Решение по дело №1758/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 945
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110201758
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№945/2.7.2020г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  двадесет и втори юни                                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар    П. Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1758  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    М.Х.П. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление    19-0460-000624/ 19.09.2019г. на  Началника на  V РУ при ОД-МВР -Варна,   с което   му е наложено   административно наказание  Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.  

            По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 4824/2019г .на ВРС, като постановеното решение , след обжалване е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

            В жалбата  въз.П. твърди, че сигнал за спиране е бил подаден не на него, а на движещо се пред него превозно средство.Поради това и счита, че няма вина по отношение на описаното в наказателното постановление нарушение.   

           В съдебно заседание , въз. П.   редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. П. отново пледира постановлението да бъде отменено, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за виновно поведение от страна на въззивника. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се явявя представител.Постъпили са писмени бележки, в които е изложено становище, че жалбата е неоснователна, че нарушението е безспорно доказано и че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено.Прави  се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 21.07.2019г. около 18.27 часа въз.П.  управлявал л.а. „ Опел Корса  с рег. № В 78 24 РВ , като се движел по главен път І 9 в посока от с.Кранево към  КК „Златни пясъци“. При приближаване на КПП  „Панорама“ пред него се движел друг автомобил.На този пътен участък се намирали служители на Националното Тол управление, един от които С.С.. Той  подал сигнал за спиране със стоп-палка.Автомобилът пред този на въззивника спрял, а П.  продължил движението си. С.С. изготвил докладна записка и до Началника на сектор „ПП“-Варна била изпратена информация за случилото се. Преписката била разпределена на св.П.Ц.-мл. автоконтрольор при V РУ-Варна.По номера на автомобила той установил, че негов водач бил въз.П.. Въззивникът написал саморъчни обяснения , в които посочил, че не му е бил подаван сигнал за спиране със стоп-палка.Такъв сигнал обаче бил подаден на автомобил, движещ се преди него, който спрял.

         Св.Ц. съставил против въз.П.  акт за установяване на нарушение за това, че не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от инспектор , работещ в Националното Тол управление, който е бил обозначен с видима светлоотразителна жилетка.  Нарушението било квалифицирано като такива по чл.103 от ЗДП. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.  

              Въз основа на така съставения акт   против въз.  П.  било издадено и атакуваното наказателно постановление №  19-0460-000624/ 19.09.2019г.,  в което наказващият орган   възприел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението  по чл.103  от ЗДП. За него на въвзивника  на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП била наложена „Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. 

              В хода на съдебното следствие   като свидетел бе разпитан св.         П.Ц. - актосъставител ,  чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че действително пред автомобила на въз. П. се е движело друго превозно средство, чийто водач е спрял на подадения му сигнал.Св. Ц. посочи още, че въззивинкът е имал всички необходими документи- винетен стикер, задължителна застраховка и др., и че е възможно да не е разбрал, че сигнала е за него. Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от разпита на св.Ц., съдът заличи от списъка за призоваване неявилия се свидетел С.С..

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

                Наказателното постановление   19-0460-000624/ 19.09.2019г. е издадено от компетентен орган - от Началника на   V РУ  при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед 8121 з- 515/14.05.2019г. на Министъра на вътрешните работи и в   шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

             Нормата на чл.103 от ЗДП вменява в задължение на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната лента или на посоченото място. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че на посочения в акта и постановлението пътен участък служители на Националното Тол управление са осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС за заплащане на винетна такса.Проверките са били извършвани чрез спиране на превозните средства след подаване на съответен сигнал със стоп-палка .От показанията на св.Ц. е видно, че в конкретния случай превозните средства са били две, като пред въз.  П. се е движел   друг автомобил, чийто водач е спрял след подаден сигнал за спиране със стоп-палка.  Свидетелят сочи още,  че въз.П. не е имал причина да не изпълни даденото му разпореждане, тъй като е притежавал всички необходими документи. Поради това, като съобрази  изявлението на св. Ц. , че е възможно въззивника да не е разбрал, че и на него се подава сигнал за спиране,  обстоятелството, че П. е продължил движението си с нормална скорост, респективно че не е извършвал действия, обективиращи намерение от негова страна да не изпълни подадения му сигнал като например намаляване на скоростта и последващо напускане на мястото и други подобни, съдът намира че  по делото не събраха безспорни и категорични доказателства за виновно поведение от страна на въз.  П., т.е. нарушението на чл.103 пр.2 от ЗДП не е доказано по безспорен и категоричен начин.

           Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

           С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение, както и да се произнася по направените от въз.П. разноски, тъй като няма направено такова искане в хода на производството.       

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ     Наказателно Постановление    19-0460-000624/ 19.09.2019г. на Началника на  V РУ при ОД-МВР -Варна,   с което М.Х.П.  му е наложено   административно наказание  Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.  

              Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

                След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                        

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: