№ 108
гр. Айтос, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110101052 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила ИМ с пр.основание чл. 49 СК, подадена
от Ф. А. Ф., ЕГН ********** против Н. Е. Ф., ЕГН **********. Поддържа се настъпила
фактическа раздяла между съпрузите и отчуждение между тях, поради което не могат да
продължат да бъдат семейство. Твърди, че между съпрузите е налице дълбок разрив и
отчуждение в отношенията. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Твърди, че от брака имат роденo едно дете. Иска се прекратяване на брака поради настъпило
ДНРБ (твърдейки, че изключителна вина за това има ответницата – уточнителна молба от
19.03.25г.), предоставяне на род. права върху детето на майката и определяне
местоживеенето му при нея, определяне на разширен РЛО между детето и бащата,
заплащане на издръжка от бащата на детето, както и предоставяне ползването на семейното
жилище на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Не се оспорват наличието на брак,
фактическата раздяла между страните, че съпрузите имат ненавършило пълнолетие дете от
брака, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но се твърди вината за това
да е на ищеца, излагайки подробно различна фактическа обстановка. Сочи, че детето имало
здравословни проблеми, изискващи значителни финансови средства. Желае прекратяване на
брака поради ДНРБ (твърдейки, че изключителна вина за това има ищецът), предоставяне на
род. права върху детето и определяне местоживеенето му при нея, определяне на РЛО между
детето и бащата, заплащане на издръжка от ищеца на детето в размер на 1200лв., а също и
заплащане на издръжка от бащата за минал период /за периода 07.02.24г.-07.02.25г./,
желаейки предоставяне ползването на сем.жилище. Иска евентуално при предоставяне на
семейното жилище на ищеца, същият да заплаща месечен наем в размер на 1000 лв., както и
ищецът да й заплаща месечна издръжка в размер на 1000лв. на осн.чл.145 СК. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното: Страните са съпрузи, като гр.брак е сключен на 20.10.2017 г. в ***, за
което е съставен акт за граждански брак № 1/20.10.2017 г., видно от представеното
удостоверение за сключен гр. брак. Не се спори, а и се установява, че от брачното
съжителство на страните е родено детето E. Ф., род. на ***г.
От неоспорените твърдения на страните и останалите доказателства, вкл.
свид.показания на разпитаните по делото свидетели, се установява, че към момента страните
са се разделили окончателно, като всеки от тях се е установил да живее в отделно
1
домакинство, намирайки се във фактическа раздяла. Страните нямат желание за запазване на
брачната им връзка. Във връзка с твърденията за настъпилата фактическа раздяла, вкл. и за
твърдените брачни провинения на насрещната страна бяха разпитани по делото свидетелите
А. О., А. С., Х. Л. и А. С. /като показанията на висчки свидетели съдът цени съобразно
чл.172 ГПК/.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява,
майката и детето към момента живеят в ***, в жилище, което не е нейна собственост, а на
родителите й, с които също съжителства. Според събраните доказателства родителите
разполагат с необходимите материално-битови условия за отглеждане на детето и могат да
разчитат на моралната, физическата и финансова подкрепа на близки, които да ги помагат и
ги подкрепят в това. Към момента детето се чувстват спокойно и обжижено от майката. Не
се констатират рискови фактори относно развитието на детето при майката. В случая детето
почти е навършило 6 години, като същото е диагностицирано с ‘‘детски аутизъм‘‘ с ЕР от
04.10.22г. на ТЕЛК с определена 100 процента степен на увреждане, с чужда помощ. Същото
посещава ЦКОДУХЗ ‘‘Св.Стилиан‘‘, гр.Бургас и е записано в ДГ „Калинка“, кв.Рудник в
гр.Бургас. Ответникът е в активна трудоспособна възраст, като данните са, че същият не
работи в Р.България, а от няколко години живее и работи в ***, като същият ангажира
доказателства за получени трудови доходи. Няма данни ответникът да има други
ненавършили пълнолетие деца. Не са налице обективни пречки за пълноценното участие в
издръжката на детето от ответника.
По настоящото дело e заявенo исканe за привременни мерки от майката. С
протоколно определение от 14.04.25г. родителските права върху детето са предоставени на
майката, на нея и детето е предостаевно за ползване семейното жилище, като на бащата е
определен РЛО с детето и е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400 лв.
Относно прекратяването на брака:При така установените факти съдът намира
иска за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между
мъж и жена, което предполага отношенията между съпрузите да са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият
случай не е такъв - съпрузите са се отдалечили един от друг, като настъпилото отчуждение е
необратимо и близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения.
Решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно, а това сочи,
че липсва елемента на доброволност в брачната връзка между съпрузите. Потвърждение за
това състояние е безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на
която същите не са правили опити да възстановят отношенията си, като желаят да
продължат живота си самостоятелно и отделно един от друг. За прекратяването на брака е
достатъчно да се констатира настоящото фактическо състояние в отношенията на страните,
което е несъвместимо с целите и функциите на брака. Съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по см. на чл.49, ал.1 СК, обуславящо извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда. С оглед данните
по делото според състава до дълбоко и непоправимо разстройство на брака се е стигнало по
вина на двамата съпрузи. Действително разпитаните по делото две групи свидетели /на
всяка от страните/ установява брачни провинения на насрещната страна, като съответната
група свидетели е заинтересована да „покаже“ в негативна светлина съответния съпруг,
целейки да постигне благоприятно решение в полза на страната, в чиято полза свидетелства.
Доколкото не се установи конкретно противобрачно поведение на някой от съпрузите, което
да е единствена причина за разстройството на брака, следва да се приеме, че настъпилото
отчуждение и неразбирателствата между страните са били провокирани от поведението и на
2
двамата съпрузи и нежеланието им да направят нужните взаимни компромиси, за да
продължат да живеят заедно. Точно за това не би могло да се определи, че само поведението
на единия от съпрузите е станало причина за изчерпване на брачната връзка. Установява се,
че страните са се разделили към момента, но не се доказаха какви са конкретно причините за
разрива в отношенията им. Съдът намира, че настъпилото отчуждение между страните,
довело впоследствие до разстройство на брака и фактическа раздяла, е настъпило поради
неполагане на достатъчно усилия от всеки от тях да отстранят проблемите помежду си и да
заздравят брака си, поради което и не може изключителната вина за разстройството на брака
да се възложи само на един от тях. При това положение следва да се приеме, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи/ без значение чия
вина е "по-голяма"/, предпоставено от това, че са подходили егоистично и неотстъпчиво към
субективно създадените от тях проблеми в отношенията, пренебрегвайки дълга си,
стремейки се всеки от тях да надделее със своето "правилно отношение" към нещата, без да
положат максимални и разумни усилия за компромисното им разрешаване. Съдът приема, че
с поведението си двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й
съдържание, поради което и доколкото е задължен да се произнесе по въпроса за вината
намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата, за което и следва да понесат отговорността за разтрогването му.
Относно родителските права и режима на контакти с другия родител, вкл.
издръжката, дължима на непълнолетното дете:Искане за предоставяне упражняването на
род. права върху непълнолетното дете е направила единствено майката, която полага
основните грижи за него, явяващи се подходящи и адекватни на възрастта и на
здравословното състояние на детето. Майката притежава необходимия род. капацитет и
съответно е в състояние да продължи да осигурява спокойна и безопасна семейна среда за
отглеждането на детето, поради което няма основание да променя вече създаденото
фактическо състояние, като тя е родителят, на когото следва да бъдат възложени
родителските права. При нея следва да се определи и местоживеенето на детето. Тези изводи
съдът прави въз основа възрастта на детето /същото е на почти 6 години/, в която възраст
децата имат нужда преди всичко от майчина ласка и от грижа, която обичайно майката може
да осигури, без да се подценяват възможностите на бащата; на второ място, здравословното
състояние на детето, респ. грижите, които до момента са били полагани и предстои да се
положат в бъдеще. Същевременно не се констатират рискови фактори относно развитието на
детето при майката. Същата разполага с нужните материално-битови условия за отглеждане
на детето и разчита на подкрепата на близките си. Не се установява към момента, че липсата
на бащата от живота на детето да се е отразила и е повлияла в негативен план в
отглеждането и развитието му. Не са налице данни неговото отсъствие и бащини грижи да са
оказали негативен ефект в израстването, здравословното и емоционалното състояние на
детето, което е обгрижвано и защитено в житейски и социален план в семейната среда на
майката. Следователно на бащата следва да се определи съответен РЛО. При определяне на
режима на лични отношения следва да бъдат отчетени и специфичните потребности на
детето, с оглед на поставената му диагноза "детски аутизъм", както и обстоятелството, че за
3
продължителен период от време до настоящия момент детето не е поддържало почти
никакви контакти със своя баща. Поради това съдът намира, че следва да се определи режим
на лични отношения без преспиване при бащата и в присъствието на майката или
определено от нея трето лице, което е изцяло в интерес на детето, като се определи следния
РЛО между бащата и детето: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота
от месеца, от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване в присъствието на майката или определено
от нея трето лице и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката. Не е в интерес на детето да осъществява срещи с баща си в обема,
определен с чл. 59, ал. 3 СК, като в настоящия казус приоритет следва да бъде даден на
нуждите на малолетното дете от стабилност, както и на необходимостта от сигурност и
подкрепа, осигурена от присъствието на майката или на посочено от нея лице.
В тежест на бащата следва да се възложи заплащането на издръжка за детето в
размер на 400 лв. - ответникът има възможност, позволяваща му да заплаща исканата
издръжка, т.к. същият от няколко години живее и работи в Германия, където минималното
заплащане е доста над това в страната ни, като реализира добър доход. Ответникът е в
трудоспособна възраст, няма данни за установена неработоспособност, не полага лична
грижа към детето, така че издръжката на детето следва да бъде негов приоритет. При
определяне размера на издръжката на малолетното дете следва да бъдат отчетени освен
неговата възраст и нужди, така и специфичното му здравословно състояние, а именно че на
детето е поставена диагноза "детски аутизъм" и има нужда от 100% чужда помощ, което
предполага полагането на специфични грижи за детето, респ. необходимостта от повече
финансови средства. Детето получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайно
увреждане по реда ЗСПД, но същото се нуждае от специализирана помощ и грижи с оглед
обстоятелството, че страда от детски аутизъм, като по делото са събрани доказателства, че
посещава специализирани програми и занимания. От доказателствата се установява, че
месечните доходи на майката се формират от получваните от нея детски надбавки от *** в
размер на 250 евро, месечни помощи за детето от 800 лв. и 1100 лв., че се грижи за детето.
Имайки предвид квалификацията на бащата, настоящата му трудова заетост в ***, възрастта
му, липсата на заболявания, които да му пречат да полага труд, липсата на данни да има
други алиментни задължения, местоживеенето му в чужбина, то същият е в състояние да
дава издръжка за детето си, адекватна на нуждите му. С оглед това съдът намира, че бащата
следва да заплаща за в бъдеще издръжка от 400 лв. месечно.. При определяне размера на
дължимата издръжка не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че детето получава
месечни помощи, която сума в известна степен покрива особените нужди, с оглед
здравословното му състояние, но същата не покрива изцяло нуждите на детето -
предоставяната помощ е интеграционна, която има за цел покриване медицинските нужди на
детето, което обстоятелство не освобождава бащата от заплащане на издръжка. Останалата
част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето
следва да се поеме от майката, която независимо, че полага непосредствените грижи за
неговото отглеждане и възпитание, също има задължение да го издържа. Действително
4
нуждите на детето са многобройни, всеобхватни и значителни предвид на специалните
потребности, които то има поради здравословното му състояние и необходимостта от тях е
безспорна. Но материалните възможности на ответника, от друга страна, не са достатъчни
според състава, за да обосноват извод за присъждане на исканата издръжка в пълен размер,
като за горницата над 400 лв. искът следва да се отхвърли. По отношение на издръжката за
минало време, то същият също се явява частично основателен /за периода от 07.02.24г.-
07.02.25г./, имайки предвид изложените вече съображения, обуславящо извод, че
претенцията се явява основателна за размер от 400 лв. на месец (или общо за 4800лв.), който
размер е адекватен на възможностите на родителя и на нуждите на детето, а за горницата до
претендирания размер от по 1200 лв. месечно подлежи на отхвърляне.
Относно ползването на семейното жилище: Според легалната дефиниция на
„семейно жилище" в §1 от ДР на СК / 2009г./ това е жилището, което е обитавано от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. При действието на чл. 56 СК, когато от
брака има навършили непълнолетие деца съдът се произнася служебно за ползването на
семейното жилище , като вземе предвид обстоятелствата посочени в чл.56, ал.1 и ал. 2 СК.
Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетели,
имотът в *** има характеристиките на семейно жилище, макар че съпрузите за много кратък
период от време са го обитавали заедно с детето. В случая същото е собственост на
съпрузите, придобито в режим на СИО.Предвид произнасянето относно упражняването на
родителските права и безспорните данни, че майката и детето обитават жилището в
отсъствие на бащата, намиращ се в чужбина, това жилище следва да се предостави за
ползване на майката и детето.
След като съобрази чл.326 ГПК, както и че запазването на брачното име от
съпругата е в рамките на предвиденото от закона - чл. 53 СК, съдът намира, че същата
следва да продължи да носи брачната си фамилия Ф..
Относно предявения от съпругата иск за заплащане на издръжка /чл. 145, ал.1
СК/: Съдът намира искът за неоснователен с оглед изхода на делото относно вината и на
двете страни. Съгласно чл. 145 СК единствено невиновният за развода съпруг има право на
издръжка. За пълнота следва да се посочи и че за издръжката на бивш съпруг важат общите
условия за получаване и даване на издръжка (невъзможност за издържане от собствено
имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка) и специалните
правила относно - значението на вината, срока на издръжката и прекратяването й. Идеята на
законодателя - е защита на съпруга, който след прекратяване на брака обикновено е с
влошено здравословно състояние, без доходи и собствено имущество, в напреднала възраст
и др. подобни обективни обстоятелства, за които не са ангажирани доказателства.
По разноските: На осн. чл.6, т.2 от ТДТКССГПК съдът определя ДТ за допускане на
развода в размер на 50 лв., от която следва да се приспадне първоначално внесената, а
остатъкът от 25 лв. бъде разпределен между страните поравно (по 12,50лв.) на осн. чл. 329,
ал.1 ГПК. Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или
5
когато и двамата съпрузи са виновни /както е в случая/ или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, обуславящо извод за
неоснователност на исканията на страните за присъждане на разноски. Бащата дължи още и
ДТ върху присъдената издръжка в размер на 768 лв. /вкл. по иска по чл.149 СК/.Мотивиран
от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ф. А. Ф., ЕГН
********** и Н. Е. Ф., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак №
1/20.10.2017 г., в ***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето E. Ф.
Ф., ЕГН **********, на майката Н. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето при нея, докато упражнява родителските права.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ф. А. Ф., ЕГН **********, с
детето E. Ф. Ф., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда детето всяка
първа и трета събота от месеца, от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване в присъствието на
майката или определено от нея трето лице и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Ф. А. Ф., ЕГН **********, да заплаща на детето E. Ф. Ф., ЕГН
**********, чрез неговата майка Н. Е. Ф., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
400 лева, считано от завеждане на исковата молба до настъпване на основание за
прекратяване или изменение, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както
и на осн. чл. 149 СК сумата от 400 лв. месечно - издръжка за минало време за периода
07.02.24г.-07.02.25г. /общо 4800 лв./, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка за разликата над
уважените размери до претендираната сума от по 1200 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, ***, на
майката Н. Е. Ф., ЕГН ********** и детето E. Ф. Ф., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Н. Е. Ф., ЕГН ********** , да носи
брачното си фамилно име - Ф..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.145 СК, предявен от Н.
Е. Ф., ЕГН **********, против Ф. А. Ф., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. Е. Ф., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от
12,50 лева - ДТ по допускане на развода.
ОСЪЖДА Ф. А. Ф., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от
12,50 лева - ДТ по допускане на развода, и 768 лв. – ДТ върху присъдената издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски.
6
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7