Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 15.12.2016 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на петнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Г.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3790
по описа за 2015г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ„ ЕАД, ЕИК *********, град С., ул. „***“ № ***, е предявило против П.М.Л.
с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията,
за които е издадена заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 04.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3170 по описа на ДРС за 2015г., а
именно:
- сумата от 7 122,24 лева,
представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в град С. , община К.п., ЖК „***“ бл. ***, вх. ***, ап. ***, аб.**** за
периода месец април 2012г. – месец април 2014г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 19.05.2015г. до окончателното изплащане;
- сумата от 1253,67 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 7 122,24 лева
за периода 31.05.2012г. – 22.04.2015г.
Претендират се разноски.
Исковете се
основават на следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
30-дневен срок след изтичането на периода, за който е доставена енергията. П.М.Л.,
в качеството и на собственик на апартамент № 25, находящ се в град С., община
К. п., жк „***", бл. **, вх. ***, е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в град София, които
се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в
сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
София” АД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в град София, приети с
Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004г. и с Решение по т. 7 от Протокол №
45/15.09.2005г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени
с Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-
001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ -
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В
раздел XI от ОУ от 2014г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ
от 2008 г., чл. 33, ал.1; раздел VII от ОУ от 2005г., чл. 32, ал. 1; раздел VI
- чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002г. / е определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ.
С приетите Общи условия с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. са регламентирани освен
правата и съответните задълженията на битовите клиенти - съгласно чл. 33, ал. 1
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача. Предвид цитираната разпоредба, „Топлофикация София”
ЕАД за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец
август включително /месеци, касаещи процесния период/ в присъствието на
нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб - страница на „Топлофикация
София” ЕАД на посочен адрес. Ответницата, видно от приложеното извлечение от
сметки за абонатен № 135892, е използвала доставяната от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 04.2012г. до м. 04.2014г. „Топлофикация София” ЕАД е
изпратила покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която
същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако сумите не бъдат
заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия за
събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената писмена покана да заплати
доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната
лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ответницата не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В
настоящия случай, на 29.10.2008г., сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота
на ответницата са издадени изравнителни сметки, които ищецът прилага като
доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото.
На 19.05.2015г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3029603 срещу П.М.Л. за сумата 8375,91 лева, от които 7122,24 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 04.2012 г. - м. 04.2014г., и 1253,67 лева - законна лихва за забава
от 31.05.2012г. до 22.04.2015г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на
което със съобщение, получено от дружеството на 30.09.2015г., на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
Ответницата оспорва исковете по
основание. Противопоставя възражението, че между нея и ищцовото предприятие не
съществуват облигационни отношения, задължаващи я да заплаща нещо, за което
нито е била уведомена по надлежния ред, нито е имала възможност да оспори или
да приеме. Вярно е, че по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в страда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиента на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В тази връзка уважаването на предявения иск по отношение на
главницата предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: между
страните през процесния период да е съществувало валидно облигационно отношение
с предмет - доставка на топлинна енергия, ищцовото дружество да е изпълнило
поетите задължения по това правоотношение и ответникът да не е заплатил
предоставените му услуги от ищцовото дружество през процесния период. Ищецът
„Топлофикация-София“ ЕАД не е представил доказателства, че през процесния
отчетен период от м.04.2012г. до м.04.2014г. страните са били обвързани от
валидно облигационно отношение с предмет - доставка на топлинна енергия. От
приложените доказателства не може да се приеме, че през този период между
страните е налице договор, сключен при общи условия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиента на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,
като топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Ищцовото предприятие обаче не е представило доказателства за
публикуване на одобрените общи условия в един местен и в един централен
всекидневник. Правната характеристика на „общеизвестен факт" по смисъла на
чл.155 от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните
ежедневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в „Държавен
вестник“/, не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в
процеса. Тъй като до момента това не е сторено, само на това основание
претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
Ответницата оспорва исковете и по
размер. Изтъква, че не са налице доказателства за това, че дължи исковата сума
за главница за посочения в исковата молба период. Видно от приложеното към
отговора на исковата молба извлечение от официалната страница на дружеството,
ответницата има неплатени задължения за период преди и следващ този, посочен в
исковата молба. Няма данни за процесния период тя да дължи някакви суми на
ищеца, поради което твърдяното в тази връзка в исковата молба не отговаря на
действителното правно положение. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва
представеното към исковата молба извлечение от сметки за начислена топлинна
енергия като документ с невярно съдържание относно вписаните в него данни за
доставено количество топлинна енергия за процесния период, респ. - за
посочените в тях дължими суми. Отразените и твърдяни за доставени количества
топлинна енергия за този период са неверии, а като резултат не са верни и
изчислените на тази база парични суми. Тоест - паричното задължение, което
ищцовото предприятие твърди, че се дължи от ответницата, не отговаря на
действителното правно положение. Извлечението по сметка представлява
частно-правен документ, изготвен от ищцовото дружество, поради което не може да
се третира като годно доказателство, тъй като съдържа изгодни за ищцовата
страна обстоятелства, с оглед правилото, че „писаното не доказва нищо в полза
на този, който го е писал". Освен това е неподписан от абоната документ и
не може да се ползва срещу последния и предвид правната му характеристика на
частен документ, не може самостоятелно да обоснова твърдените от ищеца права.
Освен това, според приложения към
исковата молба нотариален акт № 164, том XXXXXXVI по н.д.№ 12741/91,
ответницата е собственик на топлоснабдения имот по силата на покупко-продажба.
Имотът е придобит при условията на съпружеска имуществена общност с покойния й
съпруг Г. И. Г., с който е сключила брак през***. От представеното към отговора
на искова молба удостоверение за наследници № 088 от 27.04.2016г. на кметството
в село Б., район – Д., област Д. се вижда, че след смъртта си Г. Г. е оставил
за законни наследници съпругата си П.М.Л. /ответник по делото/, дъщеря си А. Г.
Д. и сина си И. Г. И.. Така ответницата, по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН вр.
чл. 21, ал. 1 от СК и §4 от ПЗР на СК, притежава 4/6 идеални части от
топлоснабдения имот, поради което /ако се приеме, че претенцията на ищцовото дружество
е доказана по основание и размер/ дължи 2/3 от претендираната от дружеството
парична сума.
На последно място - част от
претенцията е погасена по давност. Същата е за времето от месец април 2012г. до
м.април 2014г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е от 19 май 2015г. За целия месец април 2012г. до 18 май (вкл.) 2012г.
претенцията е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 111
б."в" от ЗЗД, която постановява, че в 3-годишен срок се погасяват
вземанията за други периодични плащания, какъвто е и настоящия случай.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК с определение от 27.05.2016г. като подпомагаща ищеца страна е конституирано
търговско дружество „МХ Елвеко“ ООД с ЕИК *********, град С., жк „К. п.“, ул. „***“
№ ***, вх. ***, което не е изразило становище по спора.
От доказателствата по делото
съдът установява следното от фактическа и правна страна:
Исковете черпят правно основание
от разпоредбите на чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от
ЗЕ вр. чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажбата
на топлоенергия за битови нужди от „Топлофикация София"АД и чл. 86 от ЗЗД.
На 19.05.2015г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№ 3029603 срещу П.М.Л. за сумата 8375,91 лева, от които 7122,24 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м. 04.2012 г. - м. 04.2014г., и 1253,67 лева - законна лихва за забава от
31.05.2012г. до 22.04.2015г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът
е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът е юридическо лице, в чийто
предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна
енергия – топлоснабдително предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Преценката
относно наличието на качеството „клиент/купувач на топлинна енергия“ по
отношение на ответницата следва да се направи в съответствие с правилата на
Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители – клиенти (след изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.), на топлинна
енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл.
156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Собственикът или титуляр на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата топлинна енергия.
Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба
за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. Както вече се
посочи, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Качеството на клиент
е предпоставено от притежанието на вещно право на собственост, на вещно или
облигационно право на ползване. Съгласно представените от ищеца нотариален акт
№ 164, том XXXXXXVI по н.д.№ 12741/91 и удостоверение изх.№
68-00-179/24.02.2015г., издадено от „ГИС-София“ ЕООД, ответницата е собственик
на апартамент № 25, находящ се в град София, община Красна поляна, жк
„Илинден", бл. 56, вх. В. От представените
от ответницата писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца, се
установява, че имотът, в който ищцовото дружество твърди да е доставяло
топлинна енергия, е придобит от ответницата по време на брака й с Г.И.Г.,
починал на*** и оставил наследници: ответницата (съпруга), дъщеря и син – така
удостоверение за наследници (л. 70 от делото). По силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН
вр. чл. 21, ал. 1 на СК (отм.) и пар. 4 от ПЗР на СК (отм.) ответницата
притежава 4/6 ид.части от имота. Правото на съсобственост на ответницата върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия между нея и топлофикационното дружество и до възникване на задължението
и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата и в
съсобствеността, без значение кой фактически ползва апартамента (това е въпрос
на вътрешните отношения между съсобствениците). Ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря пред топлопреносното предприятие само в рамките на
своите права в съсобствеността - за 2/3 от дължимата за исковия период сума. В
този смисъл - определение № 1200 от 2.12.201 г. на ВКС по гр. д. № 4372/2013г.,
III г. о., ГК.
Съгласно
чл. 150, ал. 2 от ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Ищецът е представил доказателство за извършено
публикуване на Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на
ДКЕВР, във вестник „Дневник“ – брой, издаден на 14.01.2008г. Публикуването им в
този централен всекидневник удовлетворява изискването на чл. 150, ал. 2, изр. 1
от ЗЕ, доколкото по делото няма данни в този период в град София да са издавани
местни всекидневници. С оповестяването чрез вестник „Дневник“ (централен и
местен за потребителите на топлинна енергия в град София) на Общите условия
топлопреносното предприятие е изпълнило задължението си да ги доведе до знанието
на купувачите на топлоенергия. Това означава, че Общите условия от 2008г. са
влезли в сила и обвързват страните по правоотношението по повод продажбата на
топлинна енергия. Ищецът не е представил доказателства за публикуване по реда
на цитираната правна норма и влизане в сила на следващите Общи условия -
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.,
поради което възражението по отношение на тяхната приложимост, заявено от
ответницата, е основателно.
По делото е установено съществуването
на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата (съответно
на квотата й в съсобствеността на топлоснабдения имот) през процесния имот,
което произтича от договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(представени по делото), по който ищецът е доставял топлинна енергия. Искът е
доказан по своето основание.
Според чл. 143, ал. 1 от ЗЕ в
редакция ДВ бр. 74/2006г., в сила от 08.09.2006г., топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата
по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Алинея втора
предвижда, че топлинната енергия за отопление на общите части на сградата –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на: 1.
мощността на отоплителните тела, или 2.
показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.
Според ал. 3 на същия член, топлинната енергия по предходните два текста, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Съгласно § 1, т. 38 от ЗЕ, "отопляем обем на
имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект.
На основание чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение, което се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
По делото не е спорно (представени са и писмени доказателства), че етажните
собственици в сградата, в която се намира имотът на ответницата, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
помагача по делото - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б
от ЗЕ, след решение на общото събрание от 23.10.2008г. В протокола от общото
събрание ответницата е записана под № 25 с партиден номер 135892, като в същия
е удостоверено с нейния подпис, че в имота има монтирани пет радиатора, пет
топломера, два водомера за топла вода и жилището се обитава от три лица.
Последните данни са установени и
от вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Констатациите са, че е извършван ежемесечен отчет на топлинната енергия по
общия топломер, монтиран в абонатната станция (представени за процесния период
в таблица 1 към заключението). Общият топломер е отчитан по електронен път в
началото на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал“ се снема показанието
на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца, а от отчетеното количество
енергия са приспадани технологичните разходи, които са отчислявани за сметка на
ищеца – според представените в таблица 1 данни от отчетената топлинна енергия
(колона 4) са приспаднати технологичните разходи (колона 5) и във фактурите и
изравнителните сметки е заложена топлинната енергия за разпределение (колона
6).
От третото лице – помагач по
делото са представени като писмени доказателства констативни протоколи за
извършен отчет през процесния период (л. 92-94), според които до апартамента на
ответницата не е осигурен достъп на двете обявени дати за отчитане. Протоколите
са съставени в присъствието на представител на етажните собственици,
удостоверил факта на неотчитането. Поради тази причина, според заключението на
вещото лице, топлинната енергия е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата, съгласно т.6.5 от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г., а топлата вода – на база брой
потребители (три лица, съгласно данните по протокола от събранието на етажните
собственици), съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г.
Експертът е констатирал, че заложената н подробните изравнителни сметки
топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена в имота
през процесния период по месеци, е представена в таблица 2 към заключението,
като всички суми за топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени
суми и без начисляване на лихви по тях. За месец април е отразена сума за
доплащане от 58,27 лева, за периода май 2012г. – април 2013г. е посочена сума
за възстановяване от 123,46 лева и за периода от май 2013г. до април 2014г. –
сума за възстановяване от 142,10 лева. Дължимата сума по издадените от
ответника за периода фактури възлиза на 6652,02 лева, а по изравнителните
сметки за дялово разпределение – 6444,71 лева, или налице е сума за получаване
в размер на 207,29 лева. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е
извършвало от ищеца на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с
годишно изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за
дялово разпределение. Като е съобразило извършеното от ищеца отчитане и от
третото лице – помагач дялово разпределение, вещото лице е дало заключение за
тяхната съобразност с разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. и Общите условия от 2008г. Ответницата е оспорила заключението
на вещото лице, тъй като то е дало същото на базата на проверка на документи,
съставени едностранно от ищеца и неприложени по делото, както и без да извърши
справка дали в жилищния блок е имало изключени радиатори и на кои абонати са.
Действително вещото лице не е проверявало дали има изключени радиатори, но
такава задача не му е поставяна, а и по делото няма данни за такива - в
протокола от общото събрание, проведено на 23.10.2008г. липсва отразяване за
апартаменти във входа, в които да има изключени радиатори. При оспорване на
заключението страната е имала възможност да поиска поставяне на допълнителна
задача по повдигнатите от нея оспорвания, от което тя не се е възползвала.
Представените от третото лице – помагач писмени доказателства не са оспорени от
ответницата. Това са протоколи за неосигурен достъп до обекта, касаещи
отчитането на топлинната енергия за процесния период и съставените от фирмата
за дялово разпределение изравнителни сметки, въз основа на които вещото лице е
дало своето заключение. При тези съображения съдът намира, че експертизата е
обоснована и следва да се кредитира от съда. Според нея дължимата от клиента
сума въз основа извършеното дялово разпределение сума за процесния период
възлиза на 6444,71 лева – с 207,29 лева по-малко от фактурираните от ищеца
задължения в размер на 6652,02 лева.
Прието по делото е и заключение
на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, според което задължението за
исковия период възлиза на по-голяма сума от тази, определена от техническата
експертиза – 7122,24 лева, в т.ч. главница за топлинна енергия 7077,36 лева и
такса за дялово разпределение 44,88 лева. Със заповедта за изпълнение е
присъдена сума в размер на 7122,24 лева, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия. С исковата молба ищецът е претендирал установяване на
вземането му за сумата от 7122,24 лева именно като неплатена цена на доставена
топлинна енергия. Вземането за такса за дялово разпределение, която ищецът
заплаща на фирмата за дялово за разпределение и събира от клиента, е различно
от това за потребената топлинна енергия. Такса за дялово разпределение не е
присъдена със заповедта, не е претендирана с исковата молба и не може да бъде
установена като дължима под формата на друго вземане – предявеното за топлинна
енергия. За сумата от 44,88 лева искът подлежи на отхвърляне, а като резултат
върху тази сума не се дължи и обезщетение за вреди от забавено изпълнение.
От заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза се установява, че издадените от фирмата за дялово разпределение
изравнителни сметки за периода април 2012г. – април 2014г. са въвеждани от
ищеца, както следва: през месец юли 2012г. – сума за доплащане от 690,94 лева
за период май 2011г. – април 2012г. (от която според заключението по
техническата експертиза – табл. 2, за месец април 2012г. е относима сумата от
58,27 лева, а остатъкът касае предходен период, различен от процесния – от май
2011г. до март 2012г.); през месеците юли, септември и октомври 2013г. – сума
за възстановяване 345,15 лева, сума за доплащане 96,95 лева и сума за доплащане
124,75 лева за период май 2012г. – април 2013г. (общо сума за възстановяване за
периода 123,46 лева, както е установено и от техническата експертиза – табл. 2);
през месеците юли и октомври 2014г. – сума за възстановяване 194,45 лева и сума
за доплащане 52,36 лева за период май 2013г. – април 2014г. (общо сума за
възстановяване от 142,10 лева по заключението на техническата експертиза –
табл. 2). С въведените през месец юли 2013г. изравнителни сметки за периода май
2012г. – април 2013г. (345,15 лева за възстановяване) ищецът е погасил
задълженията по фактурите, издадени за май, юни и юли 2012г. – 105,67 лева,
92,32 лева и 92,18 лева, но неправилно според съда е погасил сума за доплащане
за предходен период в размер на 54,98 лева. Въведените през месец юли 2014г.
изравнителни сметки за периода май 2013г. – април 2014г. са на стойност 194,45
лева за връщане, с която сума се формира реално начислената топлинна енергия по
издадена през юли 2014г. обща фактура след нулиране на всички издадени през
периода (всички фактури за периода са на стойност 3005,48 лева, след приспадане
на сумата за връщане от 184,45 лева е получена дължимата сума от 2810,97 лева
за периода). През месец октомври 2014г. са въведени изравнителни сметки за същия
период, които на стойност 52,36 лева за доплащане. От отразените в
счетоводството на ищеца суми за доплащане относими за процесния период са само
следните: 58,27 лева за месец април 2012г.; 96,95 лева и 124,75 лева за периода
май 2012г. – април 2013г.; 52,36 лева за периода май 2013г. – април 2014г. Начислените
в повече суми за доплащане до 910,02 лева са недължими в този период, а касаят
предходен такъв – от май 2011г. до март 2012г. От сумата 635,96 лева, начислена
за доплащане през юли 2012г. само частта от 58,27 лева съставлява доплащане за
април 2012г., а остатъкът от 577,69 лева касае предходните месеци, които не са
включени в заявения по делото период. Съответно сумите за връщане са 345,15
лева за периода май 2012г. – април 2013г. и 194,45 лева за периода май 2013г. –
април 2014г. Така се стига и до установената от вещото лице по техническата
експертиза като резултат сума за получаване от 207,29 лева (по т. 4 от
заключението). Въз основа заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че реално доставената топлинна
енергия в процесния период, чиято стойност е дължима на топлопреносното
предприятие от клиента – собственика в етажната собственост, следва да бъде
определена по заключението на техническата експертиза и възлиза на 6444,71
лева. Счетоводната експертиза установява начисляването на дължими суми за
доплащане през предходен период – вземания, които не са предмет на настоящото
производство.
Вещите лица по двете експертизи са формирали своите констатации след
проверка на писмените доказателства по делото, както и тези, намиращи се при
ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение по
процесното правоотношение, като са взели предвид и изравнителните сметки.
Експертите са извършили подробна проверка на съставената от ищеца документация
и тази, изходяща от дяловия разпределител за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на
индивидуалните разпределители при констатация за спазване на действащата
нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и
отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане
на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с
приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. Съдебно-счетоводната експертиза при
съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител е представила
счетоводното отразяване от ищеца на окончателната стойност на неплатените и
дължими главници. Заключенията се възприемат от съда като обективни и
безпристрастни, съставени след проверка на материалите по делото и всички
счетоводни документи, относими към установяване на задължението при ищеца и при
третото лице-помагач. Съдът намира за необоснован само изводът на вещото лице
по счетоводната експертиза, че процесният период приключва със сума за
доплащане в размер на 910,02 лева по подробно изложените по-горе съображения. Действително
изготвените от ищеца фактури (чието съдържание е възпроизведено в обобщена
справка по делото) са частни свидетелстващи документи, неносещи подписа на
насрещната страна, поради което сами по себе си не могат да установят количеството
потребена от клиента топлинна енергия и нейната равностойност. Същите обаче са
установени от вещото лице по техническата експертиза на базата на целия събран
по делото доказателствен материал, включително проверка в счетоводството на третото
лице – помагач, извършвало дяловото разпределение, без да е установено, че
същото е водено нередовно, като отчитането и разпределението е извършвано в
съответствие с нормативните изисквания. Ето защо съдът намира, че въз основа
писмените доказателства и заключенията на вещите лица задължението за
ползваната топлинна енергия в процесния период от април 2012г. до април 2014г.
е на стойност 6444,71 лева, за които няма доказателства за плащане. Така искът
е доказан до размера на сумата от 6444,71 лева, от която ответницата дължи да
заплати на ищеца 4296,47 лева (съответно на квотата й в съсобствеността), а за
разликата до претендираните 7122,24 лева (в т.ч. и 44,88 лева за такса за
дялово разпределение) искът следва да бъде отхвърлен.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия
от 2008г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а според ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение на задължението в срок те дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от
прогнозния характер на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи обезщетение, а в случай, че
след изравняването се установи, че се дължи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на
възникналото вече задължение за лихви върху забавената месечна вноска. Съответно
ответницата дължи законна лихва върху стойността на доставената топлоенергия за
процесния период. Въз основа данните в заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и след приспадане на сумата от 635,96 лева по
фактурата от юли 2012г. (за които съдът прие, че касаят изравнявания за
различен от процесния период), както и приетата като сума за доплащане от
изравнителни сметки 910,02 лева (тъй като не е посочен период, за който
обезщетението е начислено), обезщетение за забава се дължи в размер на 868,41
лева, от която сума в тежест на ответницата е 2/3, или 578,94 лева.
По изложените съображения,
исковете са доказани по основание, а по размер – за сумата от 4296,47 лева
главница и от 578,94 лева обезщетение за забава. За претендираните суми в
повече – до 7122,24 лева главница и до 1253,67 лева обезщетение за забава,
исковете подлежат на отхвърляне.
Противопоставено е възражение за
погасяване по давност на част от исковата претенция. Вземанията, предмет на
спора, са периодични, тъй като се касае за заплащане на парични суми с единен
правопораждащ факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през
предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова
погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с
изтичането на тригодишния срок от датата на изискуемостта им. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Дължимите суми от изравнителните сметки се заплащат в 30-дневен срок
от издаване на съобщението за дължимата сума (ал. 2 на чл. 33). Следователно
изискуемостта на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. Вземането за месец април 2012г. е
изискуемо в края на месец май 2012г. и претенцията се погасява в края на май
2015г. Заявлението е подадено на 19.05.2015г., т.е. преди изтичане на
3-годишния давностен срок за него и за всички вземания с падеж след него.
Възражението не е основателно.
От присъдените със заповедта за
изпълнение разноски – 167,52 лева държавна такса и 553,16 лева юрисконсултско
възнаграждение ответницата дължи на ищеца 97,51 лева държавна такса и 321,98
лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство: 330,40
лева държавна такса и депозит за вещи лица, 435,85 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата 312,92 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че П.М.Л. с ЕГН ********** ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ„ ЕАД, ЕИК *********, град С., ул. „***“ № ***, следните суми, за които е
издадена заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3170 по описа на ДРС за 2015г., а именно:
- сумата от 4296,47 лева,
представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в град С. , община К. п., ЖК „***“ бл. ***, вх. ***, ап. ***, аб.**** за
периода месец април 2012г. – месец април 2014г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 19.05.2015г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 4296,47 лева до претендираните 7122,24 лева;
- сумата от 578,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 4296,47 лева
за периода 31.05.2012г. – 22.04.2015г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
578,94 лева до претендираните 1253,67 лева.
ОСЪЖДА П.М.Л. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ„ ЕАД, ЕИК
*********, град С., ул. „****“ № *** , разноски в заповедното
производство: 97,51 лева държавна такса и 321,98 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.Л. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ„ ЕАД, ЕИК *********, град С., ул. „***“ № ****,
разноски в исковото производство: 330,40 лева държавна такса и депозит за вещи
лица, 435,85 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ„ ЕАД,
ЕИК *********, град С., ул. „***“ № ****, да заплати на П.М.Л. с ЕГН **********
***, 312,92 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на подпомагаща ищеца страна търговско дружество „МХ Елвеко“ ООД с ЕИК
*********, град С., жк „К. п.“, ул. „***“ № ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :