготовка.
По делото не е представена писмена резолюция на директора на служба „Военна
полиция“, по силата на която същият разрешава на ищеца да ползва помещение в обекта за
периода от 23.03.2020г. до 18.04.2020г., а от показанията на свидетелите Сертов и Иванова
се установява, че такава писмена резолюция не е издадена. На ищеца е било дадено устно
разрешение от св. Сертов, който към този момент е заемал длъжността директор на служба
„Военна полиция“.
В писмото си с рег. № ЛП-400 от 03.02.2021г. до свидетеля, ищецът е изложил
твърденията си относно обстоятелствата, при които му се е наложило да ползва обекта,
както и че е помолил св. Сертов устно по телефона да бъде настанен в обекта. Ищецът е
цитирал Заповед № ВП-627 от 30.01.2018г., съобразно която подобно ползване изисква
писмено разрешение. Поради тази причина, с оглед на бъдещи проверки и предвид
извънредните обстоятелства към онзи момент, ищецът е помолил свидетеля да потвърди
писмено горното.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин,
че за периода от 23.03.2020г. до 18.04.2020г. ищецът е ползвал обекта, без да попада в
обхвата на раздел II, т. 1 от заповедта и без да има изискуемата писмена резолюция от
директора на служба „Военна полиция“ съгласно раздел II, т. 6. Развитите от ищеца в
писмената защита доводи, че хипотезата била неприложима към осъщественото от него
ползване са неоснователни, тъй като в раздел II, т. 1 от заповедта е изрично определена
целта, за която може да се ползва обект 1013 – за настаняване на командировани лица, а в т.
6 е уредена обща забрана обектът да се ползва за каквито и да било други цели, без писмена
резолюция на директора. Именно това съображение ищецът е изложил в писмото си от
03.02.2021г. като мотив да поиска от св. Сертов да му предостави резолюцията в
изискуемата писмена форма.
Следователно изложените от ответника твърдения в процесната докладна записка с
рег. № 5 от 09.02.2021г., отговарят на фактите от обективната действителност и са верни. Не
може да бъде споделен доводът на ищеца, че с израза „полк. Н. иска разрешение за
ползването на общежитието за минал период“ ответникът е преиначил фактите и изопачил
обективната истина. През периода на ползване на обекта ищецът е имал единствено устно
разрешение на директора, но не и изискуемата съгласно раздел II, т. 6 от Заповед № ВП-627
от 30.01.2018г. писмена резолюция. Доколкото заповедта не придава правно действие на
устното разрешение, а напротив – урежда писмената резолюция като предпоставка за всяко
ползване извън хипотезите на раздел II, т. 1, устната уговорка е без правно значение. В тази
връзка описаната в показанията на свидетелите Сертов и Иванова практика настаняването да
се извършва с устно разрешение, а писмената резолюция да се предоставя впоследствие, е
неотносима към преценката за достоверност на твърденията на ответника, тъй като подобен
ред за настаняване не се съдържа в заповедта. От гледна точка на обективната
действителност, към датата на писмото от 03.02.2021г. осъщественото от ищеца през 2020г.
ползване е било в нарушение на заповедта, поради което искането на ищеца към св. Сертов е
било именно да валидира това ползване с обратна сила, като издаде изискуемата за това
писмена резолюция „с оглед на бъдещи проверки“. Това е сторено от св. Сертов на
03.02.2021г. с изписаната ръкописно върху писмото резолюция „Да!“, но към тази дата
свидетелят вече не е заемал длъжността директор на служба „Военна полиция“ и писмената
му резолюция е лишена от правен ефект. Ето защо съдът намира, че с молбата си от
03.02.2021г. ищецът е поискал да му бъде предоставено разрешение за ползване на обекта за
минал период, каквито именно са твърденията на ответника.
7
Предвид обстоятелството, че изложените в докладната записка фактически твърдения
са верни, те не представляват клевета, поради което нямат противоправен характер. Както
беше посочено по-горе, въпросът за обстановката, при която е било осъществено ползването
от ищеца и дали тя оправдава настаняването без надлежно разрешение, касаят наличието
или липсата на извършено дисциплинарно нарушение, респективно престъпление, а не
достоверността на изнесените в докладната записка твърдения за факти. Ответникът не носи
отговорност за преценката на органа на дисциплинарна власт и на прокуратурата по тези
въпроси. Неговата отговорност е единствено за достоверността на изнесената от него
информация, а същата се установи от събраните по делото доказателства.
С оглед липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на деликтния иск,
останалите предпоставки не следва да бъдат разглеждани. Искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло, което обуславя отхвърляне и на иска за присъждане на законна
лихва.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева платено изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да бъдат
присъдени. С протоколно разпореждане от 04.07.2023г. съдът е разпоредил да се освободи
внесения от ответника депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лева, поради което
той не подлежи на присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Д Х“ №
, вх. , ап. , срещу М. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „К с“ , ет., ап. 21,
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 6453,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на клеветнически думи и изрази, употребени в докладна записка с рег. №
5/09.02.2021 г. в гр. София и сумата от 546,73 лева, представляваща законна лихва за
периода от 09.02.2021 г. до 11.12.2021 г.
ОСЪЖДА В. С. Н. да заплати на М. А. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
700 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8