№ 221
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения И. С. К. по реда на чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на ВНОХД №236/2020г. на ОС-Кюстендил, II НО и
НОХД №658/2018г. на РС-Дупница, НО, 2 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на присъдата на първата инстанция и
решението на въззивния съд, за противоречие на присъдата и решението с
материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че е осъден невинен въз основа на непотвърдени факти и
доказателства. Подробно се излагат аргументи срещу доказателствения
анализ на инстанционните съдилища и се сочат процесуални пропуски в
тяхната дейност.
Постъпило е и допълнение към искането за възобновяване, в което
се излагат доводи за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата в
разрез с изискванията на чл.14 НПК и за нарушено право на справедлив
1
процес по смисъла на чл.6 ЕКПЧ.
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното
искане, като мотивира правилност и обоснованост на актовете на РС-Дупница
и на въззивния съд.
Упълномощеният защитник на осъдения И. С. К. - адв.Г. К. иска
възобновяване на наказателното производство и уважаване на направените
искания. Подробно излага твърдения за допуснати процесуални нарушения
при обсъждането на доказателствата и формирането на вътрешното
убеждение от инстанционните съдилища.
Осъденият И. С. К. пред настоящия съдебен състав иска да бъде
възобновено наказателното производство, като счита, че е осъден
несправедливо.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване и неговото допълнение, както и тези, изложени в съдебно
заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото, направено от осъдения И. С. К. чрез упълномощения защитник адв.Г.
К. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3
НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1
НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1,
т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
2
С присъда от 23.01.2020г. по НОХД №658/2018г. по описа на РС-
Дупница, НО, 2 състав съдът е признал И. С. К. за виновен за това, че от
неустановена дата през пролетта на 2016г. до 14.09.2016г. в нива, находяща се
в землището на с.Самуилово, общ.Петрич, е отглеждал растения от рода на
конопа в нарушение на изискванията на ЗКНВП, поради което и на основание
чл.354в, ал.1, пр.2 НК и чл.54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за
срок от две години и на „глоба” в размер на 5 000 лв.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три
години.
Върху И. С. К. са възложени направените по делото разноски, като
съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била обжалвана пред ОС-Кюстендил от защитата на
осъденото лице.
С решение от 28.08.2020г. по ВНОХД №236/2020г. по описа на ОС-
Кюстендил, II НО присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло.
Пред съда се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните
актове и явна несправедливост на наложеното наказание.
Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е
доказано извършването на престъпленията, за които е бил осъден И. С. К.,
доколкото доказателственият материал е тълкуван едностранчиво. Оспорва се
доказателствената дейност на съдилищата, като се твърди, че не са отчетени
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите на „защитата”, като
се набляга на полученото от осъденото лице тежко счупване на крака, което
3
препятства възможността да препуска през нивата и дерето, както твърдят
полицейските служители. Изтъкват се и доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Основната част от изложените съображения са свързани с твърдения
за необоснованост на фактическите положения, приети от съда.
Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 НПК,
респ. основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Все пак във връзка
с твърденията за превратен анализ на доказателствата по делото и неправилно
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, настоящия
съдебен състав намира, че трябва да обсъди тези доводи като твърдения за
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърденията, че
неправилният доказателствен анализ представлявал нарушение на
материалния закон не могат да бъдат разгледани, доколкото нарушение на
материалния закон би представлявало неправилна квалификация на
установените факти или неправилно прилагане на материалноправна норма.
Оплакванията в искането за възобновяване, неговото допълнение,
както и тези, изложени от защитата пред настоящия съдебен състав, не
намират опора в доказателствата по делото.
Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички
възможни свидетели, изслушано е експертно заключение, приобщени са
писмени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство
или представени от страните - прокуратурата и защитата на осъдения К..
Първата инстанция е уважила доказателствените искания на
защитата, допуснала е до разпит свидетелите, посочени от нея, като е
приобщила и писмени доказателства в подкрепа на твърденията, направени от
осъдения К. в неговите обяснения, дадени на два пъти пред
първоинстанционния съд.
Въззивният съд също е дал възможност на осъденото лице да даде
допълнителни обяснения, като по никакъв начин не са били ограничени
4
правата на осъдения и на неговата защита да участва в доказателствения
процес.
Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ
на доказателствената съвкупност, като е изложил в съответствие с
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК своите съображения относно наличните по
делото противоречия в доказателствения материал, посочил е причините,
поради което не е приел за достоверни обясненията на осъдения К., като е
посочил и защо не дава в пълнота вяра на показанията на лицето, с което
осъденият живее на съпружески начала и на неговите приятели и познати.
Въззивният съд като цяло е споделил доказателственият анализ на
първата инстанция, но е изложил и свои собствени съображения по повод на
оспорването на този анализ във въззивната жалба и в пледоарията на
защитата. Въззивният съд е отговорил подробно и на оспорването на
различните доказателствени искания, сторено пред него.
По този начин съдилищата са спазили изискванията на чл.13 и чл.14
НПК, като са положили необходимите усилия за разкриване на обективната
истина, а при формирането на своето вътрешно убеждение са спазили
правилата на правната и на житейската логика и тази тяхна дейност не търпи
упрек.
Фактите по делото са установени по категоричен начин, без да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са
ограничили правото на защита на осъдения К..
По несъмнен начин е доказано извършването на престъплението, за
което И. С. К. е бил предаден на съд и осъден, като в тази насока са
показанията на свидетели-очевидци Н. И., Т. Н. и С. Д., които са категорични,
че именно осъденият К. е лицето, което е било на нивата с канабис, насочило
се е към пръскачката, зад която е бил св.Д.. Именно осъденият К. е видял
свидетеля Д. и е побягнал и въпреки усилията на св.Н., осъденият е успял да
избяга в пресечената местност на планината Беласица. Тези свидетели
безпротиворечиво и подробно посочват именно осъдения и описват неговите
5
действия и поведение, като опровергават защитната теза на К., че не е бил в
нивата с канабис и не е бягал от полицейските служители. В показанията на
тези свидетели не съществуват никакви непълноти или колебания в
разпознаването на осъдения К. и в описанието на неговите действия, поради
което не може да се приеме за основателно твърдението на защита в искането
за възобновяване, в допълнението към него и изложено пред съда за
недостоверност и непоследователност на тези показания.
Наред с тези преки доказателства, участието на осъдения К. в
отглеждането на канабиса се подкрепя от писмените доказателства и от
веществените доказателства - в нивата е намерен неговия телефон, в близост
до нивата е бил укрит управлявания от него същия ден високопроходим
автомобил, в този автомобил са намерени ловна камера, в чиято памет са
установени снимки от друга нива с канабис, но и от дома на осъдения К. В
автомобила е намерена и раница, в която е имало батерии за ловната камера,
получени лично от осъдения К. от офис на „Спиди” АД в гр.Петрич (т.1, л.57-
л.59 от ДП).
Неоснователни са възраженията, които защитата свързва с
обстоятелството, че зелената тениска (вещественото доказателство), намерена
в същата раница, в която са намерени батериите за ловната камера, била с
размер, по-малък от този, който ползва осъдения. По делото - в ловната
камера и нейната памет са налични снимки на лице, което отглежда канабис,
което носи тази зелена тениска, увита около главата, с цел прикриване на
главата и лицето, а не като нормална дреха - диск в т.1, л.224 от ДП и снимки
в т.2, л.286 от ДП.
Основно оплакване, сторено в искането за възобновяване, неговото
допълнение и пред настоящия съдебен състав е свързано с възможността
осъденото лице да осъществи действията, описани от свидетелите-очевидци и
най-вече възможността да избяга от св.Н. при опита за задържане. В тази
насока защитата се позовава на несъмнено установеното обстоятелство, че на
06.10.2015г. осъденият К. е получил фрактура на десен глезен.
Самият осъден в своите обяснения за поведението си на 14.09.2016г.
- повече от единадесет месеца след счупването, опровергава всички доводи на
6
защитата, като описва свой преход в планината, който е невъзможен, ако не е
бил възстановен от това счупване, както твърди защитата. Последният
представен документ за лечение на осъдения К. е от месец 12.2015г., като към
14.09.2016г. са били изминали повече от девет месеца след това лечение и
нито при задържането си на тази дата, нито повече от две години и половина
след тази дата, осъденият К. не е повдигал възражения, свързани със
затруднения с придвижването си.
След даване на обяснения от него на 12.03.2019г. и представяне на
медицинската документация, първоинстанционният съд е проверил тези
негови твърдения чрез разпит на свидетели, които са контактували с осъдения
на 14.09.2016г.-15.09.2016г., като тези свидетели не са забелязали никакви
проблеми в движението на осъденото лице. Направена е и очна ставка със
св.Н. и св.Д., като те са категорични отново за това, че именно осъденият К. е
бил лицето, което е попаднало на полицейската засада и е избягало от
задържането на 14.09.2016г.
По делото съществува медицински документ за пресни наранявания,
получени от осъдения К. в деня на инцидента - 14.09.2016г., които отговарят
на твърденията на св.Н. за начина, по който осъденият е избягал от нивата с
канабис, като осъденият К. при поредни обяснения - пред въззивния съд, не
може логично да обясни тези наранявания и изпада в поредно противоречие в
своите обяснения относно това кога и как е ходил на лов при твърдените от
него затруднения в неговото придвижване.
Осъденият К. не дава и логично обяснение на обстоятелството, че
неговият мобилен телефон е намерен в нивата с канабис след бягството му от
местопрестъплението. Той не посочва ясно и къде е бил в часовете от
твърдяното от него оставяне на автомобила до нивата с канабис до момента
на появяването му в неговия дом в късния следобед на същия ден.
Инстанционните съдилища са подложили на анализ показанията на
свидетелите, които се опитват да подкрепят по някакъв начин твърденията на
осъдения К. и неговата защитна версия, като изложените от съдиите
съображения са логични и последователни, за разлика от самите обяснения на
осъдения и показанията на неговите близки и приятели.
7
Поради тези причини настоящият съдебен състав не намира при
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и при
установяването на фактическата обстановка те да са допуснали някакви
процесуални нарушения, които да поставят под съмнение осъждането на И. С.
К. по внесеното срещу него обвинение. Присъдата не почива на
предположения, а на категорично установени факти - от свидетели-очевидци,
от веществени доказателства, от писмени документи и от експертно
заключение.
Няма нарушение на правото на справедлив процес, установено в чл.6
от ЕКПЧ, като са уважени направените от защитата доказателствени искания
на защитата, изслушани са обясненията на осъдения, тези обяснения са
проверени според изискванията на процесуалния закон, съдилищата са взели
предвид всички събрани доказателства и са мотивирали подробно и пълно
своите фактически изводи.
Задълбочено и последователно и първата инстанция, и въззивният
съд са отговорили на възраженията на защитата за годността на извършения
оглед на местопрестъпление и за възможността полицейските служители да
свидетелстват по делото, като към тези отговори този състав на апелативния
съд не намира за необходимо да добави нещо, още повече такива възражения
не се поддържат от защитата и осъденото лице пред него.
При надлежно установена фактическа обстановка и при липсата на
съществени процесуални нарушения при провеждането на досъдебното и на
съдебното производство, материалният закон също е приложен правилно към
установените факти.
Приетите факти категорично сочат, че в периода от засяването на
намерените конопени растения до 14.09.2016г., осъденият К. е участвал в
тяхното отглеждане и опазване, като съдилищата правилно са квалифицирали
това деяние именно като престъпление по чл.354в, ал.1, пр.2 НК. Видът,
количеството и качеството на отглежданите растения са установени по
експертен път, спазени са изискванията на НПК и на ЗКНВП при вземането и
изследването на представителни проби и при унищожаване на нивата с
8
канабис, а човешката намеса при отглеждането на конопените растения е
несъмнено установена - направена е поливна система, използвани са
препарати за химическа защита, конопените растения са били привързани
здраво към нарочно поставени дървени колчета. Развитието на тези растения
отговаря на периода от време, инкриминиран по делото, а твърденията на
осъдения К., че знаел за нивата поради случайно преминаване през нея същия
ден се опровергават от неговото поведение, наблюдавано от полицейските
служители, осъществяващи засадата в тази нива, както и от предприетите
действия по бягство от местопрестъплението и отказ да се изпълнят поредица
от полицейски разпореждания.
По този начин осъденият е осъществил състава на престъплението
по чл.354в, ал.1, пр.2 НК и признаването му за виновен за извършването на
това престъпление съставлява правилно приложение на материалния закон
към осъществената престъпна дейност.
Определеното от РС-Дупница наказание, което е потвърдено от ОС-
Кюстендил, е в минималния възможен размер и не се явява явно
несправедливо за осъдения И. С. К. по смисъла на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3
НПК. Наказанията „лишаване от свобода” и „глоба” са предвидени в текста
на закона като кумулативни наказания. Съдът е отчел превеса на смекчаващи
обстоятелства и е определил минимално възможните наказания. В случая не
са налице условията на чл.55 НК, доколкото няма някакво изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а самите смекчаващи обстоятелства не са
многобройни. Определеното наказание, особено при прилагането на чл.66 НК
по отношение на наказанието „лишаване от свобода”, отговаря на
извършеното от осъденото лице престъпление и е съобразено с личността на
осъдения, като не се явява несъразмерно тежко нито по отношение на
деянието, нито спрямо дееца. Така наложеното в съвкупност наказание ще
позволи да се постигнат целите по чл.36 НК и по този начин е спазено и
изискването на чл.57, ал.2 НК.
Позоваването от защитата на личното явяване на осъдения К.
вечерта на 14.09.2016г. при неговия автомобил, установен от разследващите
9
органи при нивата с канабис, не представлява смекчаващо обстоятелство,
доколкото преди това явяване той е бил търсен от полицейски служители в
неговия дом, бил е задържан, бил е освободен от органите на МВР именно с
уверението, че ще отиде сам на мястото на престъплението. Явяването на
местопрестъплението по никакъв начин не е съдействало на разследването,
като едва на 12.03.2019г. пред съда осъденият К. за пръв път е дал обяснения
по обвинението срещу себе си и то за да отрече своето участие в
престъплението. По този начин той е упражнил своето право на защита и това
обстоятелство не може да се отчита в негова вреда. То обаче не представлява
съдействие на разследващите, което да се преценява в негова полза при
определяне на наказанието за извършеното от осъдения престъпление.
С оглед на всички описани съображения присъдата на РС-Дупница и
потвърдителното решение на ОС-Кюстендил са правилни, обосновани,
законосъобразни и справедливи. Липсват основания за възобновяване на
наказателното производство и искането за това следва да се остави без
уважение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД
№658/2018г. на РС-Дупница, НО, 2 състав и ВНОХД №236/2020г. на ОС-
Кюстендил, II НО.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11