РЕШЕНИЕ
гр. София, …………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.съдия: БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр.
дело № 12186 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 394500 от 25.04.2018 г., постановено по гр. дело № 27225/2016 г., Софийският
районен съд, ГО, 63-и състав е уважен
предявеният от ищцата Й.Й.Р. срещу ответника Агенция за социално подпомагане
към МТСП иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, като е осъден ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 3540 лв. – обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение при придобито право на пенсия. Със същото решение са
отвхърлени предявените от ищцата срещу ответника искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за установяване на незаконност и отмяна на уволнение,
извършено със заповед № ЧР-4-524/12.10.2015 г. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на длъжността “социален работник” и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ – за заплащане на обезщетение в размер на 3540 лв. за оставане без
работа за шестмесечен период от 23.03.2016 г. – 23.09.2016 г., както и
предявения по чл. 224, ал. 1 КТ иск за заплащане на обезщетение в размер а 1180
лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. и за 2015 г.
Решението в частта, с
която отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т., т. 2 и т. 3,
както и искът по чл. 224, а. 1 КТ като необжалвано е влязло в сила.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Агенция за социално
подпомагане, с която се обжалва постановеното решение в частта, с която е
уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 222,
ал. 3 КТ. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че СРС е допуснал за разглеждане
недопустимо съединени искове, тъй като главните искове по чл. 344 КТ имат
различен предмет от иска по чл. 222, ал. 3 КТ и произнасянето по евентуалния
иск, не е обусловено от произнасяне по главния. Твърди, че било налице
кумулативно съединяване на исковете, каквото не било релевирано от ищеца.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че искът по чл. 222, ал. 3 КТ е
предявен в двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т.2 КТ. Поддържа,че
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено с изтичане на предизвестието
на 17.11.2015 г., а не от 23.03.2016 г. – датата на връчване на заповедта. Моли решението да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба от насрещната страна не е постъпил такъв. В
писмена молба-становище от 08.03.2019 г. се релевират неотносимми към предмета
на въззивното производство искания.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
По
отношение доводите на въззивника за недопустимост на първоинстанционното
решение, настоящият състав намира същите за неоснователни, поради следните
съображения:
Първоначалното
обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно,
алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова
молба - чл. 210, ал.
1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по
почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния
иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може
да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания
ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е
дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от
уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда
въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за
да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.
След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално
задължение на съда, то съдът, разглеждащ
спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете. Когато ищецът прибягва до обективно
съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от
неуважаването на главния иск.
Съобразно
изложеното, законосъобразно съдът е разгледал предявения в условията на
евентуалност иск по чл. 222, ал. 3 КТ при сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие, а именно отхвърляне на иска за отмяна на уволнението, тъй като
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи при прекратяване на трудовото
правоотношение, а при условие, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 бъде уважен, то
няма да е налице прекратяване.
Настоящият въззивен състав намира, за неоснователни доводите на въззивника
по отношение несъобразяване на съда с предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ
срок по предявения по чл. 222, ал. 3 КТ, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 358, ал. 1 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника
или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в
случаите по чл. 357, ал. 2.;2.2-месечен - по спорове за отмяна на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение; 3.
3-годишен - по всички останали трудови спорове.
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Предмет на предявения
иск е парично обезщетение свързано с прекратяването на трудовото
правоотношение, което не попада в изброените в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ
хипотези, а в хипотезата на т. 3, за които трудови спорове срокът е 3 –
годишен.
Следва да се отбележи,
че по всички парични искове за обезщетения, включително процесното, съществува
специална уредба в КТ и срокът за предявяване на иска започва да тече от
деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено - чл. 358, ал.
2, т. 2 КТ. В случая началото на срока е нормативно определен -
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда, че правото да се претендира
обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия стаж,
възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо в случая е ирелевантно
дали правоотношението е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието –
17.11.2015 г. или от датата на връчване на заповедта – 23.03.2016 г., тъй като
при подаване на исковата молба – 20.05.2016 г., тригодишният срок касателно
иска по чл. 222, ал. КТ, предмет на настоящото въззивно производство не е
изтекъл. Съобразно изложеното и предвид доводите във въззивната жалба не е
необходимо да бъдат обсъждани оплакванията на въззивника дали СРС правилно е
приел, че връчването на предизвестието на ищцата при отказ е неприложимо, тъй
като срокът не е изтекъл.
С оглед липсата на други
доводи в жалбата на ответника относно неправилността на решението на СРС и
липса на императивни материалноправни норми установени в обществен интерес,
които да налагат служебното им прилагане от съда – правомощията на въззивната
инстанция са изчерпани.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 273 ГПК във вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, в полза на въззивницата се
следват разноските пред въззивната инстанция. С подадената молба-становище от
08.03.2019 г. от процесуалния представител на въззивницата е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства
да е уговорено, респ. заплатено такова, поради което не следва да бъдат
присъждани разноски.
С оглед на цената на иска и правилата на 280, ал. 3
ГПК, т. 3, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 394500 от 25.04.2018 г., постановено по гр. дело № 27225/2016 г., Софийският районен съд, ГО, 63-и състав в обжалваната част.
Решението в частта, с
която отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т., т. 2 и т. 3,
както и искът по чл. 224, а. 1 КТ като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.