№ 395
гр. Варна, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900170 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72,
представлявано от Г.Б.И.– управител, срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No
67A, представлявано заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 596,25 лв. /двадесет и пет хиляди
петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - ЧАСТИЧЕН ИСК от обща
претенция в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му влекач
марка ******* ******, с peг. *****, настъпила в резултат на ПТП , реализирано на
01.02.2022г. на път II 73 Ришки проход при км. 57+480 по вина на водача на влекач марка
********, с peг. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното застрахователно дружество, като в резултат на процесния влекач са увредени
шаси, кабина, врата лява комплект, челно стъкло, сенници, челен панел, радиатори воден и
климатичен, интеркулер, предна броня, конзола серво, кормилна щанга лява дълга,
кормилна щанга лява къса, ляв амортисьор, джанта лява 22,5, ляво огледало комплект, фар
ляв, фар десен, фародържател ляв и десен, резервоар ляв работен, бомбе ляво PVC, щанга
кабина + 2бр. амортисьори, щанга дясна торсионна, стартер, топердо, релса щанга лява,
седалка + облегалка лява, държан ляв заден калник, степенка лява комплект, двигател и
скоростна кутия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба / 16.05.2022г./ до
окончателното изплащане на сумата.
1
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 01.02.2022г., около 14:35 часа, П.П., управлявайки влекач
марка ********, с peг. № *******, с прикачено полуремарке марка ******* *********, с
peг. № ******** се движел по път II 73 Ришки проход от гр. Шумен в посока гр. Карнобат
при километър 57+480, с несъобразена скорост с пътните условия, мокро пътно платно в
остър десен завой, загубил контрол над управлението на влекача, като частично навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал челно в насрещно движещият се влекач марка
******* ******, с peг. ***** с прикачено полуремарке марка *******, с per. ********,
управляван от С.В.Г.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие били уведомени
контролните органи, които посетили местопроизшествието и съставили констатитвен
протокол с пострадали лица No 3, в който като виновен бил посочен водачът на товарния
автомобил ****** с peг. № *******, управляван от П.П..
Ищецът твърди, че последният бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД с период на покритие от 19.06.2021г. -
18.06.2022г., обхващащ момента на ПТП. На 04.02.2022 г. ответното дружество било
уведомено за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция
(щета) под № 0003-5000-22-000133. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните
увредени детайли: шаси, кабина, врата лява комплект, челно стъкло, сенници, челен панел,
радиатори воден и климатичен, интеркулер, предна броня, конзола серво, кормилна щанга
лява дълга, кормилна щанга лява къса, ляв амортисьор, джанта лява 22,5, ляво огледало
комплект, фар ляв, фар десен, фародържател ляв и десен, резервоар ляв работен, бомбе ляво
PVC, щанга кабина + 2бр. амортисьори, щанга дясна торсионна, стартер, топердо, релса
щанга лява, седалка + облегалка лява, държач ляв заден калник и степенка лява комплект.
Твърди се, че при огледа са се установили и още увредени детайли, като двигател и
скоростна кутия, но служителят на застрахователя отказал да ги опише, под предлог, че не
било необходимо, т.к. била налице „тотална щета". Ищецът твърди, че влекачът е бил
увреден до стенен на неизползваемост и е негоден за употреба, поради което счита, че е
налице тотална щета. Сочи, че влекачът е бил в много добро състояние, поради което
определя действителната му стойност към датата на ПТП-то в размер на 40 000 лв.
Пояснява, че процесният влекач марка ******* ******, с peг. ***** бил произведен
през 2008г., като ищецът го придобил на 01.09.2020г. чрез покупко-продажба.
В уточнителна молба сочи, че в случая водачът на влекача ********, с peг. №
*******, с прикаченото ремарке, действал противоправно, като с действията си бил
нарушил чл. 20 ал.1 и ал.2 изр.1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 от ЗДвП, както и чл. 5 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Твърди, че е налице и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия резултат.
В срока за отговор, предоставен на ОТВЕТНИКА по гр. дело № 6172 по описа за
2022 г. на Варненски районен съд, е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и
размер. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача П.С.П. при управлението на
2
влекач марка „****", модел „*****", с per. № *******. В тази връзка оспорва и механизма на
настъпване на процесното ПТП като твърди, че водачът на влекач **** няма вина за
настъпилото произшествие. Поддържа, че вредите за влекач *** не са настъпили в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Отделно от горното оспорва вредите на
влекач „***", модел „**** ******", с peг. ***** да са до степен „тотална щета", като сочи,
че същият не е дерегистриран, каквато е императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1 от
Кодекса за застраховането. Намира, че доколкото не са налице основания за изплащане на
обезщетение, дружеството е изпълнило задълженията си, като се е произнесло по
образуваната щета. Обобщава, че не са налице основанията за ангажиране отговорността
му и претенцията е изцяло неоснователна, поради липса на представен акт, удостоверяващ
виновно поведение от страна на застрахования при дружеството водач, както и
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията
на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
„тотална щета", поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оспорва и размера на иска, доколкото претенцията за обезщетение не кореспондира със
средната пазарна стойност на превозното средство към датата на ПТП - 01.02.2022 г. и със
стойността на запазените части.
В насроченото открито съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален
представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане
на разноски по представен списък. За ответника се явява процесуален представител, който
моли за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски по представен списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
1/ между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на влекач ********, с peг. № *******, с
прикачено полуремарке марка ******* *********, с peг. № ******** е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от
19.06.2021г. - 18.06.2022г.;
2/ че на 04.02.2022 г. ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на
претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е
образувана преписка по щета, заведена под № 0003-5000-22-000133, както и че ответното
дружество е отказало да заплати обезщетение по застрахователната претенция;
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, от ищеца са
ангажирани: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 3 /02.02.2022г. /л.5/, част
от материалите по ДП No 24 / 2022г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе, сред които
СМЕ, САТЕ и протокол за химическа експертиза, протокол за оглед и фотоалбум /л.81-л.48
и л.112-л.159, л.168–л.217/.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 3 /02.02.2022г. се установява,
че на 01.02.2022г. водачът на влекача **** с рег. No ***** с прикачено полуремарке марка
3
******* ********* с рег. No *******, а именно П.С.П., ЕГН ********** с адрес:
*************** се движи по път II73 Ришки проход от гр. Шумен в посока гр. Карнобат
при километър 57+480, с несъобразена скорост с пътните условия, дъждовалеж, мокро пътно
платно в остър десен завой губи контрол над управлението на влекача, частично навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се влекач марка ***
с рег. No ****** с прикачено полуремарке марка ******* с рег.No ******, управляван от
водача С.В.Г., ЕГН ********* с адрес: ************.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице А. В. по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) – л. 222-л. 234. Вещото лице заключава, че на
01.02.2022 г. около 14:35 часа, на път II 73 Ришки проход при км. 57+480 при дъждовно
време, влекач „**** ******" с рег. No ***** и прикачено полуремарке „*******" с рег. No
*******, с водач П.С.П. се е движил в посока от Север към Юг (от гр. Шумен към гр.
Карнобат). Влекач „******* ******" с рег. No ****** и прикачено полуремарке „****" с
рег. No *****, с водач С.В.Г. се е движил в посока от Юг към Север (от гр. Карнобат към гр.
Шумен). При попътен десен завой влекач „**** ******" с рег. No ***** навлиза частично в
лентата за насрещно движещи се превозни средства, където настъпва удар с влекач „*******
******" с рег. No ******. Ударът за влекач „**** ******" с рег. No ***** е в предна лява
част на превозното средство. Ударът за влекач „******* ******" с рег. No ****** е в предна
лява част на превозното средство. Вследствие на удара и двата влекача се завъртат около
вертикалната си ос по посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и се
отклоняват надясно. Влекач „**** ******" с рег. No ***** се установява в покой косо на
оста на пътя, в положението, в което е намерен при извършения оглед на
местопроизшествието. Влекач „******* ******" с рег. No ****** излиза вдясно от платното
за движение, спрямо първоначалната си посока на движение и се установява в покой в
положението, в което е намерен при извършения оглед на местопроизшествието. Вследствие
на произшествието настъпват материални щети по влекач „**** ******" с рег. No ***** и
прикачено полуремарке „*******" с рег. No ******* и по влекач „******* ******" с рег. No
****** и прикачено полуремарке „****" с рег. No *****, както и телесни увреждания на
двамата водачи П.С.П. и С.В.Г.. Впоследствие водачът на влекач „******* ******" с рег. No
****** С.В.Г. почива в болнично заведение.
Експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в противоположни
посоки, като едното превозно средство при попътен десен завой, навлиза частично в лентата
за насрещно движещи се превозни средства, където настъпва удар.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на влекача от представител
на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета № 0003-5000-22-000133 и видими на
предоставения снимков материал, а именно: Шаси, Кабина, Врата лява комплект, Челно
стъкло, Сенник, Челен панел, Радиатори воден и климатичен, Интеркулер, Предна броня,
Конзола серво, Кормилна щанга лява дълга, Кормилна щанга лява къса, Амортисьор ляв,
Джанта лява 22,5, Огледало ляво комплект, Фар ляв и десен, Фародържач ляв и десен,
4
Резервоар ляв работен, Бомбе ляво PVC, Щанга кабина + 2 бр. амортисьори, Щанга дясна
торсионна, Стартер, Торпедо, Релса седалка лява, Седалка + облегалка лява, Държач ляв
заден калник, Степенка лява комплект.
Уврежданията, който са установени по превозното средство при извършения оглед от
представител на застрахователя са в зоната на удара и са вследствие на деформация и
изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за влекач „******* ******" с peг. No ****** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Общата стойност на щетите по автомобила поотделно и като обща сума, по средни
пазарни цени за нови части към датата на произшествието, като при изчисляване на средната
пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 108 362.40 лв.
Пазарната стойност на ******* ****** с рег. No ******, към датата на ПТП -
01.02.2022 г., вещото лице изчислява в размер на 27 700 лв.
С оглед посоченото и вещото лице заключава, че по отношение на влекач „******* ******"
с peг. Nо: ******, е налице „тотална щета" по смисъла на горепосоченият текст от Кодекса
на Застраховането, стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на
108 362.40 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 27 700 лв. и са
391.20% от нея.
Стойността на влекача за скрап и разкомплектоване към датата на
местопроизшествието вещото лице изчислява на 2 103, 75 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 от КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 от КЗ е предвидено
изтичането на определен период от време от сезирането на застрахователя за доброволно
уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който са
5
допустими за разглеждане съдебните претенции; втора хипотеза – в случай, че
застрахователят е отказал да изплати и трета хипотеза – когато увреденото лице не е
съгласно с определения или изплатения размер. В този смисъл на първо място съдът следва
да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи надлежни
доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и че е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 498 ал. 3 от КЗ. В
настоящия случай, по отправената от ищеца застрахователна претенция, застрахователят е
постановил отказ, което налага извод за допустимост на исковата претенция /втората
хипотеза на чл. 498 ал.3 от КЗ/.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност",
сключена с ответното застрахователно дружество и покриваща отговорността на водача на
влекача ********, с peг. № *******, с прикачено полуремарке марка ******* *********, с
peг. № ******** и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на
застраховката; 2/ водачът на влекача ********, с peг. № *******, с прикачено полуремарке
марка ******* *********, с peг. № ******** – П.П. е нарушил правилата за движение по
пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е предизвикал ПТП-то; 3/ именно в
резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е причинно -следствената връзка и конкретния
вид и размер на имуществените вреди, в това число и твърденията за настъпила „тотална
щета“.
Част от обстоятелствата по т.1 /по отношение на наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"/ са приети от съда за безспорни
и ненуждаещи се от доказване. Съдът намира, че настъпилото ПТП – в частност механизма
му, също както и вредите /без повредата на двигателя и скоростната кутия/, и причинно-
следствената връзка между двете, се установяват безспорно от събраните доказателства,
преценени в тяхната съвкупност. Действително, че липсват други очевидци на инцидента,
които да са разпитани по делото, но от заключението на вещото лице, както и от съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица No 3 /02.02.2022г., безспорно се
установяват и трите елемента от фактическия състав. Не се събраха други доказателства,
които да сочат в друга посока и да установяват нещо различно, както е видно и от приетото
като част от доказателствения материал по делото досъдебно производство, образувано във
връзка с разглежданото ПТП. Отделно ответникът е направил единствено общо оспорване за
механизма на ПТП, като не е посочил изрично конкретно как е настъпило то. Вредите, които
също оспорва да са настъпили, в същото време са признати от него с извършения от самия
застраховател опис, като твърденията на ищеца за вреди и на двигателя и скоростната кутия,
извън описаните в описа, съставен от застрахователя не се установиха.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
6
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. В този смисъл и застрахователното
обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за
овехтяване. / в този смисъл решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о./. Оценката следва да
се извърши по осреднените цени измежду тези за алтернативни части и тези за
оригиналните или в процесния случай, съобразно изготвеното и прието заключение по
САТЕ, което съдът кредитира, това е сумата от 108 362.40 лв., която е за вредите,
констатирани с описа на застрахователя /без допълнителните две повреди на двигател и
скоростна кутия, които останаха недоказани/. Доколкото, обаче, тази стойност на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила,
която вещото лице е определило на 27 700 лв., то и е налице тотална щета на моторното
превозно средство по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че сумата за отстраняване на щетите –
разходите за необходимия ремонт е по-ниска. Не са ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид изложеното и обезщетението се дължи за тотална щета, като от стойността –
27 700 лв. следва да се приспадне вече сумата от 2 103, 75 лв., която вещото лице е
определило като сумата, за която влекачът може да бъде изкупен като скрап и
разкомплектоване. След направените по-горе изчисления и сумата, която се дължи на ищеца
е в размер на 25 596, 25 лв., което е в рамките на заявения размер като частичен, поради
което и до този размер искът следва да се уважи.
В чл. 390, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава. В този смисъл е
решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I Т. О.; решение № 140/01.08.2018
г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I Т. О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следва
да се отбележи, че с изменения на Наредба № I-45от24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г., отпадна изискването за
7
представяне на удостоверение от застрахователя при подаване на заявление за
дерегистрация, поради което и ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на
л.а., независимо от застрахователното дружество. Въпреки своевременно направеното в
условията на евентуалност възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищецът
не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това
изискване. Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят
недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се
освободи от заплащане на претендираното обезщетение. С оглед на гореизложеното и съдът
намира, че обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390 КЗ, като претенцията се явява неоснователна преди този момент.
По отношение на обстоятелството, че исковата претенция на ищеца е заведена като
частичен иск, съдът намира за необходимо да изясни позицията, която споделя във връзка с
ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и разрешението, дадено с
него в насока, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В тази връзка съдът намира, че
белезите, които индивидуализират материалното правоотношение и съответно субективното
материално право, представляват обективните предели на СПН, а именно: юридическите
факти, от които спорното право произтича , съдържанието на спорното право / в какво се
състои то / и неговото правно естество/правна квалификация. При уважаване на частичния
иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти / юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди
това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Съдът, сезиран с
иск за остатъка от обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се
по частичния иск, относно полагащия се общ размер на обезщетението, с оглед
установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на съпричиняване и
неговия размер, с оглед установените от предходния съд факти, относими към тази
преценка. Възраженията могат да бъдат само правопогасяващи по отношение на незаявения
размер, но не и правоизключващи или унищожаващи цялото основание на претенцията.
8
/Определение No 60243 / 22.06.2021г. по ч.т.д. 918 / 2021г. на ВКС, I то; Решение No 20 /
30.06.2020г. по т.д. 376 / 2018г. на ВКС, I ТО/. В този смисъл, при едни и същи
обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на
обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай
критерият за справедливост ще бъде нарушен. Преразглеждайки въпросът за общия размер
на обезщетението, въз основа, на който вече съдът по първия частичен иск се е произнесъл и
който стъпва на правопораждащите факти на спорното субективно материално право, би
довело до недопустимо пререшаване на въпрос, който с решението по първото производство
следва да има правоустановяващо действие между страните. Различният общ размер на
обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства,
които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск /като бъдещи вреди,
например/, но не и такива, за които е настъпила съответна преклузия, несвоевременно са
заявени или се дължат на бездействието на страната. В хипотезата на „тотална щета“, обаче,
този въпрос за различен размер с оглед бъдещи вреди, няма как да стои. Доколкото в
рамките на процеса по първия частичен иск се формира СПН за правопораждащите
вземането факти и доколкото за преценка на основателността на претенцията следва да се
установи и общия размер на вземането, то всяка от страните следва да е процесуално
активна. Настоящият съдия-докладчик намира за недопустимо в новото производство по
предявен втори, трети и т.н. частичен иск за остатъка до пълния размер на вземането да се
остнойностяват повторно или за пореден път във всяко едно от производствата вредите,
които в първото производство вече са били остойностени към датата на настъпване на
увреждането и която оценка е послужила за база за произнасянето на съда. Подобно поредно
остойностяване на база едни и същи вече ползващи се със СПН факти би представлявало по
съществото си недопустимо преразглеждане на този въпрос, което би отворило възможност
за злоупотреби с процесуални права от страна на ищците по частични искове при различни
остойностявания от вещите лица. Отделно се създава една неяснота, с което се нарушава и
принципът на предвидимост в правораздаването. С оглед на гореизложеното и съдът
намира, че като част от диспозитива следва да се посочи общият установен от съда размер на
„тоталната щета“, който в конкретния случай следва да се присъди и като окончателен
размер на обезщетението по предявения частичен иск.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и
списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски, за които
по делото се съдържат доказателства, че са заплатени, както следва: заплатената държавна
такса – 1023,85 лв. и възнаграждение за вещо лице по САТЕ - 175 лв. Ищецът претендира
и сумата от 3600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя
доказателство. От ответника е направено възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно, като минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно
Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 3237,24 лв. с вкл. ДДС, като това е и размерът, който следва да се присъди.
9
Поради обстоятелството, че законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, респ. в процесния случай от датата на представяне на удостоверение за прекратяване
на регистрацията на МПС пред застрахователя не се взема предвид при определяне цената
на иска, същата не се взема предвид и при разпределяне на отговорността за разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано заедно
от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72,
представлявано от Г.Б.И.– управител, сумата от 25 596,25 лв. /двадесет и пет хиляди
петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, заявена като ЧАСТИЧЕН
ИСК от обща претенция в размер на 40 000 лв. /което вземане съдът установява да е в
общ размер на 25 596,25 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди – „тотална щета“ на собствения му влекач марка ******* ******, с
peг. *****, настъпила в резултат на ПТП , реализирано на 01.02.2022г. на път II 73 Ришки
проход при км. 57+480 по вина на водача на влекач марка ********, с peг. № *******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното застрахователно
дружество, като в резултат на процесния влекач са увредени шаси, кабина, врата лява
комплект, челно стъкло, сенници, челен панел, радиатори воден и климатичен, интеркулер,
предна броня, конзола серво, кормилна щанга лява дълга, кормилна щанга лява къса, ляв
амортисьор, джанта лява 22,5, ляво огледало комплект, фар ляв, фар десен, фародържател
ляв и десен, резервоар ляв работен, бомбе ляво PVC, щанга кабина + 2бр. амортисьори,
щанга дясна торсионна, стартер, топердо, релса щанга лява, седалка + облегалка лява,
държан ляв заден калник, степенка лява комплект, двигател и скоростна кутия, ведно със
законната лихва за забава от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72, представлявано от Г.Б.И.–
управител, срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано заедно
от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца законната лихва за забава върху присъдената
главница за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС пред застрахователя, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
10
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано заедно
от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. Трошево 31, вх. В, ет.8, ап.72,
представлявано от Г.Б.И.– управител, сумата от общо 4436,09лв. /четири хиляди
четиристотин тридесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща сторените от
ищеца разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, в полза на „Рик Транс“ ЕООД, ЕИК *********, по специалната клиентска
сметка с IBAN: ********************, с титуляр: адв. Й. К. А..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11