Решение по дело №1668/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 517
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20193230101668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 25.06.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

            при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 1668 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу С.Й.С. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №387/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №218 от 06.02.2019г., а именно:   1037,51 лева главница, дължима по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.06.2018г. и по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Файненшъл България” ЕООД /предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ от 01.07.2017г. и договор за потребителски кредит  №********* от *****г., сключен между  „Провидент Файненшъл България” ООД и С.Й.С., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г. до окончателното плащане;      155,62 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г.;      49,88 лв. – такса за оценка на досие за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.;            255,10 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.;    588,57 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г.; 146,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.03.2017г.  до 04.02.2019г.; Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

На 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ****** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 2********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******/***г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и С.Й.С. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД. На 1.06.2018г. е подписано Приложение I към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит № ******/******* г., по силата на който на ответника е предадена в заем сумата от 1300 лева. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 256,43 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1556,43 лв., които страните са договорили да се заплаща на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 14.12.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж: 31.01.2018 г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в  размер на 65,00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,08 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“ срещу такса в размер на 332,66 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 5,54 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 776,21 лв., е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 12,94 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 1108,87 лв.    

            С.С. в срока на договора не изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски. Сумата, която е погасена, е в размер на 643,61 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 77,56 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 187,63 лв., такса за оценка на досие: 15,12 лв., договорна лихва: 100,81 лв., главница: 262,49 лв.

Крайният срок на договора е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Ответникът - длъжник по прехвърленото вземане е надлежно уведомен за извършената цесия. Ищецът е упълномощен, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт” АД. До ответника е изпратено Уведомително писмо от 25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената цесия. Уведомително писмо е изпратено и от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Същите са върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 02.05.2019 г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо и двете уведомителни писма от 02.05.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница № 68349564, писмото отново се върна в цялост с отбелязване, че няма достъп до посочения адрес и телефонният номер е несъществуващ.

Предвид неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 387/2019г. по описа на ДРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените  искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен представител – адв. С.И., който оспорва исковете по следните съображения: по делото липсват доказателства договорената сума да е реално предадена на потребителя в пълен размер; процесният договор съдържа неравноправни клаузи относно допълнителните такси и разходи, а именно такса оценка на досие и кредит у дома; оспорва се претенцията за установяване дължимост на сумата от 146.42 лева за мораторни лихви за забава върху главницата, доколкото ищецът не е изложил твърдения защо приема, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 23.03.2017 г. Поради изложеното при постановяване на решението се моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП, като приеме договорът за потребителски кредит за недействителен и да постанови ответникът да върне само чистата стойност на кредит, след приспадане на извършените плащания, ведно с договорна лихва.

            Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №387 по описа за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 06.02.2019г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът С.Й.С. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1037,51 лева главница, дължима по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.06.2018г. и по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Файненшъл България” ЕООД /предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ от 01.07.2017г. и договор за потребителски кредит  №***** от ******г., сключен между  „Провидент Файненшъл България” ООД и С.Й.С., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г. до окончателното плащане; 155,62 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г.; 49,88 лв. – такса за оценка на досие за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.;      255,10 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.;  588,57 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г.;

146,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.03.2017г.  до 04.02.2019г., както и разноски в заповедното производство в размер на 44,66 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника  при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 28.03.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 17.04.2019г. Исковата молба е подадена чрез куриер на дата 14.05.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят  правното си  основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал.1, предл. 1 от  ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между цесионера и ответника договор за потребителски кредит, по който цедентът е изправна страна /т.е. предоставил е уговорената сума/; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

По делото е представен договор за потребителски кредит  №**** от ***г., сключен между  „Провидент Файненшъл България” ООД и С.Й.С.. По силата на договора кредиторът е отпуснал на заемополучателя сумата от 1300 лв., която сума следва да се върне в срок на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 45,51 лева и последна изравнителна от 45,20 лева - главница и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 31.82 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 48.00 %. Общата стойност на кредита е 2730,29 лева, като в същата са включени такси/комисионни. В процесния договор са посочени следните такси: такса за оценка на досие – 65 лева и 1108,86 лева - такса за услуга „Кредит у дома“.

Погасителен план не е представен по делото.

Ищецът твърди, че длъжникът е платил общо сумата от 643,61 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 77,56 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 187,63 лв., такса за оценка на досие: 15,12 лв., договорна лихва: 100,81 лв., главница: 262,49 лв.

Видно от приетия като доказателство по делото договор за цесия , сключен между „Файненшъл България” ЕООД (предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД от 01.07.2017г. вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.  Съгласно рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и допълнителното споразумение към него от 01.06.2018г. и извлечението от приемо - предавателния протокол към същото, кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника С.Й.С..

По делото са представени и пълномощни от цедентите, по силата на които цесионерът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договорте за цесия.

Към исковата молба ищецът е приложил и уведомления, изходящо от него и адресирани до ответника, с които на осн. чл. 99 от ЗЗД го уведомява за извършените цесии. По силата на упълномощаването съобщаването за цесиите е направено от стария кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника до посочения в договора адрес на ответника. Същите са върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, т.е. налице е фингирано връчване. На 02.05.2019 г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо и двете уведомителни писма от 02.05.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница № 68349564, писмото отново се върна в цялост с отбелязване, че няма достъп до посочения адрес и телефонният номер е несъществуващ.

Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни писма с изх Изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. и Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомленията, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчени на ответника, чрез назначения от съда особен представител, на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 11.11.2019 г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато длъжникът не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на I т.о. на ВКС). Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършените цесии на негови задължения по договора за заем от 05.12.2016 г., както и че към настоящия момент титуляр на тези вземания е ищецът.

  Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което ответникът разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор.

             Крайният срок на договора за кредит е 29.05.2018г., като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано по пощата след  настъпването му /на 31.01.2019г./

От заключението на вещото лице С.И. се установява, че сумата от 1300 лева е предоставена на ответника в брой на адреса, посочен в договора. Съобразно предоставените от ищеца счетоводни данни вещото лице е установило, че ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 643,61 лева, с която сума са погасени следните задължения: 262,49 лева – главница; 100,81 лева – договорна лихва; 15,12 лева – такса за оценка на досие и 265,19 лева – такса за услуга кредит у дома. Вещото лице е изработило погасителен план към кредита, в който е отразило всяка дължима вноска с падеж и част от главница/лихва (таблица на стр. 4 от заключението). Така формираният дълг на ответника е в размер от 2284,39 лева, от които главница - 1037,51 лв.; договорна лихва - 155,62 лв. за периода от 21.03.2017г. до 29.01.2018гг.; такса за оценка на досие - 49,88 лв. за периода от 21.03.2017г. до 29.01.2018г.;           такса за услуга "Кредит у дома " - 843,67лв. в т.ч. 30 % - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене -253,10 лв. и 70 % - за събиране на погасителните вноски по местоживеене-590,57 лв.; законна лихва върху главницата 1037,51 лв. от 21.03.2017г. до 04.02.2019г. е 197,71 лв.

Събраните по делото доказателства установяват, че между цедента и ответника е възникнала облигационна връзка по договор за кредит, който попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 1, т. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя  на потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а заемодателят -  „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК – юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност. Приложение намира и Законът за защита на потребителите – заемателят  отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП;  заемодателят – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост. В случая, съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни освен ако не са индивидуално уговорени. Не са индивидуално уговорени клаузите, когато са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено при договори с общи условия.

По делото не са представени доказателства, че на потребителя е връчен погасителен план (такъв не е приложен и по делото), от който да е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница и каква част представлява възнаградителна лихва, т.е. налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на кредитодателя да уреди в договора условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр. Тази информация е необходима на потребителя, за да може той да вземе информирано решение и да бъде наясно с конкретните задължения, които поема, встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна страна. По делото иищецът е представил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, формуляр за кандидатстване за кредит, но не и погасителен план към договора за кредит. Общи условия също не са представени.

 Липсват твърдения, а и доказателства за наличие на първоначален погасителен план, който длъжникът следва да получи при сключване на договора. Непредоставянето на информация относно крайните параметри на заема под формата на погасителен план води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл. 12 от Закона за задълженията и договорите. Непредставянето на погасителен план съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което според чл. 22 от ЗПК прави договора недействителен. Тази недействителност не е частична, а обхваща целия договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице.

По отношение на претенцията за заплащане на такса за оценка на досие настоящият състав приема, че възраженията на ответната страна за неоснователност поради нищожност на уговорката е основателно. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 от ЗЗП всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното настоящият състав приема, че таксата за оценка на досие е нищожна, не е породила действие и сумата е недължима.

Нарушение на правата на потребителя е допуснато и с включения пакет допълнителни услуги "Кредит у дома" с цена само с 191,14  лв. по-ниска от стойността на заетата сума (при главница от 1300 лева таксата за услуга „кредит у дома“ е в размер на 1108,86 лева). Съдът намира, че първо по този начин се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, забраняващо годишният процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.Не става ясно каква всъщност са разходите на кредитора, свързани с организацията на услугата "Кредит у дома" и своевременната доставка на заетата сума в брой в дома на клиента. Липсват доказателства първоначалният кредитор да е правил някакви разходи по събиране на седмичните вноски, за да му се дължи цена от насрещната страна. Всичко това сочи на допуснати нарушения на принципите на добросъвестност от кредитодателя.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 656,39 лева - неизплатена главница (след приспадане на платените по договора суми в общ размер от 643,61 лева, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница от 1300 лева), а претенциите за установяване на договорна лихва, обезщетение за забава и различни видове такси да бъдат отхвърлени. Върху уважената част от главницата следва да се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане.

Що се касае до претенцията за лихва за забава в размер на 146,42 лв. за периода от 23.03.2017г. до 04.02.2019г. настоящият съдебен състав намира, че доколкото договорът е нищожен изцяло, недействителна е и уговорката за дължимост на обезщетението за забава от датата на първата неплатена вноска. Освен това, с оглед извода за нищожност на договора на основание чл. 22 от  ЗПК, за да постави длъжника в забава, кредиторът следва да поиска връщане на чистата сума по кредита. Към претендираната от дружеството - ищец дата 23.03.2017г.  на ответника все още не е била предявена претенцията за връщане на главницата по договора за кредит, така че той не е бил поставен в забава. Такова искане следва да се счита направено едва с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 31.01.2019 г. А след като не е бил изпаднала в забава, длъжникът не дължи обезщетение под формата на мораторна лихва до датата на предявяване на иска.

Относно отговорността за разноски:

При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.

При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 39,70 лева, включващи държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 14,70 лева.

    За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на 211,94 лева, включващи държавна такса от 25 лева, депозит за особен представител от 113,46 лв., юрисконсултско възнаграждение от 29,39 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 44,09 лева.

           

         Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. и ответника С.Й.С. с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 656,39 лева, представляваща главница, дължима по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.06.2018г. и по договор за продажба и прехвърляне на вземания с прехвърлител на вземанията „Файненшъл България” ЕООД /предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ от 01.07.2017г. и договор за потребителски кредит  №******** от ****г., сключен между  „Провидент Файненшъл България” ООД и С.Й.С., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК218 от 06.02.2019 г. по ч. гр. дело № 387/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер от 659,39 лева до предявения от 1037,51 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът С.Й.С. с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., следните суми: 155,62 лв. – договорна лихва за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г.;        49,88 лв. – такса за оценка на досие за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.;   255,10 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.03.2017г. до 31.01.2018г.; 588,57 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 22.03.2017г. до 31.01.2018г. и 146,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.03.2017г.  до 04.02.2019г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №218 от 06.02.2019 г. по ч. гр. дело № 387/2019 г. по описа на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА С.Й.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С. съдебно – деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №387/2019 г. на ДРС  в размер на 39,70 лева, включващи държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 14,70 лева, и съдебно – деловодни разноски по настоящото гр. дело №1668/2019 г. на ДРС   в размер на 211,94 лева, включващи държавна такса от 25 лева, депозит за особен представител от 113,46 лв., юрисконсултско възнаграждение от 29,39 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 44,09 лева.

           

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред  Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: