РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, XVII-ти въззивен
състав в публичното заседание на
десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при участието на
секретаря Елена Чаушева
като разгледа
докладваното от съдия К. ВНЧХД № 388 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
11.04.2019 г. по НЧХД № 1190/19г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав подсъдимият Н.С.И. е признат
за невиновен в това, че на 04.06.2018 г. в гр. София е причинил на В.Н.Н.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека
телесна повреда изразяваща се в следните травматични увреждания:Разкъсано-
контузна рана и контузия с кръвонасядане на челото над лявата вежда, странично;
Контузия с кръвонасядане на клепачите на ляво око, повече отдолу; Контузия с
кръвонасядане и охлузване на лява скулна област; Очупвания на малки парченца на
режещите ръбове на коронките на 2- ри горен ляв и 4-ти горен ляв зъб; Контузия
в долната част на гръдния кош вляво и подобни във вътрешната повърхност на ляво
бедро, средна трета, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал в
извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил
частния тъжител В.Н.Н. да заплати на подсъдимия Н.С.И. направените по делото
разноски в размер на 400 лева, представляващи направените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от повереника на ЧТ В.Н. –
адв. К., в която се посочва, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и
необоснована. Прави се искане на основание чл. 334, ал.1, т.2 от НПК да се
отмени присъдата на първоинстанционният съд и да се постанови нова, с която да
се признае подсъдимия за виновен. В жалбата не се
правят доказателствени искания.
Въззивният съд
по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивни съд повереникът
на частния тъжител – адв. К. моли съда да отмени обжалваната присъда, като
поддържа изложените в жалбата аргументи. Намира събраните доказателства за
подробни и непротиворечиви и че
подс. И. следва да бъде признат за виновен. Намира мотивите на СРС за
непълни и неотразяващи в цялост събрания по делото доказателствен материал,
което е довело до възприемането на различна фактическа обстановка от
действителната, като е кредитирал единствено показанията на свидетелите на
подсъдимия.
Защитата на
подс. Н.И. – адв. А., счита че жалбата е неоснователна, като моли същата да
бъде отхвърлена и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Посочва, че с
оглед доказателствата по делото, не може да се установи по безспорен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.
Подсъдимият Н.И.
се явява лично пред въззивния съд и в правото си на последна дума, моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в
съдебното заседание, и след като в съответствие с чл.14 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически
изводи. Районният съд е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради
които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК.
Производството пред контролирания съд е протекло по общия ред. В хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно
значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното
деяние, неговия механизъм, участвалите лица, както и възникналата конфликтна
ситуация. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл. 305,
ал.3 от НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
След извършен
собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав
установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от
първата инстанция:
Подсъдимият Н.С.И.
е роден на ***г.,българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, работи като геодезист с ЕГН : **********.
Частният тъжител
Н.Н.Н. е българин,български гражданин, роден на ***г., неосъждан, със средно
образование, работи като дърводелец. Той е бивш съпруг на св.А.Д.. Бракът между
двамата е прекратен с решение на СРС от 01.02.2016г.
Подсъдимият И. и
ЧТ Н. се познавали преди инкриминираната дата и не били в добри отношения. След
прекратяване на брака си с ЧТ, св.А.Г.Д.отглеждала малолетното им дете, а бившите съпрузи не били в добри отношения.
На 04.06.2018г
св. Д. пиела кафе в кафене, намиращо
в ж.к. „Надежда 1" в София/ зад блока, в който живеела/. Кафенето се
стопанисвало от св. Р.Т.. Заведението имало четири маси отвън, над които били
разтворени чадъри с площ от по 4 кв.м. Подсъдимият седял на стол на първата
маса вдясно от входа на заведението, с лице към входа на същото. На същата
маса седели стопанисващия заведението -
св.Р.Т. (седял срещу подсъдимия, с гръб към входа), св.А.Д. ( седяла на пейка вдясно
от св.Т.), а детето й си играело на пясъчник, отстоящ около 10 м от масата.
Тримата консумирали безалкохолни напитки.
Докато
подсъдимият и свидетелите Т. и Д. седели на първа маса пред заведението, ЧТ Н.
се приближил към тях. Той носел със себе си отворено кенче с безалкохолна
напитка. Детето по това време се намирало зад пейката, на която седяла свид.Д..
ЧТ гушнал детето си, вдигнал го на ръце и започнал да го упреква, че не го е
послушало да не посещава това заведение с тези плъхове, визирайки седящите на
масата. Свид.Д. казала на ЧТ: „Остави детето, не ти е ден за свиждане", а
ЧТ й отвърнал „Еби си майката, няма да ми казваш какво да правя, това е мое
дете". Между двамата възникнали пререкания, продължили около минута; ЧТ пуснал
детето, което отишло при майка си, а всички от масата, на която била били
изправени на крака. След това ЧТ проявил агресия срещу стоялият до момента
безучастно подсъдим, като му казал: „Аз ще ти еба майката на теб", без да
уточнява защо. Разстоянието между двамата било две или три крачки и ЧТ тръгнал
нападателно срещу подсъдимия, като замахнал с дясната си ръка срещу подсъдимия
- към лявата част на главата му, но не успял реално да нанесе удар. Двамата се
вклинили един в друг и подсъдимият успял да избута ЧТ встрани от масата, на
около 3-4 метра от нея, в градинката. Св.Т. се затичал, за да ги разтървава,
т.к. преценил, че двамата вече се бият. Преди да ги разтърве, видял подсъдимия
да нанася удар с ръка по лицето на ЧТ - по лявата буза. От удара ЧТ залитнал, а
свид.Т. застанал между двамата, за да ги раздели. След разтърването,
подсъдимият влязъл в кафенето, за да се измие, т.к. бил изцапан със сок, а
тениската му била скъсана от яката до пояса.
По време на
сбиването свид.Д. не се е намесвала. Тя, след като детето й отишло при нея се оттеглила във вътрешността на
кафенето.
Свидетелят В.П.Г.се
е намирал в жилището си - на осмия етаж в блока над заведението.
По време на инцидента св. В.Г./приятел на
частния тъжител/ си поправял автогума на вулканизатор, намиращ се в ж.к.
„Надежда 1" и т.к. разполагал с време, позвънил на ЧТ, за да се видят. ЧТ
отклонил срещата, като казал, че има
среща с приятел. Впоследствие св. Г.се отправил към
описаното по-горе заведение, за да си
купи безалкохолна напитка.
Разпитаният като
свидетел Н. В. Н. - баща на ЧТ, не е присъствал на местопроизшествието и не е
очевидец на нито един от обективните елементи на престъпния състав. Показанията му имат отношение към здравословното състояние
на ЧТ след деянието.
От заключението
на изготвената съдебномедицинска експертиза, при ЧТ са установени следните
телесни увреждания, покриващи медико-биологичния признак на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота: разкъсно-контузна рана и контузия
с кръвонасядане на челото над лявата вежда странично; контузия с кръвонасядане
на клепачите на ляво око - повече отдолу; контузия с кръвонасядане и охлузване
на лява скулна област; отчупвания на малки парченца на режещите ръбове на коронките
на 2-ри горен ляв и 4-ти горен ляв зъб; контузия в долната част на гръдния кош
вляво и подобни в средната трета на
вътрешната част на ляво бедро. Вещото лице е посочило,
че от травмите пострадалият е търпял
болки, страдал е и частично са били нарушени функции. Посочил е, че подобни
травми и последиците от тях заздравяват
без усложнения за около 2-3
седмици след инцидента, като от раната
ще остане малък белег, а частичните
счупвания на коронките на зъбите в ляво
– горна челюст не биха могли да се
възстановяват както функционално, така и естетично без специализирано
стоматологично лечение .
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени
средства : обясненията на подс. Н.И., от показанията на свидетелите Р.Т., А.Д.,
В.Г., В.Г.и Н.Н.; писмени доказателства - съдебното
решение на СРС за прекратяване на брака между ЧТ и свид.Д., , съдебно
медицинско удостоверение № С- 180/05.06.2018г, изготвено от д-р Станчев и
амбулаторен лист за преглед на пациента В.Н., съставен в 21,45 часа на
04.06.2018г. от д-р П.И.от УМБАЛСМ „Пирогов" и медицинска документация,
касаеща здравословното състояние на подсъдимия след деянието - амбулаторен лист
от 14.06.2018г и лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 22,47 на 04.06.2018г.,
издаден от д-р Л.К.и справката за съдимост на подсъдимия; съдебномедицинска
експертиза, както и всички останали представени, приети и приложени по делото
доказателства.
Възприетите от
първата инстанция фактически отношения относно основните фактите са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно
и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е обсъдил доказателствените източници, като е обосновал
на кои от тях дава вяра, в кои части и
на кои – не. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
приеме различни фактически констатации
от направените в първоинстанционния съдебен акт, тъй като доказателствата и
доказателствените средства са преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, без да е допуснато превратност на
тълкуването им, а мотивите на първия съд отразяват аргументите въз
основа на които е дадена или не вяра на определен източник. В
тази връзка е необходимо да се отбележи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста / р. 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., на ВКС, Н.К., III НО/.
Във връзка с
горното е необходимо да бъдат изследвани показанията на свидетелите, които първоинстанционният съд е поставил в
центъра на фактическите си изводи и за които повереника на ЧТ твърди, че районният
съдия се е предоверил – тези на А.Д. и Р.Т..
Въззвният съд
намира, че св. Р.Т. е достоверен и
обективен източник на данни. Той се е намирал в непосредствена близост до
мястото на инцидента, непосредствено е възприел поведението на ЧТ изразяващо се в обиди и
впоследствие на отправен от него първи удар към подсъдимия. В показанията си
св. Т. излага: „ В. тръгна към Н. и каза „Аз ще ти еба майката на теб!, Н. не
реагира и В. удари Н. и тогава Н.
започна да се защитава…“ Да действително в показанията си този свидетел не може
с конкретика да възпроизведе с коя ръка ЧТ е нанесъл първия си удар към
подсъдимия, но той с голяма точност възпроизвежда възникналия инцидент, лицата участвали в него
и последващите събития ( вкл., че той ги е разтървал); не спестява и за
нанесените от подсъдимия спрямо ЧТ удари. Ето защо настоящата инстанция изцяло кредитира
изложеното от него като последователно и обективно, възпроизвеждане на данни за поведението и на ЧТ и на
подсъдимия.
Относно
показанията на св. А.Д. въззивната инстанция кредитира показанията, описващи
присъствието й в първата част на конфликта между ЧТ и подсъдимия. Същата е
възприела вербалните изрази и обидите отправени от ЧТ в частност към нея и
компанията, с която е била в това число
и подсъдимия – „ В. сграбчи детето през мишница и го взе при него, гушна го и
започна да му говори : „При тези
нещастници тука при тях ли ще стоиш, при този нещастник Н.“. Тази свидетелка свидетелства
за възприетото от нея , а то съвпада и с пресъздадената от св. Т. информация. Констатираното
несъответствие в твърденията на свидетелите Д.
и Т. относно обидния израз,
използван към компанията, с която е била
първата свидетелка „нещастници“ или „плъхове“, не сочи на непреодолимо противоречие в
изявленията им, които се припокриват
относно обидното им естество, поради което възраженията на защитника в тази
насока са неоснователни.
На следващо
място чрез показанията на св. В.Г. се установяват действията на ЧТ и
подсъдимия, след като те са се отдалечили от масите на заведението, а именно в
градинката пред блока, като свидетелства
за поведението на двамата – да замахват един срещу друг, и това че св. Т.
ги е разтървавал, което е в потвърждение на показания на св. Т.. Относно това
дали ЧТ пръв е посегнал на подсъдимия и да ли е отправял обидни изрази срещу
него и настоящата инстанция, подобно на първата не кредитира изложеното от него
в тази му част, тъй като той е наблюдавал заведението от терасата на жилището
си на осмия етаж на блока на заведението, над масите е имало разтворени чадъри
и житейски неправдоподобно и нелогично е от такова разстояние св. Г. да чуе
отправени реплики, както и да види кой пръв е отправил удар.
Неоснователно се
явява и възражението на повереника на ЧТ срещу отказа на СРС да кредитира
показанията на свидетелите В.Г.и Н.Н..
Св. Г.изнася
информация, че е присъствал на мястото на инцидента, но това твърдение не
намира опора нито в показанията на св. Н., нито в тези на св. Т.. Св. Н. не е описал присъствие на св.Г.по време
на събитието, а твърди – „не знам името на човека, който ми е
казал за побоя над сина ми“- което сочи,
че това не е Г., т.к. е семеен приятел и
кум на бившето семейство. В показанията
си и св. Т. не сочи св. Г.да е бил на мястото на инцидента, като отрича на
място да е присъствал, посочения в тъжбата -
С.Ц., когото познава. На
следващо място нелогично е изложеното от св. Г., че е бил там и наблюдавал
е възникналият бой между ЧТ и подсъдимия и не се е намесил, което от своя
страна също утвърждава извода, че не е присъствал при възникналата ситуация.
Относно
показанията на св. Н.Н. същият не е очевидец на деянието. Изложеното от него е
чуто и разказано от сина му ( ЧТ), поради което и настоящата инстанция не може
да постави тези показания в основаната на изводите си по действията на ЧТ и
подсъдим.
Обосновано, след
като В.Г.и Н.Н. не са присъствали при
възникване на инкриминираната ситуация, правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията им, за да изгради фактическите си и правни изводи. Обстоятелството,
релевирано от повереника, че контролираният съд не е възприел техните показанията
не сочи на порок в дейността на съда по изграждане на вътрешното му убеждение,
особено след като те са отхвърлени след съпоставката им с останалите
доказателства по делото.
Правилно
първоинстанционният съд е изградил изводите си относно установените при ЧТ
увреждания – въз основа описаните в медицинската документация и съгл. проверката чрез заключението на СМЕ. С
основание това експертно заключение е кредитирано и чрез него се изясняват в необходимата
пълнота и изчерпателност причинените увреждания на тъжителя Н. и техните
медикобиологични характеристики, както и възможния механизъм на тяхното
получаване. Следва да се отбележи, че
след като в тъжбата не е отразено обвинение за причиняване на отчупване на
малки парченца от режещите ръбове на 2-ри
и 4 –ти горни леви зъби; нито впоследствие не е включено в предмета на
делото, незаконосъобразно СРС ги е включил в произнасянето си в съдебния акт,
като с оглед характера на присъдата – оправдателна - това нарушение не е съществено.
На следващо
място без основание се твърди от повереника,
че първият съд не е приел подсъдимият да е нанесъл удари – данните по
делото сочат обратното за причинени увреждания от подсъдим на ЧТ, но при
предизвикване на конфликтна ситуация от ЧТ.
Именно при
правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е признала подсъдимия Н.И. за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 НК, поради наличие на хипотезата на „неизбежна отбрана“. ЧТ пръв
е употребил вербална агресия и насочване
пръв от негова страна с удар към подсъдимия в лицето му, в отговор на
което подсъдимият се е защитил и е нанесъл на ЧТ установените по делото телесни
увреждания.
В този смисъл не
са налице основания въззивният съд да приеме различни или нови фактически
положения спрямо приетите от първата инстанция. Налице е било започнало и
незавършило нападение, спрямо което подсъдимия се е защитавал.
Съгласно чл.12,
ал.1 от НК приложението на института на „неизбежната отбрана“ предполага съществуването на непосредствено и
противоправно нападение срещу личността на отбраняващия се или спрямо другиго.
В хода на съдебното следствие се установи, че подс. И. е бил обект именно на
такова нападение и е съществувала реална и непосредствена опасност за
физическия му интегритет. Поведението на частния тъжител Н. безусловно е
застрашило интересите на подсъдимия,
създало е реална опасност и непосредствена опасност от накърняване на личната
му неприкосновеност и физическа цялост. Чрез нанасянето на удари по лицето и
тялото на тъжителя Н., подсъдимият И. е реализирал отбранително действие,
целящо да защити своята лична неприкосновеност, както и тази на останалите
присъстващи лица с оглед цялостната предистория на конфликта. Именно в резултат
на това отбранително действие тъжителят Н. е получил констатираните в СМЕ
увреждания, които по своята медико-биогична характеристика изпълват състав на
лека телесна повреда. Съдът в този му състав намира извода на СРС, че несъмнено подс. И. е имал право на активна защита, като
нанесените от същия удари в областта на главата и тялото на тъжителя Н. са
пропорционални на реалната и непосредствена опасност от нападението вербална
агресия и удар към лицето. В тази връзка
съдът отчете, че отбранителното действие е съответно на нападението. При това
положение, като отчете от една страна естеството на реалната опасност от
нападение, а от друга реализираната защита от страна на подсъдимия И., времето
и мястото на деянието, влошените отношения, както и всички фактори, които са
били от естество да повлияят на развоя на ситуацията, въззивният съд прие, че
предприетото от подс. И. поведение на отбрана е било адекватно и необходимо.
Поради
изложеното и настоящият въззивен състав приема, че действията на подсъдимия не са противоправни, поради което
не е налице осъществен състав на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Поради
това, правилно и законосъобразно подсъдимият И. е бил признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото обвинение.
С оглед
изложеното и след като при цялостна служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушение на процесуалните правила или необоснованост.
При проверката
на присъдата в частта на разноските, съдът констатира, че СРС е осъдил ЧТ В.Н.Н. да заплати на Н.С.И.
разноски, направени от последния за адвокатско възнаграждение. В принципен план правното основание на такова
осъждане е не посоченото от СРС чл. 189, ал.3 от НПК, а е по чл. 190, ал.1 от НПК, предвиждащ, че когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство е прекратено, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия да се възлагат на частния тъжител. Същественото, за да се постанови осъждане, е,
разноските да са реално и действително направени. В конкретния
случай данните не сочат такива обстоятелства, т.к. в приложеното по делото пред първия съд на л.
26 пълномощно и договор за правна защита на подс. И. от адв. Н.А. е отразено
единствено договорено възнаграждение, но без да е отразено плащане на сумата.
При тези констатации, осъждането на ЧТ да
заплати на подсъдимия разноски е
неправилно и следва да се отмени .
В останалата
част присъдата е правилна и
законосъобразна и следва да се потвърди .
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ
присъда от 11.04.2019 г. по НЧХД №1190/19г. по описа на СРС, НО, 122-ри
състав единствено в частта на разноските,
като отменя осъждането на В.Н.Н. да заплати на Н.С.И. разноски пред първата
инстанция в размер на 400 лева .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: