№ 341
гр. Варна, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500263 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:18 часа се явиха:
Въззивникът А. П. Я., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. П. И., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, редовно
призована, представлява се от главен юрисконсулт А.Р. , редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на А. П. Я. срещу Решение №
278 от 18.11.2022г. по гр.д. № 227/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че А. П. Я. с ЕГН ********** е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. Житница, общ. Провадия, обл. Варна, представляващ
дворно място, съставляващо Парцел VII-270 в кв. 6 по плана на селото, с
площ от 1630 кв.м. и при граници: озеленяване и дере, парцели XIV-268, XI-
269 и улица, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ
93 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м., гараж със
застроена площ 20 кв.м., на основание придобивна давност при владение от
1975г. до 2022г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на
решението поради формирани от първоинстанционния съд неправилни
правни изводи. Съдържа доводи, че по делото не е установено годно
придобивно основание, на което да е породено правото на собственост на
държавата, тъй като каквито и процедури да са проведени, те са проведени
спрямо несобственик. Ето защо имотът е отнет не по предвидения в закона
ред. Поддържа, че през последните 50 години целият имот е владян от
въззивника, който закупил същия от В.Ив. с частен договор /невписан/.
Установената от ищеца фактическата власт върху имота още от момента на
продажбата продължава и понастоящем необезпокоявано и непрекъснато
върху целия имот. До съставянето на АДС през 1985г. е изтекъл
необходимият давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. От събраните по делото
свидетелски показания на съседи на имота е установено, че именно ищецът е
владял и обработвал имота докато е бил здрав и преди да се установи да
живее в гр. Дългопол, а понастоящем дъщеря му и внучка му поддържат
имота за него. Необоснован поради това е изводът на ПРС, че към 1984г.
имотът е станал собствен на Кр. А.ов и бил отчужден от него по надлежния
ред. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. Ето защо следва да се
приеме, че владението на въззивника е довело до придобиване на правото на
собственост на оригинерно основание с изтичане на срока на давността.
Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо
2
него се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата въззиваемата страна Държавата, представлявана
от МРРБ оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Правилно ПРС е приел, че процесният имот е бил собственост на Кр. Д. А.ов,
отчужден по надлежния ред по Наредба за събиране на държавни вземания за
неплащане на данъци. Одържавеният имот описан в АДС № 729/08.05.1985г.
е конфискуван за неплатени данъци по изп.д. № 20/1983г. и № 32/1983г. в
изпълнение на чл. 20 от Наредбата за събиране на държавните вземания. От
друга страна по делото не е доказано твърдяното владение, както и
закупуването на имота от В.Ив.. Придобиване на основание придобивна
давност е изключено и поради забраната на чл. 86 от ЗС и действието на
мораториума по § 1 ЗР от ЗДЗС/2006г., а решение № 2/24.02.2022г. на КС по
к.д. № 16/2021г. има действие има действие занапред. В този смисъл
отправила искане обжалваното решение да се потвърди.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада, обективиран в Определение № 482/07.02.2023г.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам
подадения писмен отговор. Нямам възражения по доклада.
АДВ. И.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски, ведно с доказателства за извършването им.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам доказателствени искания. Претендирам
единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лева.
С оглед изявленията на страните и по представения от процесуалния
представител на въззивника списък на разноски и доказателства за
реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивника списък на разноски, придружен с доказателства
за извършени такива.
3
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Моля да уважите въззивната жалба, като основателна и
отмените решението, постановено от Районен съд- Провадия.
Първоинстанционният съд, анализирайки фактическата обстановка, не е
достигнал до правилни правни изводи, а именно, лицето Кр. Д. А.ов, от което
е отчужден имотът, никога от 70- те години на миналия век до ден- днешен не
е бил собственик на имота. Не само, че не е имал титул за собственост, но не е
бил в имота, не е живял в имота, не го е владял, не е упражнявал дори и
държане в имота. Той е непознат за доверителя ми. Доверителят ми узна, че е
съставен АДС едва когато започнахме процедура по снабдяване с КНА по
давностно владение, след което беше изненадан, че повече от петдесет
години владее имота необезпокоявано, явно, манифестира своето владение и
това е известно на всички, на цялото село. В този момент се оказа, че в
Областна администрация се съхранява преписка, видно от която е, че е
отчужден имотът. Считаме, че правото на собственост на държавата не е на
годно правно основание, тоест вероятно се касае за грешка, че е отчужден
този имот от лице, чуждо на имота.
Показанията на свидетелите, разпитани пред ПРС, съдът кредитира като
обективни и допълващи се, но поставя край на владението, а именно- че
доверителят ми е владял имота до 1990г., въпреки че свидетелите, които са
съседи на имота изложиха, че доверителят ми е изградил къща в имота,
имотът е ограден, поддържа го. След като се е разболял, едната му дъщеря,
която живее в имота и неговата внучка поддържат имота. Важен факт е, че
при разглеждане на първоинстанционното дело юрисконсулт Р. направи
изложение, че държавата няма претенции за имота. За пълнота на
4
изложението считам, че доверителя ми в момента, в който е закупил имота от
лицето В.Ив., с частен договор, невписан, е установил владение в него и до
съставянето на АДС също е изтекъл срокът съгласно чл.79 ЗС. Следва да се
приеме, че този срок на владение е довел до придобиването на право на
собственост на оригинерно основание.
Ето защо, моля да отмените изцяло Решение № 278/18.11.2022г.,
постановено по гр.д.№ 227/22г. на ПРС, като неправилно и
незаконосъобразно. Моля да решите спора по същество, като уважите изцяло
претенциите на доверителя ми.
Моля да присъдите на доверителя ми разноските пред двете инстанции,
за които съм представила списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Моля да постановите решение, с което да
оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите решението на ПРС,
като правилно и законосъобразно.
Изложила съм подробни съображения в писмения отговор, които
поддържам.
Процедурата по §42 ПЗР ЗОС е отделна процедура, която не е
осъществена към настоящия момент, т. е. имотът не е деактуван като
държавна собственост и не е съставен Акт за общинска собственост за същия
имот.
Моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
АДВ. И. /реплика/: Не се събраха доказателства по
първоинстанционното производство, че именно държавата през тези
сравнително 50 години да се е разпореждала по някакъв начин с имота, да е
демонстрирала своето право на собственост, а именно- да го отдава под наем,
да е правила постъпки за извеждане на доверителя ми от имота, да е
предприемала някакви действия по разпореждане с имота.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
5
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6