Номер 34623.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600796 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с
чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на началника на
Затвора-гр.*** срещу определение на СГС,НО,8 състав,по НЧД № 1943/20
год. от 25.06.2020 год.,с което на основание чл.70 от НПК е условно
предсрочно освободен лишения от свобода П. А. Д. .Счита същото за
неправилно и моли да бъде отменено по следните съображения:
На първо място изразява съгласие,че е налице първата кумулативно
дадена предпоставка на чл.70 от НК-лишеният от свобода е изтърпял повече
от половината на наложеното му наказание.По отношение обаче на
предпоставката по чл.70,ал.1,т.2 от НК счита ,че не е налице,т.е. наличие на
категорични доказателства за поправянето на осъдения,които се установяват
от оценката му по чл.155 от ЗИНЗС,работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з.,както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието,които свидетелстват за съзнателно поправяне на затворника,а не
се цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно
освобождаване.
Поддържа,че по делото са приложени източници на информация,които
правят неубедителен направения от първоинстанционния съд извод и това са
становищата и оценките на затворническата администрация,в т.ч. докладът
от инспекторът по социални дейности и възпитателна работа,който е работил
с А.,които имат най-прякото наблюдение и най-непосредствения контакт с
лицето и то за един продължителен период от време.Счита за некоректни
мотивите на съда досежно обстоятелствата,базиращи се само и единствено на
доклада на инспектор социална дейност и възпитателна работа,без да се
отчетат становищата на администрацията на затвора.
На следващо място излага,че макар разпоредбите на чл.70 от НК и
чл.437 от НПК да не включват в себе си отчитане на характера и тежестта на
престъплението,то оценката от риска от рецидив взема предвид същите,както
и криминалното минало на осъдения и в случая не може се обуслови
благоприятна тенденция,без да се вземат предвид всички относими
обстоятелства,както и визираните в чл.439а,ал.2 от НПК.Декларирането на
мотивацията за промяна също счита,че не може да обоснове извод в насока
приложението на чл.70 от НК,без това да се подкрепя по категоричен начин
от останалите доказателства,събрани в производството.
Излага,че коментираното поведение на осъдения е обективно оценено
от затворническата администрация и е довело до замяна на първоначално
определения от съда режим на изтърпяване на наказанието от общ на лек и
действително са налице част от обстоятелствата,които сочат на положителна
промяна у осъденото лице-няма данни да е нарушавал реда и дисциплината в
затвора и респ. да е бил наказван за това,а точно обратното-бил е
награждаван на основание чл.98,ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на
положителното поведение и е участвал в трудова дейност,но изтъква също
така,че лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките
на пенитенциарното заведение,което е императивно посочено в чл.96 и чл.97
от ЗИНЗС.
Твърди,че безспорно е наличието на положителни промени в
поведението на осъдения,но счита,че това не е достатъчно да се приеме като
доказателство за неговото поправяне предвид отношението му към
извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и
средния риск от вреди за обществото.
От горното прави и извода,че целите на наказанието не са
изпълнени,поради което и счита,че атакувания съдебен акт е
неправилен,необоснован и немотивиран и моли да бъде отменен.
В отговор на тази жалба е постъпила такава от осъдения Д.,с която
счита определението на съда за напълно обективно и правилно и моли да
бъде потвърдено.Акцентира на положения труд на външен обект,а
твърденията,изложени в жалбата счита за лишени от логическо и
практическо изражение.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и
доводите в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и по
съществото си е неоснователна.
П. А. Д. е постъпил в СЦЗ на 28.07.2016 год.,за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода за срок от осем години за престъпление по
чл.343,ал.4 във вр. с ал.3 от НК.Зачетен му е предварителния арест от 2
месеца и 12 дни и към момента на разглеждане на делото от СГС същият е
изтърпял всичко 5 год.,4 м. и 5 дни,с остатък от 2 год.,7 месеца и 25 дни.
Според становището на началника на затвора е налице първата
предпоставка на чл.70,ал.1,т.1 от НК за неговото условно предсрочно
освобождаване,но не е налице втората такава-наличие на данни за неговото
поправяне по смисъла на чл.439 от НПК.Посочено е ,че оценката на риска от
рецидив не е намалена в достатъчна степен-само 11 точки за 4 години
корекционна дейност,рискът от вреди към обществото не е променен и
въпреки отчетените положителни промени има проблемни зони,по които
работата следва да продължи и това са отношението му към
правонарушението и уменията за мислене,като се отчете и значителния
остатък от наказанието.
Приложено е положително становище на ИФ Началник сектор ЗО
„К.”,според което изтърпяното до този момент наказание е дало своя
коригиращ ефект и процеса на поправяне и превъзпитание при осъдения е
завършил.Отразено е,че същият е поощряван по реда на ЗИНЗС,не е наказван
и рисковете от рецидив и сериозни вреди са със снижени стойности /ниски
нива към момента/ и лишеният от свобода притежава приемлив ресурс за
успешна бъдеща ресоциализация.Направено е предложение за налагане на
пробационни мерки при условията на условно предсрочно освобождаване.
От доклада на ИСДВР Апостолов,се установява,че осъдения П. А. Д. е
неконфликтен и общителен,с добър интелектуален потенциал за
общността,емоционално балансиран,без данни за повишени стрес и
тревожност,спазва реда и дисциплината,награждаван е неколкократно и не е
наказван.Към момента работи на обект извън пределите на затворническото
общежитие като *** във фирма „Геоплан”ЕООД съгласно заповед №200 от
16.03.3018 год.,а преди това е изпълнявал трудови задължения във фирма
„Топ дринкс”ООД ,а в миналото е изпълнявал такива и като строителен
работник по поддръжка и ремонт на територията на затворническото
общежитие.
Представено е писмо /съдържащо се в кориците на делото/ от
управителя на фирма „Геоплан”,според което Д. изпълнява съзнателно и с
необходимата отговорност трудовите си задължения,има изградени трудови
навици и умения,спазва режимните изисквания и се отнася с дължимото
уважение към служителите.
Първоначалната оценка от риска от рецидив е била в ниски стойности-
28 т.,а вследствие на провежданата корекционна дейност е снижена
последователно на 23 т.,след това на 20 т. и актуалната в момента е 17 т.,т.е.
нисък риск.
Отчетени са положителни промени в отношението му към
правонарушението,като е отбелязано,че Д. приема необходимите
ограничения върху личната свобода,в начина на живот и обкръжение-участва
в трудова дейност и в общите мероприятия,не се влияе от обкръжението,не
се включва в нерегламентирани дейности,не показва склонност към
безразсъдно и рисково поведение,липсват констатирани случай на употреба
на алкохол,декларира силна мотивация за бъдеща неупотреба и чувства вина
за минала злоупотреба,констатирана е изградена способност да разрешава
проблемите си по приемлив начин,подобрена е способността му да
разпознава проблемите си,научил се е да осъзнава последиците от
поведението си,постига целите си по социално приемлив начин,липсват
импулсивни прояви.
Отразено е,че рискът от сериозни вреди към обществото не е
непосредствен,нисък е за самия лишен от свобода,за останалите осъдени и за
персонала.
Направена е оптимистична прогноза за неговата ресоциализация на
база личностовите ресурси,които притежава,доброто му жилищно
устройване,придобитите умения и навици за трудова дейност,средното му
образование,професията му,наличието на семейство и поддръжка от
близките.Този доклад е изготвен на 19.05.2020 год.
С оглед на тези данни правилно първостепенния съд е приел,че
осъдения Д. е дал безспорни доказателства за своето поправяне,поради което
и са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно
освобождаване,но с оглед естеството на престъплението,за което е бил
признат за виновен и с цел намаляване на риска от извършване на ново
престъплението от този вид,то на основание чл.70,ал.6,изр.2 от НК по
отношение на него следва да се приложи пробационна мярка по
чл.42а,ал.2,т.4 от НК-включване в програма за обществено въздействие
„Умения за безопасно шофиране” за срок от една година.
В конкретния случай освен че е налице формалната предпоставка на
чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от свобода Д. е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание,то са установени и предпоставките
по чл.439а от НПК-наличие на доказателства за поправянето на осъдения.
Очевидно е от изложените доклади и становища,че корекционната
работа е дала своя резултат,като оценката от риска от рецидив е снижена на
17 т.,не са констатирани проблемни зони и е направена сравнително
оптимистична прогноза за неговата ресоциализация.
Във връзка с изложените във въззивната жалба възражения,че
наличието на положителни промени в поведението на осъдения не е
достатъчно да се приеме като достатъчно доказателство за неговото
поправяне и че не е завършил неговия превъзпитателен процес,като се има
предвид средния риск от вреди за обществото, е необходимо да се изтъкне
точно обратното,изводимо от цитираните по-горе становище на ИФ
Началник сектор ЗО”К.”,според което процеса на поправяне и превъзпитание
при лишения от свобода е завършил ,а рисковете от рецидив и сериозни
вреди са в ниски нива и доклада на ИСДВР ,според който оценката от риска
от рецидив е снижена на 17 т.-нисък риск,чрез поведението си и отношението
към провежданите социално-възпитателни дейности и трудова
реализация,осъдения е изпълнил поставените цели и задачи и е дадена
оптимистична прогноза на развитието на личността му и неговата
ресоциализация.
В становището на началника на Затвора-*** като аргумент против
условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода е изтъкнат и
значителния остатък от наказанието.В тази насока е необходимо да се
посочи,че според чл.439а,ал.3 от НПК размерът на неизтърпяната част от
наказанието не може да бъде единствено основание за отказ от
постановяване на условно предсрочно освобождаване,без да се изследва
цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.Именно изследването на цялостното поведение на
осъдения,обективирано в цитираните по-горе източници на информация, дава
основание и на този съдебен състав да приеме,че поправителния процес при
осъдения Д. е завършил,поради което и в случая са налице всички
предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.
По изложените съображения атакуваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.06.2020 год. по НЧД № 1943/20
год. на СГС,НО,8 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________