Решение по дело №60780/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13633
Дата: 12 юли 2025 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110160780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13633
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:===========
при участието на секретаря *********
като разгледа докладваното от =========== Гражданско дело №
20231110160780 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
Ищцата В. С. Г. с ЕГН **********, от *********, чрез адв. С. И. от
САК, твърди в исковата молба, че за него е налице правен интерес да поиска
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата
по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6905 по описа за 2023 г.
на СРС. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата С. М. А. с ЕГН **********, от ******* чрез адв. Д. А. от
САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който
изцяло оспорва исковете, моли да бъдат изцяло отхвърлени, претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 6905 по
описа за 2023 г. на СРС, на 08.02.2023 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
04.03.2023 г., по ч.гр. д. № 6905 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като
1
във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
За установяване на своите твърдения ищцата представи и съдът прие
писмени доказателства, представляващи разпечатки на електронна
кореспонденция между страните, документи, изпращани от ответницата до
ищцата вав връзка с възложената работа, изготвени от ищцата и изпратени на
ответницата документи в изпълнение на възложената работа, както и други
документи, с които се установяват твърденията, изложени в исковата молба,
като от страна на ищцата бяха ангажирани и гласни доказателства, които също
установят нейните твърдения. С отговора на исковата молба ответницата
прави оспорване на изложените в исковата молба правни и фактически
твърдения, както и на всички представени писмени доказателства по
авторство и по съдържание. С последваща молба тя оттегля оспорването на
авторството и съдържанието на представените доказателства, но не представя
други такива. От представените и приети писмени доказателства,
представляващи разпечатки от електронните пощи на страните и от събраните
по делото гласни доказателства се установя, че между страните в настоящото
производство е сключен неформален договор за правна защита и съдействие.
През януари 2018 г., когато В. Г. е действащ адвокат, тя започва да извършва
услуги по същия, като между нея и ответницата С. А. са проведени устни и
писмени консултации, включително лични срещи, телефонни разговори. По
този договор първата работа възложена от ответницата на 15.01.2018 г. е за
отговор до нейния брат, с който ищцата да го уведоми, че С. А. приема
предложението му за споразумение във връзка с техни съсобствени
недвижими имоти. След тази дата ответницата продължава да възлага на
ищцата работа, като й предоставя и документи (включително нотариални
актове – електронна поща от 21.02.20218 г.), въз основа на които тя да бъде
извършена. За изпълнение на възложеното ищцата участва в писмени
преговори по имейл, подготвя и изпращала запитвания, по които са получени
и представени оферти за определяне на пазарни цени от лицензирани
оценители. Г. изготвя договор за доброволна делба на наследствени имоти,
като тази задача, впоследствие по искане на ищцата се трансформира в
подготовка на три самостоятелни предварителни договора за покупко-
продажба чрез банков кредит на три наследствени недвижими имота, както и
анекси за удължаване срока за сключване на същите. Работата на ищцата
съгласно сключения договор за правна защита и съдействие продължава до
края на месец юли 2018 г. (електронно писмо от 29.07.2018 г.), като в този
период, видно от представените писмени доказателства ответницата
неколкократно изразява одобрение на свършената от Г. работа (разпечатки от
електронната поща на страните – 01.02.2018 г.; 27.02.2018 г.; 02.03.2018 г.;
03.03.2018 г.; 29.03.2018 г.; 22.06.2018 г.), възлага извършването на нови
действия и признава за задължението си да заплати цена по договора, както и
заявява намерението си да го изпълни. Последното се установя от електронно
писмо от ответницата до ищцата от 22.06.2018 г., както и от събраните по
делото гласни доказателства при разпита на допуснатия свидетел.
2
За свършената от ищцата работа, възложена и приета от ответницата
страните са уговорили възнаграждение в размер на 900 лв. От свидетелските
показания на допуснатия до разпит свидетел се установи, че този размер на
възнаграждението е договорен между ищцата и ответницата в края на май,
началото на юни 2018 г. Това се установява и от писмо, изпратено от
ответницата до ищцата на 22.06.2018 г., от което е видно, че С. А. знае какъв е
размерът на възнаграждението, както и недвусмислено заявява своята
готовност да плати цялата сума на В. Г..
На 11.09.2018 г. поради бездействие на ответницата да плати
възнаграждението за извършената по нейно искане работа, В. Г. й изпраща
имейл, който е предоставян на ищцата и пред, с подробно описание и
стойности на възложената от А. и извършена от ищцата работа, изчислени при
условията на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (редакция към ДВ бр. 41 ДВ от 23
май 2017 г.), както следва:
1. Оферти за определяне на пазарни цени и получаване на оферти от
лицензирани оценители, два отговора към ******** (брат на ответницата
по настоящото производство) и подготовка на проект в суров вид на
Договор за доброволна делба - 4-ри часа по 60 лева - 240 лева
2. Един общ предварителен договор за всички три недвижими имота и
коментари по бележки на ******** - общо 7 часа по 60 лева
3. Три отделни предварителни договора за всеки от трите недвижими имота
- 5 часа по 60 лева - 300 лева
Отново е уточнено, че общата дължима сума е 900 лв., равняваща се на
960 лв. минус 60 лв. за направена консултация. Имейлът съдържа и данни на
банковата сметка на ищцата, по която следва да бъде направено плащането. В
отговор на 13.09.2018 г, ответницата не оспорва размера на възнаграждението,
а заявява, че не може да плати сумата. В това писмо, както и в последващи
такива тя изтъква, че не е ползвала изготвените от В. Г. документи.
Преди да предприеме действия за образуване на заповедно производство
по реда на чл. 410 ГПК за процесната сума В. С. Г. неколкократно кани
ответницата да уредят доброволно отношенията си по повод нейните
задължения. В имейл от 26.11.2020 г. ищцата посочва сметка на свой
кредитор, като указва на длъжницата да преведе сумата по същата с
основание за плащането „За задължение на В. Г.“, което би било валиден
способ за изпълнение на задължението по процесното правоотношение. След
отказ на ответницата да преведе сумата по банковата сметка на посоченото от
Г. трето лице, ищцата отново посочва своя собствена банкова сметка в имейл
от 10.12.2020 г. Въпреки това С. А. отново не изпълнява задължението си. На
27.01.2023 г. ищцата Г. изпраща на ответницата А. писмена покана с
нотариално удостоверяване на подписа за плащане на незаплатени суми за
извършени адвокатски услуги, възлизащи общо на 900 лв., като посочва
седемдневен срок за изпълнение на задължението от получаване на поканата и
3
уведомява ответницата, че при неизпълнение в срок ще предприеме действия
за събирането на задължението по съдебен ред. В същия ден А. заявява, че
няма да изпълни задължението си.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
между страните по делото през м. януари 2018 г. е сключен неформален
договор за правна защита и съдействие, като първата работа възложена от
ответницата на ищцата в качеството й на адвокат е с електронно писмо от
15.01.2018 г. От събраните и приети доказателства по дело се установява, че В.
Г. е изпълнила и предала на ответницата всички искани от нея документи във
връзка с възложената работа, като последната ги е приела и многократно е
изразявала своето одобрение от извършеното и благодарност за това. Едва
когато е трябвало да плати адвокатското възнаграждение тя е заявила, че не е
ползвала изготвените от В. Г. документи. По делото бе установен и размерът
на уговореното възнаграждение по неформалния договор за правна защита и
съдействие, а именно 900 лв. За нежеланието си да плати извършената по
нейна поръчка работа С. А. изтъква различни доводи, но никога не е
оспорвала договорения между страните размер на възнаграждението.
С оглед всичко казоно по – горе съдът счита, че искът е основателен и
следва да бъде изцяло уважен. При този изход на спора право на разноски има
ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да са съгласно
представеният списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 450 лева, както следва –
ДТ в размер на 25 лева по заповедното производство, ДТ в размер на 25 лева
по исковото прозводство, и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горноо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. А. с ЕГН **********, от
******* дължи на В. С. Г. с ЕГН **********, от *********, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, ведно със
законната лихва от 08.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща незаплатени адвокатски възнаграждения, за която сума в
производството по ч.гр.д. № 6905 по описа за 2023 г. на СРС, II ГО, 59 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6952 от 04.03.2023 г.
ОСЪЖДА С. М. А. с ЕГН **********, от ******* да заплати на В. С.
Г. с ЕГН **********, от *********, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски, както следва – ДТ в размер на 25 лева по заповедното
производство, ДТ в размер на 25 лева по исковото прозводство, и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
4
на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5