Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.07.2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На шести юни
две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13942 по описа за 2018 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от Х.К.П.
ЕГН **********, с адрес: *** съдебен
адресат: адв.
Й.А., **********,
с която претендира да бъде осъдено „Д.з." АД **********,
със седалище ***, да му заплати сумата от: 10 лв.,
представляваща частично заявена претенция от общо 736,10 лв. – неплатен остатък
от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 846,10 лв за настъпило застрахователно събитие от 01.08.2018г.
– увреждания по лек автомобил **********застрахован
по договор за застраховка „Каско” обективиран
в застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г със срок
на валидност от 16.08.2017г. до 15.08.2018г., за което е образувано преписка по щета № *********/02.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се сочи, че на 09.08.2017г. ищецът сключил с ответното застрахователно дружество Договор обективиран в застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г със срок на валидност от
16.08.2017г. до 15.08.2018г., за застраховка „Каско” на лек автомобил марка – „Фолксваген
голф 4“, с peг.
№ В 0617 ВС. Ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 350.27 лв., като е договорена застрахователна сума в размер на 5050лв. При сключване на застраховката
е извършен
оглед на автомобила. Ищецът
сочи, че на 01.08.2018г. по паркирания му на **********в
гр. Варна автомобил,
са нанесени увреждания по облицовка
задна броня, врата задна дясна
и калник заден десен. Във връзка с настъпило застрахователно
събитие е завел на 02.08.2018г. щета № *********/02.08.2018г. и представител на ответника е извършил
опис на автомобила, съдържащ горепосочените
увреждания. Въпреки надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно
събитие съгласно Общите
условия, приети от ответното дружество, то изплатило застрахователно обезщетение от 110 лв., несъотвестващо
на действителния размер на вредите, които според ищеца са 846,10 лв. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно
уведоменият
ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на
валидно правоотношение между ищцата и ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г със срок на
валидност от 16.08.2017г.
до 15.08.2018г за лек автомобил
марка **********и настъпило застрахователно събитие. Оспорва
причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди. Застрахователят твърди, че по заведената щета е изплатено застрахователно обезщетение на стойност
110,61 лв. за нанесените имуществени вреди по процесния
автомобил съобразно действителната им стойност. Сочи, че по същата полица вече
са изплатени обезщетения по шест преписки на обща стойност 1305,10 лв. Поради
това обезщетението по настоящата претенция следва да се определи при наличие на
подзастраховане съобразно чл. 389 ал. 2 КЗ вр. т. 15 от ОУ. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
–
копия от Застрахователна полица № 0312170012013482
от 09.08.2017г с Общи условия по застраховка
„Каско” на МПС и Методика за определяне
размера на обезщетенията по експертна оценка на щети по
застраховка „Каско на МПС"; опис - заключение № *********/02.08.2018г. с
Калкулация по експертна оценка на размера на
обезщетението; искане за оценка на
вреди по щета № *********; Удостоверение с
peг. № 433000-13269; авизо местен превод от
10.08.2018г. за 110,61 лв. за платено обезщетение по щета № *********; авизо местен превод
от 23.10.2017г. за
215,52 лв. обезщетение
по щета № *********; авизо
местен превод от 12.03.2018г. за
232,50 лв. обезщетение
по щета № *********; авизо местен превод
от 13.03.2018 г. за 213,05 лв. обезщетение
по щета № *********;; авизо местен превод
от 17.05.2018 г. за 205,72 лв. обезщетение
по щета № *********; авизо местен превод
от 10.08.2018г. за
142,50 лв. обезщетение
по щета № *********; авизо местен превод
от 24.08.2018 г. за обезщетение 295,81 лв. по щета
№ *********, се установява, че: на 09.08.2017г. между Х.К.П. и „Д.з." АД **********бил сключен договор
за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г. относно
лек автомобил марка – **********със срок на валидност
от 16.08.2017г. до
15.08.2018г. Уговорената застрахователна
премия била в размер на 350.27 лв., която е платена,
като е договорена застрахователна сума била в
размер на 5050лв. На 02.08.2018г.
Х.К.П. уведомила „Д.з." АД за
настъпилата щета заведена под №
*********/02.08.2018г., като на
същата дата негов служител извършил оглед на увредената вещ,
при което установил увреждания по облицовка задна
броня, врата задна дясна и калник
заден десен. На „Д.з." АД превело на Х.К.П. сумата
от 110,61 лв., с посочено основание щета № *********/02.08.2018г.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че уврежданията по облицовка задна броня, врата
задна дясна и калник заден десен,
са вследствие на злоумишлени
действия от трети лица и съприкосновение с
твърд остър предмет. В случая не е налице
нужда от подмяна
на части. Стойността на цените по експертна оценка
е изчислена по Наредба 9, касаеща застраховка гражданска отговорност. Стойността на разходите – материали и труд, за възстановяването на увредените елементи
/облицовка задна броня, врата задна
дясна и калник заден десен/ по
средни пазарни цени е 844,29 лева. Към 01.08.2018г. средната пазарна цена на застрахования автомобил
е била 4900 лв.
Въз основа на така установените
факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от
правна страна следното:
Предявеният иск
е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно
горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208,
ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск
следва, че отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните към момента на
настъпване на застрахователното
събитие договор за застраховка "Каско на
МПС", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на
застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да
установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието
на основание
чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството, че между тях
е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0312170012013482/ 09.08.2017г със срок
на валидност от 16.08.2017г. до 15.08.2018г за лек автомобил
марка **********и настъпило
застрахователно събитие.
Няма спор между
страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се
спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден
към датата на огледа – 02.08.2018г.,
както и че застрахователят е заплатил
част от застрахователно обезщетение, с което конклудентно
е признал претенцията по основание, поради което спорен е само въпроса по
размера й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС, обективирана
в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014
г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента
на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещото лице сочи
стойност на тези вреди в размер на 844,29
лв. В тази насока следва да се приеме за основателно възражението на ищеца, че
клаузата от общите условия определяща друг ред за определяне на обезщетението е
нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на цитираната императивна правна норма от КЗ / в т.см. пр.
решение № 155/05.12.2016г. по т.д. № 1092/2015г. на ВКС/.
Съдът не споделя доводите на ответника
за приложимост в настоящия казус на т. 15 от ОУ, респ. чл. 389 ал. 2 КЗ и чл.
407 т. 1 КЗ, тъй като тези текстове касаят изначална уговорка /при сключване на
договора/ за „подзастраховане“ – т.е за
застрахователна сума по-ниска от действителната стойност на автомобила, каквато
липсва в процесния договор. Следва да се отбележи и
неяснотата в текста на т. 17.1 за определяне на обезщетението при наличие на
частично погиване, който препраща към предходната точка /16/, която не
регламентира този въпрос, а хипотезата на „надзастраховане“
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът
намира за установено наличието на всички елементи
от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал.1
от КЗ следва да се уважи изцяло за претендираната
частично сума, като се съобрази извършеното плащане по застрахователната
претенция.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси
са в общ размер
от 440 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ „Д.З." АД **********,
със седалище
***-н ****, **********да
заплати на Х.К.П. ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 10
лева – частично от общо 733,68 лв.,
представляваща неплатен остатък от обезщетение в общ размер от 844,29 лв. за настъпило
застрахователно събитие на 01.08.2018г. – вреди по лек автомобил **********/увредени облицовка
задна броня, врата задна дясна и калник заден десен/, застрахован по договор за застраховка „Каско”
обективиран в застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г със срок
на валидност от 16.08.2017г. до 15.08.2018г., за което е образувано преписка по щета №
*********/02.08.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.З." АД **********,
със
седалище *** да
заплати на Х.К.П.
ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 440 лева
представляващи сторените разноски в производството за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: