№ 86502
гр. София, 17.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110148360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „*** срещу Ф. М. К. за суми по договор за паричен заем от 29.10.2021 г., сред
които сумата от 168,36лева (сто шестдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за периода от 29.10.2021 г. до 25.02.2022 г., както и
сумата от 79,82лева (седемдесет и девет лева и 82 стотинки), представляваща неустойка за
забава, начислена еднократно на 01.03.2022 г.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този
смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските
сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът
следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай се
претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество описаната
претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
1
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за
неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е посочено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко
обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка,
са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, тъй като
влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят
дължи само законната лихва.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
посочените по-горе вземания, противоречат на чл. 33, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните суми. За
останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „*** срещу Ф. М. К. в частта, в която се претендират следните суми по договор
за паричен заем от 29.10.2021 г.: сумата от 168,36 лева (сто шестдесет и осем лева и 36
стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 29.10.2021 г.
до 25.02.2022 г., както и сумата от 79,82 лева (седемдесет и девет лева и 82 стотинки),
представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.03.2022 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2