Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 36 по описа на
АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на А.Д.В., с ЕГН **********,***,
срещу Отказ рег. № 1920з-27 от 26.01.2023 г., издаден от началника на Първо
районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР) – Перник, с който на А.Д. Вангелое е отказано издаването/подновяването
на разрешение за носене и съхранение на пистолет „Макаров“, калибър 9х18, № AB191381
и са отнети разрешение № 20170292586, ведно с пистолет „Макаров“, калибър 9х18,
№ AB191381 и боеприпасите за него.
Жалбоподателят счита оспорения административен акт за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че същият е издаден в противоречие с материалния
закон, тъй като констатациите в него не се подкрепят от събраните
доказателства. Основава доводите си в издадено разрешително за носене, употреба
и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице.
Твърди, че никога не е осъждан, че до момента няма констатирани нарушения по
повод притежаваното от него оръжие, че никога досега не му е отказвано подновяване
на разрешителното. Обосновава доводите си за доказана необходимост от издаване
на исканото разрешение в обстоятелството, че като собственик на търговско
дружество, което са занимава с внос и продажба на различни стоки, лично и често
ги транспортира до различни градове, като се налага да пренася значителни суми
пари, като в тази връзка оръжието му е необходимо за самоохрана. Твърди, че за
издаване на исканото разрешение е налице доказана необходимост и основателна
причина, а именно опасността от противоправно посегателство или конкретно
застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя, тъй като в
случая е налице потенциална опасност и значителна степен на застрашеност на
охраняваните блага, която е достатъчна да обоснове издаване на исканото
разрешение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ
и постановеното с него отнемане на оръжието. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът – началникът на Първо РУ – към ОДМВР – Перник, не застъпва
становище по повод жалбата.
В проведеното на 16.03.2023 г. съдебно заседание, жалбоподателят А.Д.В.,
редовно призован, се явява лично и с адвокат Б. В. от АК – Кюстендил, негов
пълномощник. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи, претендира присъждане
на сторените в производството съдебни разноски, представя списък по чл. 80 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното на 16.03.2023 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – началникът
на Първо РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 192000-19278 от 23.12.2022 г. (лист 8), депозирано
пред началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник, настоящият жалбоподател заявява
желание да му бъде издадено/продължено издаденото разрешение № 20170292586 от 19.01.2018
г., за съхранение, носене и употреба огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“,
калибър 9х18, № AB191381. Като причина за издаване/подновяване на исканото
разрешение сочи, че оръжието му е необходимо за самоохрана, тъй стопанисва две
търговски дружества, свързани с търговия и снабдяване с разнородни стоки, съответно
пренася стоки с голяма покупателна парична стойност.
Към заявлението си прилага: карта за предварителен медицински преглед (л. 8,
гръб); служебна бележка от Стрелкови комплекс „***“ ООД (л. 10, гръб),
удостоверяваща че на 13.12.2022 г. А.В. е стрелял на стрелбището със собствено
оръжие – пистолет „Макаров“, калибър 9х18, № AB191381, 50 броя патрони;
удостоверение № 13798 от 13.12.2022 г. за годност и качество (технически
преглед) на оръжието, издадено от
Стрелкови комплекс „***“ ООД (л. 11); копие на документ, удостоверяващ
завършено средно образование – диплома, серия А-91, рег. № 3867 от 05.07.1991
г. (л. 12); копие на фактура от 17.12.2022 г. с получател „***“ ООД, за покупка
на стоки на стойност 4 414 лв. (л. 13); копие на фактура от 16.12.2022 г.
с получател „***“ ООД, за покупка на стоки на стойност 4 153 лв. (л. 14);
документ – разписка, за платена такса (л. 15, гръб);
Приложени служебно по преписката са също: удостоверение № SIP-191/09.01.2023
г., издадено от Национална следствена служба (л. 9), съгласно което към
09.01.2023 г. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства
срещу А.В.; електронна справка за съдимост с рег. № 221222005000149911 от
22.12.2022 г. (л. 10), съгласно която А.В. не е осъждан; копие на разрешение №
20170292586 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие пистолет
„Макаров“, калибър 9х18, № AB191381 (л. 16), издадено на 19.01.2018 г., валидно
до 18.01.2023 г.
По подаденото заявление е извършена служебна проверка.
Изготвена е справка рег. № 1920-р-583 от 11.01.2022 г. от мл. полицейски
инспектор Г. Г. (л. 7), въз основа на извършени проверки по линия „Териториална
полиция“ и по линия „Криминална полиция“, въз основа на които е установено, че
заявителят живее на посочения от същия адрес, за него няма данни през
последните 3 години по ЗЗДН, лицето е създало условия за съхранение на оръжието
съгласно ЗОБВВПИ, А.В. има криминалистически регистрации по чл. 194, ал. 3, без
посочване на нормативния акт.
Изготвена е докладна записка до началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник,
рег. № 1920-р-842 от 13.01.2022 г. от Костадин Костадинов, инспектор КОС (л. 6),
с предложение материалите по преписката да бъдат предоставени за разглеждане на
комисията, с положена върху същата от началника на Първо РУ към ОДМВР – Перник,
резолюция с дата 13.01.2023г. – „ да не
се издава поради недоказана необходимост“.
С отказ рег. № 1920з-27 от 26.01.2023 г. (л. 5) на началника на Първо РУ
към ОДМВР – Перник, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването/подновяването на разрешение
за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие по заявлението на А.Д.В. и е
разпоредено, на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ, отнемане на разрешение №
20170292586, ведно с късо огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, калибър 9х18,
№ AB191381 и боеприпасите за него. Отказът е съобщен на жалбоподателя на 26.01.2023
г. лично, като жалбата пред съда е подадена чрез административния орган на
06.02.2023 г.
За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на жалбоподателя, по
делото е разпитан свидетелят А.С.А., съученик и близък приятел на А.В.. В
съдебното заседание, проведено на 16.03.2023 г. същият заяви, че жалбоподателят
има фитнес зала, за която закупува от България и Европа машини, уреди, щанги и
други пособия, както и хранителни добавки, съответно му се налага да носи
големи суми пари в себе си.
Горната фактическа обстановка се възприе от документите, събрани в хода на
административното производство, приети
като годни доказателства. както и от гласните доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд –
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният акт, предмет на настоящото дело е издаден от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3
от ЗОБВВПИ, заявлението за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се подава до съответния
началник на РУ на МВР по постоянен адрес на българските граждани, който
съгласно чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издава писмено или
по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му. С оглед това, оспореният отказ, издаден от началника на Първо РУ
към ОДМВР – Перник, по заявление за подновяване/издаване на разрешение за
дейности с огнестрелни оръжия, депозирано от лице с постоянен адрес ***),
попадащ в територията, обслужвана от Първо РУ към ОДМВР – Перник (територията
на централната част на град Перник и град Батановци) (арг. от чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ), е постановен от териториално и материално компетентен орган.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, не констатира да са налице
основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният отказ е в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването
на чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издаден е след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за
постановяването му. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени
под съответстващите им правни норми, респективно дали предпоставките за
постановяване на отказ за издаване на разрешение са били налице, е въпрос на
материалната законосъобразност на акта, който въпрос подлежи на разглеждане в
съответната част от мотивите на настоящия съдебен акт. Не са налице основания
за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което не са
налице и основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Преценен за съответствие с приложимия материален
закон, отказът е законосъобразен.
Условията и редът за издаване, съответно подновяване на разрешения за
дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са уредени в Глава
четвърта на ЗОБВВПИ.
По делото не се спори, което се установява и от доказателствата, че
жалбоподателят към датата на подаване на заявлението притежава разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, валидно до 18.01.2023 г.,
издадено му в качеството му на физическо лице, за граждански цели. В тази
връзка подаденото от жалбоподателя на 22.12.2022 г. заявление е за подновяване на разрешението. Посочената причина
за исканото издаване/подновяване на разрешението е „самоохрана“, съответно са
изложени аргументи, че оръжието му е необходимо във връзка с извършваната от него
търговска дейност като собственик на две търговски дружества, свързана
включително с пренасянето на стоки със значителна парична стойност. В жалбата си
пред съда А.В. излага още доводи, че често му се налага да транспортира освен
стоки до различни градове в страната, също и големи суми пари, а оръжието му е
необходимо за „самоохрана“.
На първо място, с оглед посочената в заявлението и жалбата причина за
издаване/подновяване на разрешението следва да се посочи, че самоохраната не е
предвидена като основание за издаване на разрешение, за граждански цели (чл. 6,
ал. 3 от ЗОБВВПИ). Съответно разрешение в хипотеза – за самоохрана, се издава по друг нормативен ред. Съгласно действащото
в страната законодателство, извън случаите на самоотбрана, въоръжената охрана
на имущество, включително що се отнася до охрана и транспортиране на ценни
пратки и товари, във връзка, с каквато дейност са аргументите на жалбоподателя
в подкрепа на искането му за подновяване на разрешението, е единствено в
правомощията на МВР, респективно в правомощията на юридически лица, лицензирани
по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), осъществяващи тази дейност по
реда на същия закон, както и на Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧОД
(Раздел VIII) (в същия смисъл решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 15613/2018 г.; решение № 2760 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15596/2018 г. и др.). В посочените нормативни актове е регламентирана като вид
частна охранителна дейност и самоохраната на имущество – собствено или ползвано
на законно основание (чл. 5, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗЧОД; Раздел
IV от Наредбата), включително въоръжената такава (чл. 6,
ал. 1 от ЗЧОД), осъществявана при спазване изискванията на ЗОБВВПИ (чл. 6, ал.
2 от ЗЧОД). Такава дейност обаче, съгласно специалните разпоредби на ЗОБВВПИ може
да се извършва освен от лица, регистрирани по реда на Търговския закон, също и получили
лиценз по реда на ЗЧОД. В тази връзка следва да се посочи, че, действително,
дадено физическо или юридическо лице не е задължено да се ползва от такъв вид
охрана, но съществуват и други начини за безопасен трансфер /транспортиране, що
се отнася до парични суми и скъпи стоки – превод на паричните суми по банков
път (тук следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за ограничаване на
плащанията в брой), както и използване на незабранени от закона средства и способи
за охрана и самоохрана, несвързани с използването на огнестрелно оръжие.
Във връзка с горното, независимо от изтъкнатите от заявителя обстоятелства
и от непрецизността на изказа по отношение на целта в подаденото заявление, очевидно
и от мотивите, обосновали обжалвания акт, органът е приел, че исканото
разрешение е за носене и съхранение на оръжие за граждански цели. Този извод кореспондира
и с доводите в жалбата, както и е съответен на безспорното по делото обстоятелството,
че инициираното производство е такова, за подновяване на разрешение, издадено
на заявителя в качеството му на
физическо лице, за целите по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
В допълнение съдът счита, че следва да отбележи, че за издаване на
разрешение за служебни цели (чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ) - за охрана на собствеността или други разрешени
дейности, огнестрелни оръжия могат да се придобиват/ползват/съхраняват, само от
физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския
закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически
лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел (арг. от чл. 76, ал. 1, чл. 80 и свързаните с тях разпоредби на ЗОБВВПИ), в каквото качество жалбоподателят не е подал процесното заявление.
С оглед изложеното, предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно
производство е законосъобразността на отказ за издаване/ подновяване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за граждански
цели, постановен на основание чл. 58, ал. 1. т. 10 от ЗОБВВПИ, като основният
спорен по делото въпрос е именно относно приложението на цитираната разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира постановения отказ за съответен на
материалния закон.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ, разрешението за съхранение, разрешението
за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са валидни за
срок от 5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3.
Съгласно чл. 87, ал. 1, предл. първо от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди
изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава
писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на
МВР, придружено от документите, посочени в т. 1, 2 и 3.
Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ разрешението по ал. 1 се издава по реда
на чл. 83. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите,
компетентният орган оценява пълнотата и съответствието им с изискванията за
издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място в обектите
за съхранение. Съгласно ал. 5 на същият член началникът на РУ на МВР издава
писмено или електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано
отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
От съдържанието на цитираните нормативни разпоредби следва, че независимо
от употребената от законодателя терминология „подновяване на разрешението“,
процедурата протича по реда на първоначалната такава по издаване на разрешение,
тъй като със ЗОБВВПИ не се въвеждат различни условия, на които следва да
отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено такова разрешение за
предходен период.
В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в
хипотеза на подновяване на притежавано разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, включително издадено за
граждански цели, лицето следва да докаже отсъствие на пречките по чл. 58, ал.
1, т. 1 – 10 от ЗОБВВПИ. На свой ред административният орган в това
производство е длъжен отново да провери за наличие на пречки за подновяване на
притежаваното разрешително.
В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ изчерпателно са посочени
изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за
заявителя акт, между които е и изискването, визирано в т. 10 на цитираната
разпоредба: обосноваване наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни
цели, спортни цели, учебни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която
причина по несъмнен начин да обосновава и издаването на разрешение. Т.е., за да
е налице изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, освен че
е необходимо заявителят да е посочил някоя от визираните причини, също следва и
да е представил надлежни доказателства, от които да следва несъмнен извод, че сочената
причина е основателна. Следователно обосноваването на необходимостта от
притежаване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка
за издаване на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ, която важи за всички
хипотези на издаване на разрешение по реда на Глава четвърта от ЗОБВВПИ,
включително и в производството за подновяване по чл. 87 от ЗОБВВПИ, като
тежестта да докаже необходимостта е на заявителя. Съответно за
административният орган задължението да провери обосноваността на твърдяната
необходимост.
От доказателствата по делото не се установява съществуването на необходимост
от издаване на исканото от жалбоподателя разрешение за дейности с огнестрелни
оръжия за граждански цели – самоотбрана, респективно от подновяване на
притежаваното от същия предходно такова разрешение.
Както вече се посочи, мотивирането на заявлението с аргументи, за което се
представят съответни доказателства, че се пренасят стоки „със значителна
парична стойност“ и „значителни суми пари“, свързано с осъществяваната от
дружествата, собствени на жалбоподателя дейност, обосновава различна от
заявената гражданска цел за издаване на разрешение – самоотбрана. Други доводи, обосноваващи целта на исканото
подновяване на разрешителното, издадено за граждански цели, не се излагат. Съответно
не са и представени категорични доказателства за реална, непосредствена или
потенциална опасност за живота, здравето и личната сигурност на жалбоподателя. Съответно
не е доказана необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, респективно
от неговото носене, употреба и съхраняване за самоотбрана. Отсъствието
само на това изискване е самостоятелно основание за постановяване на отказ да
се издаде/поднови разрешение, независимо покрити ли са останалите критерии на
закона, в каквато посока са изложени доводи в жалбата, и с каквото съдържание
са показанията на свидетеля по делото.
Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е и фактът, че
на жалбоподателя е издадено предходно разрешение. За административния орган не
съществува нормативно задължение при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Противното би означавало,че разрешението не би
следвало да е обвързано със срок, което на свой ред би превърнало производството
от разрешително в регистрационно. Не такава е целта на закона. Притежаването и
възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, представляваща
източник на повишена опасност за обществото, за живота и здравето на
гражданите. Поради това законодателят е поставил възможността за
осъществяването ѝ в зависимост от определени обективни предпоставки, а
също и критерии спрямо лицата, получаващи такова разрешение, наличието на които
освен това е приел, че следва да бъде установявана периодично.
Предвид горното изводът на административния орган за недоказана и
немотивирана необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана от заявителя,
настоящ жалбоподател, е законосъобразен и се споделя от съдебния състав.
Приетото в оспорения акт материалноправно основание за отказ е в съответствие с
приложимия материален закон и с доказателствата по делото.
По изложените съображения, не са налице и основания по чл. 146, т. 4 от АПК
за отмяна на оспорвания административен акт.
В случая не е налице и отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не
противоречи на целта на закона. Началникът на Първо РУ към ОДМВР – Перник е
административният орган, който осъществява контрол върху оръжията и
боеприпасите и при правилно установеното наличие на основание по чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал
отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно
разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия – дейности, както вече се посочи, представляващи източник на висока
степен на обществена опасност.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че административният орган, правилно и
законосъобразно е отказвал на жалбоподателя издаването на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, респективно на основание
чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ, разпорежда отнемането на разрешение № 20170292586,
ведно с притежаваното от жалбоподателя късоцевно огнестрелното оръжие.
По изложените съображения, жалбата
с явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, следва
да бъде отхвърлено и направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Такива следва да бъдат
присъдени в полза на ответника, но не се претендират,
поради което не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.В.,
с ЕГН **********,***, срещу Отказ рег. № 1920з-27
от 26.01.2023 г., издаден от началника на Първо районно управление към Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с който на А.Д.
Вангелое е отказано издаването/подновяването на разрешение за носене и
съхранение на пистолет „Макаров“, калибър 9х18, № AB191381
и са отнети разрешение № 20170292586, ведно с пистолет „Макаров“, калибър 9х18,
№ AB191381 и боеприпасите за него.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: